МОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД-БП № 34/2019 г. на ТгРС
Наказателното
производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура – Ямбол по обвинение в престъпление по чл. 279 ал. 1 от НК против подс. Д.Ф.Ш. гражданин на Р.Румъния,
живущ ***.
Обвинението
се поддържа в съдебно заседание от представителя на РП – Ямбол, с предложение
на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер към минималния,
за срок от три месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба” в размер към минималния,
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимия
– редовно призован, не се явява в съдебно заседание, вместо него се явява
служебно назначеният му защитник – адв.С. ***.
Служебно
назначеният му защитник – адв.С. *** пледира, че
подзащитният му е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем, а
относно наказанието пледира да бъде определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно, че същия е с чисто съдебно минало, съдействал е
при задържането си за разкриване на обективната истина по делото, гражданин е
на Европейския съюз, посочил е адрес в Р.Румъния и не възразява да бъде
наложено наказанието, което предлага представителят на прокуратурата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия Д.Ш. е гражданин на Р.Румъния. През месец април
2019 г. подс.Ш. се намирал в Р.Турция и по време на
престоя си там е загубил документите си за самоличност. Тъй като процедурата в
РВ.Турция за снабдяване с нови документи била бавна, същия решил да се установи
в Р.България, която е държава – членка на ЕС и от там да се прибере в
Р.Румъния. За целта решил да премине нелегално границата. Намерил лице, което
го откарало с автомобил в близост до Турско-Българската граница, до с.Бинар кою. От там тръгнал пеш,
вървял около три километра, след което достигнал до р.Тунджа и я прекосил в
района на граничен репер № 7, в землището на с.Присадец, общ.Тополовград. След това преодолял граничната
ограда, като се покатерил на същата и преминал на територията на Р.България.
Продължил пеш, като достигнал до дере, до намиращ се в близост язовир до с.Присадец, където бил заловен от граничните полицаи. Последните проходили
следите по обратния път и установили, че подсъдимия е влязъл в района на
граничен репер № 7.
От изготвената справка за съдимост е видно, че лицето не е
осъждано.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от
събрания по делото доказателствен материал – от обясненията на подсъдимия
дадени на досъдебното производство, както и от
свидетелските показания на св.В., които са обективни и безпротиворечиви
и съдът им дава вяра, както и от приложените по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира изцяло.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства в тяхната съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 279 ал.1 от НК, тъй
като по делото по безспорен начин е установено, че е преминал границата между Република Турция и
Република България без разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за целта места. Налице е съставомерно
деяние по посочения текст от НК. От обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил
разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен
контрол. Действащият граничен режим и ред в Р България изискват преминаване
през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорично съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля. Поради изложеното от
обективна страна с деянието си подсъдимия е нарушил установения в страната
режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в
първата изпълнителна форма, визирана в чл. 279 ал. 1 от НК, без разрешение на
надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане в страната”. Деянието е
довършено предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната граница.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
последиците и ги е целял. Предприемайки пътуването си, подсъдимия е бил наясно
с липсата на изискуемото разрешение за влизане в България или в друга държава
от Европейския съюз, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната граница.
Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти. Следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите
обществено опасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и е искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел да достигне
до България, за да не излежи остатъка от присъдата си в Р Турция.
Затова съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на самото деяние, която е сравнително висока и от
друга страна наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
пълните признания на подсъдимия, факта, че същия способства за разкриване на
обективната истина, чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, мотивите и подбудите за
извършване на деянието, както и незначителността на вредните последици, и му
определи наказание „лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в НК – три
месеца, при превес на горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства.
Тъй като, видно от справката за съдимост, подсъдимия не е осъждан към момента на извършване на
деянието, и съдът намира, че за поправянето му не е необходимо същия да изтърпи
така наложеното наказание, и целите на наказанието биха могли да се постигнат
по този начин, се приложи чл.66 ал. 1 от НК, като отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от три
години. Съдът наложи кумулативно и наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Съдът намира, че така наложените наказания биха
въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл.
36 от НК.
Причините
и условията, способствали за осъществяване на деянието, се съзират в ниската
правна култура на подсъдимия и в желанието му да избегне наказателно
преследване в друга държава.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
30.04.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: