№ 6898
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110133606 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали застраховане“
АД, чрез юрк. М.Т., срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 411 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 910,29 лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 90,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 08.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 16.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2021 г. на паркинга на базата на „Транспрес
Грийн“ ЕООД водачът Б.С., управляващ товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ“, с
рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество със срок на застрахователното покритие от
23.10.2021 г. до 22.10.2022 г., при извършване на маневра за паркиране реализирал ПТП с
товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *********, собственост на
„Грийн Трак“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № 0312210311008172, със срок на застрахователното покритие от
10.04.2021 г. до 09.04.2022 г. Вследствие настъпилото ПТП на товарния автомобил, за който
имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под №
*********. За ремонта на увредения автомобил била издадена фактура № 315/01.02.2022 г.
1
на стойност 2994,86 лева с ДДС. С доклад по щетата било одобрено застрахователно
обезщетение в размер на 2836,64 лева, което било заплатено на „Транспрес Грийн“ ЕООД с
преводно нареждане от 02.03.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски общо в размер на 2851,64 лева, но ответникът признал и
възстановил сумата в размер на 1941,35 лева. Разликата в размер на 910,29 лева не била
погасена от ответното дружество, поради което същият дължал и мораторна лихва в размер
на 90,96 лева за периода на забавата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. И.А.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като
неоснователни, необосновани и завишени по размер. Твърди, че с одобрената и изплатена от
ответното дружество по извънсъдебен път сума били възстановени в пълен размер
причинените от процесното ПТП щети по застрахования при ищеца автомобил и
обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Възразява, че
претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Неоснователността на иска за главница водела до неоснователност и на претенцията за
мораторна лихва с оглед нейния акцесорен характер. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. Т., в която заявява, че поддържа исковата
молба и изложените в нея обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. А., в която заявява, че оспорва исковата
молба и поддържа депозирания отговор. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
дължимото за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните относно възникването на застрахователното събитие; че по
време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег.
2
№ ********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка
„Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП товарен автомобил марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *********, собственост на „Грийн Трак“ ЕООД; че са
налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило
застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП), причинените с него
вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; че по
щета № ********* ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2836,64 лева,
към което били начислени 15 лева за ликвидационни разноски, както и че по регресната
претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 1941,35 лева.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което са отделени от съда като
ненуждаещи се от доказване.
Видно от застрахователна полица № 0312210311008172, издадена на 30.03.2021 г.,
увреденият товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № *********,
собственост на „Грийн Трак“ ЕООД, бил произведен през 2017 г. А от приложено по делото
копие от свидетелството за регистрация – Част І, се установява, че датата на първа
регистрация на същия автомобил била 16.04.2017 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № *********/
06.06.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното
по щета № ********* застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер
на 2851,64 лева. Поканата била получена от представител на ответното дружество на
07.06.2022 г., видно от отбелязване в представен по делото служебен бон.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които е настъпило процесното ПТП, били следните: на 24.11.2021 г., около
07,45 ч. влекач „Волво ФХ“ с рег. № ******** с прикачено към него полуремарке с рег. №
С6742ЕС се движил на територията на паркинг в базата на „Транспрес Грийн“ ЕООД, където
водачът предприел маневра за паркиране, при която реализирал ПТП с паркирания от лявата
му страна товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № *********. От така описания
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
Протокола за ПТП видим увреждания, се налагал изводът, че щетите по товарен автомобил
„Ситроен Джъмпер“ с рег. № ********* се намирали в пряка и причинно-следствена връзка
с настъпилото на 24.11.2021 г. произшествие в гр. Враца. От заключението се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения товарен автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, била в
размер на 2659,54 лева. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице уточни, че
обичайните разноски за ликвидиране на щета и определяне на застрахователно обезщетение
били между 15 лева и 25 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно,
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
3
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия
състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се
осъществили, поради което съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните
обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – писмени такива и заключението по автотехническата експертиза. Спорен е
единствено въпросът за размера на дължимото от ответното дружество застрахователно
обезщетение. По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна
практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност
на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да
4
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.
400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение №
6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност в размер на 2659,54 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Към сумата 2659,54 лева
следва да бъдат добавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които обичайно се заплащат
за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са установени по делото разходи в
по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество сума по регресната претенция
възлиза общо на 2674,54 лева. Не се спори между страните, че ответникът е заплатил
частично регресно предявената сума в размер на 1941,35 лева. Ето защо остатъкът от
регресното вземане на ищеца възлиза на 733,19 лева, до който размер искът по чл. 411 КЗ се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума. За разликата над уважения размер от 733,19 лева до пълния предявен
размер от 910,29 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
Приложената по делото покана за доброволно изпълнение на регресната претенция има
характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставила „ЗАД „ОЗК – Застраховане“
5
АД в забава по отношение на главницата. Поканата е получена от ответника на 07.06.2022 г.,
като предвиденият в разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ 30-дневен срок от получаване на
поканата, респ. от представяне на всички доказателства, в който застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ следва или да определи и изплати
размера на своето задължение по предявената претенция, или мотивирано да откаже
плащането, е изтекъл на 07.07.2022 г. Следователно, началната дата, от която следва да се
изчислява лихвата за забава, е 08.07.2022 г., а крайната – датата на подаване на исковата
молба в съда – 16.06.2023 г. Доколкото искът за акцесорната претенция е предявен за
посочения период, за същия следва да бъде и уважен. Като взе предвид, че искът по чл. 411
КЗ е основателен за сумата в размер на 733,19 лева, то и предявеният иск за мораторна лихва
е установен в своето основание. Определен при условията на чл. 162 ГПК следващият се
размер на обезщетението за забава върху регресното вземане на ищеца за посочения период
възлиза на 74,89 лева, до който размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен. За разликата над уважения размер от 74,89 лева до пълния
предявен размер от 90,96 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 100 лева за внесена държавна такса,
400 лева за депозит за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Дженерали
застраховане“ АД сумата в общ размер на 484,24 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „Дженерали
застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на ответника „ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД сумата в размер на 19,29 лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД,
6
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Р.Ц.Д. и Н.И.С., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, както следва: по иска с правно
основание чл. 411 КЗ сумата 733,19 (седемстотин тридесет и три лева и 19 ст.) лева,
представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
74,89 (седемдесет и четири лева и 89 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 08.07.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 16.06.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над уважения
размер от 733,19 лева до пълния предявен размер от 910,29 лева, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за разликата над уважения размер от 74,89 лева до пълния предявен размер от 90,96 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.Ц.Д. и Н.И.С., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, сумата 484,24 (четиристотин осемдесет и четири лева и 24 ст.) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Р.Ц.Д. и Н.И.С., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София” № 7, ет. 5, сумата
19,29 (деветнадесет лева и 29 ст.) лева, представляваща дължимото за настоящото
производство юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7