Р Е Ш
Е Н И Е
№ 194
гр.Пловдив, 09.04.2020г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при
секретаря Боряна Козова и в присъствието на прокурора ................... ...........................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 782 по описа за 2019г на Пловдивски
окръжен съд, взе предвид следното:
Иск на основание чл.231, ал.3
от ДОПК.
Предявен
от Национална агенция за приходите - гр.София против „ГУЛКОМ-Р“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да постанови
прекратяване на ответното дружество. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение по списък.
Ответникът
оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира съдебни
разноски.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид обстоятелствата по делото и представените доказателства, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че от него срещу
физическото лице Х.З.Г. е образувал изпълнително производство, в което публичният изпълнител е наложил запор върху
притежаваните от Г. дружествени дялове от капитала на „ГУЛКОМ-Р“ ЕООД на обща
стойност от 5000лв – физическото лице е и **** на ответното дружество. На
последното е бил даден срок за погасяване на задълженията и е посочено, че ако
в тримесечен срок публичните задължения не бъдат погасени или дружеството не
изплати припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството,
определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, публичният изпълнител ще предяви иск за
неговото прекратяване. Плащане не е извършено, вкл. и към момента на
предявяване на иска, към който момент са налице задължения, поради което ищецът
иска прекратяване на търговското дружество.
Ответникът, на първо място, прави
възражения по допустимостта на иска, като предявен при липса на надлежна
представителна власт, учредена на представляващия главен публичен изпълнител. – по това възражение съдът се произнесе с
изготвения по делото проект за доклад, като прие, че пред него е представено
надлежно пълномощно. Следващото възражение е за предявен иск от ищеца при липса
у него на правен интерес, тъй като ответното дружество не работи, не извършва
дейност и при прекратяването му от публичния изпълнител няма да бъдат събрани
суми, с които да се погасят публичните задължения на ****. Това възражение също
беше намерено от съда за неоснователно, тъй като интересът на ищеца от
предявяване на иска се изразява в наличието на установени от него публични
задължения на физическото лице Г., който е и ****, за които задължения той е
бил уведомен и за които ответното дружество не представя доказателства да са
заплатени. При тези осъществени факти ищецът е длъжен да упражни вменените му
от ДОПК задължения да предприеме действия по събиране на задълженията, а каква
ще бъде събираемостта им, не е въведено като условие и процесуална предпоставка
за предявяване на иска.
За неоснователно съдът намери и
възражението на ответника за нередовност на настоящия иск, по който от ищеца не
е посочена цена на иска – ищецът няма задължение да посочи цена на иска, тъй
като на осонвание чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК цена се посочва при оценяеми
искове, а настоящият е неоценяем.
На трето място, ответникът оспорва
размера на задълженията на физическото лице, за които, според него, не са
представени доказателства, а и твърди погасяване на част от дължимото, което е
събрано по принудителен начин – в изпълнителното производство. Прави възражение
за погасяване по давност на публичните задължения и на това основание също
счита, че такива липсват.
Становището му за липса на
задължения се оспорва от ищеца, който от своя страна заявява, че за
възникналите задължения на физическото лице Х.З.Г. го е уведомявал своевременно, но той не
предприел никакви действия за погасяване на задълженията му. Ето защо са били
предприети множество действия по принудителното им събиране.
За установяване на твърденията си
от ищеца по делото са представени в надлежно заверен вид копия от справки за
общите задължения на **** на ответното дружество, наложен запор върху
притежаваните от него дялове в ответното дружество по изпълнително дело №
16090013157/2009г на Главен публичен изпълнител при НАП – ТД Пловдив, офис
Пловдив, изявление за прекратяване участието на Г. в дружеството и определяне
на тримесечен срок за погасяване на задълженията му. За конкретните размери на
същите е налице и изрично произнасяне с Разпореждане на публичния изпълнител с
изх.№ С 200016-137-0001837/02.03.2020г, в което по отношение на част от
публичните задължения е констатирано изтичането на 10-годишна давност, но също
така е установено и наличието на изискуеми и непогасени задължения за ДДС, ДОО
и ЗО на основание издаден Ревизионен акт № *********/14.06.2012г в размер на
8490,45лв. За тези задължения ответникът не представи доказателства да ги е
изплатил, макар съдът изрично да му указа, че е негова доказателствената тежест
за доказването на този факт, както и че тази е предпоставката да приеме иска за
прекратяване на дружеството за неоснователен. Той представи доказателства за
наложен запор върху пенсията на **** Г., въз основа на който са правени месечни
удръжки от по 44,15лв за периода 01.03 – 31.07.2019г и от по 60,92лв за периода
01.08.2019г – 28.02.2020г, с които суми публичните му задълженията не са
погасени нито към момента на предявяване на иска, нито към момента на
приключване на устните състезания по делото.
Ето защо съдът намира, че ищецът
доказа наличието на предпоставките по чл.231 от ДОПК – наличие на изискуеми
публични задължения за ****, за които е наложен запор върху дяловете му в
дружеството и е налице изявление за прекратяване участието на този съдружник в
дружеството с предявяване на иск за прекратяване на дружеството след изтичане
на дадения тримесечен срок по чл.231, ал.3 от ДОПК, без дружеството да е
доказало, че е изплатило задълженията на **** или да е изплатило припадащия се
на съдружника дял от дружеството, при наличието на които предпоставки,
разпоредбата на чл.231, ал.4 от ДОПК повелява отхвърляне на иска.
Регистрацията на дружеството
следва да бъде прекратена, като след влизане в сила на настоящото решение,
заверен препис от него следва да се изпрати служебно на АВ за вписването му и
за провеждане на производство по ликвидация.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК
ищецът има право на извършените в производството съдебни разноски в размер на 300лв за възнаграждение за защита от юрисконсулт,
дължими от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА регистрацията на „ГУЛКОМ-Р“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ГУЛКОМ-Р“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на Национална
агенция за приходите - гр.София сумата от 300лв
за извършени съдебни разноски в производството пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
АС- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните, след отмяна на
обявеното в РБългария извънредно положение.
След влизане в сила на решението заверен препис от
него да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата
на дружеството.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: