Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.Пловдив, 04.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1509 по описа за
2020 година на ПРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 485266 - F520159 от 17.12.2019г. на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ЛАВЕНДА ВАЛИ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Царево № 10, вх.Б, ет.5, ап.10, представлявано от Ц.Л.Г.
с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 453,95 лв.
(четиристотин петдесет и три лева и 95 стотинки) за нарушение по чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството(ЗСч).
С жалбата се прави искане
за отмяна на издаденото НП. Прави се и алтернативно искане за намаляване
размера на глобата.
Дружеството жалбоподател редовно призовано, в
съдебно заседание се представлява от Ц.Г.,
която поддържа искането са отмяна на НП.
Не ангажира доказателства. В пледоарията си посочва непосилност
за заплащане на наложената глоба, за нарушение което е извършено за първи път и
забавяне което не е било умишлено и моли да бъде отменено НП.
Въззиваемата
страна ТД на НАП град Пловдив редовно уведомена в съдебно заседание се
представлява от юрк.Р.Е. която представя становище за
неоснователност на жалбата. Не прави доказателствени
искания. В пледоарията си представя доводи в подкрепа на искането за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане и за
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
На 21.08.2019г. в ЦУ на
НАП било получено писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019г. с което са били уведомени
от Агенцията по вписвания за непубликуване
в срок от страна на дружеството – жалбоподател на годишния финансов
отчет (ГФО) на дружеството за 2018г. С
писмо вх. № 04-01-1768/05.09.2019г. ТД на НАП Пловдив били уведомени от ЦУ на
НАП за непубликуването от страна на дружеството на годишния финансов отчет
(ГФО) на дружеството за 2018г. По електронен път на представляващия дружеството
е била връчена покана от 20.09.2019г. за
явяване в 7 дневен срок в ТД на НАП Пловдив за съставяне на АУАН за необявяване
в срок на годишния финансов отчет за 2018г. съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Представляващия
дружеството узнавайки тези обстоятелства, на 17.10.2019г. представил и заявил
за вписване в Търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за
2018г.
На 29.10.2019г. в
присъствието на Ц.Г. – представляващ дружеството, от Ц.Г.К. *** е бил съставен
против дружеството акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № F520159 за
извършено на 02.07.2019г. в гр.Пловдив нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. В законоустановения срок срещу съставения АУАН е постъпило
писмено възражение от представляващия дружеството, което е било преценено като
неоснователно и е било издадено НП против дружеството жалбоподател, с което е санкционирано на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, която разпоредба гласи: ”Който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете
по чл.38, се наказва с глоба
в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието
се налага имуществена
санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв.” за нарушението
на чл.38, ал.1, т.1 от същия закон.
Съгласно посочената правна разпоредба ”Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади
по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
от съответния орган, както следва - всички търговци по смисъла на Търговския закон –
чрез заявяване за вписване
и представяне за обявяване
в търговския регистър, в
срок до 30 юни на следващата
година”. Във връзка с
посоченото дружеството – жалбоподател представляващо предприятие по смисъла на
Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил
задължен, не е публикувал годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за
2018г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за
вписване и представи за обявяване в законоустановения
срок - до 30 юни на следващата година,
т.е. до 01.07.2019г. /30.06.2019г. е неприсъствен ден/. Търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетния период 2018г. видно от подадена в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600ИО743578/31.03.2019г./ и от
приложения към нея годишен отчет за дейността.
Издаденото НП е било
връчено на представляващия дружеството на 10.02.2020г. В срок пред РС Пловдив е
било обжалвано издаденото НП.
Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, не се оспорват от представляващия
дружеството – жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на
дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган
или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този,
който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение
/ такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
При съвкупната
преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно
по следните съображения: АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената
от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. При съставянето на
АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на
следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез
заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват
годишния си финансов отчет. В случая следва да се отчете обстоятелството, че
нарушението е първо за дружеството - жалбоподател, както и че е отстранено
преди съставяне на АУАН и издаване на НП. От посочените обстоятелства, съдът
прави преценка, че обществените отношения - обект на нарушението по чл.74, ал.1
от ЗСч. в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен
случай. Налице са всички основания да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
а именно да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. Процедурата по
чл.28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона. Съдът намира, че
разглежданото административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната. Действително касае се за нарушение от категорията на
”простото извършване”, но не може да се приеме, че при определяне степента на
обществена опасност на конкретното деяние се изключват обстоятелствата от кръга
на засегнатите интереси, допълнителни факти настъпили след извършване на
нарушението, целите на наказанието и др. При преценка степента на обществена
опасност на нарушението с оглед на тези обективни критерии, настоящият състав
намира, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Освен изложеното при
извършената служебна проверка от страна на съдът се установи, че при
съставянето на АУАН също така са допуснати нарушения на процесуалните правила
които са съществени по своята правна същност и определят заключение за
незаконосъобразно проведено административнонаказателно
производство по налагане на административно наказание на дружеството –
жалбоподател.
Производството по издаване на наказателното постановление е двуфазно - започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ и ако той е законосъобразен и обоснован, наказващият орган издава наказателно постановление/НП/. Това е правораздавателна дейност - тук административният орган има правомощие вместо съда да прецени извършено ли е едно административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е поведението му и какво наказание да се наложи.
Вече издаденото наказателно постановление подлежи на
оспорване пред съответния районен съд, в района на който е извършено или
довършено административното нарушение. Районният съд действа не като контролна
инстанция, а като инстанция по същество - той е длъжен да извърши същата
проверка, която е извършил административнонаказващият
орган при издаването на наказателното постановление, а именно: извършено ли е
деяние, осъществяващо състава на конкретно административно нарушение, кой го е
извършил, виновно ли е поведението му и правилно ли е индивидуализирана
санкцията или това е т.нар. „втора първа инстанция“.
По този начин съставеният АУАН се явява първичния обвинителен акт чрез който се повдига обвинение
на дадено лице, но не за извършено от него престъпление, а за по-леко наказуемо
деяние, съставляващо нарушение и следователно той трябва да отговаря по
същество изцяло на основните принципи в наказателното правораздаване.
Разминаването между твърдяните в него обстоятелства и
правни квалификации с тези, които са в обжалваното НП се приравняват по сила на
тези ако са налице при постановлението за повдигане на обвинение в досъдебното
производство и обвинението, повдигнато от прокурора в неговия обвинителен акт за пред съда. При подобно
разминаване в обстоятелствената част и правната квалификация на нарушените
текстове се засяга съществено правото на защита на наказаното лице и то
всъщност не може да разбере в какво точно е било обвинено- дали това, което се
твърди в АУАН-а или това, което се твърди в НП, а от своя страна съда като
арбитър на тези правоотношения може да възприеме факти и обстоятелства, които
не са били твърдяни или не са били налице и по този
начин да състави един незаконосъобразен акт. В акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз
основа на този акт, трябва да съществува единство както между посочените като
нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и
посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита
на наказаното лице.
От приетите по делото доказателства се установи, че актосъставителката
Ц.К. не е установила лично нарушението а за неговото извършване е узнала от
полученото в ТД на НАП Пловдив писмо от ЦУ на НАП. В съставения АУАН, вписания като свидетел по акта Т. Г. К. също не е очевидец, а е само такъв по съставяне
на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци , актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели,
като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт.
Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение
е установено, въз основа на официални
документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът
изисква още в акта да са посочени
трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите
да подпише акта.
В настоящия случай съдът констатира
че при съставянето на
АУАН № № F520159 от 29.10.2019г. е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителката не е очевидец на нарушението
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Не посочването на втори свидетел, както и на ЕГН на
първия
води до липса
на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се
явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В настоящето производство съдът не констатира
наличието на направено искане за присъждане на разноски, както и за представяне
на доказателства за размера на направените разноски поради които и не следва да
се произнася в тази насока с настоящето решение. С оглед
изхода на делото направено искане от страна на процесуалния
представител за присъждане на за присъждане
на юристконсултско възнаграждение следва да бъде
оставено без разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 485266 - F520159 от 17.12.2019г. на Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ЛАВЕНДА ВАЛИ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.Царево № 10, вх.Б, ет.5, ап.10, представлявано от Ц.Л.Г.
с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството е наложена имуществена санкция в размер на 453,95 лв.
(четиристотин петдесет и три лева и 95 стотинки) за нарушение по чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството(ЗСч).
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.