Р Е Ш Е Н И Е
№ 1821
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Анелия Трифонова,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 1620 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано по искова молба на В.Р.О., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв. Т.,*** с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7. Искането
е ответната дирекция да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 3
000 лева, представляваща обезвреда за причинените му неимуществени вреди в
периода от 04.02.2023 г. (от момента на съставяне на АУАН, 2 бр. ЗППАМ и
Заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа) до 30.04.2023 г. (връщане на
СРМПС, ведно с 2 бр. регистрационни табели и СУМПС), ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от 24.04.2023 г. (датата на издаване на
Постановление за прекратяване на наказателно производство от Районна
прокуратура – Пловдив), изразяващи се в унижение, неудобство и притеснение,
страх, паника, дискомфорт, злепоставяне пред роднини, колеги и приятели, т.е.
пред обществото, както и лишаване от възможността да управлява както личното си
МПС, така и друго такова, за да изпълнява личните си и служебни ангажименти, в
следствие на действия и бездействия на ответника при или по повод изпълнение от
негови служители на административна дейност, които се твърди да са
незаконосъобразни. Незаконосъобразните действия се сочи, че се изразяват в
следното: „… тъй като не е безспорно
установено управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози (доколкото ищецът е дал кръв за изследване) и е оспорил показанията на
техническото средство, а резултатът от направените кръвни изследвания и тези на
изследваната урина, е показал липса на такива вещества и в изследваната кръвна
проба и в изследваната урина, което е и основание за прекратяване на
образуваното наказателно производство.“. А незаконосъобразните бездействия
на контролните органи, според ищеца са следните: „…тъй като предвид дадената кръвна проба и урина е имал достатъчно
възможности да установи в най-кратък срок, налице ли е основание за ангажиране
отговорността на ищеца и релевантно за налагане на приложените в случая,
принудителни административни мерки и задържане за 24 часа, още повече, че
наложените ЗППАМ са за немалък срок и практически налагат съществени
ограничения в правната сфера на ищеца, от които същият е зависим.“. Вредите,
периода, през който същите са търпени, както и действията и бездействията, от
които се претендира настъпването им, първоначално са заявени в исковата молба,
впоследствие, съгласно разпореждане на съда от 29.06.2023 г., са уточнени с
уточняваща молба от 04.07.2023 г. (л. 17), докладвани в първото по делото
о.с.з. и поддържани от ищеца и неговия пълномощник. Претендират се сторените по
делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П.,
счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата молба.
Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че на 04.02.2023 г. на ищеца е съставен АУАН
серия GA № 889820 за това, че на същата дата в 13,50 часа в гр. Пловдив на ул.
„Коматевско шосе“ до № 28 с посока на движение от север към юг управлява
собствения си лек автомобил АУДИ А3 с рег. № ******** след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Извършен му е тест в сградата на 01 РУ –
Пловдив с техническо средство Drager Drugtest 5000 с фабричен номер ARLK-0008,
което в 15 часа и 41 минути е отчело положителен резултат за употреба на
опиати. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 119676 (л. 12 от
приложената пр. пр. № 1580/2023 г. по описа на I РУП). Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Drager 7510 с фабричен № ARPM-0728, като уредът е отчел 0 промила алкохол, с
което е прието, че е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Иззети са като
доказателства СУМПС № *********, СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни
табели с № ********. АУАН е връчен на О. на 04.02.2023 г. (л. 7).
Ищецът е съпроводен до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е дал кръвна проба
и урина за лабораторни изследвания пред д-р П.К. в 16,15 часа на 04.02.2023 г.
с лист за преглед на пациент № 012068/04.02.2023 г. (л. 13-14 от приложената
пр. пр. № 1580/2023 г. по описа на I РУП).
Въз основа на установеното в посочения по-горе АУАН, е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-0432-000058/04.02.2023 г. от Началник 01 РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която
на О. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Заповедта е връчена на лицето на 17.03.2023 г., като няма данни същата
да е била оспорена, съответно е влязла в сила на 01.04.2023 г. (л. 8).
Издадена е и ЗППАМ № 23-0432-000059/04.02.2023 г. от Началник 01 РУ към ОД
на МВР – Пловдив, с която на О. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. И тази заповед
е връчена на лицето на 17.03.2023 г., като няма данни същата да е била
оспорена, съответно е влязла в сила на 01.04.2023 г. (л. 9).
И най-сетне, издадена е и Заповед за задържане на лице рег. №
432зз-30/04.02.2023 г. от ст. полицай Г.М. Г. на длъжност мл. инспектор при
Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, с която О. е задържан за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив. Заповедта
за задържане няма данни да е била оспорена, съответно е влязла в сила (л. 6).
По случая е образувано ДП № 88/04.02.2023 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР
– Пловдив за престъпление по чл. 343Б, ал. 3 от НК (приложено по настоящото
дело), производството, по което е прекратено с Постановление за прекратяване на
наказателно производство № 1580/2023 г. от 24.04.2023 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив (л. 10).
В хода на настоящото съдебно производство като свидетел е разпитан Г.Т.П., чиито
показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в
решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по
делото.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ
или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната
подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът ОД на МВР – Пловдив са
легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са
надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са
такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността)
следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това
е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на административен
орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация. Ответник пък е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно
новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е
ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от
последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл са правилни
доводите, изложени в исковата молба, които съдът констатира, че в голямата си
част преповтарят мотивите на съдебни решения, постановени от Административен
съд – Пловдив, в т.ч. и от настоящия съдебен състав.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за
допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се
предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на
първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва
да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е
предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване
за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на
акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват
пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените
вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия
или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на
нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за
завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в
исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по
два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно
съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149,
ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с
един съдебен акт.
В случая, не е спорно, че нито един от посочените по-горе актове, не е бил
отменен като незаконосъобразен по съответния ред и ищецът претендира вреди
следствие от незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни
лица на ОД на МВР – Пловдив при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл.
7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ.
„бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ.
„бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган
или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не
произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и допълнителното
уточнение, фактическите твърдения на ищеца, послужили като основания на
предявения иск, най-общо са очертани като незаконосъобразни действия и
бездействия на служителите на ОД на МВР – Пловдив при налагането на две
принудителни административни мерки по ЗДвП и задържане по ЗМВР.
В тази връзка, е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП (правното основание за издаване на едната ЗППАМ), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Съответно, съгласно чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП (правното основание за
издаване на втората ЗППАМ), за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Доколкото нормата на чл. 171 от ЗДвП е императивна, административният орган
няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна
административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката
относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените в нея
принудителни административни мерки, е направена от законодателя при създаване
на самата правна норма.
Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 и т. 2А (каквито са
наложени в конкретния случай) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, т.е. с издаването на
индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно
обжалване.
В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че действията и
бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство,
не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност
отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол
върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните
действия и бездействия. Не може в исковото производство тепърва да се установява
действие и/или бездействие на органите на ОД на МВР - Пловдив по издаване на
административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в
производството по неговото оспорване. Доказването на незаконосъобразни действия
или бездействия е допустимо, когато административното производство не е
приключило. Когато административният акт е вече издаден, провеждане на
доказване, че дължимо действие в хода на административното производство не е
сторено или че е извършено нещо, което не следва от характера на
производството, всъщност съставляват основания за въвеждане на твърдения за
допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, относими към
оспорване на административния акт, което в конкретния случай не е сторено.
По
идентичен начин стои въпросът и с наведените твърдения за незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица в ОД на МВР – Пловдив при задържане
на лицето. Това е така, защото задържането за срок до 24 часа на О. в помещение
за временно задържане на Първо РУ – Пловдив е постановено на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена
заповед за задържане, каквато в случая е и издадена. Казано по друг начин, в
този случай законодателят също е регламентирал издаването на нарочен юридически
акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване, от което
обжалване ищецът не се е възползвал.
За пълнота на изложеното и с оглед останалите наведени в исковата молба
твърдения, е необходимо да се посочи, че прекратяването на образувано досъдебно
производство, не влече след себе си автоматична отмяна на издадени в друго и то
административно производство, актове. Отделно от това, за
ищеца не е преклудирана процесуалната възможност да предяви иск с правна
квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като твърди, че от образуваното
срещу него наказателно производство, което впоследствие е прекратено, поради
това, че той не е извършил престъпление, за него са произлезли съответните
вреди (имуществени и/или неимуществени).
При така
установеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният в настоящото производство иск се основава на твърденията за
незаконосъобразни действия и бездействия при издаване на административни актове,
т.е. правни, а не фактически действия и бездействия, поради което и следва да
се приеме, че не е проведено главно, пълно доказване на твърдението за
извършени незаконосъобразни действия и бездействия от органите на ОД на МВР -
Пловдив, съставляващи една от необходимите предпоставки, обосноваващи извод за
настъпила вреда, обусловена от тях. Само това е достатъчно предявените от ищеца
искови претенции да бъдат отхвърлени поради липса на един от елементите на
посочения по-горе фактически състав на отговорността на държавата и общините за
дейността на администрацията, а именно наличието на незаконосъобразни действия
и бездействия на органи и длъжностни лица на ОД на МВР – Пловдив при или по
повод изпълнение на административна дейност.
Показанията на разпитания по делото свидетел по никакъв начин не променят
възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в
размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и
именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от В.Р.О., ЕГН ********** ***, иск срещу ОД на МВР – Пловдив с
адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 за присъждане на
обезщетение в размер на 3 000 лева, представляващо обезвреда за причинените му
неимуществени вреди в периода от 04.02.2023 г. (от момента на съставяне на
АУАН, 2 бр. ЗППАМ и Заповед за задържане по ЗМВР за срок от 24 часа) до
30.04.2023 г. (връщане на СРМПС, ведно с 2 бр. регистрационни табели и СУМПС),
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 24.04.2023 г.
(датата на издаване на Постановление за прекратяване на наказателно
производство от Районна прокуратура – Пловдив), изразяващи се в унижение,
неудобство и притеснение, страх, паника, дискомфорт, злепоставяне пред роднини,
колеги и приятели, т.е. пред обществото, както и лишаване от възможността да
управлява както личното си МПС, така и друго такова, за да изпълнява личните си
и служебни ангажименти, в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия
на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна
дейност.
ОСЪЖДА В.Р.О., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес на
призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 сумата в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: