РЕШЕНИЕ
Номер 122304.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 24.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. А.икова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Диана И. А.икова Лефтерова Въззивно гражданско дело №
20202100502046 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. А. , ЕГН: **********, и И. А. М. , ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Сава Каров,
против Решение № 1732 от 21.07.2020 г. по гр. д. № 2248/2020 г. на Районен съд – Бургас, с
което е настанено непълнолетното дете П.И.М., ЕГН **********, с майка М. А. А. , ЕГН:
**********, и баща И. А. М. , ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания в гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 63, за срок от една година, считано от
настаняването му по административен ред – 25.03.2020 г., или до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на мярката за настаняване.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
необоснованост и липса на основания за уважаване на така направеното от ДСП искане.
Поддържа се, че решаващият състав не е приел за достатъчно сериозно изразеното желание
от ответниците да отглеждат сами детето си. Счита искането за недопустимо, тъй като
липсва основание за подобно удължаване на вече изтърпяно едногодишно настаняване в
институция. Излагат се съображения, че същественото в случая е има ли възможност
семейството да отглежда децата си, налице ли са подходящи за това условия и има ли
връзка между самите деца и техните родители или има данни за опасности при отглеждането
на децата. Отбелязва се, че родителите правят всичко възможно да създадат условия за
реинтегриране на децата. Изтъква се, че стотици други семейства са в далеч по-незавидно
положение, но спрямо тях не се предприемат подобни действия. Твърди се, че ЗЗДет
предвижда огромна палитра от предхождащи действия и възможности за реагиране преди
настаняване извън семейството, което в случая изобщо не е било предмет на обсъждане.
Счита, че предприетата мярка засяга в по-голяма степен правата на родителите и на детето,
отколкото това е необходимо за твърдяната цел. Посочва се, че на заседанието на т. н.
неприсъствена мултидисциплинарна среща всички участвали в нея се са обединили около
становището, че няма законово основание за продължаване настаняването на децата извън
1
семейството, но впоследствие е издадена заповед с друго съдържание поради отрицателното
становище на ДСП Поморие. Отбелязва се, че в оспорената заповед не е обсъдено защо не са
използвани по-съразмерни и щадящи мерки от отделянето на детето от семейството му.
Излагат се доводи, че продължаването на настаняването на детето извън семейството след
изтичане на позволения от съда срок от една година е недопустимо при преценката за
намеса в личния и семейния живот на български граждани, в разрез със стандартите от
практиката на ЕСПЧ, а именно намесата да е основана на закона, да преследва легитимна
цел и да е необходима в едно демократично общество. Поддържа се, че обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за искането за настаняване в институция не са
установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Поддържа се, че
доколкото не са изчерпани възможностите за закрила в семейна среда, предвидени в
нормата на чл. 23 от ЗЗД, то следва че така уваженото искане за настаняване в институция е
неправилно поради противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Счита, че начина на живот на детето допреди настаняването му в
институция и поведението на майката не са пряко относими към основанието за уважаване
на искането за настаняване в институция.
Въззивниците молят съда да отмени обжалвания съдебен акт и да отхвърли искането
на ДСП за настаняване на детето в институция. Претендира за присъждане на разноски по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, представлявана от директора Алина
Райчева Конкьова, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва наведените с
въззивната жалба оплаквания и излага доводи за допустимост и основателност на
депозираното искане.
Въззиваемата дирекция моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и
доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване, и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод подадена на
15.05.2020 г. молба от Агенция за социално подпомагане – Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бургас, за постановяване на решение, с което на основание чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 25, т. 3 и чл. 28 от Закона за закрил на детето да бъде продължено настаняването на
дете П.И.М., ЕГН ********** – с майка М. А. А. , ЕГН **********, и баща – И. А. М. , ЕГН
**********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ул.
„Дебелт“ № 63, за срок от една година.
В молбата е посочено, че детето П. е трето по ред дете от общо родени 14 от майката,
припознато от бащата през 2019 г., като е било отглеждано в семейна среда до месец март
2019 г., когато с мярка за закрила е изведено от семейството и настанено в ЦНСТ за срок от
една година. През м. септември 2019 г. родителите на детето са подали заявление за
реинтеграцията му, по което е проведено необходимото проучване и е дадено отрицателно
становище от ДСП – Поморие. Направени са още прочувания, въз основа на които са
последвали са още две отрицателни становища.
2
Със заповед № ЗД/Д-А-049/24.03.2020 г. е продължено временното настаняване на
непълнолетното дете П.И.М., ЕГН ********** – с майка М. А. А. , ЕГН **********, и баща
– И. А. М. , ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
в гр. Бургас, ул. „Дебелт“ № 63, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.
По делото са представени социални доклади на ДСП, които отразяват събраните при
проведеното от социалния работник анкетиране конкретни данни, имащи значение при
преценката на решаващия орган за интересите на детето. Изричното предвиждане в закона
на начините за изразяване на становището придава на доклада значение на доказателствено
средство по дела, по които се засягат права или интереси на деца, което съдът следва да
вземе предвид поотделно и в съвкупност с всички събрани такива при преценката дали са
защитени интересите на детето (Решение №332 от 19.05.2014 г. по гр. д. №3697/2013 г., IV
гр. о. на ВКС). От представените по делото социални доклади се установява следната
фактическа обстановка:
Непълнолетният П. е трето дете за майката М.А. от общо родени четиринадесет и е
припознато от И.М., с когото майката живее на семейни начала от години. М.А. има родени
още тринадесет деца: А., А., А., Б., В., Е., Н., П. и С., които също са настанени в ЦНСТ; Б. –
настанен в приемно семейство; Т. – настанена в семейство на близки; Ю. – безследно
изчезнал през м. март 2019 г.; Ю. – починала като бебе на 13.10.2011 г. Първите 10 деца на
А. са родени по време на съжителството й с определящия се за техен биологичен баща Б.
С.И., който по думи на майката е злоупотребявал с алкохол, подлагал е нея и децата на
физически и психически тормоз и това е причината да се разделят – няколко пъти.
По тялото на непълнолетния П. има видими следи от стари изгаряния. През 2010 г.,
когато е било на 6 години, детето било оставено да играе с опасни вещества близо до печка в
тогавашното му жилище, в резултат от което е получило термични изгаряния на лице, шия,
гърди, горни и долни крайници, втора степен – 45 %. Изписано е от отделението по
термични травми във ВМА Варна с указания за последващо наблюдение и контролни
прегледи, но от страна на родителите не са предприети действия за лечение и козметични
интервенции, за освидетелстване на детето и представянето му на ТЕЛК.
М.А. и И.М. са неграмотни, без трудови правоотношения, с прекъснати
здравноосигурителни права. Постоянно търсят съдействието на институциите за издръжка и
обгрижване на децата. Подпомагани са от НПО „Надежда и домове за децата“, като
многократно са изразявали недоволство от количеството храна, вещи, дрехи и парични
средства, които им се предоставят.
От 2014 г. ОЗД/ДСП – Поморие е работил по случаите на децата на М.А.. Установено
е, че децата са били отглеждани в лоши битови условия, поради което са били предприети
мерки за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 от ЗЗДет. От 2014 г. със
семейството е работил и ЦОП – Несебър, като е била предоставяна социална услуга
„Семейно консултиране и подкрепа”. Специалистите от центъра ежемесечно са
консултирали М.А. и И.М. относно задълженията им като родители и отговорността, която
носят при неспазването им. Според докладите на ЦОП – Несебър при работа с родителите
специалистите са установили, че родителският им капацитет е нисък и се ограничава до
задоволяване на базовите потребности на децата, като родителите нямат умения да планират
в дългосрочен план тяхното развитие. Консултирали са майката относно подобряване на
битовите условия на живот и уменията за планиране на семейния бюджет. Семейството
ежемесечно е подпомагано с детски храни, дрехи и памперси. Въпреки дългосрочната
работа на ЦОП – Несебър със семейството родителите не са успели да повишат родителския
си капацитет.
3
До м. 11. 2018 год. семейството е живеело *** – обитавало е две дървени бунгала, с
лоши битови условия, с недостатъчна жилищна площ за всички членове на семейството,
като към настоящия момент бунгалата са разрушени.
След м. 11.2018 год. семейството се преместило в *** поради зачестили конфликти
между бившия партньор и настоящия партньор на А.. Жилището представлявало
преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост на бабата и дядото на А..
Санитарно-битовите условия били добри, но жизненото пространство било недостатъчно за
многочленното семейство. В жилището е нямало храна, а семейството е било подпомагано с
храна и парични средства от живущи в същата махала. Майката е била консултирана да
подаде заявление за ползване на социална услуга, но това не се е случило.
М.А. и И.М. имат регистрирани множество обаждания на Националната телефонна
линия за деца (НТЛД). В обаждания М. е споделял за конфликти с партньорката си и
двамата са заявявали в различни ситуации, че желаят да изоставят определен брой от децата
си. Свързвала се е и по-голямата дъщеря Е., която е бягала от дома си. В разговорите си на
линията момичето е споделяло, че не може да издържа да живее в условията, които
семейството й осигурява. На линията са разговаряли и Т., П. и А. М.А., които споделили, че
са избягали от дома на майка си М.А. и са отишли да живеят при биологичния си баща в
***, тъй като хигиенно-битовите условия в дома на семейството в *** са лоши. Т. също така
била споделила, че А. принуждава децата си да работят, за да изкарват пари, които майката
използвала за личните си нужди.
На 17.03.2019 г. е изчезнал Ю. – едно от малките деца в семейството, след което А. е
изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е да приема храна и вода,
припадала е няколко пъти за една седмица и е викала линейка.
На 22.03.2019 г. на Националната телефонна линия за деца 116 111 в два разговора е
постъпила информация, предполагаща риск за деца на територията на ***. На линията се е
свързала госпожа М.А., която заявила, че не издържа на напрежението, ще убие децата си и
ще се самоубие. След този сигнал е извършено незабавно посещение в дома на семейството
от служители на ОЗД, като майката е била в още по-тежко емоционално и физическо
състояние, била е неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе си и за нито
едно от децата, като пред социалните работници тя е потвърдила, че има намерение да убие
децата и да се самоубие.
На 22.03.2019 г. е била проведена работна среща на мултидисциплинарния екип по
прилагане на координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца,
жертва на насилие или в риск от насилие, на която е взето решение спрямо децата на М.А.
да бъде приложена незабавна мярка „полицейска закрила“ от РУ – Камено за срок от 48
часа, след изтичането на която да бъдат настанени в специализирана институция или
социална услуга резидентен тип – в зависимост от възрастта.
По административен ред със заповеди на директора на ДСП от 23.03.2019 г. всички
деца на М.А. са изведени от семейството поради риск за живота и здравето им, като са
настанени в специализирана институция или социална услуга резидентен тип – в зависимост
от възрастта.
По съдебен ред с влезли в сила съдебни решения, постановени по реда на чл. 28
ЗЗДет, всички деца на М.А. са настанени в специализирана институция или социална услуга
резидентен тип – в зависимост от възрастта, за срок от една година, считано от
настаняването им по административен ред.
4
През м. 09.2019 г. И.М. е подал заявление за реинтеграцията на детето П.. По време
на настаняването му в ЦНСТ родителите редовно го посещават и емоционалната връзка
„родител-дете“ не е прекъсната. П. заявява желанието си да се върне при семейството си.
Изразява недоволството си от това, че трябва да спазва правилата за поведение в ЦНСТ. Не
оказва съдействието на служителите от центъра при работата с него, включително и за
извършването на медицински преглед на изгарянията му. Посещава училище в гр. Бургас.
. Със заповед на кмета на Община Несебър, с която е наредено на посочените в нея
лица, сред които и И. А. М. , да премахнат незаконен строеж – двуетажна жилищна сграда,
находяща се в ***, ***, където живеят родителите на детето. Адресът в ***, ***
представлява къща на два етажа. На първия етаж са разположени гараж и стая, като М.А. и
И.М. живеят в пригодения за това гараж, а стаята са предназначили за децата. В жилището
няма електричество и не е водоснабдено, а взимат вода от съседи. М.А. не е предоставила
договор за наем или друг документ, удостоверяващ законното ползване на имота, а по думи
на И.М. къщата е собственост на негова племенница – З.С.И.. Към момента З.И. е подала
сигнал в РУ Несебър, в който е съобщила за проявена спрямо нея агресия от страна на А. и
М. и е потърсила съдействието на полицията за извеждането им от имота.
Към момента родителите са се настанили в *** при И.А. – трудно подвижна жена на
78 г., която е приела А. и М. в дома си с уговорката, че ще й помагат в ежедневието. Нямат
сключен договор за наем.
М.А. е била осъждана за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, но към момента е
реабилитирана. И.М. е осъждан многократно. На съда е служебно известно и
обстоятелството, че с присъда от 22.07.2020 г. по НОХД № 226 по описа за 2020 година на
Районен съд – Несебър И.М. е признат за виновен в извършването на престъпление чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим за изтърпяване.
По делото са представени декларации от близки роднини на семейството, които
изразяват несъгласието си да поемат грижите за П.. Не е установено и подходящо приемно
семейство за детето.
В производството по чл. 28 ЗЗДет съдът преценява налице ли са условия за
отглеждането на детето в семейна среда и дали са изчерпани възможностите в това
отношение, като следи за най-добрия интерес на детето. Висшите интереси на детето са от
първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали
са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи (чл. 3 от Конвенция за правата
на детето). Държавите – страни по Конвенцията, каквато е и България, осигуряват детето да
не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти
решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен
преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето (чл. 9 от
Конвенция за правата на детето). Най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет включва: преценка за желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице основанието
5
по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет за продължаване на настаняването на непълнолетното дете П.
И. М. извън семейството, тъй като родителите И.М. и М.А. са в обективна невъзможност да
осигурят неговото правилно физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Същите не притежават материални и личностни качества, за да полагат
необходимите грижи за детето, за гарантиране на неговите права и защита на неговите
интереси. Потенциалната опасност детето да расте в неподходяща среда поставя неговото
бъдещо развитие в риск.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет може да бъде настанено извън семейството дете,
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат. На основание чл. 25, ал. 2 ЗЗДет настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и
семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето (чл. 18,
ал. 1 ППЗСП). По отношение на семейството са били предприети мерки за закрила в
семейна среда по чл. 23, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 от ЗЗДет, а именно: 1. осигуряване на
педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са
възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и
обучението на децата; 2. насочване към подходящи социални услуги в общността; 3.
консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на
неговото развитие; 4. консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и
социалните услуги; 5. съдействие за подобряване на социално-битовите условия; 6.
социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти
и кризи в отношенията; 11. съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при
подготовката и изпълнението на техните функции. Съдът намира, че въпреки работата с
компетентните служби и положените усилия от специалистите родителският капацитет на
М.А. и И.М. не е повишен и не са усвоени положителни методи за отглеждане и възпитание
на децата в семейна среда. Същевременно близките роднини на семейството са изразили
несъгласието си да поемат грижите за децата и не е установено подходящо приемно
семейство за П.. Ето защо настаняването на детето извън семейството в социална услуга –
резидентен тип се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за
закрила в семейството.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗДет в редакцията й, действаща към момента
на образуване на производството пред първата инстанция, настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва
от съда. Към настоящия момент редакцията на чл. 26, ал. 1 ЗЗДет (в сила от 1.07.2020 г.-
изм., бр. 101 от 2019 г.) гласи, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки,
в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа се извършва от съда. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, б. „а“, аа от Правилника
за прилагане на Закона за социалното подпомагане центърът за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания е вид социална услуга от резидентен тип, която се предоставят в
общността. Социални услуги в общността са услуги, предоставени в семейна среда или в
близка до семейната среда (§1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за социалното
подпомагане). Социална услуга – резидентен тип е форма на социална услуга за
задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които
предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната (§1, ал. 1, т. 16а от
допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социалното
подпомагане).
6
Поради съвпадане на крайните изводи н двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето настоящото решение е
окончателно, поради което не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1732 от 21.07.2020 г. по гр. д. № 2248/2020 г. на
Районен съд – Бургас, с което е продължено настаняването на непълнолетното дете
П.И.М., ЕГН **********, с майка М. А. А. , ЕГН: **********, и баща И. А. М. , ЕГН
**********, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ул.
„Дебелт“ № 63, за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред
– 25.03.2020 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7