№ 148
гр. Плевен, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430202661 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № ***/28.11.2023г. на *** на РД „А.А.“-
ПЛЕВЕН, на Е. Д. И. ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
на основание чл.178а ал.4 т.1 от Закона за движението по пътищата, за извършено
нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно /без
да навежда конкретни съображения/ - и моли за неговата отмяна.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата и представя писмени бележки, в които развива съображенията си по съществото на
делото. Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – както в съставения Акт, така и в
издаденото НП, неясно е посочено времето на извършване на административното
нарушение, не е посочено неговото местоизвършване и относимите правни разпоредби,
които са нарушени виновно. Наред с това счита, че административнонаказващият орган
незаконосъобразно се е въздържал от обсъждане на евентуалното приложение на чл.28
ЗАНН. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, както и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
За ответната страна - *** на РД „А.А.“-ПЛЕВЕН - редовно призован, не се
явява представител. В съпроводителното писмо към административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената жалба, както и
бланкетно възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатско
хонорар, в случай, че надвишава съответния минимален размер.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След
задълбочена преценка на събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
331277/13.11.2023г. от страна на М. М. Х. – ст.И. при РД „АА“-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Д. Н. К. и нарушителя – Е. Д. И.. Съставен за това,
че на 13.11.2023 г. в ПТП „***“ ЕООД, лицето по чл. 16 при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 18, ал. 1, т. 4, 6-10,
писмено не е уведомил в 7 -дневен срок от извъшрването на промяната
Изпълнителния *** на ИА „АА“, чрез ръководителя на съответното
регионално звено на ИА „АА“ /димомера заверен на 20.10.2023 г., заверка с №
022130; спирачен стенд проверен с № 0211699 на 20.10.2023 г./ - нарушение
по чл. 24 ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. При
съставяне на АУАН, нарушителят не се е ползвал от правото на възражения;
такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган приел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Е. Д.
И. ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на
основание чл.178а ал.4 т.1 от Закона за движението по пътищата, за
извършено нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.6 – 7 от делото/. В хода на административнонаказателното производство
обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, следва да бъде напомнено, че един от основните
признаци от обективната страна на всяко деяние, е неговото
местоизвършване. В случая, нито актосъставителят, нито –
административнонаказващият орган са съобразили, че в обстоятелствената
част на АУАН/НП, отсъства посочване къде е извършено деянието, което се
вменява във вина на нарушителя. В този смисъл, АУАН не притежава
задължителен реквизит по чл.42 ал.1 т.3 ЗАНН, а НП – задължителен
реквизит по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
На второ място, предадената по-горе обстоятелствена част на
АУАН/НП, се явява изключително неясна, до степен на пълна
неразбираемост. Следва да бъде напомнено, че нарушителят не следва да бъде
поставян в невъзможност да разбере в какво административно нарушение, въз
2
основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност; аналогично, нарушителят не
може да бъде задължен да предполага/гадае волята на актосъставителя или
административнонаказващия орган. Така, сочи, че че на 13.11.2023г.,
„в ПТП *** ЕООД“ – неясно е какво се влага в съкращението „ПТП“, тъй
като са възможни различни интерпретации на абревиатурата
/включително – „пътно-транспортно произшествие“/; неясно е и къде в
пространството е ситуирано посоченото ЕООД;
„лицето по чл. 16“ – неясно е за кое лице става въпрос, както и чл.16 към
кой нормативен акт се отнася;
„при промяна на обстоятелствата удостоверени с документи по чл. 18,
ал. 1, т. 4, 6-10“ – неясно е кои са тези обстоятелства, за кои документи
се отнасят, за какво изобщо става дума, посочени са отново разпоредби
от неясно кой нормативен акт;
„писменно не е уведомил в 7 дневен срок от извъшрването на
промяната“ – отново, неясно е за каква промяна, става дума;
„/димомера заверен на 20.10.2023 г., заверка с № 022130; спирачен
стенд проверен с № 0211699 на 20.10.2023 г./“ – неясно е какво е
отношението на посочените технически пособия и тяхната заверка към
фактическата обстановка на случая, дали именно те са предмет на
твърдяната - неясно каква - промяна.
Видно е, че запознаването с обстоятелствената част на АУАН/НП,
не дава възможност да се узнае за какво деяние, с какви обективни признаци,
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя; за
тези неясноти способстват и използваните от
актосъставителя/административнонаказващия орган препращания към
нормативни актове, които дори не са надлежно посочени, пък и никой не е
длъжен да ги подразбира или предполага.
Поради това, Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42 ал.1 т.3 и 4 ЗАНН, чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН, които ограничават надлежното реализиране правото на защита на
нарушителя. Ето защо, НП се явява незаконосъобразно и като такова – следва
да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правният спор.
При този изход на делото и при съответно отправено искане от
страна на жалбоподателя, Съдът намира, че приципно, на последния се
дължат разноски съобразно чл.143 ал.1 НПК. Същевременно, по делото не
бяха представени доказателства за направени разноски в претендирания
размер – 500 лева, сторени за адвокатски хонорар. Единственото
доказателство в тази насока е представен Договор за правна защита и
съдействие /л.15 от делото/, в който обаче е посочено, че са договорени и
заплатени в брой 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Следователно, искането за присъждане на разноски в полза на
3
жалбоподателя, следва да бъде уважено до този размер, а над него – да бъде
оставено без уважение. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН
вр.чл.143 ал.1 АПК, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „А.А.“-ПЛЕВЕН да бъде
осъдена да заплати на Е. Д. И. ЕГН: **********, паричната сума в размер на
400 лв./четиристотин лева/, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар по АНД №2661/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като
следва да бъде оставено без уважение искането за разноски в размер над 400
лева, поради недоказаност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № ***/28.11.2023г. на *** на РД „А.А.“-ПЛЕВЕН, с което на
Е. Д. И. ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
на основание чл.178а ал.4 т.1 от Закона за движението по пътищата, за
извършено нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „А.А.“-ПЛЕВЕН да заплати на Е. Д. И. ЕГН:
**********, паричната сума в размер на 400 лв./четиристотин лева/,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№2661/2023г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски над 400 лева, поради недоказаност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4