№ 7854
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря Б Т
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20211110173018 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ от ЗК „Л И“
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, представлявано от
С Н А и П В Д против ЗД „Б И“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: гр. ххх, представлявано от С П и К К, с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищеца в размер от 907,60 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 02.12.2017 г., около 19:35 ч., в гр. ххх“, водачът на
л.а. марка „БМВ“ с рег. № ххх - Н Вв, при движение в една и съща посока и в
същата лента, поради неспазване на дистанция, удря в задната част лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ххх управляван от Ц Д Д,
като за настъпилото ПТП е бил съставен двустранен протокол за ПТП №
93310 от 02.12.2017 г., в който водачът Н Вв заявил вината си. Ищецът
поддържа, че е застраховател по застраховка Каско на МПС „БМВ“, модел
„320 И“ с рег. № ххх поради което определил и изплатил стойността на
ремонта, сочи се, че ответното дружество е пасивно легитимирано да
отговаря по предявения иск като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Исковата претенция се основава на твърдения, че до ответника
е изпратена регресна покана, но последният отказал да изплати
застрахователно обезщетение. В исковата молба се сочи, че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед подаденото
възражение, е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената
1
искова претенция.
Ответникът „Б И“АД не е подал писмен отговор в срок,тъй като срокът за
подаване на писмен отговор е изтекъл на 21.02.2022 г.,докато отговор е
постъпил на 23.02.2022 г. с пощенска пратка от 22.02.2022 г.,т.е. извън срока.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, ЗК „Л И“ АД претендира
издаването на заповед за изпълнение против ЗД „Б И“ АД, за сумата от 907,60
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 48119/2021 г. по описа на СРС, 42
състав.
Приет е двустранен констативен протокол от 02.12.2017 г., съставен в гр.
София относно ПТП с участници МПС „БМВ“ с рег. № ххх и МПС „БМВ“,
модел „320 И“ с рег. № ххх.
Според полица по застраховка „каско“, издадена от ЗК „Л И“ АД,
автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ххх е застрахован при ЗК „Л И“
АД за периода от 12.07.2017 г. до 11.07.2018 г.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 05.12.2017 г.,
водачът на застрахованото МПС е уведомил ищеца за процесното ПТП.
Съгласно приложения доклад по щета № ххх, застрахователното
обезщетение е определено в размер на 897,60 лева.
От приложена фактура от 22.12.2017 г. се установява, че на лицето К И
/собственик на увреденото МПС/, се дължат 897,60 лева, с посочено
основание щета № ххх относно автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег. №
ххх. Представено е извлечение, видно от което сумата от 897,60 лева е
изплатена на К Г И.
Установява се от справка от Гаранционен фонд, че автомобил „БМВ“ с
рег. № ххх е застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ЗД „Б
И“ АД.
Приета е регресена покана, получена от ЗД „Б И“ АД, с която ЗК „Л И“
АД претендира възстановяване на сумата от 897,60 лева.
От уведомително писмо, адресирано до ЗК „Л И“ АД, се установява, че
ответното дружество е отказало да изплати обезщетение, предявено с
регресната покана.
Съгласно приетото заключение по съдебно-техническата експертиза,
възможният и вероятен механизъм за настъпване на процесното ПТП е
следният: при движение, водачът на МПС „БМВ“ с рег. № ххх, в процес на
застигане с предния си ляв калник реализира удар в попътно движещия се
пред него автомобил „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ххх, който е предприел
2
маневра за смяна на лентите с посока от ляво на дясно. Между двете превозни
средства настъпва ПТП с материални щети, като за л.а. „БМВ“ с рег. № ххх
увреждането е в преден ляв калник, а за л.а. „БМВ“, модел „320 И“ с рег. №
ххх – в предна дясна врата и в задна дясна врата, заден десен калник, задна
броня. Прието е, че съгласно представените документи, щетите, нанесени на
„БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ххх при процесното ПТП, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на последното, посочен в
двустранния констативен протокол и уведомлението, подадено пред
застрахователя ЗК „Л И“ АД. По средни пазарни цени към датата на ПТП
/02.12.2017 г./, размерът на щетите, нанесени на процесното МПС - „БМВ“,
модел „320 И“ с рег. № ххх, възлиза на 959,78 лева, а с включени
ликвидационни разноски в размер на 10 лева - 969,78 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че застрахователната премия по полица „Каско“ на МПС № 93001710058416 –
в размер на 788,26 лева е изплатена изцяло на четири вноски, както и че ЗК „Л
И“ АД е изплатило на 11.02.2021 г. обезщетение по щета № ххх, в размер на
897,60 лева по банков път на К Г И.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който
се цели да бъде установено дали съществува вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Следователно този иск има предмет, идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано
от съобщението с указания за предявяване на иска, т. е. на 19.08.2021 г.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл. 411 от КЗ е
обусловено от провеждането на доказване, че съществува застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“, настъпването на застрахователно
събитие, от причиняването на вреди, които представляват пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие, от изплащането на
обезщетение, с което застрахователят по застраховка „Каско“ встъпва в
правата на увредения собственик спрямо застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. При съобразяване правилото за разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК,както и отчитайки
регламентирането на иска като положителен установителен иск, ищецът
следва да проведе доказване за наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска.
Не се спори между страните,а и от доказателствата по делото се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „каско“ за автомобил
3
„БМВ“, модел „320 И“.С договора за застраховка „каско“ застрахователят се
задължава да осигурява покритие по време на действие на договора, а при
настъпване на застрахователно събитие – да определи и изплати обезщетение.
Това означава, че при реализиране на застрахователно събитие задълженията
на застрахователя по договора се трансформират и от задължението за
поддържане на обезпечение за застрахователя се поражда задължение да
определи и изплати обезщетение за настъпилите вреди. Следователно в
изпълнение на своите договорни задължения и след постъпването на
уведомление за щета застрахователят е предприел действия по образуване на
преписка по щета и определяне на обезщетение. За да счете, че е настъпило
ПТП, съдът взе предвид, че по делото е представен двустранен констативен
протокол за ПТП, а и от ангажираните писмени доказателства се установява,
че е реализиран удар между л.а. „БМВ“, модел „320 И“ и л.а. „БМВ“.
Пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен
риск,което означава,че при настъпване на ПТП възниква застрахователно
събитие. Анализирайки събраните по делото доказателства, наред с
експертното заключение, съдът счита, че са възникнали имуществени вреди
за автомобил „БМВ“, модел „320 И“, което е предизвикало ремонт на
автомобила. За да счете,че вредите са пряка и непосредствена последица от
произшествието,съдът взе предвид,че според заключението по
автотехническата експертиза,ако точно е описано настъпването на
местопроизшествието,вредите се намират в причинна връзка с ПТП. Предвид
това,че ответникът е застраховател по застраховка гражданска отговорност на
автомобил „БМВ“, ,валидна към процесния период,ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря за възстановяване на вредите. Отговорността на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност към лицата,на които
са причинени вреди е същата като отговорността на прекия причинител,но в
рамките на застрахователния лимит. Застрахователят по застраховка
гражданска отговорност дължи обезщетение към трети лица за вредите,които
са възникнали вследствие действия или бездействия на водача,чиято
гражданска отговорност е застраховал. За да приеме,че ответното дружество е
пасивно легитимирано да отговаря за възстановяване на вредите,съдът взе
предвид,че произшествието е възникнало като водачът,застрахован при
ответника в процес на застигане удря движещия се попътно пред него
автомобил,т.е. застрахованият при ответника водач не е спазил достатъчно
дистанция спрямо предно движещия се автомобил. Съдът счита,че е доказана
и друга предпоставка за уважаване на иска по чл.411 от КЗ,а именно
представено е доказателство за изплащането стойността на ремонта. С
определянето и изплащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка каско встъпва в правата на
увредения собственик спрямо прекия причинител, респективно спрямо
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, какъвто е ответното
дружество. Софийският районен съд приема,че исковата претенция е
доказана изцяло по размер за сумата от 907,60 лева. За да приеме,че исковата
4
претенция следва да бъде уважена за посочената сума, съдът взе предвид,че
според заключението по автотехническата експертиза стойността на
обезщетението по средни пазарни цени възлиза на 959,78 лева, а с включени
ликвидационни разноски в размер на 10 лева - 969,78 лева. За да счете,че при
определяне размера на обезщетението заключението по автотехническата
експертиза следва да бъде възприето относно стойността на щетите по средни
пазарни цени,съдът взе предвид,че стойността на щетите следва да се
определя според стойността,за която може да бъде придобито имущество като
застрахованото. Така мотивиран,съдът приема,че исковата претенция следва
да бъде уважена за сумата от 907,60 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на иска – 19.08.2021 г.
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца, в полза на
когото следва да бъдат присъдени 750 лева за исковото производство и 75
лева за заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.411 от КЗ по отношение на ЗД „Б И“ АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление: гр. ххх, представлявано от С П и К К, че
съществува вземане на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, представлявано от С Н А и П В Д, в размер от 907,60
(деветстотин и седем лева и шестдесет стотинки) главница,представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ххх,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска –
на 19.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 48119/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление:
гр. ххх, представлявано от С П и К К, да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, представлявано от С Н А и П В Д, сумата от 750 лева
(седемстотин и петдесет лева) съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 75 лева (седемдесет и пет лева)
съдебноделоводни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5