Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI граждански състав в публично заседание на 28 април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 5286 по описа на
2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Мелон
България" ЕАД, БИК *********, с адрес на управление: гр.София,
бул."Мария Луиза", №100, ет.3 против „Имейдж" ЕООД, ЕЖ:
*********, представлявано от Н.Г.Е., със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул."Духовно възраждане", №22, вх.1 и Н.Г.Е. ЕГН **********,***,
с правна квалификация чл.422, ал. 1 от ГПК с искане съдът да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищцовото дружество сумата от 8422.78 лева, представляваща
непогасена главница по запис на заповед от 22.07.2008 г., за плащане на
„Юробанк България" АД на сумата в размер 20000.00 лева, издаден от
„Имейдж" ЕООД, ЕИК: ********* и авалиран при условията, при които е
издаден от Н.Г.Е.. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.
По
ч.гр.д. № 1104/2020 г. по описа на РРС,
съдът е издал заповед за изпълнение
№ 459/26.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът „Имейдж" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.Г.Е.
и длъжникът Н.Г.Е. ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на "Мелон
България" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 8422.78 лева - частично за
главница по запис на заповед от 22.07.2008 г., издаден от „Имейдж" ЕООД,
ЕИК: ********* и авалиран при условията, при които е издаден от Н.Г.Е., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, 168.46лева - държавна такса и сумата
от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С възражение от 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1104/2020 г. по описа на РРС
„Имейдж" ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Н.Г.Е. е оспорил
вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, РРС е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. Указанията са получени от
представител на ищеца на 04.11.2020 г., като в указания на страната едномесечен
срок "Мелон България" ЕАД, ЕИК ********* са предявили настоящия иск
против Н.Г.Е. ЕГН **********,***.
Съдът с Определение от 21.12.2021 г. по настоящото дело е прекратил
производството против Н.Г.Е. ЕГН: **********, тъй като по заповедното
производство е подадено възражението
само и единствено от солидарния длъжник „Имейдж" ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Н.Г.Е., като втория ответник по настоящото дело - Н.Г.Е.
ЕГН: ********** не е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Имейдж" ЕООД, БИК: *********,
представлявано от Н.Г.Е. е депозирал писмен отговор, с който оспорва по
основание и размер предявения иск.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 вр. чл. 485 ТЗ.
По
делото е извършена справка относно издадената заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 1104/2020 г.
на РС Русе за процесната сума. Съдът е
констатирал, че ответникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта,
поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който е допустим.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните и видно от представения по делото запис на заповед от 22.07.2008
г. дружеството „Имейдж" ЕООД, ЕИК: ********* като
издател на записа на заповед, а Н.Г.Е. –
като авалист, безусловно и неотменимо се задължили да платят на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД или на негова заповед сумата от 10000
лв. Посоченият в записа на заповед падеж е на предявяване, като страните по
записа на заповед са уговорили, че същият "може да бъде предявен за
плащане в срок до 22.08.2018
г. ".
По
делото не се спори също така и по отношение на валидността на менителничния
ефект, като ангажираният с исковата молба запис на заповед съдържа всички
изискуеми реквизити, съгласно чл. 535 от Търговския закон, валиден е от външна
страна и установява несъмнено поетото задължение от издателя да заплати
посочената сума, както и авалирането на задължението от страна на физическото лице Е.. Прехвърлянето на вземането по записа
на заповед на ищеца също не е оспорено, като посредством положеното върху
документа джиро дружеството се легитимира надлежно като носител на всички права
по джиросаната ценна книга.
Безспорно
по делото е и обстоятелството, че предявяване на записа на заповед не е
извършвано нито на издателя, нито на авалиста на ценната книга, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Спорният
по делото въпрос касае изискуемостта на вземането по записа на заповед с
уговорен падеж "на предявяване", което следва да бъде извършено в
определен срок.
В
настоящия случай записът на заповед от 22.07.2008
г. е издаден с падеж "на предявяване" по смисъла на чл. 486, ал. 1,
т. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ. Издателят е определил на основание чл. 487, ал. 1 изр.
2 ТЗ по-дълъг срок за предявяването му за плащане, а именно до 22.08.2018
г. В този срок следва да бъде извършено предявяването на записа на заповед,
като посочената датата не представлява падеж - защото падежът е определен
"на предявяване". При настоящата хипотеза предявяването на записа на
заповед на длъжника е условие за настъпване на изискуемостта на вземането, както
по отношение на издателя, така и по отношение на авалиста.
Не
могат да бъдат споделени аргументите на ищеца във връзка с приложението на т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК, за това, че предявяването
е от значение само за запазване правата по отношение на регресно отговорните
лица - джиранти и техните авалисти, както и за поставяне на издателя, респ.
авалиста в забава. В съдебната практика последователно се приема, че
предявяването на запис на заповед, с падеж "на предявяване" /какъвто
е и падежът с уговорен срок за предявяване за плащане по чл. 487, ал. 1 ТЗ/,
има за цел именно да установи падежа на задължението – в този смисъл решение №
113 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 640/2016 г., I т. о., ТК, определение №
582 от 28.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 861/2018 г., II т. о. Следователно
условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните
длъжници - издател и авалист е предявяването на записа на заповед на неговия
издател. /В този смисъл решение № 162 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
651/2018 г., II т. о., ТК/. В случая не се спори, че такова предявяване не е
било извършено.
С
оглед изложеното, настоящият състав приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК процесният запис на заповед не е бил надлежно
предявен, от което следва, че вземането за сумата по него, както по отношение
на издателя, така и по отношение на авалиста, не
е било изискуемо и не е било налице основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК и съответно, че предявения
иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и
недоказан.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложи заплащането на сумата от 750 лв.
- направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 ГПК, Русенския районен
съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на "Мелон България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1202, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза №
100, ет. 3, срещу „Имейдж" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Духовно възраждане“, №22, вх.А, представлявано от Н.Г.Е. за
приемане за установено съществуването на вземането на "Мелон
България" ЕАД в размер на сумата от 8422,78
лв., представляваща част от главница, дължима по запис на заповед
издаден от „Имейдж" ЕООД, ЕИК: ********* на 22.07.2008
г., авалиран от Н.Г.Е., ЕГН:********** на
стойност от 10 000 лв. и прехвърлена с джиро на
"Мелон България" ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 24.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 1104/2020 г.
на РС Русе.
ОСЪЖДА
"Мелон България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п. к. 1202, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза №
100, ет. 3, да заплати на „Имейдж" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Духовно
възраждане“, №22, вх.А, представлявано от Н.Г.Е. сумата от 750.00
(седемстотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: