Р
Е Ш Е Н И Е № 479
гр. Видин, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Андрей Дечев
при секретаря П. Йорданова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1864 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И.Г.В., ЕГН **********,
като майка и законен представител на ненавършилото пълнолетие дете Никол В.
Александрова , ЕГН ********** , с адрес: *** , срещу В.А.М. , ЕГН **********
, с адрес: *** , иск с правна квалификация по чл.150 СК за увеличение на определената със съдебно
решение по гр.д. № 1911 /2017 г. по
описа на Видински районен съд, месечна издръжка от сумата 250 лева на 450 лева
за ненавършилата пълнолетие ищца, за това, че е дъщеря на ответника и че трайно
съществено са се увеличили нуждите и от средства за съществуване.
Ищцата твърди, че от определяне на издръжката са
изминал период от време, увеличила се е минималната работна заплата в страната
и издръжката вече не покрива нарасналите им нужди за храна, дрехи, обувки,
социално-културно развитие и че ответника разполага с материални възможности да
заплаща на всеки от ищците месечна издръжка в увеличен размер.
Ответникът в отговор на исковата молба, постъпил в
срока по чл.131, ал.1 ГПК от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител,оспорва иска изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с определение по делото за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че
детето Никожл е низходяща от първа степен на ответника и към предявяване на
исковата молба не е навършила 18-годишна възраст.
Не е спорно и видно от представеното заверено копие
от съдебно решение, че с влязло в решение № 502/21.12.2017 г. постановено по
гр.д. 1911/2017 г. по описа на ВРС ответникът се задължил да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от 18.07.2017 г.
От социалния доклад, разпита на социалния работник в
с.з. и от приложените 2 бр. служебни бележки е видно, че детето Никол
Александрова е ученичка в 4-ти клас през учебната 2020-2021г. и редовно
полецава учебните занятие.в 1-во основно училище в ЛептокарияИрена В. – майка
на детето Никол, е жител *** – Олимпос, от дванадесет години живее в Гърция,
детето Никол Александрова също живее в Гърция, в туристическото селище
„Лептокария“ при майка си И.В..
Други относими и допустими доказателства от значение
за спора, не са представени.
Относно иска с правна квалификация чл.150 СК:
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са
длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват
необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за
престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на
детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен
всеки от осъдителните искове за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило
пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената
тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност
на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е
негов родител (рожден или осиновител), 3) материалните възможности на ответника
да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на
предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 5-70 г.) и 4) трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно
съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или
трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този
смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).
По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе
главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т.е. такова, което
да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение.
Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от
издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата
издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г. и теорията – Н., Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994
г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване
от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на
ищеца).
В конкретния случай, ищцата доказва, че към приключване на съдебното
дирене, детето Никол е нейна ненавършила
пълнолетие дъщеря. От друга страна, от присъждането с решение № 502/21.12.2017
г. постановено по гр.д. 1911/2017 г. по описа на ВРС, влязло в сила на
26.01.2018 г., на месечна издръжка на ищцата в размер на 250 лева, до
приключването на съдебното дирене, е изминал значителен период от време, който
обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с
увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите
потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за
осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен и
продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в
този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).
Нуждите на едно физическо лице от средства за
задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние,
възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при
действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/,
е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не
следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен
начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън
издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е
определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една
четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 152,50 лв. месечно – чл.
142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2020 г. минималната работна заплата в страната
е в размер на 610 лева), а съгласно ПМС № 331/26.11.2020г. за 2021г. при
определен размер на минимална работна заплата от 650 лв. минималният размер за
2021г. на издръжка на едно дете е 162,50лв..
Възрастта на ищцата предполага потребност от
средства за храна, облекло, заплащане на такси за допълнителни дейности. По
аргумент от чл. 49, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 ППЗЗДет. относно осигуряваните от
държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е
настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство,
необходимите средства за издръжка на дете във възрастова граница до 7 години е
3-кратният размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2, т.1 ППЗЗДет.).
Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65,00 лв., определен с член
единствен, ал. 1 на ПМС №6/2009 г.. Следователно, съобразно посочения
нормативен критерий, минимално необходимите средства за издръжка на детето са в
размер на 195 лева.
Като взе предвид горното, както и при съобразяване
на обстоятелството, че през основната част от време децата се намират в детска
градина, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката
консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за
периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания
месечна издръжка на всеки от ищците, които са на близка възраст и с аналогични
потребности, е в размер на 250 лева – разходи за облекло, обувки, храни и
напитки, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. В конкретния случай, нито се твърди, нито се
установява ищците да имат нужди различни от обичайните за отглеждането на
здраво дете от същия пол и възраст.
В производството не са събрани доказателства за
получаваните от ответника месечни доходи. Няма доказателства обаче същият да е
с намалена работоспособност, поради което съдът намира, че е в трудоспособна възраст и има възможност да
престира труда си срещу което да получава доход.
Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи
върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от
родителите, съобразно възможностите им. Съдът намира, че иска следва да бъде
уважен до размер от 390 лв. и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер
от 450 лева. Разликата до пълния необходим размер за издръжка на детето (450
лева), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява
непосредственото му обгрижване.
Началният момент, от който се дължи така
определената увеличена издръжка е 09.10.2020 г. – датата на предявяване на
исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично
задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото,
чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху
всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и
основателността му произтича от основателността на главната претенция.
При този изход на делото, всяка от страните има
право на разноски, които обаче не са направили своевременно искане за тяхното
присъждане, ето защо разноски не следва да им се присъждат. Ответникът следва
да заплати по сметка на РС - Видин държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 201.60 лева, както и сумата 221.05 лева – изплатено от бюджета
възнаграждение на назначения й особен представител, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение
за работа. Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила
на невлезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което
съдът дължи да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния случай
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с
която ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 390
лева, считано от 09.10.2020 г..
Поради горното, Съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №
502/21.12.2017 г. постановено по гр.д. 1911/2017 г. по описа на ВРС, издръжка,
в полза на Никол В. Александрова , ЕГН ********** , с адрес: *** , месечна издръжка в размер на 250 лева, на
основание чл. 150 СК, като:
ОСЪЖДА
ответника В.А.М. , ЕГН **********
, с адрес: *** , да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Никол В.
Александрова , ЕГН ********** , с адрес: ***
чрез нейната майка и законен
представител И.Г.В., ЕГН **********, с адрес: *** , месечна издръжка в размер на 390 (триста и деветдесет) лева, считано от 09.10.2020 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката,
на основание чл. 150 вр. чл.143 СК, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 390 лева до пълния предявен размер от 450 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника В.А.М. , ЕГН ********** , с адрес: *** , да заплати по сметка на РС -
Видин сумата от 201.60 лева - държавна такса и сумата 221.05 лв.,
представляваща възнаграждение за назначен особен представител, както и 5 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в
частта за присъдената издръжка, на основание чл. 244, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Видински окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщенията.
В частта, с която е допуснато предварително
изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Видински окръжен съд в едноседмичен срок от съобщенията до
страните.
Препис от решението да се връчи на страните,
съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: