Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260007
гр.Севлиево 15.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 16.11.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1226 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по извършване на делбата.С влязло в сила Решение
№ 260016/10.02.2021 г., постановено по гр.дело № 1226/2019 г., по описа на
Районен съд Севлиево, е допуснато извършването на делба на недвижим имот,
находящ се в с.К., общ.Севлиево, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 40659.700.17 по КККР на с.К., общ.Севлиево, одобрени със Заповед
№ РД-18-171/25.03.2019 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: с. К., община
Севлиево; площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10
м./, при граници: имот с кад.идентификатор 40659.700.7, изток – имот на
Великотърновска Света епархия, север – имот № 191032 по КВС на землище Стоките
и юг - улица, заедно с разположените в имота:
1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор 40659.700.17.1 на едно
ниво със ЗП-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение
/баня с тоалетна/;
2. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор
40659.700.17.2 на два етажа, със ЗП-43 кв.м. и
3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор 40659.700.17.3 на един етаж
със ЗП – 22 кв.м.,
като делбата да се извърши, при следните квоти – за Д.С.И., с ЕГН ********** – 1/3 идеална част, за Д.И.И.,
с ЕГН ********** – 1/6 идеална част, за М.И.И., с ЕГН ********** –1/6 идеална
част и С.Р.И., с ЕГН ********** -1/3
идеална част.
Видно от представеното по в.гр.д. № 182/21 г. по описа на ГОС удостоверение
за наследници /л.26/, в процеса на въззивното обжалване един от съделителите – М.И.И.,
с ЕГН **********, е починала и е оставила за свой законен наследник друг
съделител – Д.И.И., нейн брат, в резултат на което неговата квота от имота,
предмет на делбата става от 1/6 на 1/3 идеална част.
С определение № 260022/06.06.2022 год. е заличена като страна по делото М.И.И.,
с ЕГН **********, като квотите на съделителите се променят, както следва: за Д.С.И., с ЕГН ********** – 1/3 идеална част, за Д.И.И.,
с ЕГН ********** – 1/3 идеална част и за С.Р.И., с ЕГН ********** -1/3 идеална
част.
В съдебно заседание на 05.07.2022 год. ищецът С.Р.И. и ответникът Д.С.И.,
чрез своите процесуални представители са направили искане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота.
Ответникът Д.С.И. предявява и претенции по сметки с правно основание чл.59 ЗЗД, за подобрения извършени от него в делбения имот по реда на чл.346 ГПК.Ищците
също предявяват претенции по сметки с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31
ЗС - обезщетение за ползване на имота, като с решението по допускането на
делбата, на основание чл.344, ал.2 от
ГПК ответникът е осъден да им заплаща
ежемесечно сумата в общ размер на 100 лева, до окончателно приключване
на делбата.
По делото е назначена, извършена, изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза.
Събрани са и гласни доказателства, като са изслушани свидетели.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
съдът приема за установено от правна страна следното:
По извършването на делбата.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена
общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху
реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка
от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.В
делбеното производство съсобствеността се прекратява чрез следните способи:
посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на
чл.352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане
по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.Основен
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.Съгласно чл.69, ал.2 ЗН всеки наследник
може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно.Тази разпоредба
следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите
е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми
- на обособените дялове от тях.За установяване поделяемостта на допуснатия до
делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно
определените квоти на съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована
и компетентно дадена от лице с нужните познания.Съгласно експертното
заключение, от процесният недвижим имот не могат да се обособят самостоятелни
дялове, съобразно броя на съделителите, поради което имотът е неподелям, т.е.
процесният имот не може да бъде разделен на три дяла, които да са относително
равностойни.Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи
основния способ за извършване на делбата - теглене на жребий, поради липсата на
достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни дялове за
съделителите.По същите причини е неприложим и способа по чл.353 ГПК, за
съставяне на дялове и разпределение без да се тегли жребий.По правило, за да се
приложи този способ имотите трябва да се разделят на толкова дяла, колкото са и
участващите в делбата съделители.В случая е невъзможно процесният имот да се
раздели на три дяла, поради което следва да се разгледа претенцията на С.Р.И. и
ответникът Д.С.И..
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК
на ВКС, основно законово изискване за приложение на способа по чл.288, ал.3 ГПК
(отм.), респ. чл.349, ал.2 ГПК, е делбеният имот да има характер на неподеляемо
жилище, което е било обитавано от претендиращият съделител към момента на
смъртта на наследодателя и страната да не разполага с друг жилищен имот в лична
собственост (притежание на вещни права в съсобственост са ирелевантни), като
размера на дела на въпросния съделител в съсобствеността също е ирелевантен.
В настоящия случай не се спори, а се установи по несъмнен начин от
представените писмени доказателства и от заключението по съдебно-техническата
експертиза, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем.По делото е
налице валидно искане от Д.С.И. и С.Р.И. за възлагане на процесния имот, като
от Д.С.И. е представена и декларация, че не притежава друг имот.Такава не е
представена от другият съделител, претендиращ възлагане на имота.
В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т.е.
процесното жилище).Според ВКС /ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК/ това изискване
„предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение“.Съделителят, който претендира да му бъде възложен имотът носи
тежестта пряко и пълно да докаже, че е живял в делбеното жилище заедно със своя
наследодател непосредствено преди смъртта му.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се доказва, че
съделителят Д.С.И. е живял в процесният имот към момента на смъртта на майка си
Д. Ц. /починала през 1990 година/ и основно той е полагал грижи за нея докато е
била жива.
Показанията, дадени в съдебно заседание на 12.01.2021 год., от свидетелите Ц.С.,
Ц.Х. и П. П. недвусмислено доказват, че Д.И. е живял към момента на откриване
на наследството в процесният имот, като приоритетно той се е грижил за майка си
до нейната смърт през 1990 год./свид.Цв. С. – „… в разговори с баща ми, защото
като си говорим кой на кого е, кой е жив и кой не е, и съм чувала, че на Д.
майка му е казала, че къщата ще е на Д..“; свид.Ц.Х. – „Баба Д. почина, аз я
помня, много хубави манджи правеше, от нея съм чувал приказката, че който я
гледа за него ще е къщата.Сега разбрах, че нещата са други.Бабата беше много
добра, мисля, че на 90 години почина.Най-вече Д. се грижеше за баба Д..“; свид.П.
П. – „Когато почина баща му на Д., Р. беше в Коми и И. и Д. се разправяха с
погребението.И. като се ожени остана заврян зет и нямаше допир до К.…Уговорка
като съм бил там и баба Д. вика „Ще оставя къщата на Д., защото той се върти
там.“.Р. ходеше на гости.“; свид.Светла С. /дъщеря на Д./, чиито показания съдът прецени
по реда на чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по делото, предвид
възможността й от заинтересованост, установява, че баба й е починала 1990
година, като преди да почине е била болна, вкл.известно време няколко месеца на
легло и тогава бащата на свидетелката - Д. се е грижил за нея, като е останал в
къщата и след смъртта й.
Представената по делото декларация от съделителя Д.И. представлява годно
доказателство за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането
съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при
липса на други данни и доколкото по делото не е установено противното.
Несъстоятелно е възражението на съделителите С.И. и Д.И., чрез процесуалния
им представител адв.И.С., че претендиращия за възлагане на имота съделител Д.И.
към момента на завеждане на делото не е отговарял на условието да няма друго жилище,
като в последствие се е
разпоредил с притежавани от него имоти, запазвайки си правото на ползване върху
тях, но в последствие се е отказал и от това си право.Отбелязва се, че
съдебната практика допуска такова разпореждане, но само ако ответникът бил
единствения поискал възлагане на имота.В случая, въпреки, че и съделителят С.И.
е направил такова искане, не може да се говори за „злоупотреба с право“, тъй
като той не отговаря на условията на чл.349 ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че искът на съделителя Д.С.И. за
възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК следва да бъде уважен.
По отношение претенциите по сметки за подобрения.
В с.з. на 05.07.2022 г. ответникът чрез процесуалния си представител е направил искане по реда на чл.346 ГПК и приета за
съвместно разглеждане претенция срещу другите съделители с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на извършени от него подобрения в делбения имот на обща
стойност 10 900.00 лева, което искане е оспорено от останалите съделители,
като в последствие от същите е направено възражение за погасителна давност.В
с.з. на 16.11.2022 г. процесуалният представител на Д.И. е поискал от съда, да
бъдат присъдени на доверителя му суми, представляващи извършени от него
подобрения съобразно заключението на вещото лице.
Един от способите за защита правата на всеки съсобственик в отношенията с
другите съсобствениците, в производството по съдебна делба, е чрез предявяване
на претенция по сметки във връзка със запазване и подобряване на общата вещ.Ответникът
Д. И. предявява такава претенция
твърдейки, че след откриване на наследството на общия наследодател е извършил
подобрения в делбения недвижим имот, в общ размер на 10 900.00 лева, описани
по пера в Молба /лист 185/.Доказателства
това да е извършено със знанието и съгласието на другите съделители не са представени.
В хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие на другите
съсобственици, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие - чл.61 ЗЗД.Основателността на предявена претенция по
сметки, с правно основание чл.61 ЗЗД, е предпоставено от установяване от
претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за извършени полезни
разноски по общата вещ, без съгласие на другите съсобственици, както стойността
на направените подобрения, така и увеличената стойност на имота, постигната в резултат
на извършените такива.Това е необходимо с оглед присъждане, съобразно дела в
съсобствеността, на по–малката от двете стойности, тъй като в този случай
подобрителят действа при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а
и в собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не само
стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради
което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
От приетата съдебно-техническа експертиза, частично оспорената от страните
/в т.2 и т.6 от адв.Н. - процесуален представител на С.И. и по отношение на
обезщетението и на доп.част от заключението от адв.С./ е установено, че в
резултат на претендираните подобрения в имота, стойността на същият се е
увеличила с 5931.10 лева.
По отношение на възражението за давност, предвид гласните доказателства
събрани по делото, съдът счита, че такава е изтекла само по отношение на някой
от претендираните подобрения, а именно: конструкция над входа, конструкция
около огнище и доставка и монтаж на кухненски шкафове, поради което с тяхната
стойност следва да се намали общата стойност на дейностите, които повишават стойността на имота, като
след това приспадане остава сумата от 4936.20 лева и претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена до този размер на 2/3 от тази сума, а
именно – до размер на 3290.00 /три хиляди двеста и деветдесет/ лева срещу
съделителите С.И. и Д.И. и оставена без уважение до пълния размер – 10 900.00
лева, като неоснователна.
По отношение претенциите по сметки за наем.
С исковата молба ищците С.И. и Д.И. са поискали допускане на привременни
мерки на основание чл.344, ал.2 от ГПК, като са поискали или разпределение на
ползването на имота или алтернативно заплащане на ежемесечен наем в размер на
100 лева общо за двамата ищци, или по 50.00 лева за всеки един от тях.
С решението по допускане на делбата, на осн.чл.344, ал.2 от ГПК, Д.И. е
осъден да заплаща ежемесечно на С.И. сумата от 50.00 лева и на Д.И. и М.И.
сумата от по 25.00 лева за всеки един от тях, до окончателно приключване на
делбата.
Предвид това, че в хода на производството ищцата М.И. е починала и е
оставила за свой законен наследник единствено брат си - ищецът Д.И., то той по
право ще получи и полагащата й се част от месечния наем за имота.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично
от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.Разпоредбата на чл.31, ал.2
ЗС се явява частен случай на общата забраната по чл.59 ЗЗД едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на
едно правомерно от гл. т. на закона поведение възможността да се упражнява едно
субективно материално право - правото на съсобственика лично да ползва своята
част от имота.Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК,
лишаване от лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг
съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част
от общата вещ, макар и по силата на правомерно поведение, нарушава забраната по
чл.31, ал.1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в чл.31, ал.2 ЗС право на
обезщетение.Последното е регламентирано като средството за защита на лишените
от възможност съсобственици пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
съсобствениците: поради това, че съсобственикът не може да получи реално
ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично
обезщетение.
Следователно, за да бъде уважена претенция по чл.31, ал.2 ЗС,
съсобственикът, заявил иска си за обезщетение за ползата, от която е лишен,
поради използването от страна на съсобственика - ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него
в съсобствеността, следва да установи, както, че имотът е съсобствен и факта на
ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на
процесния имот от ответника, така и, че има отправена писмена покана до другия
съсобственик за обезщетение и ползата, която е пропуснал след поканата -
обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
Видно от приложената по делото Нотариална покана /лист 11/, отправена от С.И.
и Д.И. към Д.И. и получена от последния на 02.10.2019 год., е, че първите двама
са поискали да им бъде заплащан наем в
размер общо на 100.00 лева, или по 50.00
лева за всеки от тях.
Според заключението на вещото лице дължимият се наем за целият имот е в
размер на 159.00 лева.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че претенцията за заплащане на
наем от страна на С.И. и Д.И. към третият съделител Д.И. следва да бъде уважена
в размера, посочен в нотариалната покана, а именно – 100.00 лева месечно общо
за двамата, като периода, за който се дължи обезщетение е от 02.10.2019 г.
/датата на получаване на нотариалната
покана от ответника Д.И./ до 10.02.2021 год. – датата на решението по допускане
на делбата, с което са определени и привременните мерки /15 месеца и 10 дни/,
за който период общото обезщетение ще бъде в размер на 1533.00 лева.
По разноските и дължимите държавни такси:
Според разпоредбата на чл.355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл.78 ГПК.
Няма съмнение, че разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи
лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по
повод ликвидиране на съсобствеността, както и, че правилата за присъждане
разноски по чл.78, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират
приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по
сметки.Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т.9 принцип за възлагане на разноските,
е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС.Според същия,
при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на
съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на
извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл.78 ГПК /в този смисъл Опр. № 4 по ЧГД № 542/2010 г., II г.о., Опр. № 525 по ЧГД №
2024/2014г., I г.о., и др./.В процесният случай съделителите не оспорват
правата на другите съделители и способа за извършване на делбата, както и не
претендират разноски.
На основание чл.355, пр. І ГПК във вр.с чл.8, пр.І от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Севлиевски районен съд съобразно квотите им в
съсобствеността в размер на 4 % от стойността на всеки от дяловете.Видно от
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Б.И. пазарната оценка на
делбения имот е в общ размер 25635.00 /двадесет и пет хиляди шестстотин
тридесет и пет/ лева, при което дължимата от съделителите държавна такса е в
общ размер на 1025.40 лв. или всеки един от тях в съответствие с дяловете си
дължи както следва: Д.С.И. – 341.80 лв; С.Р.И.
– 341.80 лв. и Д.И.И. – 341.80 лв.
По отношение предявените по реда на чл.346 ГПК и приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки за подобрения, с правно основание чл.59 ЗЗД,
съделителите дължат, на основание чл.355, изр.2 във вр.с чл.78 ГПК, държавна
такса в размер на 4 % върху стойността на признатите с решението суми, но не
по- малко от 20 лева.
По отношение предявените по реда на чл.346 ГПК и приети за съвместно
разглеждане претенции по сметки за заплащане на наем, с правно основание чл.31
ЗС, съделителите дължат, на основание чл.355, изр.2 във вр.с чл.78 ГПК,
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на уважените, респ. отхвърлени
искове, но не по- малко от 50 лева.
