№ 3
гр. Шумен, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101962 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, от М. С. И., чрез
пълномощника адв. Милев от АК София, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр. София, в която е предявен осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и цена 75,24 лв. – платена без
основание възнаградителна лихва по Договор № № 4477084, за потребителски
кредит сключен между страните.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 04.05.2022 г.
сключила с ответното дружество Договор № 4477084, по силата на който й
бил отпуснат заем в размер на 600 лева, в чл. 4 от който било уговорено да
бъде обезпечен с двама поръчители - физически лица, които да отговарят на
определени в договора условия или банкова гаранция в полза на кредитора. На
същата дата бил сключен Договор № 4477084 за поръчителство по силата на
който „Файнешънъл България“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред
ответното дружество задълженията на ищцата, за което ищцата се задължила
да плати сумата 378.76 лева - разсрочена за плащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит в полза на ответното дружество, което било
упълномощено от „Файнешънъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза
сумите по договор за поръчителство - чл. 3. ал. 1 от договора за
поръчителство. Твърди се, че ищцата погасила изцяло процесния кредит. С
1
влязло в сила Решение № 481/24.06.2024 г., по ГД № 2872/2023 г., по описа на
ШРС, е постановено, че потребителят – ищец в настоящото производство, бил
въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва
да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.
11 ЗПК, както и, че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 3ПK.
Моли съдът да постанови решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено плати на ищцата сумата от 75.24 лева - платена без основание сума за
възнаградителна лихва по нищожен Договор № № 4477084, за потребителски
кредит сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
отговор. Намира, че в исковата молба липсват фактически твърдения във
връзка с твърдяната нищожност на договора за заем, тъй като посоченото от
ищцата Решение № 481/24.06.2024 г., постановено по ГД № 2872/2023 г., по
описа на РС – Шумен, било с предмет Договор за поръчителство, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, а не Договора за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Счита сключения Договор за паричен заем за
действителен, като признава, че претендираната от ищцата сума по този
договор е получена отп него, но намира, че е на валидно правно основание.
Моли на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, да бъде прекратено делото. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и моли определеното от съда възнаграждение да бъде
съобразено с липсата на правна и фактическа сложност на делото.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се
явяват. Ищецът поддържа предявения иск, а ответникът - отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищцата е получила кредит в размер на
600 лв. по Договор № № 4477084 за паричен заем.
Съгласно Погасителен план /л. 12/ ищцата се задължила да погаси
кредит 4477084/04.05.2022 г. на 17 бр. четиринадесетдневни анюитетни
погасителни вноски, всяка в общ размер 62 лева, в това число главница и
2
лихва – в общ размер 39.72 лева на всяка вноска, както и възнаграждение за
предоставена гаранция в размер на 22.38 лева към всяка вноска.
Ответникът изрично признава в отговора на исковата си молба, че
претендираната от ищцата сума е получена от кредитора, но счита, че това е
на валидно правно основание.
От приетото и неоспорено Заключение на допуснатата по делото ССчЕ,
изготвено, въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства, както и документи и справки предоставени на вещото лица от
ответника, се установява, че в т. 7 от Договора за паричен заем №
4477084/04.05.2022 г. за главница от 600,00 лева и срок на погасяване - 34
седмици, страните са договорили фиксирана, възнаградителна, годишна лихва
от 35% - общо 75,24 лева, която е платена заедно с месечните вноски.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства, в това число и ССЕ допусната и прието по ГД № 2870/2023 г.,
по описа на РС Шумен /л. 8/, както и Решение № 484/24.06.2024 г.
постановено по ГД № 2870/2023 г. по описа на РС Шумен /л. 5/, тъй като
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК задължава съда да формира убеждението
си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими
доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, а няма съмнение,
че това са тези доказателства, които са събрани „пред и от оня съд, който ще
решава делото“, а съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ГПК, заключението
на вещото лице по ГД № 2870/2023 г., по описа на РС Шумен, за да бъде годно
доказателство в гражданския процес, трябва да бъде събрано чрез личното му
изслушване от съда, поради което тава заключение, дадено по друго
гражданско дело, не може да се използва по настоящото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е предпоставено от установяване
от ищецът, при условие на пълно и главно доказване, че е дал нещо, както и
вид и размер на даденото. Ответникът, предвид твърденията на ищеца за
начална липса на основание за даването, трябва да докаже наличие на
3
основание за получаване на даденото.
Страните не спорят, че са обвързани от Договор за заем по смисъла на
чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда
правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на
заетата вещ от заемодателя на заемополучателя, който се задължава да върне
заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество и дължи лихва само
ако това е уговорено писмено.
В процесния случай твърденията на страните са, че ищцата е получила в
заем сумата 600 лв., а признанието на ответника е, че претендираната сума от
75.24 лева - възнаградителна лихва по кредита, сключен между страните, е
получена от него. Основание за получаване от ответника на даденото от ищеца
по възнаградителната лихва е клаузата по т. 7 от Договора за паричен заем №
4477084/04.05.2022 г., с която длъжникът се е задължил да плати за главница
от 600,00 лева годишна лихва от 35 % - общо 75,24 лева. По общо правило при
договор за заем основните задължения на заемателя са, както да върне заетата
сума, така и да плаща лихва по кредита. По своята правна същност лихвата по
кредит представлява цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен
да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства -
това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване.
