№ 1578
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка П.а
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Капка П.а Въззивно търговско дело №
20201001002246 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 462 от 06.03.2020г., постановено по т.д.№ 1437/2018г. по описа на СГС са
отхвърлени предявените от СНЦ„ Музикаутор“ , гр. *** срещу „Нанако“ ЕООД обективно
съединени искове с правно основание чл.95,вр.чл.95а,ал.1 от ЗАПСП за заплащане на сума в
общ размер на 7 000лв., представляваща дължимо обезщетение за претъпени вреди поради
нарушаване на правата на автори на музика и текст,дължимо върху всеки от обектите по
чл.3,ал.1 ЗАПСП,включен във всяка песен, а именно – по 500 лв. за музиката и 500лв. за теста
по отношение на следните песни: „2U“ / ТуЮ“, . „Shape Of You“*, “ Holdin On“, „El Perdon",
."Ciao Adios", „Starboy" (Kygo Remix) и „Blured lines“ (No Rap Version) като нарушението е
било извършено на 12.12.2017г. в аптека „ Медея“ в гр. ***, ул. „ ***“ №11.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство Сдружение „Музикаутор”. В същата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради необоснованост- превратно
тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и необсъждане на част от
събраните доказателства, което довело до неправилен краен извод. Поддържа се, че съдът е
приложил неправилно материалния закон като е дал погрешно тълкуване на понятието „
ползвател на произведения“, дадено в §1,т.6 на ЗАПСП. Изтъква, че съдебната практика и
1
Мминистерство на културата като контролиращ орган по отношение на неправомерното
използване на авторски права приемат, че обекти, категоризирани като аптеки могат да
ползват музикални произведения за публично изпълнение и когато това ползване е било
неправомерно, същите са получавали санкции или са били осъждани да заплатят обезщетение.
Моли се решението да отменено въззивният съд да постанови ново, с което да уважи
исковете.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител въззивникът поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата,с който я оспорва. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. В
съдебното заседание, проведено на 23.11.2020г. процесуалният й представител поддържа
становището , изразено в отговора.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.95, вр.чл.95а от
ЗАПСП.
Ищецът е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел
и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по чл. 40 от Закона
за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в Регистъра на Министерството на
културата под № 1/13.01.1994 г. и пререгистрирано със заповед на Министъра на културата
съобразно удостоверение за регистрация № 62-00-0152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-
62/05.09.2014 г.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че
същият има сключени договори с чуждестранните организации, които представляват авторите
на песните, описани в исковата молба при осъществяване на авторските им права. Не е
спорно и самото авторство на музикалните произведения.
Спорно по делото е дали на посочената дата в аптека „ Медея“, намираща се в гр. ***,
ул. „***“ №11 действително са били възпроизведени описаните в исковата молба музикални
произведения по начин, по който са доведени до знанието на слушателите, влизащи в обекта.
Освен това ответното дружество с отговора на подадената искова молба е въвело и
възражение,че не попада сред лицата, дефинирани като „ ползватели на произведенията“ по
смисъла на §2,т.6 от ДР на ЗАПСП.
2
Апелативният съд намира,че процесният обект – аптека, независимо, че не е изрично посочен в
примерното изброяване на разпоредбата на §2, т.6 от ЗАПСП, отговаря на нейния общ критерий –
лице, което довежда до знанието на слушателите, влизащи в обекта, пряко или чрез други лица –
разпространители, произведението, поради което има качеството на ползвател на процесните
произведения – песни.
От фактическа страна:
Във връзка с установяване на твърдяното нарушение на авторските права пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Ч. В. П., М.
З. Д., Е. В. Х. и Е. Д. К..
Първият свидетел разказва,че на посочената дата -12.12.2017г. е посетил аптека „ Медея“ ,
намираща в ***,стопанисвана от „ Нанако“ ЕООД. В този ден в аптеката звучала музика като
свидетелят идентифицирал седем произведения, които посочва конкретно – заглавията на песните и
имената на изпълнителите. Твърди,че повече от десет години се занимава с тази дейност – да
сътрудничи на „ Музикаутор“ в установяване на ползване на музика в различни търговски обекти и
разясняване ,че за да може това да бъде осъществено е необходимо да бъде сключен договор със
сдружението. В резултат от тази своя дейност свидетелят можел да разпознае песните само по слух,
но за по-голяма сигурност използвал мобилно приложение , което се намирало в неговия телефон и
идентифицира почти 100% всяко едно музикално произведение. След установяване на музикалното
произведение изпращал имейл до телефона на ръководителя на отдел „Публично изпълнение“ в „
Музикаутор“ М. Д.,в който описвал съответното музикално произведение, датата на посещение ,
адреса и за кой обект става въпрос. Посочва,че е правил и други проверки в аптеки „Медея“ .
Песните звучали като част от репертоара на радио „ Фреш“,а музиката се чувала от тонколони.
Свидетелят Д., който работи в ищцовото сдружение като ръководител на отдел „Публично
лицензиране" описва какъв е механизма, при който служители на сдружението установяват
нарушенията на авторските права при озвучаване на търговски обекти, магазини, заведения.
Репертоара се установявал при посещения на сътрудници в обектите, след което тази информация
се проверявала в централната база данни на сдружението, за да е сигурно , че то има права върху
него.
Сътрудници на сдружението обикаляли различните обекти и обяснявали на управителите на
същите за техните законови задължения , предоставяли се материали, изпращали се писма и едва
след това пристъпвало към проверки и завеждане на дела. По отношение на аптеки „ Медея“ в
края на 2016г. и началото на 2017г. били направени проверки от Министерство на културата, при
които било установено, че ползва репертоар на „Музикаутор“ без разрешение. Макар че имало
разговори за сключване на договори, до подписване на такива не се стигнало.
Свидетелките Х. и К. са служители на ответното дружество и работят в търговския обект, в
който се твърди, че е извършено нарушението.
Те нямат конкретен спомен дали на посочената дата са били на работа, но от направена
справка с работния график установили ,че тогава са били на смяна.
Свидетелката Х. твърди,че в аптеката по принцип не се поска музика ,но в единичен случай е
3
възможно може да звучи такава от личен телефон.
Свидетелката К. категорично заявява,че по време на смените в аптеката не се пуска музика и
няма устройства за озвучаване.
Ищецът е представил копие от касова бележка, от което е видно, че тя е издадена на
12.12.2017г. от „ Нанако“ ЕООД. Адресът, на който се намира обектът не може да бъде разчетен на
приложеното копие.
Въззивният съд намира,че от тези доказателства не се установи при условията на пълно и
главно доказване,че на посочената датата в обект , представляващ аптека „ Медея“, използван за
осъществяване на търговска дейност от ответното дружество са били възпроизведени
индивидуализираните в исковата молба песни.
Показанията на свидетеля П., които единствено могат да послужат като основание да бъде
прието, че твърденията в исковата молба са верни не са достатъчни,за да може да се приеме,че
фактът на използване на конкретните песни се е осъществил. Твърденията на това лице се
подкрепят само и единствено от представеното копие от касова бележка, от което е видно ,че на
посочената в исковата молба дата е била посетена аптека „Медея“, стопанисвана от „Нанако
„ЕООД. Тъй като дружеството не е заявило, че има и друг обект, който да представлява аптека
„Медея“, то съдът приема,че този документ доказва посещение на отразената в касовия бон дата.
Тези показания не си противоречат с останалите гласни доказателства по делото, тъй като
установеното от свидетелките Х. и К. не изключва напълно възможността в конкретен момент в
аптеката да е звучала музика , за която да не са предоставени права за използване. Същите обаче и
не подкрепят казаното от този свидетел. В същото време настоящият състав намира,че не може да
се приеме, че П. само на база на опита си от слушане на много музика е идентифицирал посочените
музикални произведения. Действително, той твърди, че е използвал мобилно приложение, но не
посочва кое е това приложение, а и без проверка на същото от съответен специалист съдът не може
да счете, че тази идентификация е надлежна,тъй като няма данни какъв софтуер е използван и дали
той е надежден.
Не бяха ангажирани доказателства, че П. действително е изпращал имейли на другия свидетел
на ищеца М. Д. и че е на база на тях е извършена идентификация на произведенията в базата данни
на „Музикаутор“. Показанията на втория свидетел нямат отношение към конкретния случай, а само
установяват, че аптеки „Медея“ не са сключили договор за предоставяне на право на публично
възпроизвеждане на музикални произведения и че имало констатирани нарушения от служители на
Министерство на културата.
При това положение следва извода, че по делото не беше безспорно доказано
твърдяното нарушение на авторски права за посочените в исковата молба произведения.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят
на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на
правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага
4
нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи,
при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя
и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска
по чл.94, ал.1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на
правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на
обезщетението е определено в чл.94, ал.2 ЗАПСП, според който обезщетението включва
всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението.
С оглед на приетото по-горе,че от фактическа страна не е установен единия от елементите на
фактическия състав на посочените разпоредби, а именно – че е следва да бъдат отхвърлени.
Предвид съвпадащите изводи на въззивния и първоинстанционния съд, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна „Нанако“ ЕООД ще следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски, които са в размер на 450лв.
С оглед на изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 462 от 06.03.2020г., постановено по т.д.№ 1437/2018г. по
описа на СГС, ТО, VІ- 15 състав:
ОСЪЖДА Сдружение „Музикаутор„ ЕИК *** с адрес гр. ***, бул.“***“ №17, ет.4,
представлявано от изпълнителния директор И. Д. да заплати на „Нанако“ ЕООД , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. *** 1618, район „***“, ж.к.“***- запад“, бул. „***“ №98,
офис 7В сумата 450лв. разноски,направени във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5