РЕШЕНИЕ
№....
Гр. Свиленград , 02.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
двадесет и седми април две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател:
ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдия КИРЕВА гр.д.620 по описа за 2016 г. на
РС-Свиленград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на предявен от В.Х.А. с ЕГН ********** ***,пл.Възраждане
№6 против П.С.С. с ЕГН ********** ***
–иск с правно основание чл.422 от ГПК. В
постъпилата исковата молба ищецът твърди,че на 19.10.2016г. подал срещу ответника заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ЧГД №516/2016г. по описа на
Районен съд Свиленград. Със заявлението предявил искане за плащане на сумата от
3500 лева дължима му частично по договор за правна помощ от 06.10.2016г.Ответника направил възражение срещу заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което за ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.На 06.10.2016г. в гр.Свиленград сключил
с ответника договор за правна помощ за представляване и защита по Досъдебно
производство № 456/2016г. по описа на РУ на МВР -гр.Свиленград, по силата на
който следвало да му плати възнаграждение в размер на 7000.00 лева. Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските вънзаграждения
дължимото адвокатско възнаграждение било дължимо авансово при сключването на
договора.Поради изложеното счита, че падежа на възнаграждението му бил настъпил
още на 06.10.2016г. и тъй като не му било изплатено за ищеца се пораждал
правния интерес от предявяването на настоящия иск.Тъй като ответника бил в
забава от 06.10.2016г. същият му дължал и съответната лихва за забава до
окончателното изплащане на сумата.
Затова
моли съда да постанови Решение с
което да приеме за установено спрямо
ответника, че същия му дължи сумата 3500.00 лева представляващ част от цялата
сума от 7 000.00 лева дължимо възнаграждение по договор за правна помощ от
06.10.2016г. за представляване и защита по Досъдебно производство № 456/2016г.
по описа на РУ на МВР -гр.Свиленград, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД
№516/2016г. в съда, до окончателното й изплащане.
Моли, също така да му бъдат присъдени
всички направени разноски, както по това производство, така и разноските
направените по Ч.Гр.Д. №516/16г. на РС – Свиленград
В срока за отговор
по делото е постъпил отговор от
ответника,в който оспорва предявеният иск. Счита същият за неоснователен. Не отговаряло на обективната
истина изложеното изцяло в обстоятелствената част на исковата
молба.Абсолютно невярно било посоченото в последната, обстоятелство, че се бил
съгласил /договорил с ищеца / да му заплати сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв, по
ДП-456/2016 г, по описа на РУ-МВР-Свиленград, за да го представлява и защитава по това
производство. Въпросния договор за правна помощ приложен към ИМ/исковата молба/
не си спомня да го е подписвал, поради което и оспорва положения от негово име подпис на клиент върху него.
Евентуално, в случай, че подписа е негов то твърди, че вписаната в договора
сума от 7 000 лв. е била вписана без негово знание и съгласие,
най-вероятно след полагане на подписа върху него. Никога не е могъл да заплати такава сума за да се
уговаря с ищеца за това, още повече, че бил безработен, а в момента и
бил задържан в ареста по горепосоченото досъдебно производство.
Извън гореизложеното намира, че видно от приложените
два протокола от с.з. на Хасковския окръжен съд и на Пловдивския апелативен
съд, респ. по чнд №749/2016 г. и вчнд
№537/2016 г., ищецът е бил адвокат на ответника в качеството му на
служебен такъв. А съгласно чл.40 от ЗПП/Закона за правна помощ/ в този случай на ищеца не се дължало
възнаграждение и разноски, а последното обстоятелство било основание и за търсене и респ. носене на дисциплинарна
отговорност от ищеца пред съответната адвокатска
колегия.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приобщеното по делото заверено копие от договор за правна защита и
съдействие на 06.10.2016г.ответника е ангажирал ищеца в качеството му на адвокат да го представлява и
защитава по ДП №456/2016г. по описа на РУ Свиленград,като за договорено
възнаграждение е вписана цифром и словом сумата 7000лева. В приложения
договор няма отбелязано начин и срок на
плащане на договореното възнаграждение.
Приобщени са и Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.10.2016г. и Постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 07.10.2016г,като в и в двата протокола е отбелязано,че ответника се
явява с упълномощения си защитник адв. В.А..
Видно от Протокол от 08.10.2016година
по ЧНД №749/2016г. по описа на ХОС при вземане на мярка за неотклонение
задължане под стража на именното повикване
за ответника-обвиняем се явява ищеца негов служебен защитник.Като
служебен защитник- ищецът-представляващ ответника е отразен и в протокол №616 от 13.10.2016г. по ВЧНД№537/2016г. по описа на Пловдивски
Апелативен съд .
Съгласно
заповед №051/24.10.2016г. на ЗАД „ОЗК-Застраховател” АД на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника
,считано от 27.10.2016год.
Видно от приобщеното по делото Удостоверение с изх.№44/ 07.02. 2017година на Адвокатска
колегия Хасково, ищеца А. не е бил определян като служебен защитник на ответника С. по ДП №456/2016г. по описа на РУ
на МВР Свиленград и в адвокатската колегия не е постъпвало искане за определяне
на служебен защитник на по горе цитираното лице и досъдебно производство.
По искане на ответника бе допусната и изслушана съдебно
графологична експертиза, като вещото лице М. след като се е запознал с
доказателствата по делото и материалите по ДП №456/2016г. по описа на РУ
Свиленград в частност с екземпляр от приложения Договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2016год. и съответно
е снел сравнителен материал от ответника е заключил,че в договора за правна
помощ и съдействие от 06.10.2016год. между П.С.С./клиент/ и В.Х.А./адвокат/,приложен
към материалите по ДП №456/2016г. –откопиран подпис на клиент е изпълнен от П.С.С.
с ЕГН **********,според изследвания сравнителен материал. Експертизата не
можела да определи последователността на полагане на ръкописния текст след
„договорено възнаграждение” и на подписа за „Клиент”. В текстовете след
„договорено възнаграждение” в процесния документ,приложен по материалите по ДП
№456/2016г. по описа на РУ Свиленград и в копие на лист 4 в материалите по
гр.д. №620/2016г. се установило различие,описано в т.3 на обстоятелствената
част на протокола,а именно в договора за правна помощ и съдействие приложен по
досъдебното производство липсвал ръкописния текст 7000/ седем хиляди/ лева,
който текст бил на лице в приложения по настоящото производство договор за
правна защита и съдействие.
В съдебно заседание вещото лице поддържа предстването заключение,като
уточнява,че ръкописния текст 7000/ седем хиляди/ лева е дописан,тъй като от
екземпляра приложен към ДП липсвал такъв и единствения извод бил,че в
последствие е бил дописан горепосочения текст.
Приложено е и ч.гр.д.№516/2016г. по описа на
РС-Свиленград, по което има издадена Заповед №232 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.10.2016г. за сумата в размер на 3500.00 лв, представляваща главница по
Договор за правна помощ от 06.10.2016г.,както
и сумата от 70 лв. - представляваща разноски по делото.
Срещу заповедта за изпълнение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е
уведомен редовно със съобщение, връчено на 01.11.2016г. Исковата молба е постъпила в съда на 29.11.2016г.,т.е. в законния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
При така установената фактическата
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 516/2016г. по описа на РС-Свиленград, по което има
издадена срещу ответника Заповед №№232 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.10.2016г.. за сумата в размер на за
сумата в размер на 3500.00 лв, представляваща главница по Договор за правна помощ от
06.10.2016г.,както и сумата от 70
лв. - представляваща разноски по делото.
Срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 01.11.2016г. Исковата молба е постъпила в съда на
29.11.2016г.,т.е. в законния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Що се отнася до неговата основателност,съдът намира
следното:
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже факта,от
който произтича вземането му -при
условията на пълно и главно доказване, претендираното срещу длъжника вземане/частично,
доколкото се претендира 3500лева,а се твърди че цялото вземане е в размер на
7000лева/ произтичащо от договор за правна помощ от 06.10.2016г., неизпълнение от страна на
ответника за заплащане на договорената цена,а длъжникът-възраженията си срещу
вземането.