Максималният размер на договорната лихва е ограничен от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр..
Въпреки че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне
размер на възнаградителна лихва, то съгласно наложилата се съдебна
практика /Р. № 906/30.12.2004 г., ГД №1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006
г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. № 1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.;
Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД №6295/2014 г., ІV г. о./, която настоящият състав
на ШРС споделя, ако договорената надвишава трикратно размера на законната
лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай предвиденият
размер, съществено превишава нейната обезщетителна функция по
предоставеното ползване на заемната сума. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
4
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, но ГПР не е еквивалентен на лихвения процент, тъй като в
него освен лихви се включват и редица други разходи /§1, т. 1 ДР на ЗПК/.
В процесния случай отразеният в договора ГЛП от 35 %, надвишава
трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Това е така тъй
като в съответствие с препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД,
размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426/18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер по просрочени парични
задължения се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1
януари, приложим за първото полугодие, съответно от 1 юли, приложим за
второто полугодие на текущата година, плюс 10 процентни пункта.
Доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на сключване на
договора - 04.05.2022 г., е 0 %, то годишният размер на законната лихва се
явява 10 % или трикратния – 30 %. Следователно е накърнен принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД възнаградителна
лихва следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се
приеме дължимост до размера от 10 %, в какъвто смисъл е и посочената по –
горе съдебна практика. Правно релевантния период следва да бъде
договорения от страните: от 21.05.2022 г. до 17.12.2022 г., при което
/доколкото липсва заключение на вещото лице по въпроса/ съдът на основание
чл. 162 ГПК определи при лихвен процент 10 % размер на възнаградителната
лихва от 35.16 лева. Ответникът признава, че ищецът е изпълнил изцяло
задължението си за плащане на възнаградителна лихва. Предвид изложеното,
съдът намира, че заявената претенция се явява основателна за сумата 35.16
лева, като за разликата до пълно предявения размер от 75.24 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските.
При този изход на спора разноски се дължат по правилото
уважена/отхвърлена част от иска. Ищцата е направила искане, като е
представила Списък по чл. 80 ГПК /л. 42а/, за общо 685 лева, от които: 50 лева
– за държавна такса, 5 лева – за съдебно удостоверение, 150 лв. - депозит за
вещо лице, както и 480 лева, с ДДС – за адвокатско възнаграждение, за което е
5
посочено, че е определено „по реда на чл. 38 ЗА“. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По така възникналия правен въпрос настоящият състав на ШРС намира
следното: Процесуалният представител на ищцата претендира да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска
помощ за процесуално представителство пред настоящата инстанция на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА т. е. за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице. От една страна от ищцовата
страна не са представени или поискани за събиране никакви доказателства в
подкрепа на факта, че ищцата е материално затруднено лице горното. От
друга страна, след направена служебна справка в деловодната програма на
съда се установява, че от 04.09.2003 г. и към настоящия момент ищцата работи
безсрочно на длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет в
гимназиален“ в Професионална гимназия по икономика гр. Шумен; към
датата на сключване на договора с кредитора 04.05.2022 г. и към настоящия
момент не са й изплащани обезщетения за безработица; както и след датата на
упълномощаване на адвоката 29.05.2023 г. и към настоящия момент не са й
изплащани обезщетения за болест и майчинство. С оглед изложеното съдът
намира, че липсват по делото доказателства ищцата да има качеството:
„материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради което
насрещната страна следва да бъде осъдена само на разноски за държавна такса
и депозит за вещо лице направени от ищеца. Съдът основава решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства.
Ответната страна претендира разноски в размер на 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Ищцовата страна прави възражение за
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 от 100 до 360 лева. Съгласно чл.
1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от
вида и количеството на извършената работа. Предвид изложеното, съдът като
6
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ответното дружество,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева, при което с оглед частичната основателност на иска, на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 46.39 лв. съобразно отхвърлената част.
При този изход на спора, предвид частичната основателност на иска, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 95.80 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и в тежест на ищоцата страна сумата 53.27 лв. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2, ап.
40-46, да плати на М. С. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. Шумен,
***, сумата от 35.16 (тридесет и пет лева и шестнадесет стотинки) лева,
платена без основание възнаградителна лихва по Договор №
4477084/04.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.07.2024 г. до окончателното плащане, по банкова сметка: IBAN:
BG83CBCB979050C6694200, ВIC: CCCBBGSP, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1
ЗЗД, като за разликата до пълния предявения размер от 75.24 лева, отхвърля
като неоснователен.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2, ап.
40-46, да плати на М. С. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. Шумен,
***, сумата от 95.80 (деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева -
направените по делото разноски, за които има представени доказателства, по
банкова сметка: IBAN: BG83CBCB979050C6694200, ВIC: CCCBBGSP,
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда М. С. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес гр. Шумен, ***,
да плати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“, № 28, ет. 2,
7
ап. 40-46, да плати на, сумата от 53.27 (петдесет и три лева и двадесет и седем
стотинки) лева - направените по делото разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8