№ 62
гр. Смолян, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900023 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422 ГПК и възражение за прихващане по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Банка ДСК АД - София, в която се
твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 20.12.18г.
банката предоставила на А. С.Х. кредит за текущо потребление в размер на 48
824лв., със срок на издължаване от 120 месеца, при лихва и други условия,
договорени с договора за кредит. Кредитът бил отпуснат за рефинансиране на
два други кредита, отпуснати от банката на ответницата А.Х..
Банката изпълнила задълженията си по договора за кредит, като
предоставила на ответницата сума в размер на 48 824лв. Кредитът бил
осчетоводен по сметка на Х. в същата банка, с № 25789424.
Според чл. 3 от договора за кредит, същият се олихвявал с променлив
процент, който към датата на сключване на договора бил 7,269% годишно или
0,020% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, в размер на
0,020% към датата на сключване на договора за кредит и стандартна надбавка
в размер на 7,049%. Лихвеният процент се променял с промяна на посочения
1
индикатор, при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите
условия /ОУ/. ГПР по кредита бил в размер на 7,52%.
Неразделна част от договора за кредит били общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица на Банка
ДСК АД. Според чл.18.1. от ОУ, при забава в плащането на месечната вноска,
договореният лихвен процент се увеличавал с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта, а според чл. 19.2 от ОУ, при допусната забава над 90
дни, остатъкът от кредита ставал предсрочно изискуем.
Със сключването на договора за кредит, кредитополучателят поел
задължението да погасява задължението по кредита с месечни вноски,
дължими на първо число на всеки месец. Кредитът бил обезпечен с
поръчителство на М. Ат. Х..
Твърди се в молбата, че на датите на падежа, от 01.08.19г. до
01.02.20г., кредитополучателят не бил заплатил шест месечни вноски в общ
размер на просрочените суми, включващи главница и договорна лихва или 2
508,72лв., както следва: на 01.08.19г. – 101.75лв.; на 01.09.19г. – 293,72лв.; на
01.10.19г. – 293,72лв.; на 01.11.2019г. – 293,71лв.; на 01.12.2019г. – 293,72лв.;
на 01.01.2020г. – 616.05лв.; на 01.02.2020г. – 616,05лв. Или налице било
неизпълнение от страна на ответника на задължението му, поето с договора за
кредит, за заплащане на месечни вноски за погасяване на кредита.
Твърди се още в молбата, че поради неизпълнението, банката се
възползвала от правото си по чл. 19, ал. 1, т. 1 от общите условия, да превърне
целия кредит в предсрочно изискуем. До кредитополучателя била изпратена
на единствения известен на банката адрес и адрес за кореспонденция по
договора за кредит, покана-уведомление с изх.№ 11-20-01774/01.10.2019г., за
обявяване на предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ Й.Моллова, рег. №
920, с район на действие СГС, чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК.
На 14.08.2021г. банката подала до РС-София, по последен известен на
банката адрес на ответника, заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите: 48 824лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.08.20г. до окончателно
изплащане на задължението, 2 039,36лв. договорна лихва, обезщетение за
забава – лихвена добавка – 24,65лв., обезщетение за забава 1 559,65лв.,
2
разходи при изискуем кредит 120лв., както и разноски по заповедното
производство от 1 051,35лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 37693/2020г. на
РС-София, което било изпратено по подсъдност до РС-Златоград. В
РСЗлатоград било образувано ч.гр.д. № 261/20г., по което съдът издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.12.20г.
Твърди се в молбата, че по издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било образувано изп.дело № 10/2021г. на ЧСИ
П.Мачкърски, с рег. № 881. На 17.03.21г. банката получила съобщение, с
което била уведомена, че от ответника било депозирано писмено възражение
по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената в полза на банката заповед за
незабавно изпълнение и било указано за възможността за предявяване на иск
за установяване на вземането.
Според банката, подаденото възражение било неоснователно.
Наличието на възражение срещу заповедта за изпълнение, обуславяло
правният интерес на банката да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК.
В случай, че в хода на производството съдът преценял, че не била
налице твърдяната от банката предсрочна изискуемост, то с исковата молба и
според чл. 19.1. от приложимите към последното допълнително споразумение
общи условия, ищецът отправял покана за изпълнение за посочените суми,
от който момент длъжникът изпадал в забава.
Според ищеца, исковата молба имала характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на
банката, досежно предсрочно изискуемата главница и акцесорните вземания
към нея. Усвоената и непогасена главница по кредита ставала предсрочно
изискуема в момента на връчване на исковата молба на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на Банка ДСК АД сумите по сключения между тях
договор за кредит за текущо потребление от 20.12.18г. в първоначален размер
на 48 824лв., както следва: 48 824лв. главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 17.08.20г. до окончателното изплащане на вземането;
2 039,36лв. договорна лихва за периода от 01.07.19г. до 18.02.20г.; 24,65лв.
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, за периода от 01.08.19г.
3
до 18.02.20г.; 1 559,65лв. обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от
19.02.20г. до 13.08.20г. Претендира да бъде осъдена ответницата да му
заплати направените разноски в заповедното производство в размер на 1
051,35лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по настоящото дело разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от А.Х., в който
последната оспорва иска по основание и размер.
Не било спорно, че между А.Х. и банката бил подписан договор за
кредит за текущо потребление от 20.12.2018г. Отношенията между страните
обаче, били от по-ранна дата. На 29.01.16г. между същите страни бил
подписан договор за кредит за текущо потребление, по който ответницата Х.
усвоила кредит в размер на 50 000лв. На 22.08.17г. между същите страни бил
подписан втори договор за кредит за текущо потребление, с цел
рефинансиране на дълга по първия договор и договор за кредитна карта от
19.04.2016г. Предоставеният кредит по договор от 22.08.17г. бил в размер на
10 390лв.
На 20.12.18г. бил подписан процесният договор за кредит в размер на
48 824лв., с която сума било извършено рефинасиране на кредитите за текущо
потребление от 22.08.17г. и от 29.01.16г. С този кредит не възниквало ново
правоотношение между страните, а било извършено фактическо
предоговаряне на вече съществуващи задължения чрез обединяване на два
кредита. В тази връзка ответницата възразява срещу действията на ищеца, с
които последният начислявал /капитализирал/ неизплатени суми за лихви
като главница, след което получената сума облагал отново с договорна лихва.
Поддържа, че същите били нищожни, поради забраната за анатоцизъм.
На следващо място договорът за кредит бил сключен при действието
на ЗПК, в който се съдържали императивни норми, нарушени от ищеца.
Недължими били изплатените от нея наказателни лихви, които били
уговорени в противоречие с чл. 33 ЗПК. Тази императивна норма
предвиждала лимит на размера на обезщетението за забава, съизмерим със
законната лихва, а посоченото противоречие представлявало абсолютно
основание за нищожност.
Поддържа, че относими към процесния договор били и разпоредбите
на ЗЗП. Х. имала качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП,
4
доколкото била физическо лице и кредитът не бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност. Налице била
нищожност на т.3.1. от договора, както и т.7.1, т.7.2 и т. 7.3 от общите
условия, които предоставяли възможност на банката за едностранна промяна
на уговорените лихвени проценти по кредита. Такива нищожни клаузи били
налице и в двата предходни договора за кредит.
Поддържа още, че при вярно осчетоводяване на дължимите по кредита
суми от страна на ищеца, към датата на изпращане на поканата за обявяване
на предсрочна изискуемост, не биха били налице условията това. Освен това,
следвало да се добави и твърдение за наличие на анатоцизъм, тъй като при
извършване на счетоводни операции в банката, неизплатени на падежа лихви
били трансформирани в част от дължимата главница, която отново била
облагана с договорна лихва. Последното също увеличило размера на
задължението, чрез недопустимо олихвяване на лихви /анатоцизъм/.
От друга страна, ответницата заплащала недължими суми по трите
договора за кредит за наказателни лихви, както и суми, платени по
едностранно променен и/или неправилно определен лихвен процент,
включително с недължимо платените лихви върху лихви.
В случай, че съдът приемел, че по процесният договор за кредит от
20.12.18г. било възникнало самостоятелно и независимо от предходните
договори задължение, то ответницата правела възражение за прихващане на
установената дължима главница по процесния договор за кредит със сумата
от 10 000лв., представляваща недължимо платени от Х. суми, вследствие
приложени неравноправни клаузи по договора за кредит от 29.01.16г. и от
22.08.17г., и недължимо платени наказателни лихви. Посочената сума
банката-ищец получила при начална липса на основание, поради което и на
основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, следвало да се върне.
Отделно от изложеното, с исковата молба се претендирала законна
лихва за забава в размер на 1 559,65лв. за периода от 19.02.20г. до 13.08.20г.,
но не бил посочен размер на главницата, върху който била начислена тази
лихва. Посочената нередовност се отнасяла и за претендираната сума от
24,65лв. Предвид посоченото, ответницата на този етап не можела да изрази
становище.
Поддържа, че недължима се явявала и претендираната такса разходи
5
при изискуем дълг. В исковата молба не било посочено на какво основание се
дължала същата и при какви условия можело да се претендира от банката.
Според чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което щели да се
събират таксите, следвало да бъде точно и ясно определен в договора.
Ответницата Х. твърди, че в случая не било доказано обстоятелството
по обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост
представлявала изменение на договора, което настъпвало с волеизявление
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
В случая твърденията на банката-ищец по отношение на датата на
предсрочна изискуемост, били противоречиви. За да се приеме, че била
настъпила предсрочна изискуемост, трябвало да са налице и двете условия,
т.е. предпоставките на чл. 18.2 от общите условия към договора за кредит и
съобщаване на длъжника. В конкретния случай към 01.01.19г. не била налице
забава в плащането на вноска по кредита повече от 90 дни.
Ответницата Х. претендира и направените по делото разноски.
Ищецът Банка ДСК АД – София е подал допълнителна искова молба в
срок, в която оспорва всички направени от ответника възражения, като
неоснователни и недоказани.
На първо място, в отговора на исковата молба ответницата Х. не
представяла коректно фактите и действителното положение на договорните
отношения между страните.
На 11.01.16г. Х. сключила с банката договор за ползване на пакети
частно банкиране на Банка ДСК ЕАД.
На 29.01.2016г. между страните бил сключен договор за кредит за
текущо потребление за предоставяне на потребителски кредит в размер на 50
000лв., осчетоводен като кредит № 23268584. Приложимият възнаградителен
лихвен процент по този кредит към датата на сключване на договора бил 7,7%
годишно, формиран от стойността на 6-месечния Софибор, който към датата
на сключване на договора бил 0,594% и 7,106% фиксирана преференциална
надбавка при изпълнение на условията по договор за ползване на пакетите
частно банкиране.
6
На същата дата - 29.01.16г. между страните бил сключен и договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо
лице, с който бил предоставен кредитен лимит по кредитна карта в размер на
1000лв., който кредит бил осчетоводен под № 23240340, при лихвен процент
14,95% годишно към датата на кредита, формиран от стойността на 6-
месечния Софибор, 0,594% и 14,356% фиксирана преференциална надбавка.
Към последния договор имало сключено и допълнително споразумение от
19.04.16г., с което се увеличавал предоставеният кредитен лимит по
кредитната карта от 1 000лв. на 7 000лв.
Отново на 29.01.2016г. между банката и ответницата Х. бил сключен
договор за кредит-овърдрафт, разрешен по разплащателна сметка, кредит №
23228093. Лихвеният процент по този кредит бил 11% годишно към датата на
сключване на договора за кредит, формиран от стойността на 6- месечния
Софибор 0,594% и 10,406% надбавка. На 19.04.16г. към този договор било
сключено допълнително споразумение, с което се увеличавал размера на
кредита-овърдрафт от 1000лв. на 3 260лв.
На 22.08.2017г. във връзка с протокол на ЦКПК № 80-2017/01.08.17г.
на банката, между страните бил сключен нов договор за текущо потребление.
Според този договор, банката отпускала на Х. потребителски кредит в размер
на 10 390 лв., осчетоводен като кредит №24648424, с цел рефинансиране на
два от кредитите на ответника - кредит № 23228093 - овърдрафт по договора
за кредит-овърдрафт от 29.01.2016г. и кредит № 23240340 - кредитна карта по
договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
физическо лице от 29.01.2016г. Договорен бил нов възнаградителен лихвен
процент в размер към 22.08.17г. 8,95 %, формиран от стойността на 6-
месечния Софибор /0,268 % към същата дата/ и надбавка в размер на 8,682
процентни пункта. Срокът за издължаване на кредита бил договорен на 120
месеца, считано от датата на усвояването му или 23.07.2027г. Този кредит се
погасявал на равни месечни вноски от по 131,34лв. всяка, съгласно подписан
между страните погасителен план. С усвояването на този кредит се
погасявали задълженията по двата кредита, които се рефинансирали, и
кредити с №№23240340 и 23228093 били съответно закрити.
На 07.02.2018г. Х. сключила с Банка ДСК АД нов договор за ползване
на пакет частно банкиране, а на 20.12.2018г. бил сключен процесният договор
7
за кредит за текущо потребление.
Според този договор, банката отпускала на Х. нов кредит за текущи
нужди в размер на 48 824,00лв., осчетоводен като кредит № 25789424. Целта
на кредита била рефинансиране на задълженията на ответника по договора за
текущо потребление от 22.08.2017г. кредит № 24648424, и по договор за
кредит от 29.01.2016г., № 23268584.
Този кредит от 20.12.18г. се олихвявал с променлив лихвен процент,
който към същата дата бил 7,269 % годишно или 0,020% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ Среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години в размер на 0,020 % и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 7,049%. Договорен бил гратисен период за плащане по главницата
от 12 месеца. Според подписания погасителен план кредитът следвало да се
погаси до 01.12.2028г., с равни месечни вноски от по 617,28лв. всяка.
След усвояването на кредита със средства от него се погасявали
задълженията по двата кредита, които се рефинансирали, и кредити с
№№24648424 и 23268584 били закрити.
Банката представяла всички посочени по-горе договори за пакети
частно банкиране и договори за кредит, ведно с приложения към тях,
погасителни планове, общи условия, извлечения от тарифата, декларации и
т.н. Моли да бъдат приети като доказателства по делото, доколкото били
представени във връзка с направените от ответника възражения за
недължимост на сумата по възнаградителната лихва, твърдения за
неравноправни клаузи по тях относно договорния лихвен процент, твърдение
за наличие на анатоцизъм в процесния договор, твърдения за неправилно
осчетоводяване на задълженията при обявената предсрочна изискуемост и
направеното възражение за прихващане.
Банката-ищец твърди, че при сключване на договора за кредит за
текущо потребление от 22.08.2017г. и процесния договор за кредит от
20.12.2018г., се касаело за новиране на задълженията по предходно сключени
договори за кредит чрез погасяване на породените с рефинансираните
договори задължения и поемане в замяна на тях на едно ново задължение,
различно по основание и предмет, като не се касаело за преструктуриране,
отсрочване или разсрочване и в този смисъл възражението на ответника за
8
анатоцизъм, било неоснователно.
На второ място, несъстоятелни били твърденията, че клаузите в
договорите за кредит относно възнаградителната договорна лихва,
представлявали неравноправни клаузи, и като такива нищожни.
Фактическата обстановка по делото не отговаряла на направеното
възражение, доколкото с договорите за кредит, сключени до 2018г.,
кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителни лихви,
представляващи променливи лихвени проценти, формирани от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор 6-месечен Софибор, с
посочени стойности към деня на сключване на съответния договор за кредит
и фиксирана, преференциална надбавка. Индексът Софибор се изготвял в
периода 17.02.2003г. до 29.06.2018г., съгласно договор между Асоциацията на
банките в България, Ей Си Ай България и БНБ.
С промяна в закона, с цел защита на потребителите банките били
задължени да ползват независим индекс. Именно такъв индекс ползвала
банката, като договорила с кредитополучателя да се прилага индикатора 6 -
месечен Софибор.
След 01.07.18г., когато този индекс спрял да се поддържа, при
формиране на променливия лихвен процент за възнаградителна лихва по
кредитите си, банката започнала да прилага референтен лихвен процент,
представляващ индикатор Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години. Стойностите
на този индикатор се публикували на интернет-страницата на ББНБ в таблица
лихвени проценти и обеми по салда на овърнайт-депозити, срочни депозити и
депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори
Нефинансови предприятия и Домакинства, секция Лихвена статистика. Този
индикатор бил използван като лихвообразуващ в процесния договор за кредит
от 20.12.18г., или използвал се един независим индекс.
Във всички договори за кредит било уговорено, че лихвеният процент
можело да се променя единствено при промяна на референтния лихвен
процент и при предпоставките, реда и в сроковете, посочени в общите
условия /ОУ/. При договорена преференциална надбавка към този индикатор,
същата се прилагала докато и доколкото кредитополучателят изпълнявал
условията на договора за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК,
9
но при нарушаването им кредитополучателят губел преференцията си и
приложимият лихвен процент се променял съгласно условията.
По направеното възражение за прихващане ищецът твърди, че не били
налице недължимо платени суми в размер на 10 000лв., вследствие на
приложени неравноправни клаузи по горепосочените договори за кредит, с
които да се направи прихващане. Видно било от представените договори, че
банката ползвала за база само независими индекси при формиране на
променливия лихвен процент - индикатора 6-месечен Софибор или
индикатора Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години.
По възражението за недължимост на вземането за разходи при
изискуем кредит, банката поддържа, че същото било недоказано. Представя
подписано от страните Приложение № 3 към договора за кредит от
20.12.2018г., представляващо извлечение от приложимите такси по кредити за
текущо потребление В т.5 на стр. 2 от приложението били договорени
разходите при изискуем кредит в размер на 120,00лв. при кредити в лева.
Доколкото кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и банката
направила разходи по уведомяване на кредитополучателя и поръчителя,
разходи за връчване на поканите чрез ЧСИ и т.н., а и такава такса изрично
била предвидена в договора за кредит, чл. 12 от договора и т.5 от приложение
№ 3 към него, затова таксата била дължима.
Ответникът А.Х. е подала в срок отговор на допълнителната искова
молба. Поддържат се изложените твърдения в отговора на исковата молба. С
оглед представените доказателства с допълнителната искова молба,
ответникът поддържа изцяло и уточнява направеното възражение за
прихващане на дължими от нея суми по договор от 20.12.18г. със сумата 10
000лв., представляващи недължимо платени от нея суми, вследствие
приложени неравноправни клаузи, неправилно изчислен и приложен от
банката лихвен процент по договор за кредит от 29.01.2016г., договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 29.01.2016г. и допълнително споразумение от 19.04.16г., договор за
кредит-овърдрафт и допълнително споразумение от 19.04.2016г., договор за
кредит за текущо потребление.
Искът е по чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на суми по
10
договор за банков кредит, обявен за предсрочно изискуем, и въз основа на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, включително
непогасена главница, договорни и наказателни лихви и разходи за такси при
изискуем кредит.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит,
извършените плащания, размерът на задълженията на ответницата по тях. Той
дължи да установи валидността и действителността на оспорения договор,
обстоятелствата по обявяването му за предсрочно изискуем и издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В тежест на ищеца е да установи също, че с процесния договор е
осъществено новиране на предходните задължения и е възникнало ново
задължение при нови условия.
Съдът ще разгледа възраженията относно неравноправността на
клаузите, посочени в доклада, като в тежест на ищеца се поставя и
доказването, че клаузите са били индивидуално договорени, не са били разрез
с изискванията на добросъвестността, че са били изразени на ясен и
разбираем език, не са били в ущърб на потребителя, не се отнасяли до
основния предмет на договора, както и съответствието между цена и
възнаграждение, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга.
Ответницата е направила възражение за прихващане, което е
допуснато за съвместно разглеждане с предявения иск при условията на
евентуалност, на дължими от нея суми по уважения иск за главницата по
договор за кредит от 20.12.18г., със сумата 10 000лв., представляваща
недължимо платени от нея суми, вследствие приложени неравноправни
клаузи, неправилно изчислен и приложен от банката лихвен процент по
договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2016г., договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
29.01.2016г. и допълнително споразумение от 19.04.16г., договор за кредит-
овърдрафт и допълнително споразумение от 19.04.2016г., договор за кредит
за текущо потребление.
В тежест на ответника, предявил възражението за прихващане, е да
установи, че по отношение на ищеца е съществувало негово еднородно и
насрещно парично вземане за недължимо платени лихви въз основа на
11
нищожните клаузи по-горе, че това вземане е било изискуемо и ликвидно.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Фактите по делото не са спорни, с изключение на обстоятелството дали
и кога е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит.
Спорно е наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит,
по които се е задължил ответникът А.Х., както и дали въз основа на
неравноправните клаузи са били извършени недължими плащания на
главница, договорни и наказателни лихви. Предвид на горното, спорно е
също, че размерът на главницата по последния кредит е бил формиран чрез
капитализиране на изчислени по такъв начин договорни и наказателни лихви,
към неплатени главници по предходните кредити.
Спорно е също дали ответницата има изискуемо и ликвидно вземане
срещу банката, формирано от горните недължими плащания, в размер на
10 000лв.
На първо място, няма спор между страните относно сключването на
всички изброени договори за кредит. Спорът е правен, дали с процесния
договор от 20.12.18г. на практика е било извършено подновяване на
предходните задължения или с предвиденото по него рефинансиране са били
погасени предходни задължения.
Според съда, безспорно е налице погасяване чрез плащане на
предходните задължения, поради което не е налице подновяване /новация/ на
същите. Затова задълженията по предходните договори за кредит са
престанали да съществуват в момента на погасяването им. Това следва както
от изричната формулировка на т.1 от договора от 20.12.18г., така и от р.Х, т.
30.5 от общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, а
също и от р. ІV, т. 1 от заключението по основната съдебно-икономическа
експертиза /л.231/.
Относно платените от ответницата А.Х. суми по кредита, са били
приети основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Според р.
ІV, т. 2 от основната експертиза /л.231-232/ в приложение № 1, неразделна
част от експертизата, били посочени извършените вноски по дати на плащане,
съответно дали плащанията били относими към главница, договорна или
наказателна лихва, както следва /л.245-246, колони 7-12/: на 10.01.19г –
108,44лв., на 26.02.19г. – 294,89лв., на 16.05.19г. 228,37лв., на 02.01.20г. –
12
780,40лв., или общо 2 066,10лв. за погасяване на договорна лихва /л.232/
След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 14.08.20г., ответницата внесла доброволно 80лв. на 12.02.21г. за
погасяване на главницата /Приложение №1, л. 236/, а след тази дата всички
внесени суми били събрани принудително от ЧСИ П.Мачкърски по
образуваното изпълнително дело и внесени за погасяване на главницата в
общ размер от 16 405,11лв., или с платените от ответницата суми общият
размер на погасената главница възлизал на 16 485,11лв., а остатъкът от нея
към 01.02.22г. бил 32 338,89лв. /Приложение към допълнително заключение
№ 1, л.251/, обстоятелство от значение за делото, по смисъла на чл. 235, ал. 3
ГПК.
Или според основното заключение /л.232/, след м. юни 2019г.
ответницата А.Х. трайно изпаднала в забава, като извършеното плащане на
02.01.20г. не било достатъчно за погасяване на натрупаните задължения.
Според заключението, по-нататък, т. 6 неплатената договорна
възнаградителна лихва за периода 01.07.19г.-18.02.20г. била в размер на
2 039,36лв., за периода 01.08.19г.-18.02.20г. размерът на обезщетението за
забава, определено върху частта от месечната вноска, представляваща
главница, олихвено с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, бил 24,65лв. /т.6 и т. 7 от
заключението, л. 232/.
Според т. 8 от основното заключение /л.232/, дължимата законна
лихва, след датата на настъпване на изискуемост, за периода 19.02.20г. –
13.08.20г., била в размер на 2 400,51лв.
Относно капитализирането на лихви към главници при формиране на
задълженията след рефинансиране.
В т. 11 от основното заключение /л.233-234/ подробно са проследени
плащанията на главници, договорни лихви и обезщетения за забава /т.нар.
наказателни или санкциониращи лихви/ по сключените от ответницата
договори за текущо потребление от 29.01.16г., по договори за кредитна карта
и договор за овърдрафт от 29.02.16г., както и по договор за текущо
потребление от 22.08.17г.
Според заключението по т.11 от основната съдебно-икономическа
експертиза /л.233-234/, на 29.01.16г. ответницата А.Х. е сключила с ищеца
13
договор за текущо потребление в размер на 50 000лв. На същата дата били
подписани и договори за издаване и обслужване на кредитна карта и за
кредит-овърдрафт по разплащателна сметка, с разрешен лимит и по двата
договора от 1000лв.
С допълнително споразумение от 19.04.16г. били увеличени лимитите
по договора за кредитна карта до 7 000лв., а по договора за кредит-овърдрафт
до 3 260лв., без промяна на останалите условия.
В справка Приложение № 2, колони 6-11 /л.237-238/ от заключението
било посочено плащането на погасителни вноски по дати на внасяне и по вид
на задължението по договора от 29.01.16г.. Или за периода 01.02.16г.-
20.12.18г. била погасена сумата от 20 072,20лв. в това число главница от
10 876,85лв., възнаградителна лихва от 9 163,96лв., санкционираща лихва от
31,39лв.
За ползвания овърдрафт по разплащателната сметка и ползваните суми
по кредитната карта за периода 01.01.16г.-21.08.17г., били платени лихви
съответно от 398,59лв. и 1 175,48лв. И по двата кредита няколко месеца след
разрешаването ответницата надхвърлила кредитния лимит, като по
кредитната карта внасяла всеки месец само лихвите и минималната сума за
револвиране.
Това наложило рефинансирането им с нов кредит при по-благоприятни
условия, за което бил сключен договор за текущо потребление от 22.08.17г. в
размер на 10 390лв., в резултат на обединението на дължимата сума по
кредита-овърдрафт в размер на 3 300лв. и по кредитната карта в размер на
7 090лв.
В справка-приложение №3, неразделна част от основното заключение,
в колони 6-11 /л. 239/, било посочено плащането на погасителните вноски по
този договор по дати и по вид задължение. Или в периода 24.08.17г.-
20.12.18г. ответницата била платила сумата от 2 086,32лв. по този договор, в
това число главница от 924,76лв., възнаградителна лихва от 1 160,98лв. и
санкционираща лихва от 0,58лв.
Или в обобщение на изложеното за плащанията по тези договори,
обосновано е заключението по т. 1 от основното заключение, че остатъците в
размер на 39 358лв. по кредит № 23268584 от 29.01.16г. /след приспадане на
платената главница от 10 876,85лв. от отпуснатите 50 000лв. / и 9 465,24лв. по
14
кредит № 24648424 от 24.08.17г. /след приспадане на платената главница от
924,76лв. от отпуснатите 10 390лв./, представляват оставащите неплатени
главници по кредитите.
Затова е неоснователно възражението, че главницата по процесния
кредит от 20.12.18г. от 48 824,00лв. /39358 + 9 465,24/, била формирана като
към непогасените главници по посочените договори били капитализирани
изтекли договорни и/или наказателни лихви, след което върху така
формираната нова главница, допълнително били начислявани договорни и
наказателни лихви /анатоцизъм/.
След спирането на плащанията от ответницата А.Х. на 16.05.19г. и
преди последното плащане от 02.01.20г., банката-ищец изпратила до
ответницата на адрес София 1000, ж.к. Младост 1, бл. 71, вх. А, ет. ІІ, ап. 43
покана-уведомление от 01.10.19г. /л.15/, с която обявила кредита от 20.12.18г.
за предсрочно изискуем. Поканата не била връчена на ответницата на този
адрес, който е различен от посочения в договора, след трикратните посещения
на ЧСИ на адреса /л.15, гръб/, поради което на основание чл. 47 ГПК на
посочения в договора адрес, гр. София, ж.к. Люлин, бл. 262, ет. 7, ап. 34, на
01.12.19г., било залепено уведомление, по смисъла на същия текст, за
получаване на поканата-уведомление в двуседмичен срок от залепването, в
офиса на ЧСИ Й.Моллова, рег. № 920, с район на действие СГС /л.6/.
При това положение не може да се приеме, че изявлението на банката-
ищец да направи кредита предсрочно изискуем е достигнало до знанието на
ответницата, преди връчването на препис от исковата молба.
Това е така, защото нито в договора за кредит, нито в общите условия
е било предвидено настъпването на т.нар. автоматична предсрочна
изискуемост, т.е. веднага след изтичането на 90дни от падежа на забавената
или просрочена вноска. Това следва от корективното, с оглед задължителната
съдебна практика, тълкуване на клаузата на р. VІІ, т.18.2, изр. 2 от общите
условия към договора /л.13, гръб/. Според този текст, последиците от
предходното изречение /т.е. настъпването на предсрочна изискуемост при
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни/ настъпвали
автоматично, а ако законът го изисквал – след уведомяване до клиента,
изпратено до последния, по посочен от него адрес за кореспонденция.
Поради фактите по-горе, свързани със залепване на уведомлението, не
15
следва да се приеме, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
е достигнало до знанието на ответницата А.Х. преди връчването на препис от
исковата молба на 22.04.21г.
Страните не спорят, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.08.20г., вх. № 3043957/17.08.20г. на СГС
/л.4-5 от ч.гр.д. № 37673/20г. на СГС, изпратено по подсъдност в РС-
Златоград, са били издадени заповед за изпълнение въз основа на извлечение
от счетоводните книги на банката по чл. 417 ГПК, № 103/23.12.20г. и
изпълнителен лист № 25 от същата дата /л. 10 и 19 от ч.гр.д. № 261/20г. на
РС-Златоград/, за исковите суми.
Срещу заповедта ответницата е подала възражение от 08.03.21г. /л. 28
от посоченото дело/, като след указанието на заповедния съд по разпореждане
№ 77/10.03.21г. до ищеца, че в месечен срок от съобщението ищецът можел
да предяви иск за установяване на вземанията си, връчено на 17.03.21г., в
срок е бил предявен настоящият иск.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Искът е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
На първо място, ответницата има качеството на потребител, по смисъла
на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката на търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР
на ЗЗП, затова отвеницата има право на потребителска защита по посочения
закон и транспонираната с него Директива 93/13/ЕИО. Това е така, защото тя
е физичесо лице, което със сключване на договора за текущо потребление е
ползвала финансова услуга, която не е била предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност, а за рефинансиране на предишни
задължения по потребителски кредити , според т. 1 от договора за кредит.
Банката, от своя страна, е търговец, по смисъла на втората легална
дефиниция, тъй като е сключила договор за кредит като част от своята
търговска или професионална дейност в частния сектор. Сключеният договор
за кредит е финансова услуга, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тъй
като финансова е всяка услуга, свързана с дейността на кредитна институция,
каквато е банката.
По твърденията за неравноправни клаузи. За да се извърши преценка
за неравноправност, и следователно нищожност на договорна клауза
16
съобразно ЗЗП е необходимо да са налице общите материалноправни
предпоставки на чл. 143, чл. 145 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Неравноправна, в този
смисъл, е клауза, която: 1/ е в разрез с изискванията на добросъвестността; 2/
е в ущърб на потребителя; 3/ създава значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията на потребителя и търговеца; 4/ не е индивидуално
договорена; 5/ не е съставена на ясен и разбираем език; 6/ не се отнася до
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието
между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга.
Или за да е нищожна като неравноправна договорна клауза, сключена
с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някои от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като едновременно не попада
в изключенията на чл. 144 ЗЗП
Едновременно с това, преценката на неравноправния характер на
клаузата не следва да се ограничава до основанията на чл. 143, т.1-18 ЗЗП,
поради неизчерпателния им характер, според чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл
решение № 237/20.01.17г. по т.д. № 1927/15г. на ВКС, І т.о.
В светлината на тези основни положения, преценката на оспорваните
клаузи е следната. Най-напред, възложеното в тежест на доказване на ищеца
обстоятелство, че клаузите на договора за кредит са били индивидуално
договорени, т.е. че потребителят е имал възможност да предлага промени и
да влияе на редакцията им, остана недоказано в настоящия процес.
Касае се за типов договор за кредит за текущо потребление, подписан
от кредитополучателя А.Х., без възможност за същата да влияе върху
съдържанието на клаузите му. Затова при преценка на неравноправността на
оспорваните клаузи се приема, че те не са били индивидуално договорени.
В конкретния случай решаващ за оценката на спорното право е
анализът на клаузите на т.3.1 от договора, както и т. 7.1, 7.2 и 7.3 от общите
условия относно определянето и възможността за едностранна промяна на
договорната лихва от банката, както и т.18.1 от общите условия относно
обезщетението за забава /т.нар. наказателна или санкционна лихва/, което не е
нищо друго освен мораторна неуС..
Факт е, че определеният в т. 3 от договора от 20.12.19г. променлив
лихвен процент, се състоял от сбора на референтен лихвен процент и
17
фиксирана надбавка. В деня на подписването на договора стойността на сбора
от двете величини, била 7.269%. Дори да се приеме, че стойността на
референтния лихвен процент е представлявала независим индекс,
определянето на който не зависел от банката /индикаторът „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1
ден до 2 години“ / и промяната му е била по посочена методика и
математически алгоритъм, посочен в т. 3.1 от договора и т.т. 7.1 и 7.3 от
общите условия, които давали възможност на средния потребител във всеки
момент да изчисли лихвения процент /индикатор + фиксирана надбавка/,
обстоятелството, че лихвеният процент можел само да нараства, тъй като при
отрицателна стойност на референтния лихвен процент същата се приемала за
0%, а крайният лихвен процент не можел да бъде по-нисък от фиксираната
надбавка, прави клаузата относно промяната на лихвения процент
неравноправна.
Това е така, защото безспорно е в разрез с изискванията на
добросъвестността и в ущърб на потребителя, променливият лихвен процент
да се промяна само в насока увеличение.
Затова договорните клаузи и тези в общите условия относно промяната
на лихвения процент, като неравноправни, са били изначално нищожни и не
са породили последици. Резултатът от прогласяването на нищожността на
посочените клаузи и/или част от тях, е запазването на задължението по
договора за кредит при първоначално договорения лихвен процент от 7.269%,
който е ясна и недвусмислена цифрова величина, и при първоначално
уговорения погасителен план към момента на подписване на договора за
кредит. В полза на това разрешение решение № 9/27.02.20г. по т.д. № 62/19г.
на ВКС –т.о., решение № /09.09.19г. по т.д. № 2491/17г. на ВКС, ІІ т.о. и
решение 0 198/18.01.19г. по т.д. № 193/18г. на ВКС, Іт.о. Неравноправна,
поради предвиждането на долен праг на лихвата е и частта на т. 3.1 от
договора за кредит, според която крайният лихвен процент не можел да бъде
по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка. В този смисъл,
относно служебното задължение на съда при прогласяването на
неравноправността на договорна клауза да не я приложи, решение от 14 март
2013 Aziz, С-415/11, и относно прогласяването на неравноправността на
клауза относно долен праг на лихвата т. 47 от решение С-600/19, С-869/19
Unicaja Banco, решение от 21 декември 2016г. Gutierrez Naranjo, решение от
18
26 януари 2017г., Banco Primus С-421/14.
Основателен е и доводът за неравноправност на клаузата относно
обезщетението за забава по т. 18.1 от общите условия, поради противоречие с
чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според което в случаите, в които потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
Или определянето в тази клауза на обезщетение в размер на
договорения лихвен процент от 7.269% плюс 10 процентни пункта,
определено надвишава законната лихва от 10%, затова клаузата е
неравноправна.
След като клаузата е приета за неравноправна и следователно
нищожна, както и с оглед на това, че договорът може да запази действието си
без прилагането й, дължимото с клаузата обезщетение за забава /мораторна
неуС./ не следва да се намалява до размера на законната лихва, а клаузата
като нищожна следва да не се приложи изцяло. Това е така, защото
възможността за намаляване на неуС.та поради прекомерност е приложима
само при валидно уговорена клауза за неуС.. В този смисъл, в решение №
223/19.04.16г. по т.д. № 366/14г. на ВКС, Іт.о. е посочено изрично, че
прекомерната неуС. поначало е действително задължение, което може да бъде
само намалявано, без обаче да отпада изцяло.
В настоящата хипотеза, в която клаузата за наказателна лихва е приета
за нищожна на основанията в приложимия към договора Закон за защита на
потребителите, към който препраща Законът за потребителския кредит, е
изключено намаляването на същата поради прекомерност, съответно
редуцирането й до размера на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД. Така
относно идентичен случай, определение № 23/16.01.19г. по т.д. № 1786/18г.,
Іт.о. ВКС, което макар незадължителна практика е приложимо и в случая, а
също решение № 76/22.07.20г. по т.д. №1011/19г. Іт.о. на ВКС по чл. 290 ГПК
и цитираната там т. 11 от решение С-421/14г. от 26 януари 2017г. Banco
Primus относно това, че националните съдилища са длъжни да не приложат
неравноправните договорни клаузи, но не са овластени да изменят
съдържанието им.
Или предвид на всичко изложено, процесният кредит е станал
предсрочно изискуем не със залепването на уведомлението на ЧСИ, относно
19
наличието на покана-съобщение за предсрочна изискуемост на адреса за
кореспонденция на кредитополучателя, а с връчването на препис от исковата
молба.
Поради това и поради липсата на спиране на принудителното
изпълнение по време на исковото производство, и поради събраните суми по
главницата от ЧСИ до приключване на устните състезания, обстоятелство по
чл. 235, ал. 3 ГПК, дължимите по договора суми са следните: остатък от
главница към 01.02.22г. 32 338,89лв., договорна възнаградителна лихва от
01.07.19г. до 18.02.20г. от 2 039,36лв., такса при предсрочна изискуемост
120лв., според т. 12 от договора и Приложение № 3, т 5 /л.55, гръб/, за които
суми искът е основателен и следва да се уважи. Основателен е и искът за
законната лихва върху уважената главница от обявяването на предсрочната
изискуемост с връчване на препис от исковата молба на 22.04.21г. до
окончателното им плащане, с оглед на т. 2 от ТР №3/17г. от 27.03.19г. по
тълк.д. № 3/17г. ОСГТК на ВКС, а в останалата част претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, следва да се отхвърли.
По изложените съображения по-горе, евентуалното възражение за
прихващане е неоснователно и следва да се отхвърли изцяло.
Ответницата следва да заплати на ищеца разноски, съразмерно на
уважената част от исковете от 1 215,64лв. разноски в съдебното исково
производство и 630,81лв. разноски в заповедното производство.
С оглед на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иск на основание чл. 422 ГПК на Банка
ДСК АД, ЕИК ***, гр. София, ул. Московска № 19, представлявано от
изпълнителните директори Юрий Генов и Диана Митева, чрез
пълномощника си В.М., съдебен адрес гр. София бул. Ал.Стамболийски №
73, че А. С. Х., ЕГН ********** от гр. Златоград, ул. Ропотамо №10, дължи
на банката следните суми по договор за кредит за текущо потребление от
20.12.18г., а именно: главница към 01.02.22г. от 32 338,89лв; договорна
възнаградителна лихва от 01.07.19г. до 18.02.20г. от 2 039,36лв; такса при
предсрочна изискуемост от 120лв; законната лихва върху 32 338,89лв. от
22.04.21г. до окончателното им плащане.
20
ОТХВЪРЛЯ иска на Банка ДСК АД да се признае за установено на
основание чл. 422 ГПК по отношение на А. С. Х., че дължи на банката
следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 20.12.18г., а
именно: 16 485,11лв. главница; обезщетение за забава /законна лихва от
1 559,61лв. за периода 19.02.20г. до 13.08.20г.; 24.65лв. обезщетение за забава
/лихвена надбавка/ от 01.08.19г. до 18.02.20г.; законната лихва върху
уважената главница от 32 338,89лв. от 17.08.20г. до 22.04.21г., като
неоснователни и недоказани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявено от А. С. Х., ЕГН ********** от
гр. Златоград, ул. Ропотамо №10 , в размер на 10 000лв., платени по договор
за кредит за текущо потребление от 20.12.18г., представляващи недължими
платени суми, вследствие приложени неравноправни клаузи, неправилно
изчислени и приложени лихвени проценти по договор за текущо потребление
от 29.01.16г., договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 29.01.16г. и допълнително
споразумение от 19.04.16г., договор за кредит-овърдрафт и допълнително
споразумение от 19.04.16г. и договор за кредит за текущо потребление от
22.08.17г., с установеното вземане за главница от 32 338,89лв., като
неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН ********** да заплати на Банка ДСК АД,
ЕИК *** разноски, съразмерно на уважената част от иска от 1 215,04лв. в
съдебното производство и 630,81лв. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
21