Не се спори, относно обстоятелството,
че ищецът В.Х.А. с ЕГН ********** е
вписан като адвокат в Адвокатска Колегия град Хасково , има придобити
адвокатски права и упражнява адвокатска професия.
Не се спори и относно
факта, че ищецът В.Х.А. в качеството
си на адвокат е представлявал ответника в качеството му на обвиняем, същият по
ДП№456/2016г. по описа на РУ на МВР Свиленград, както при привличането на
ответника като обвиняем на две дати /06.10.2016г и 07.10.2016г/ , така и при
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража пред ХОС и Апелативен съд
Пловдив.
Спорният по делото въпрос
е дали същият е бил назначен за служебен защитник или е представлявал ответника
по пълномощие и при положителен отговор спорен е и въпросът, основателно ли е искането за
признаване съществуване на вземането на ищеца към 06.10.2016година относно
твърдения за неизплатено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3500лева,като
част от цяло вземане от 7000лева за
оказано от ищеца на ответника правно съдействие в защита на права и законни
интереси по ДП№456/2016г. по описа на РУ на МВР Свиленград.
Действително по делото се
ангажираха противоречиви писменни докозателства относно спорният по делото
въпрос дали ищеца е бил определен за служебен защитник на ответника по
цитираното по горе досъдебно производство или е бил надлежно упълномощен.Видно
от приобщените по делото протоколи за привличане, съответно от 06.10.2016г. и
от 07.10.2016г., договор за правна защита и съдействие от 06.10.2016г.,както и
от Удостоверение с изх.№44/ 07.02.
2017година на Адвокатска колегия Хасково, ищеца А. не е бил определян като
служебен защитник на ответника С. по ДП
№456/2016г. по описа на РУ на МВР Свиленград и в адвокатската колегия не е
постъпвало искане за определяне на служебен защитник на по горе цитираното лице
и досъдебно производство. От друга страна пък от приобщените по делото
протоколи от съдебни заседания при които се е разглеждала мярката за
неотклонине на ответника,а именно Протокол от 08.10.2016година по ЧНД №749/2016г. по описа на ХОС и Протокол №616 от 13.10.2016г. по ВЧНД№537/2016г. по описа на Пловдивски
Апелативен съд се установява,че при вземане на мярка за неотклонение задължане
под стража на именното повикване за
ответника-обвиняем е протоколирано,че се явява ищеца в качеството на служебен
защитник на П.С.С.. Въпреки,че се
оспорва от страна на ответника,че ищецът не е бил упълномощен по досъдебното
производство, като е и оспорил подписа на приобщения по делото договор за
правна защита и съдействие, съдът счита,че ищецът е представлявал ответника по
пълномощие, съгласно приобщения договор за правна помощ, доколкото от
експертизата /графологична/ се установи,че подписа под клиент е положен от
ответника по делото.От друга страна АК-Хасково изрично е удостоверила,че ищецът
не е бил определян и назначаван за служебен защитник на ответника по процесното
ДП, което обстоятелство оборва вписаното в двата съдебни протокола при
вземането на мярката за неотклонение на ответника,че ищецът се е явил в
качеството си на служебен защитник. Това му качество се оборва и от приобщените
по делото Протоколи за привличане на обвиняемото лице, съответно от 06.10.2016г.
и от 07.10.2016г.Следва да се посочи,че действително органа поискал служебна
защита назначава такава на страната , но едва тогава,когато от съответната
адвокатска колегия се определи адвокат вписан по съответния ред и списък за
служебни защити. В настоящия случай явно такава не е била поискана и съответно
не е била допусната,тъй като ищецът е бил надлежно упълномощен от страна на
ответника,за което е представил и доказателства по досъдебното производство.
При това положение следва
да се изследва и вторият спорен въпрос,а именно: съществуване на вземането на
ищеца към 06.10.2016година относно твърдения за неизплатено договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 3500лева,като част от цяло вземане от
7000лева за оказано от ищеца на ответника правно съдействие в защита на права и
законни интереси по ДП№456/2016г. по описа на РУ на МВР Свиленград.
По предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието валидно облигационно отношение, в
случая договор за правна помощ, по който е изпълнил точно, добросъвестно и в
защита правата и законните интереси на клиента си и за ответника е възникнало
задължение за заплащане на уговорената сума .
