№ 1406
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501483 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 260164 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 8539/2017 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав, е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка /ОФГ/ в диспозитива на постановеното по делото решение №
3043/15.05.2018 г. по същото дело, като преценено в диспозитива на това решение, на
редове 10 /десет/, 15 /петнадесет/, 27 /двадесет и седем/, 32 /тридесет и две/ и 44
/четиридесет и четири/ изразът „29.09.2015 г.“ да се чете „29.08.2015 г.“.
В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано от „Армеец“ АД с доводи за
недопустимостта и неправилността му, респ. с искане към САС, то да се отмени и да се
постанови друго решение, с което молбата на ищците Д. и А. Ш. и А. и М. К. да се остави
без уважение.
Въззиваемите физически лица депозират отговор на въззивната жалба, в който същата се
оспорва.
Въззивната жалба е допустима и редовна, а по същество е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на въззивен контрол по настоящето производство е единствено произнасянето на
СГС от 13.01.2022 г. за поправка на ОФГ на решение, което е влязло в законна сила. Преди
извършване на поправката на очевидната фактическа грешка, началната дата за присъждане
на мораторната лихва, според съдебното решение, е била 29.09.2015 г., поправена с
1
атакуваното пред настоящата инстанция решение по чл. 247 ГПК на 29.08.2015 г.
Установява се, че датата на процесния деликт, при който са загинали при ПТП Б. Ш. и К. К.
е 29.08.2015 г. и производството по обезщетяване е било по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
В петитума на исковата молба е посочено, че мораторната лихва за забава върху главниците
по обезщетенията се претендират от датата на деликта, макар и погрешно да е посочен
м.септември, а не м.август на 2015 г., т.е. 29.09.2015 г., а не 29.08.2015 г. Грешката е
техническа – в изписването на цифрата, тъй като волята на ищците е формулирана текстово
изрично и несъмнено – че желаят присъждане на лихвата от датата на непозволеното
увреждане.
Впрочем, такава е била и волята на съда, изводима в мотивите на първоначалното решение.
На стр. 6 от съдебния акт /л. 93, отзад/ СГС е посочил досежно иска за лихва следното:
„…..дължи се от датата на деликта…..“, при което е ясно, че посочването в диспозитива на
29.09.2015 г., вместо на правилното 29.08.2015 г., се дължи на недоглеждане от съдебния
състав. Волята на съда е била законната лихва да се присъди от *** г., когато са починали
Ш. и К., а не от 29 септември 2015 г.
Изводите на градския и на апелативния съд съвпадат, при което обжалваното решение
следва да се потвърди. На процесуалния представител на въззиваемите адв. М. Д. от САК
следва да се присъди поисканото от нея възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата
/ЗА/, което съдът определя в размер на 200 /двеста/ лева.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260164 от 13.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 8539/2017 г.
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-19 състав.
ОСЪЖДА „Армеец“ АД с ЕИК: ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв.
М. Д. от САК възнаграждение за настоящето производство в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2