Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Тачева гр.д. №3172 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника М.Н.Е. срещу решение от 27.10.2020 г. по гр.д. №40744/2012 г. на
Софийския районен съд, 74 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 6609,36 USD, представляваща липси при осъществени счетоводни операции
на 23.09.2009г. и на 18.11.2009г. с парични средства, поверени на ответника в
качеството му на отчетник, като същият е осъден да заплати и разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Изложени са доводи
във връзка с представените пред първата инстанция доказателства и е направен
извод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване тя
(въззивницата/ответницата) в качеството си на касиер да е изплатила посочените
в исковата молба суми на лица, различни от титуляра на сметката или други
правоимащи лица. Поддържа се, че районният съд не е съобразил задължителната
сила на присъдата от 25.04.2018г. по НОХД № 21760/2015г. по описа на СРС.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявения иск.
Ваззиваемата
страна „У.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна
проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради
следните съображения:
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за
вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се
произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото
се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Както е
посочено в решение №389/13.05.2015 г. по гр.д. №6626/2013 г. на ІV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК,
правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да
върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск, с оглед нормата на чл.270
ал.3 изр.3 ГПК, следва да се съобрази с трайната практиката на ВКС,
както и с дадените в т.1 и т.9 ППВС №1/10.11.1985 г. на ВС, т.4 ТР
№1/17.07.2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/29.02.2012 г. по т
д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задължителни указания за съдилищата. В същите е
прието, че основанието на чл.270
ал.3 изр.3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск - когато в
нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд
се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание.
Пълната имуществена отговорност на работника или
служителя за причинени от него вреди вследствие неотчетност /поради настъпили
липси/ възниква при наличие на следните предпоставки: работникът или служителят
да осъществяват отчетнически функции, т.е. той да е поел задължение по трудово
правоотношение да събира, съхранява, разходва, или отчита парични или
материални ценности – т.нар. пряк отчетник; противоправно неизпълнение на тези
трудови задължение, изразяващо се в несъответствие между дължимото и
фактическото поведение на отчетника; причиняване на вредоносен резултат –
липса, недостиг, неотчетност на поверените му материални ценности, като тези
имуществени вреди да са с неустановен произход; причинно – следствена връзка
между противоправното неизпълнение на отчетническите функции и настъпилите
липси и виновно поведение на отчетника.
За да възникне пълната имуществена отговорност
на работника или служителя с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, следва да
са налице следните предпоставки, които в своята съвкупност обуславят правото на
иск на работодателя и неговото упражняване по реда на чл. 211 от КТ: наличие на
трудово правоотношение между ищеца и ответника, което може да е прекратено към
момента на предявяване на иска; умишлено причиняване на вреда или причиняване
на вреда в резултат на извършено престъпление или на вреда не при или по повод
изпълнение на трудови задължения; причинените имуществени вреди да са в
резултат на противоправното поведение на работника или служителя; пряка
причинна връзка между деянието на работника или служителя и вредите.
При форма на вината умисъл - когато извършителят
съзнава, както противоправността, така и настъпването на вредата за
работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици -
отговорността е по общия граждански закон. И обратно - ако формата на вината не
е умисъл, а небрежност - обикновена (несъзнавана) или груба (съзнавана
небрежност), отговорността е по трудовия закон - чл. 203, ал. 1 КТ.
Настоящият
съдебен състав, като
съобрази твърденията на ищеца
в исковата молба намира, че се
касае за иск за пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, а не както
неправилно СРС е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл.207,
ал. 1, т. 2 КТ,
тъй като ищeцът не основава претенцията си на липси с
неустановен произход. До недопустимо решение се е стигнало поради неразглеждане
от първоинстанционния съд на заявените с исковата молба обстоятелства, на които
се основава заявеното искане за присъждане на паричната сума. Твърденията на
ищеца в исковата молба са за това, че процесната сума е следствие на извършване
от страна на ответницата неправомерни банкови операции, без нареждане и/или
предварително съгласие на титулярите, като умишлено е изготвила неистински
документи – нареждания разписки, с които е задължила сметката на П.. На стр. 2 от исковата молба е посочено още, че
като е извършила тези операции, ответницата умишлено е нарушила трудовите си
задължения от длъжността си характеристика – да извършва разплащания (касови и
безкасови) в лева и валута въз основа на дадени от клиента нареждания, в
съответствие с разпоредбите на вътрешнобанковите изисквания за оформяне на
банковите документи при осъществяване на банкови операции, Вътрешните правила
на Банката, както и на Наредбата на БНБ за парични преводи и платежни
инструменти. Липсват каквито и да е твърдения в исковата молба, че процесната
сума се дължи на липса с неустановен произход, точно обратното с установен
такъв, изразяващ се в неправомерни банкови операции, поради което не е налице
само неправилна правна квалификация, която би могла да бъде поправена от
въззивния съд, като приеме, че е нарушен само материалният закон. Налице е
недопустимост на обжалваното решение поради неправилна правна квалификация на
иска и необсъждане от първоинстанционния съд на правнорелевантните факти,
поради което въззивният съд счита, че на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на
друг състав на СРС за произнасяне по действително предявените искове с правно
основание чл. 203, ал. 2 КТ, като новото разглеждане следва да започне от
стадия на изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.
Настоящето
въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи
отговорността на страните по чл.78 ГПК
на разноските. При новото разглеждане на делото пред СРС ще следва съдът да се
произнесе и по разноските в настоящето въззивно производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение №20236541 от 27.10.2020 г.,
постановено по гр.д. №40744/2012 г. на Софийския районен съд, 74 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за
ново разглеждане от друг съдебен състав на действително предявения иск с правно
основание чл.203, ал. 2 КТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.