Решение по дело №900/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

344/6.6.2019г.

 

№...............                                                   06.06.2019 г.                                             гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 900 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19 – 0869 - 000150 от 18.02.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. И.Я., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. И.Я. на 10.01.2019 г. управлявал лек автомобил марка „Хонда ЦР В“ с рег. № Н 1178 ВС, собственост на К.В.Д.ЕГН **********,***. Около 9.50 часа на същия ден в района на кръстовището на ул. „Стара планина“ и ул. „Тича“ в гр. Шумен водачът не спазил пътен знак „Г-2“ /“Движение само надясно след знака“/, като продължил движението си след него по ул. „Генерал Столетов“ в посока бензиностанция „Саsтrоl“. В този момент свидетелите И.П.С. и С.С.К. се намирали на пътното платно, в близост до паркирания служебен автомобил, като възприели движението на лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № Н 1178 ВС, управляван от жалбоподателя Б. И.Я. без включени къси или дневни светлини. Тогава му била извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –         гр. Шумен. По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 526425 от 10.01.2019 г., като актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19 – 0869 - 000150 от 18.02.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. И.Я., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183,  ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.С., на свидетеля С.С.К. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, частично на показанията на свидетелите В.А.Т.и Д.Р.В., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и С.К. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19 – 0869 - 000150 от 18.02.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното: 

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съобразно нормата на чл. 53, ал. 1 от ППЗДвП, пътните знаци със задължителни предписания, какъвто е пътен знак „Г-2“, се поставят непосредствено пред местата, за които се отнася конкретното задължение. А според чл. 86 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци със задължителни предписания се поставят непосредствено преди пътния участък, за който се въвеждат задължителните предписания. Съгласно разпоредбата чл. 87, ал. 1 от цитираната Наредба № 18 oт 23.07.2001 г., пътни знаци „Г-1“ /“Движение само направо след знака“/, „Г-2“ /“Движение само надясно след знака“/, „Г-3“ /“Движение само наляво след знака“, „Г-4“ /“Движение само направо или надясно след знака“/, „Г-5“ /“Движение само направо или наляво след знака/ и „Г-6“ /“Движение само надясно или наляво след знака“/ се поставят преди кръстовище или на места, след които движението задължително продължава в предписаната посока /посоки/.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Б. И.Я. на 10.01.2019 г. управлявайки лек автомобил марка „Хонда ЦР В“ с рег. № Н 1178 ВС не спазил пътен знак „Г-2“ /“Движение само надясно след знака“/, като в района на кръстовището на ул. „Стара планина“ и ул. „Тича“ в                     гр. Шумен водачът продължил движението си след него по ул. „Генерал Столетов“ в посока бензиностанция „Саsтrоl“. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и С.К., които са се намирали в непосредствена близост до бензиностанция „Саsтrоl“ на ул. „Генерал Столетов“ в гр. Шумен, извън паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение.

            Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в  разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 30 лв. за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба. 

Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, криещо сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, то съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената законова норма.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. 

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП задължава водачите през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като в ал. 1 на същата разпоредба изрично е направено разграничение за случаите, в които могат да бъдат включени габарити.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Б. И.Я. управлявайки лек автомобил марка „Хонда ЦР В“ с рег. № Н 1178 ВС, собственост на К.В.Д.не е бил с включени дневни светлини, като това е била причината контролните органи да предприемат действия по спиране на автомобила за проверка. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.С. и С.К., които са се намирали извън паркирания служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение. Съдът счита също, че не съществува възможност за объркване дали габарити или дневни или къси светлини е следвало да включи водача.

От своя страна жалбоподателят ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че управлявания от него автомобил бил с включени къси светлини чрез видеозапис от охранителните камери, монтирани на бензиностанция „Саsтrоl“, находяща се на ул. „Генерал Столетов“ в гр. Шумен, както и чрез разпита на свидетелите В.А.Т.и Д.Р.В.. В съдебно заседание, жалбоподател посредством разпита на посочените свидетели Тодоров и В., прави опит да установи коренно различна фактическа обстановка, а именно, че управлявания от него автомобил бил с включени къси светлини. Същата обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените свидетели и поради обстоятелството, че монтираните камери на посоченият търговски обект в гр. Шумен нямат обхват и видимост към мястото на извършване на процесното нарушение.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят на посочената дата и място, като не е изпълнил регламентираното в  чл.70, ал. 3 от ЗДвП задължение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното нарушение.

Санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер.

При преценка на наказателното постановление и задължението на съда да провери неговата законосъобразност, настоящия състав намира, че не са налице условията нарушението по пункт втори да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в пункт втори в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и в настоящия случай съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт втори се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, изразяващо се в неточно посочване на часа на извършеното нарушение. Дори и да не е посочен точно часа на извършване на процесните нарушения и да приемем, че това е някакво нарушение на процесуални правила, съдът намира, че не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения са установени по безспорен начин. Санкционните норми също така са определени правилно в  процесният случай.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 19 – 0869 - 000150 от 18.02.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Б. И.Я., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: