гр.София,
05.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8718 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №81297 от 01.04.2019г.,
постановено по гр.дело №63172/2016г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в са отхвърлени предявените от М.В.М. с ЕГН********** срещу „Н.Б.Г.“АД
с ЕИК******** искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 10000 лева- обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на излъчен в късната емисия „Новини“ на Нова
телевизия, излъчена в ефира на Нова ТВ на 29.10.2015г. откъс от разговора на М.М.
в студиото на „Здравей България“ сутринта на 29.10.2015г., съдържащ израза
„Предпочитам дъщеря ми да е лека жена, проститутка, отколкото синът ми да е
журналист“, без изричното изявление на М.М., че цитира датския мислител философ
и автор Сьорен Киркегор, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 04.11.2016г. до окончателното изплащане, както и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1038,18 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.10.2015г.
до 04.11.2016г.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищцата М.В.М.. Жалбоподателката
поддържа, че изводите на първоинстанционният съд са в противоречие със
събраните по делото доказателства, тъй като ищцата не е политическо лице.
Твърди, че изрично е уточнила, че цитира мисъл на световноизвестен философ и
служителите на ответника са имали задължението да посочат автора на цитираната
мисъл съгласно Етичния кодекс на българските медии от 2004г. и Професионално-
етичния кодекс на българските медии от 2014г. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване
на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ответник
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата, като излага
подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно приложимата разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки:
1)възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата; 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа- чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (в този смисъл Постановление № 9 от
28.12.1966 г. на Пленум на ВС).
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага. Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД
може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права
и интереси на ищеца. Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ,
се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности,
каквито са доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на
Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма
абсолютен характер, като Конституционният съд условно е групирал основанията за
ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване
на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите
граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2),
съображения за запазване на тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име
на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява
мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ,
така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в който правото на
мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото
на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в
текста на чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения
да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес
на надлежно указаните цели. Така посочените ценности обхващат присъщите на
човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство
при нанасяне на обида- умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета- съзнателното разгласяване
на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму.
С оглед на тези основополагащи принципи следва да бъде отговорено на въпроса
дали реализирането на правото му по чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 КРБ е в рамките на
законоустановените предели за това. Пределите, до които се простира свободата
да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определят
от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на
посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява
информация, е правомерно.
Ищцата в случая
твърди, че с тенденциозното излъчване на част от нейно изявление, без да е
посочено, че цитира световноизвестен мислител и философ, са и причинени виновно
значителни неимуществени вреди. Следователно основният спорен въпрос е дали
излъчването на откъс от дадено от ищцата интервю в сутрешното предаване
„Здравей, България“ (думите „По-добре дъщеря ми да е лека жена, проститутка,
отколкото синът ми да е журналист“), във вечерната емисия новини на 29.10.2015г.
без изричното посочване, че думите са цитат на датския философ Сьорен Киркегор,
представлява противоправно поведение на служителите на ответника. По този
въпрос, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съотнесени към действащото законодателство и по-конкретно горепосочените правни
норми в тяхната съвкупност, настоящият състав достига до същия извод, до който
е достигнал и първоинстанционният съд. Съгласно трайно установената практика на
съдилищата, негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот (независимо дали е политическо лице или
известно на обществото по други причини), не пораждат отговорност, ако не
засягат достойнството на личността (ако не осъществяват състав на
престъплението „обида” съгласно НК). Оценъчните съждения не могат да бъдат
проверявани за тяхната вярност, тъй като представляват коментар на фактите, а
не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. В случая оценъчното
съждение дори не произхожда от служител на ответника, а от самата ищца. В тази
връзка натоящият състав намира за правилен и извода на първостепенния съд, че в
контекста на въпросното интервю в сутрешното предаване „Здравей, България“,
ищцата не просто е цитирала мисълта на датския философ Сьорен Киркегор, но и се
е солидаризирала с нея, т.е. изразила е своето собствено отношение и е изказала
свое оценъчно съждение, но използвайки формулировка и израз, вече употребени
публично от гореспоменатия мислител и философ. Именно поради това излъчването
на думите на ищцата във вечерната емисия „Новини” без изрично посочване, че същите
са цитат, не е противоправно- ищцата чрез тези думи е изразила собственото си
мнение и субективна оценка, а не е имала за цел да информира водещия и
зрителите за мислите на един датски философ.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на
разноски, но не претендира такива.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №81297 от
01.04.2019г., постановено по гр.дело №63172/2016г. по описа на СРС, ГО, 31 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/