ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11006
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110153153 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Ю. Г. К., действащ чрез адв.Ц. С. С.,
срещу А. Л. Ш., съдържаща искане с правно основание по чл.44, т.3 от СК във
вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с чл.322 от ГПК, за постановяване на решение,
по силата на което съдът да прекрати сключения между страните граждански
брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по
въпроса за вината. Претендират се и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, с
който е отправено насрещно искане с правно основание по чл.44, т.3 от СК във
вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с чл.322 от ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 140 от ГПК, съдът извърши проверка на
подадената молба и намира същата за редовна от външна страна, а предявения
с нея иск за допустим.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. С оглед задължението по чл. 140, ал.3 от ГПК, съдът изготвя
следния проект на доклад по делото:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения на ищеца:
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата се били запознали през
2002 г., като по-късно заживяли заедно и на 21.02.2004 г. сключили
граждански брак, а по време на брака им, на 31.07.2004 г. се родил синът им Д.
Ю. Г. и на 16.10.2005 г. се родил вторият им син - Б. Ю. Г., които към
1
настоящия момент били вече пълнолетни. Сочи се, че в началото, бракът на
страните протичал нормално, като същите живеели на няколко места, но
постепенно в съвместния им живот се проявили сериозни различия в
характерите им и неразбирателство, а от 2020 г. страните живеели разделени,
поради отчуждение и охладнели отношения помежду им. Било налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака и значението на думата
"семейство" била изпразнена от съдържание и то съществувало формално.
Въз основа на изложеното е отправено искане с правно основание по чл.44,
т.3 от СК във вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с чл.322 от ГПК, за постановяване
на решение, по силата на което съдът да прекрати сключения между страните
граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без
произнасяне по въпроса за вината. Претендират се и направените разноски.
Доказателствени искания на ищеца: Иска се събиране на гласни
доказателствени средства чрез допускане до разпит на един свидетел, при
режим на довеждане, с чийто показания ще се установява изложената в
исковата молба, фактическа обстановка.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала писмен отговор, с който
моли да бъде уважен предявеният от ищеца иск с правно основание по чл.49,
ал.1 от СК, като пояснява, че от изложеното в исковата молба било безспорно,
че с ищеца били сключили граждански брак на 21.02.2004 г., от който имали
две пълнолетни към настоящия момент, деца - Б. Ю. Г. и Д. Ю. Г.. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че отношенията между последният и
ответницата с години били охладнели до степен, че от почти четири години
липсвали такива, като страните не живеели и заедно. Ответницата заявява, че
било налице безспорно дълбоко и непоправимо разстройство на брака им,
липсвали напълно нормални отношения помежду им, съответно взаимност и
разбирателство, а брачната им връзка съществувала само формално. Уточнява
се, че с ищеца нямали общо недвижимо имущество, придобито по време на
брака, като не бил уговорен режим на имуществени отношения, страните
нямали спор и относно движими вещи, като с оглед факта, че децата им били
навършили пълнолетие, не била налице необходимост от произнасяне по
въпроса относно ползването на семейното жилище по смисъла на СК.
Ответницата заявява, че не претендира издръжка от ищеца. Отправено е
2
искане с правно основание по чл.44, т.3 от СК във вр. с чл.49, ал.1 от СК във
вр. с чл.322 от ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде прекратен
брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината.
Доказателствени искания на ответника: Не се възразява срещу искането
на ищеца за допускане до разпит на един свидетел, при режим на довеждане.
Не се правят доказателствени искания.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявен е брачен иск по чл.44, т.3 от СК във вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с
чл.322 от ГПК за прекратяване на брака между страните, като дълбоко и
непоправимо разстроен с допускане на развод по исков ред, без произнасяне
по въпроса за вината за разстройството на брака.
С отговора на исковата молба е предявена и насрещна искова претенция с
правно основание по чл.44, т.3 от СК във вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с
чл.322 от ГПК, като дълбоко и непоправимо разстроен с допускане на развод
по исков ред, без произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака.
Съдът счита, че насрещния иск следва да бъдат приет за съвместно
разглеждане в производството, на основание чл. 322, ал. 2 ГПК, като
констатира, че насрещната искова молба, инкорпорирана в отговора, е
нередовна, тъй като не са представени доказателства за внесена държавна
такса по сметка на СРС в размер на 25 лева. Препис от отговора, ведно с
икнорпорирания в него насрещен иск, следва да се връчи на ответника -
първоначален ищец, с указания, че може да подаде отговор в едномесечен
срок от съобщението. За процесуална икономия, за да не става това
допълнителна причина за забавяне на делото, следва делото да бъде
насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
Права и обстоятелства, които се признават: Страните не спорят по
отношение на обстоятелството, че помежду им има сключен граждански брак
на 21.02.2004 г., като същите към настоящия момент се намират във
фактическа раздяла, а от брака си имат две пълнолетни деца - Б. Ю. Г. и Д. Ю.
Г..
3
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти: Всяка страна е длъжна, при условията на чл.154 от ГПК, да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ищците по брачните искове с правно основание по чл.49, ал.1 от СК носят
доказателствената тежест да установят по делото всички положителни факти
и причини и основания, които считат, че са довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, както и че не поддържат съпружески
отношения, респ. че не живеят заедно и са разделени. Ответниците следва да
докажат всички свои възражения.
Ищецът и ответницата не представят доказателства за причините, изтъкнати
от всеки от тях, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
както и че не поддържат съпружески отношения и че са разделени.
По доказателствата и доказателствените искания:
С исковата молба и с отговора й са представени писмени доказателства, които
са допустими, необходими и относими към спорния предмет, поради което
следва да бъдат допуснати за събиране.
Относно искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел, при
режим на довеждане, съдът намира,че искането следва да бъде уважено, като
ще укаже на ищеца, че най-късно до датата на съдебното заседание следва да
посочи трите имена на свидетеля, който иска да бъде разпитан, както и да
доведе същия в първото по делото открито съдебно заседание, като при
неявяването на свидетеля, без представяне на доказателства в същото
заседание за наличие на уважителни причини за това, съдът ще отмени
определението си по допускането на свидетеля и ще заличи същия.
На страните ще се укажат правата и задълженията им по ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.
146 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към СПОРАЗУМЕНИЕ, като им пояснява, че
доброволното уреждане на спора е във взаимен техен интерес.
УКАЗВА на страните възможността им да ползват медиация за
доброволно уреждане на спора.
4
УКАЗВА на страните, че ако междувременно постигнат споразумение
досежно спорния предмет, следва да го представят в писмен вид, като
предприемат и съответни процесуални действия по чл. 321, ал. 5 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.321, ал.2 от ГПК, в първото
заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се
явят лично. При неявяване на ищеца/те без уважителни причини,
производството се прекратява.
ДОПУСКА за събиране по делото представените с исковата молба и с
отговора на исковата молба, документи като писмени доказателства.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с правно
основание по чл.44, т.3 от СК във вр. с чл.49, ал.1 от СК във вр. с чл.322 от
ГПК, като ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ същия, като УКАЗВА на ищцата -
ответник по първоначалния иск, че на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
следва да представи документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 лв., като при неизпълнение на дадените указания в срок,
насрещния иск ще бъде върнат.
ДОПУСКА до разпит на страната на ищеца един свидетел, при режим на
довеждане, като УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно до датата на
съдебното заседание следва да посочи трите имена на свидетеля, който иска
да бъде разпитан и УКАЗВА, че свидетелят следва да бъде доведен в първото
по делото открито съдебно заседание. При неявяването на свидетеля, без
представяне на доказателства в същото заседание за наличие на уважителни
причини за това, съдът ще отмени определението си по допускането на
свидетеля и ще заличи същия.
УКАЗВА на страните, че не сочат доказателства за причините, изтъкнати от
всеки от тях, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
както и че не поддържат съпружески отношения и че са разделени.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени
основания, настъпили и станали им известни до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за
развод.
5
ДА СЕ ИЗГОТВИ в 3-дневен срок справка от НБД "Население" за наличие на
малолетни и непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: Между страните има
сключен граждански брак на 21.02.2004 г., като същите към настоящия момент
се намират във фактическа раздяла, а от брака си имат две пълнолетни деца -
Б. Ю. Г. и Д. Ю. Г..
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, изложен в
обстоятелствената част на определението. УКАЗВА на страните по делото, че
най-късно до първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия. ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на указанията в дадения им срок, същите губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът им се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на посоченото задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2025 г., от 13:30 ч.,
за която дата и час:
- да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
- на ищеца да се връчи препис от отговора, ведно с приложенията към
него, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка
с него най-късно до първото по делото открито съдебно заседание вкл.
- във връзка с предявения с отговора насрещен иск, на ищеца по
първоначалния иск и ответник по насрещния такъв, следва да му се връчи
и съобщение по чл.131 от ГПК, като му се укаже, че може да подаде отговор
по чл.131 от ГПК в едномесечен срок от съобщението, който трябва да
съдържа: посочване на съда и номера на делото; името и адреса на ответника,
както и на неговия законен представител;или пълномощник, ако има такива;
6
становище по допустимостта и основателността на иска; становище по
обстоятелствата, на които се основава искът ; възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават; подпис на лицето, което подава
отговора. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага. Към отговора на
исковата молба се представят: пълномощно, когато отговорът се подава от
пълномощник; преписи от отговора и приложенията към него според броя на
ищците. УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок същия не подаде
писмен отговор, не направи възражение за местна неподсъдност по делото по
чл.119, ал.3 ГПК, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни правата си за
предявяване на насрещен иск съгласно чл. 211, ал.1 ГПК, за предявяване на
инцидентен установителен иск съгласно чл. 212 ГПК и за привличане на трето
лице съгласно чл.219 ГПК, губи възможността да направи това покъсно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени. УКАЗВА на ответника, че:
Съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а според ал.2 когато лицата по ал. 1 не посочат
съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. Съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
според ал.2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7