Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1734 05.07.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХVI граждански състав
На втори
май две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря
Марина Димова
изслуша
докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 3010/2018г.
и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, с която е предявил срещу
ответника Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 99, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 601,88 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен кредит №
*********/22.04.2016 год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България” ООД, което вземане кредитодателят е прехвърлил на цесионера - ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 57,87 лева – договорна лихва
за периода от 24.07.2016г. до 18.06.2017 год., сумата от 13,76 лева – такса за
оценка на досие за периода от 08.01.2017г. до 18.06.2017 год., сумата от 261,34
лева – такса „Кредит у дома” за периода от 18.12.2016г. до 18.06.2017 год.,
сумата от 24,40 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до
26.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2017 год. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми ищецът се е снабдил със заповед № 4796 от
30.10.2017г. за изпълнение в заповедното производство по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 8099/2017г. по описа на БРС. Претендира присъждане
и на направените в заповедното и в исково производство разноски. Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител,
който е оспорил исковата претенция като недопустима и неоснователна по подробно
развити в отговора си съображения.
Предвид
доказателствата и закона, съдът намира следното:
Представен е договор за
потребителски кредит № *********/22.04.2016 год., сключен между Т.Д.Т. и
„Провидент Файненшъл България” ООД, по силата на който кредиторът е предоставил
на ответника сумата от 700 лева, а той се е задължил да му я върне, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 138,08 лева, представляваща 31,82 % годишно.
Според договора, ГПР е в размер на 48 %. Дължимата сума по кредита възлиза на
1470.16 лева. Кредитът се погасява на 60 седмични вноски, като всяка вноска е в
размер на 24.51 лева с изключение на последната, която е в размер на 24.07
лева, а датата на плащане на първата вноска е 29.04.2016г.
В исковата молба се съдържа
признание, че ответницата е заплатила сумата от 535.31 лева, от които 98.12
лева главница, договорна лихва – 80.21, такса оценка на досие – 21,24 лева и
такса за услуга „Кредит у дома“ – 335, 74 лева.
При негова доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплащал в срок
уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите
суми, уговорени с договора, не са платени.
Установява се по безспорен
начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от
19.05.2017г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ищеца. В
приложението към договора за цесия фигурира ясно името на ответника и процесния
договор за кредит, поради което следва извод, че са прехвърлени в полза на
новия кредитор именно процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е подписал
пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от
негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В
изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до
длъжника уведомително писмо за цесията. Видно е от данните по делото, че
писмото с уведомлението не е било връчено на ответника, поради което БРС
намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
особения представител в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК.
Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е пречка за
връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото
от името на ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения,
отблъскващи иска – както процесуални, така и материалноправни /например
възражение за давност/. След като особеният представител може да релевира
всякакви възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го
изисква той да е адресат на заявления от страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение на спорното право, като
тези възражения могат да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира
се, особеният представител може да приема само такива заявления на ищеца, които
са свързани с предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за
този спорен предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да
реализира правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата
на особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя
на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника.
Процесният договор за кредит
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва
да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно
част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
БРС намира, че в случая има нарушение на т.11 от посочената разпоредба. В нея е
записано, че договорът за кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Районният съд отчита, че в случая договорът не съдържа погасителен план, който
да отговаря на законовите изисквания. В самия текст на договора е записано
само, че погасителните вноски са общо 60 на брой, с размер на вноската от 24.51
лева с изключение на последната вноска – 24.07 лева, посочен е и падежът на
първата вноска - 29.04.2016г. Няма данни обаче за датите
на плащане на погасителните вноски, което е задължителен реквизит от договора
за кредит. Липсата на този реквизит е
нарушение на закона – чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, която норма е императивна, поради
което договорът на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен.
Според чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. След като в случая процесният договор е недействителен, длъжникът
трябва да върне само главницата, която е получил.
Както стана ясно, в договора се съдържа
признание, че кредитополучателят е получил главницата от 700 лева /чл.27 от
договора/. Ищецът сам е заявил в исковата си молба, че част от сумите са
платени впоследствие от ответника. Това признание се подкрепя и от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че до датата на цесията по
кредита са били платени суми от общо 389.02 лева, като в предоставената на
експерта справка-извлечение не се съдържа информация кои точно задължения са
погасени с платените суми. Следователно ответникът дължи 310.98 лева,
представляващи остатък от незаплатена главница /това е чистата стойност на
кредита/.
При това положение следва да се
приеме, че за Т.Д.Т. е възникнало валидно задължение да заплати на „АСВ” ЕАД
единствено главницата по процесния договор за потребителски кредит. Както беше
установено, остава неплатена главница от 310.98 лева.
Искът по чл.422, ал.1 ГПК за
неплатена главница е основателен до размера от 310.98 лева и следва да бъде уважен в този размер, като в
останалата част над този размер до претендирания от 601.88 лева претенцията се
явява неоснователна и следва да се отхвърли. За сумите, представляващи
договорна лихва, такса за оценка на досие, такса „Кредит у дома“ и мораторна
лихва, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Върху главницата се дължи
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото
производство от 170.20 лева и разноски в заповедното дело от 24.31 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
По
изложените съображения, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес
***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, сумата от 310.98 лева /триста и десет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща главница, дължима по договор за паричен кредит №
*********/22.04.2016 год., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България” ООД, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 27.10.2017г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8099/2017г. на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в
останалата част над уважения размер от 310.98 лева до претендирания от 601,88
лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 27.10.2017г. до окончателното й
изплащане, иска за сумата от 57,87 лева – договорна лихва за периода от
24.07.2016г. до 18.06.2017 год., сумата от 13,76 лева – такса за оценка на
досие за периода от 08.01.2017г. до 18.06.2017 год., сумата от 261,34 лева –
такса „Кредит у дома” за периода от 18.12.2016г. до 18.06.2017 год., сумата от
24,40 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до 26.10.2017
год.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис
4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата от 170.20 лева /сто и
седемдесет лева и двадесет стотинки/ разноски в исковото производство и сумата
от 24.31 лева /двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/не се чете/
Вярно с
оригинала! МД