Съда в контекста на чл. 37 от
Закона за адвокатурата /ЗА/, съобразно който за вземанията си, които
произтичат от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.
1 ГПК независимо от техния размер. Текстът логично следва този, с
който се урежда начина на определяне на възнаграждението / чл. 36, ал. 4 ЗА/ - възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото,
с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански
дела с нематериален интерес, т. е. възнаграждението трябва да е определено или
определяемо като стойност върху защитения интерес. Същият текст е възпроизведен
в чл. 14, ал. 5
от Етичния кодекс на адвоката, но с допълнението в чл. 15,
че адвокатът няма право преди приключване на делото да сключва с клиента си
споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя като
дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор /pactum de quota litis/.
И без тази изрична забрана смисълът на разпоредбата е ясен - възнаграждението
трябва да има стойностно изражение - абсолютна сума или процент от определен
материален интерес. То не може да бъде дял в натура от предмета на защитавания
от адвоката спор, определен със споразумение преди приключването на делото.
Тази извод следва и от чл. 46 ЗА,
съгласно който адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит
пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно
предмета на делото.
При така установената
уредба следва да се приеме, че адвокатът може да реализира уговореното надлежно
възнаграждение по реда на чл. 410, ал.
1 ГПК - чрез издаване на заповед за изпълнение. Няма пречка той да
реализира вземането си и по общия исков ред, който ще даде по-пълна и
окончателна защита на правата му. В зависимост от собствените си виждания за
развитието на процеса и позицията на длъжника кредиторът решава дали да
инициира диференцираната процедура на заповедното производство или да се насочи
към общия исков процес, за да постигне осъдително решение, съдебна спогодба /чл. 234 ГПК/
и др. - в този смисъл р. № 12 от
2.10.2012 г. на КС на РБ по к. д. № 4/2012 г. и постоянната съдебна практика.
И в двата случая обаче размерът на възнаграждението трябва да е определен или
определяем стойностно съобразно разпоредбите на чл. 36, ал. 4 ЗА и чл. 14, ал. 5
от Етичния кодекс на адвоката.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение №
495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г. на Трето гражданско отделение и решение № 623
от 1.12.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на Четвърто гражданско отделение,
основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела го
определят като договор за поръчка.В отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД,
съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е
уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 ЗА. Когато
страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението е съгласно
действащата Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на
изпълнение на поръчката - от извършването на уговореното от страните правно
действие. В случаите, когато договорът за процесуално представителство е до
окончателното свършване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното съдопроизводствено
действие по делото.Следва да се посочи,че задължението за възнаграждение по
договор за поръчка няма определен в закона срок за изпълнение, поради което
изискуемостта му настъпва от покана до длъжника. В този случай, поканата прави
задължението изискуемо и поставя длъжника в забава, влечаща съответните
санкционни последици (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), но не
поставя начало на погасителната давност, тъй като съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността тече от
възникване на задължението/ така и Решение № 224 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 371/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, "Размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Закона не въвежда изискване
за писмена форма на договора. В чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата е
предвидена възможност при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет да определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
По делото както се посочи
по горе е представен Договор за правна защита и съдействие от 06.10.2016 година
и изискващото се от закона пълномощно за процесуалното представителство,
осъществено от адвоката А.
за оказване на правна помощ и защита по Досъдебно производство № 456/2016г. по описа на РУ на МВР -гр.Свиленград
на П.С.С.
и по който договор е извършено действие от страна на
ищеца: участвал е в процесуално следствените действия по горецитираното ДП,а
именно присъствал е при привличането в качеството на обвиняем на ответника на 06.10.2016г. и на
07.10.2016год. за престъпление по чл.354а,ал.3,предл. второ,т.1,вр с чл.20,ал.2
от НК ,за което престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
1 до 6 години и глоба от 2 000 до 10 000лева.
С оглед така събраните
доказателства съдът намира, че по делото се установява наличието на изпълнение
от страна на ищеца по сключения с ответника договор, поради което и за
ответника, като доверител по тях е възникнало задължението да заплати
уговореното възнаграждение.
За пълнота следва да се
посочи,че от страна на ответника не се твърди ,а и не се ангажират
доказателства,че ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения помежду им
договор за правна защита и съдействие.
Що се отнася до
претендирания размер,съдът намира следното:
Както се посочи по –горе
от приетите писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно
графологична експертиза се установява, че между страните по делото е налице
валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за
правно обслужване от 06.10.2016г. Съдържанието му дава основание това договорно
отношение да се определи като най-близко, сходно на договора за поръчка.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и
съдействие обаче се уреждат по специалната регламентация на Закона за
адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размерът му се определя в договор между него
и клиента и трябва да бъде справедлив, обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Възнаграждението обаче може да се уговори и като процент върху
определен интерес и то с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес - чл.36, ал.4 от ЗА. В случая е безспорно, че ищецът е
адвокат и че дължимото му възнаграждение по договора от 06.10.2016г. и не е
резултативно, т.е. не е обвързано с
постигането на определен краен резултат, тъй като се касае за защита по
наказателно дело. При такава уговорка не може да се приеме, че се касае за
безплатна адвокатска помощ, извън визираните в чл. 38 от ЗА случаи.
Съобразно разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. То е проявление на един от основните принципи в гражданското право, а
именно на гражданскоправните субекти е позволено всичко, което не им е изрично
забранено. Освен това правилото на чл. 36 ал.4 от ЗА in fine е изключение,
което ограничава договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД и за това не подлежи на
разширително тълкуване.
Видно от представеното по делото заверено копие на договор за правна
помощ от 06.10.2016г. ,постигнатите между страните договорености са
обективирани на един лист, на който са поставени подписите на клиент и
адвокат,а що се отнася до договорено възнаграждение в екзпемпляра представен по
настоящото производство е вписано съгласно Наредба №1 и словом е написано
7000/седем хиляди/лева.От приетата по
делото съдебно графологична експертиза обаче ,която съдът кредитира с доверие
като компетено и безпристрастно дадена се установява,че в текстовете след
„договорено възнаграждение” в процесния документ,приложен по материалите по ДП
№456/2016г. по описа на РУ Свиленград и в копие на лист 4 в материалите по
гр.д. №620/2016г. има различие,описано в т.3 на обстоятелствената част на
протокола,а именно в договора за правна помощ и съдействие приложен по
досъдебното производство липсвал ръкописния текст 7000/ седем хиляди/ лева,
който текст бил на лице в приложения по настоящото производство договор за
правна защита и съдействие,като според вещото лице ръкописния текст 7000/ седем
хиляди/ лева е дописан в последствие .
При това
положение следва да се приеме,че страните са уговорили възнаграждение съобразно
посочената в договора Наредба №1.Съгласно чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата,
при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се
извършва въз основа на Наредба № 1 от 2004 година за определяне размера на
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Както се посочи по горе
ответникът е бил привлечен да отговаря за престъпление по чл.354а,ал.3,предл. второ,т.1,вр с
чл.20,ал.2 от НК ,за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1
до 6 години и глоба от 2 000 до 10 000лева. Съгласно горецитираната Наредба №1, чл. 12. -Възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите
по чл.
13, ал. 1. При извършване на процесуални действия в различни дни се
заплаща по 100 лв. за всеки следващ ден.Съобразно повдигнатото обвинение на
ответника и съгласно чл.13,ал.1,т.3 / до 10 години лишаване от свобода
/възнаграждението което следва да се приеме,че е уговорено между страните е в
размер на 800 лв.Безспорно ищецът е бил
ангажиран с извършването на процесуално следствени действия по процесното ДП на
дати 06.10.2016год./когато е упълномощен от ответника/;07.10.2016год.;08.10.2016год.
и на 13.10.2016год.,видно от двете постановления за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение и Протокол от 08.10.2016година по ЧНД №749/2016г. по описа на ХОС при
вземане на мярка за неотклонение задължане под стража и Протокол №616 от
13.10.2016г. по ВЧНД№537/2016г. по описа
на Пловдивски Апелативен съд. При това положение и соъбразно чл.12,изречение
второ извън горепосоченото
възнаграждение в размер на 800лева на ищеца се дължи и възнаграждение за
положения труд на трите последващи дати след сключване на договора за правна защита
и съдействие ,а именно на 07.10; 08.10 и на 13.10.2016година или общо в размер
на 1100лева/800+300/.
Съгласно разпоредбата на
чл.79 ал.1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение
може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението си
по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно
последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е установено, че
ищецът добросъвестно е изпълнил задължението
си и е оказал необходимата правна защита на
интересите на клиента си в наказателното производство. По делото не се
ангажираха доказателства, в тежест на ответника, да е изпълнил задължението си за
заплащане на горепосочената
стойност на адвокатското възнаграждение. До приключване на устните състезания,
писмени доказателства за извършеното плащане не са представени. В т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е посочено, че само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В
настоящия случай документи, установяващи плащане по банков път не са
представени, а не е представена и разписка за извършено заплащане в брой,
поради което настоящият съдебен състав приема, че горепосоченото адвокатско
възнаграждение не е платено.
Ето защо, съдът счита, че
са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на чл. 79
ал.1от ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника.
Предвид
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява частично основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен до горепосочения размер
от 1100.00 лева, като в останалата част до
пълният предявен размер от 3500лева ,като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
Относно разноските в двете
производства:
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе
и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.11 и т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,
където се приема ,че присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането
на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
Поради изложеното съдът в настоящото производство
следва с отделен осъдителен диспозитив да
се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези
разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска.
Съобразно изхода на исковото производство и частично уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното
производство, съдът приема, че са в размер на 25.00 лв., колкото и следва да се присъдят на
ищеца.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК и предвид частично уважаването на предявения иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 25.00 лева за ДТ.
Доколкото пълномощникът
на ищеца - адв. И. *** е предоставил
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА то на същият следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 307,00 лв. което да бъде
заплатено от ответника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски
в размер на 203,03 лева за заплатено възнаграждение за вещо лице и 628,58лева за
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното
и на основание чл.235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П.С.С. с ЕГН ********** *** съществуване
на вземането на ищеца В.Х.А. с ЕГН ********** ***,пл.Възраждане №6 по Заповед №232
за изпълнение по чл.410 от ГПК от
19.10.2016г.по ч.гр.д. №516/2016г. по описа на Районен съд Свиленград,за сумата в размер на 1100.00
лева представляваща главница по по Договор за правна помощ и
съдействие от 06.10.2016г. по ДП
№456/2016г. по описа на РУ Свиленград, като до пълния предявен размер от
3500,00лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника П.С.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца В.Х.А. с ЕГН ********** ***,пл.Възраждане №6, направените по
настоящото гр.д.№ 620/2016г. по описа на Районен съд Свиленград
разноски в размер на 25,00 /двадесет и пет/лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА ответника П.С.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И.А.И. с ЕГН ********** от Адвокатска колегия
гр.Хасково със служебен
адрес Свиленград,
ул. "Георги Скрижовски" 1, сумата в размер на 307,00 /триста
и седем/лева за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА по настоящото гр.д.№ 620/2016г. по описа на Районен съд Свиленград.
ОСЪЖДА ответника П.С.С. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца В.Х.А. с ЕГН ********** ***,пл.Възраждане №6, направените в
заповедното производство по ч.гр.д.№516/2016г. по описа на Районен съд -Свиленград разноски в общ размер на 25,00 /двадесет
и пет лева /лева за
държавна такса.
ОСЪЖДА ищеца
В.Х.А. с ЕГН ********** ***,пл.Възраждане
№6, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на ответника П.С.С. с ЕГН ********** ***,
направените по настоящото гр.д.№ 620/2016г. по описа на Районен съд Свиленград
разноски в общ размер на 831,88 /осем стотин тридесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/лева за
заплатено възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на Решението,
приложеното ч.гр.д.№516/2016 година по описа на Районен съд - Свиленград да се върне, ведно с надлежно заверен
препис от Решението с отметка относно датата му на влизане в сила.
СЪДИЯ:…………..........…..
/Добринка Кирева/