Тъй като разходите на вещото лице Б.И. за изготвяне на допуснатата експертиза
са в размер на 664.92 лв., а от страните са внесени 600 лева /изплатени на
вещото лице/, то следва съделителите да бъдат осъдени да заплатят разликата от
64.92 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Д.С.И., с ЕГН **********,***, следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 40659.700.17 по КККР на с.К., общ.Севлиево, одобрени със Заповед
№ РД-18-171/25.03.2019 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: с.К., община Севлиево;
площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10 м./, при
граници: имот с кад.идентификатор 40659.700.7, изток – имот на Великотърновска
Света епархия, север – имот № 191032 по КВС на землище Стоките и юг-улица,
заедно с разположените в имота:
1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор 40659.700.17.1 на едно
ниво със ЗП-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение
/баня с тоалетна/;
2. Селскостопанска сграда с кад.
идентификатор 40659.700.17.2 на два етажа, със ЗП-43 кв.м. и
3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор 40659.700.17.3 на един етаж
със ЗП – 22 кв.м., на осн. чл.349, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р.И., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.349
ал.2 ГПК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати
на С.Р.И., с ЕГН **********,***, за уравнение на дяловете сумата от 8545.00
/осем хиляди петстотин четиридесет и пет/ лева, ведно със законната лихва в 6
/шест/ - месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила.При
неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се
обезсилва по право.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати
на Д.И.И., с ЕГН **********,***, за уравнение на дяловете сумата от 8545.00
/осем хиляди петстотин четиридесет и пет/ лева, ведно със законната лихва в 6
/шест/ - месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила.При
неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се
обезсилва по право.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Севлиево д.т. в размер на 391.80 лв. (триста деветдесет и едни
лева и осемдесет стотинки), както и сумата в размер на 5.00 лв.(пет лева) в
случай на издаване на ИЛ, както и сумата от 21.64 лв. по сметка на вещото лице Б.Й.И.
с IBAN *** – Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА С.Р.И., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Севлиево д.т. в размер
на 407.60 лв. (четиристотин и седем лева и шестдесет стотинки), както и сумата
в размер на 5.00 лв.(пет лева) в случай на издаване на ИЛ, както и сумата от
21.64 лв. по сметка на вещото лице Б.Й.И. с IBAN *** – Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Севлиево д.т. в размер на 407.60 лв. (четиристотин и седем лева
и шестдесет стотинки), както и сумата в размер на 5.00 лв.(пет лева) в случай
на издаване на ИЛ, както и сумата от 21.64 лв. по сметка на вещото лице Б.Й.И.
с IBAN *** – Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати на С.Р.И., с ЕГН **********,***, сумата
в размер на 511.00 лв.(петстотин и единадесет лева), представляваща обезщетение
по чл.31 ЗС за периода от 02.10.2019 год. до 10.02.2021 год.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.И.И., с ЕГН **********,***, сумата
в размер на 511.00 лв.(петстотин и единадесет лева), представляваща обезщетение
по чл.31 ЗС за периода от 02.10.2019 год. до 10.02.2021 год.
ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН **********,***, да заплати на С.Р.И., с ЕГН **********,*** и Д.И.И., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение по претенцията по сметки в
размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА С.Р.И., с ЕГН **********,*** и Д.И.И.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на Д.С.И., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 3290.00 лева (три хиляди двеста и деветдесет), представляваща
обезщетение по чл.59 ЗЗД, като отхвърля иска в останалата част до размер на
3954.13 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА С.Р.И., с ЕГН **********,*** и Д.И.И.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на Д.С.И., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение по претенцията по сметки в
размер на 582.40 лева.
Решението подлежи на вписване.
Решението може да се обжалва пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: