Р Е Ш Е Н И Е
№ 1284/23.6.2021г.
гр. Пловдив, 23, 06, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 17,05, 2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В.К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 383 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 251 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ЗОВСРБ/.
Жалбоподателят - П.Г.Т. с ЕГН **********,*** , чрез
адв. Н. оспорва Заповед на Командира на 3 механизиран батальон гр. Карлово № ЗЛС – 2 от 21.01.2021 г. с която се налага дисциплинарно наказание
„Уволнение“ , прекратяване на договора
за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в
запаса на военнослужещ.
В жалбата се твърди, че
горепосочената заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и че
П.Т. не е управлявал личния си автомобил с концентрация на алкохол 1,35
промила. Счита, че наказващия орган е нарушил закона, като не е изчакал приключването
на ДП и е издал процесната заповед.
Ответникът по
жалбата - Командир на военно формирование 34750 гр.Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрк. Б. оспорва жалбата. Счита, че жалбата срещу оспорената заповед
е недопустима , като просрочена , както и че същата е издадена от компетентен орган, в изпълнение на
материалния закон , при спазване на изискуемата от закона форма. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена не встъпва в производството.
Предвид направеното възражение за
недопустимост на настоящата жалба, както и предвид представените от страните доказателства съдът приема за безспорно, че заповедта е връчена на
жалбоподателя на 29.01.2021 г., а се е запознал с нея на 25.01.2021 г., както и
че срока за обжалване е изтекъл на 08.02.2021 г. Същевременно видно от
приложените копия на пощенски пликове на л.44 – л.45 се установява, че
пощенския плик е с клеймо 09.02.2021 г. и е с адресат ответника в настоящото
производство. Видно от представения системен бон от „Български пощи“ ЕАД от
адв.Н., съдът приема за установено, че жалбата с горното писмо е подадена в
„Български пощи” на 08.02.2021 г., поради
което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят П.Г.Т. с ЕГН **********,***
е постъпил на военна служба в БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ , в поделение 34750-Карлово, като
редник, на 18,11,2002г. и има трудов
стаж от 18 години. Към момента на издаване на оспорената заповед Т. е на
длъжност командир на 2-ро механизирано отделение, в трети механизиран взвод на първа
механизирана рота , към поделение 42000-Карлово.
На 11.11.2020г. около 16.30 часа,
сержант П.Г.Т., управлявайки личния си лек автомобил Опел Зафира е рег. **** е
спрян за проверка от органите на РУ Хисар в село Ръжево Конаре, община
Калояново, област Пловдив, като е тестван за наличие на алкохол с техническо
средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер
0125 и отчетената проба за алкохол в излитания въздух е 1,35 промила на
хиляда. Отнети са свидетелството му за
управление , контролен талон към свидетелство за управление на МПС,
свидетелство за регистрация на МПС част II с № ********* и са свалени
регистрационните табели на лекият му автомобил. Същия е задържан и отведен в РУ
- Хисар, а към 20:00 часа на 11.11.2020 г. е освободен. Съставен му е АУАН с
бланков номер №684447 на 11.11.2020г. в който Т. е заявил, че е употребил 50
/петдесет/ грама ракия.
На сержант П.Г.Т. е издаден талон за
изследване № 0062717, в който заявява, че приема показанията на техническото
средство и на същият не се извършила химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта.
В писменото си обяснение сержант П.Г.Т.
дава същите обяснения , като изложените в АУАН, като посочва, че отчетената
проба на алкохол в издишания въздух 1,35 промила на хиляда е в следствие на
приемани лекарства от него.
В процесната заповед е прието , че сержант П.Г.Т. умишлено нарушава чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и т. 3 от заповед № ОХ - 680/05.11.2010. на министъра на отбраната, относно забрана за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещи от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната изменена и допълнена с негова заповед № ОХ - 257/ 17. 03. 2020г., което представлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242 от ЗОВСРБ.
Със своето деяние П.Г.Т., управлявайки МПС след
употреба на алкохол е нарушил Закона за движение по пътищата, чл. 115, ал. 1,
т. 7 от Устав на въоръжените сили на Република България, т. 3 от заповед на
министъра на отбраната № ОХ - 680/05.11.2010г. относно забрана за употреба на
алкохол и наркотични вещества от военнослужещи от Министерството на отбраната,
Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
изменена и допълнена с негова заповед № ОХ - 257/17.03.2020г., а именно:
„Забранявам управлението на пътни превозни средства от военнослужещи в служебно
и извън служебно време след употреба на алкохол. При установяване управлението
на пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози по съответния
ред от компетентните за това органи, на военнослужещите да се налага
дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във връзка
с чл. 242, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България." и чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България.
В съдебното производство беше
приложена цялата административна преписка , като спор по пълнотата й няма. Представено
е и заверено копие / л. 62-170/ на
личното досие на П.Г.Т. .
В жалбата се твърди, че Т. не е
управлявал МПС след употреба на алкохол , но такива доказателства по делото не
се представиха.
В последното оз. Адв. Н. заяви , че
на 27,05,21г. във Военен съд-Пловдив по
нохд № 46/2021 г. било одобрено
споразумение между П.Т. и Военна Прокуратура, с което съдът му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при условията на чл.66 от НК, с три години изпитателен срок, ведно с глоба от 200 лв. и 7 месеца лишаване
от право да управлява МПС.
Съдът служебно провери горното
твърдение , поради което следва да се
приеме че действително Т. е управлявал МПС след употреба на алкохол , така
както се твърди в оспорената заповед.
Съдът от правна страна излага следното:
Няма спор , че Т. с подписа си е
удостоверил / л. 35/ , че е запознат с
Министерска заповед 680/05.11.2010 г. за злоупотребата с алкохол и упойващи
вещества от военнослужещи в Българската армия.
Жалбоподателят е запознат със
забраната по т. 3 от Заповед №ОХ-680/5.11.2010 г. на Министъра на отбраната и
въоръжените сили, както и с предписаните последици от нейното нарушаване,
поради което е налице посочения в жалбата съставомерен елемент – виновно неизпълнение
на задължения по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Задължението за спазване
заповедите на Министъра на отбраната и въоръжените сили е задължение по
носенето на военната служба по силата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и се
изпълнява, включително в извън работно време доколкото военнослужещите трябва
да бъдат в състояние да изпълняват служебните си задължения по всяко време по
аргумент от чл. 193 от ЗОВСРБ. Нарушението на т. 3 от Заповед №ОХ-680/5.11.2010
г. на Министъра на отбраната и въоръжените сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е
доказано от приетия по делото в заверен препис Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/, който е редовно съставен и представлява годно
доказателствено средство за установяване употребата на алкохол.
В случая АУАН с бланков номер
№684447 на 11.11.2020г. е годно средство
за доказване, фактите по който могат да бъдат опровергавани с всички
доказателствени средства, но в настоящия случай жалбоподателя не оспорва
фактическата обстановка по него, а на същата се позовава дисциплинарно
наказващия орган, за да образува дисциплинарно производство и да наложи
процесното дисциплинарно наказание.
Що се отнася до възраженията на
жалбоподателя, на първо място следва да се посочи, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 248
вр. с чл. 55, ал. 3 от ЗОВСРБ вр. с чл. 137, ал. 4 и чл. 92, ал. 2 от ППЗОВСРБ,
при съответна на фактите правна квалификация и спазване на процедурата, даваща
право на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. На следващо
място има извършено и установено по надлежния ред нарушение от страна на
жалбоподателя. Относно доводите, че нарушението не попада в посочените от
законодателя тежки нарушения на военната дисциплина, водещи до задължително
дисциплинарно уволнение, както и че не попада в хипотезата на чл.245 ал.2 във
вр. с чл.242 т.1 от ЗОВСРБ настоящия състав на съда не ги споделя. Поведението
на жалбоподателя правилно е квалифицирано като тежко нарушение на военната
дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, тъй като засяга установените
в страната правов ред и законност и представлява неизпълнението на задълженията
но военна служба, според които военнослужещият е длъжен да съобразява
действията си със законовите изисквания и с общоприетите морални норми, тъй
като заеманата държавна служба поставя значително завишени изисквания към
неговото поведение в етичен план и го задължава да не предприема действия,
които да накърняват обществения престиж на армията съгласно чл.114, т. 07 от
Устава за войсковата служба на въоръжените сила на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. С
действията си жалбоподателят нарушава т.3 от Заповед № ОХ- 680/5.11.2010г. на
Министъра на отбраната на Република България. Със същата изрично е разпоредено:
„Забранявам управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в
служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или наркотични
вещества. При установяване на подобно нарушение по съответния ред от
компетентните за това органи, на военнослужещия да се налага дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл.245, ал.2 във връзка с чл. 242, т. 1 от
ЗОВСРБ”.
Относно твърдението на Т., че не е управлявал МПС след употреба на
алкохол , такива доказателства по делото
не се представиха. Както по горе се каза на 27,05,21г. във Военен съд-Пловдив по нохд № 46/2021 г. е било
одобрено споразумение между П.Т. и Военна Прокуратура, с което съдът му
е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при условията на
чл.66 от НК, с три години изпитателен срок, ведно с глоба от 200 лв. и 7 месеца
лишаване от право да управлява МПС именно за управляване на МПС след употреба на алкохол от
страна на жалбоподателя.
В случая дисципл. Производство е
проведено правилно и законосъобразно, като комисията е извела фактически и
правни изводи / л. 14/ за извършено
дисциплинарно нарушение по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, представляващо друго тежко
нарушение на военната дисциплина по чл.
245, ал. 2 от същия закон, за което по изричната Заповед №ОХ-680/5.11.2010г. на
Министъра на отбраната и въоръжените сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание.
С безспорно установеното поведение П.Т.
е нарушил и забраната по чл. 115, ал. 1 т. 07 от Устава за войсковата служба на
въоръжените сили на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за употреба на алкохол, включително извън военното формирование, с оглед
на което е издадена Заповед на Командира на 3 механизиран батальон гр.
Карлово № ЗЛС – 2 от 21.01.2021 г. с която се налага дисциплинарно наказание
„Уволнение“ , прекратяване на договора
за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в
запаса на военнослужещ.
Предвид изхода на производството на
ответника следва да бъдат присъдени , претендираните разноски , представляващи
възнаграждение за юрисконсулт на Сухопътни войски на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ –
юридическото лице, част от което е военното формирование 42000- гр. Карлово по аргумент от чл. 78, ал.
8 вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 /сто /лева.
Водим от изложените съображения
Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Г.Т. с ЕГН **********,*** срещу
заповед на Командира на 3 механизиран
батальон гр. Карлово № ЗЛС – 2 от
21.01.2021 г. с която се налага
дисциплинарно наказание „Уволнение“ ,
прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и
от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ.
ОСЪЖДА П.Г.Т. с ЕГН **********,*** да
заплати на Сухопътни войски на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ сумата от 100/сто/лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението може да бъде оспорено с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: