№ 62
гр. Благоевград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Лилия Масева
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №
20201200101232 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЕМ. ЕВГ. ИЛ., с ЕГН
********** и адрес: с. Г.. ул. „И.р." №40, чрез адв. М.Н.-Т. от Софийска адвокатска колегия,
със служебен и съдебен адрес: гр. С., ул. „Сл.“ №29, ет. 3, против ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.В.” № 87.
След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход,
е разпоредил на основание чл.131 ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея, заедно
с приложените към същата писмени доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна.
В исковата молба се сочи, че на 20.03.2020 г. около 12:25 часа, З. АХМ. П., ЕГН **********,
при управление на собствения си л.а. „Мерцедес С 220“, peг. № Е,,,,,,,,, при включване от
крайпътна територия не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство 111-
97, т.а. „Форд Транзит“, peг. № ********, управляван от Р.Е.И., ЕГН **********. Сочи се,
че при удара между автомобилите, т.а „Форд Транзит" се отклонил и се ударил в мантинела
в ляво на пътното платно, като от удара т.а „Форд Транзит“ е бил със сериозни щети, а
пътуващите в автомобила лица са получили сериозни наранявания. Навежда се в исковата
молба, че причина за пътнотранспортното произшествие са били неправомерните действия
на водача З.П., който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и не е осигурил
предимство на движещия се по главен път автомобил. Сочи се, че при автопроизшествието,
като пътник в т.а. „Форд Транзит“, е пострадала ищцата ЕМ. ЕВГ. ИЛ., която при
катастрофата е получила фрактура на дясна ръка, наранявания в областта на главата, лява
мишница, ляв крак и лява гърда. Сочи се, че за събитието бил съставен Констативен
1
Протокол за ПТП с пострадали лица №9/20.03.2020г. Твърди се, че на ищцата е била
транспортирана по спешност в МБАЛ „Ив. Скендеров" - гр. Г.Д., като след извършените
прегледи и била оказана медицинска помощ. Сочи се, че са извършени манипулации, а при
проведено образно изследване е било установено счупване на дясна лъчева кост и е
поставена гипсова имобилизация, с дадени препоръки да спазва режим на покой и прием на
обезболяващи медикаменти. Сочените в исковата молба наранявания причинили болки и
страдания на Е.И., които са били със значителен интензитет в първите месеци след ПТП и
продължавали да предизвикват остри и спорадични болки и към момента, като за
задоволяване на нуждите си тя е получавала помощ от своите близки. Навежда се, че в
следствие на инцидента, ищцата станала апатична и безжизнена, затворила се в себе си и
занемарила външния си вид. Навеждат се доводи за психологически последици, а именно
изживян стрес и душевни страдания.
Твърди се още, че лек автомобил „Мерцедес С 220“, per. № Е,,,,,,,, е бил застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите " при ЗД „Б.И.“,
със застрахователна полица серия GA №78532881, валидна към датата на събитието. Твърди
се, че от страна на ищцата е предявена застрахователна претенция е вх. №ОК-
238031/05.05.2020г., на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане е депозирано
искане за обезвреда на ЕМ. ЕВГ. ИЛ. и при ответника е заведена щета №**********, като до
момента ЗД „Б.И.“ АД не се е произнесъл с окончателно становище.
С оглед изложеното се иска от съда постановяване на решение, с което да се осъди ЗД
„Б.И.“, ЕИК ******* да заплати на ЕМ. ЕВГ. ИЛ. е ЕГН ********** сумата от 26 000
/двадесет и шест хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 05.08.2020г. /датата на изтичане на З-месечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя/ до датата на окончателното плащане.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по реда на чл.131,
ал.1 ГПК е изразил становище за неоснователност на предявените по делото искове, като
оспорва същите както по основание, така и по размер.С отговора се оспорва претенцията за
плащане на имуществени вреди, размера на претендираното застрахователно обезщетение,
като се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, както и претенциите за заплащане на лихви.Моли се да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни, като при условията на евентуалност да бъдат
съобразени направените в настоящия отговор възражения по отношение на размера на
претендираните застрахователни обезщетения.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът ЗАД
„Б.И.“ АД се представлява от адв. Димитров, който оспорва исковата молба и поддържа
отговора.
Ищцата, представлявана от адв.Трайкова, в съдебно заседание уточнява, че пострадалата е
седяла на предна седалка по средата, доколкото превозното средство е микробус с три места
отпред.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на констативния протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№9
/20.03.2020 г. по описа на РУ – Г.Д., неоспореното заключение на инж.В.Н. за извършената
САТЕ, се установява механизма на ПТП, при което е пострадала Е.И.. Обстоятелствата
свързани с пътната обстановка, вида на трасето на главният път, отбивките, видимост,
знаци, мантинели и всички данни необходими за изясняване механизма на ПТП са описани
в констативната част от заключението. Механизмът за възникване и протичане на ПТП
според данните от приетите писмени и гласни доказателства е изяснен и подробно е описан
в констативно - съобразителната част от експертизата на инж. В.Н.. Установява се, че
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП са, че от техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП са били вследствие от действията на водача П. - предприетата маневра за
завой в обратна посока с участък от пътя с ограничена видимост зад автомобила, както и от
действията на водача И. - управление на л.а.ФОРД със скорост от 83,4 км./ч. в участък от
пътя с ограничение на скорост означено със знак „ В-26 “ с цифра „ 60 „.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р
К.А., от данните по делото и приложената медицинска документация на името на ЕМ. ЕВГ.
ИЛ. 36 г. от с. Г. става ясно, че на 20.03.2020 г. около 12,15 часа, като пътник на предната
дясна седалка в лекотоварен автомобил претърпяла ПТП - автомобила, в който се е возила се
удря тангенциално, странично с лек автомобил. От удара лекотоварния автомобил се е
завъртял, последвал е удар в еластичната преграда на пътя (мантинела), където е и спрял. На
25.03.20 г, ЕМ. ЕВГ. ИЛ. е прегледана и освидетелствана от лекар травматолог с
индивидуална специализирана помощ, ЕТ „ д-р Петър Шопов“ ИПСМП на ортопедия и
травматология. В издаденото от д-р Шопов Медицинско удостоверение №584 / 25.03.2020 г.
е отразено, че при прегледа Е.И. е със субективни оплаквания от болка в дясната ръка,
лявата мишница, левия крак, лявата гърда и главоболие. От прегледа е било установено, че
пострадалата И. има болка в областта на дясната гривнена става, има поставен гипс на
десния горен крайник, който обхваща гривнената става, като поставена гипсова
имобилизация. Установени са били хематом на лявата подбедрица и лявото коляно,
травматичен оток на лявата мишница, главоболие, но без видими травматични увреждания,
кръвонасядане на лявата гърда. В медицинското удостоверение е отразено, че е била
представена рентгенография, на която е имало „данни за счупена дясна лъчева кост“.
Няма данни да е било провеждано болнично лечение. От експертизата се установява, че
уврежданията, които ищцата е получила в резултат на процесното ПТП са: счупване на
дясна лъчева кост в областта на дясната гривнена става, контузия на меките тъкани на
главата без видими травматични увреждания, травматичен оток на лявата мишница,
хематом на лявото коляно и лявата подбедрица, кръвонасядане на лявата гърда. В СМЕ е
посочено, че всички установени травматични увреждания е възможно да се получат по
начина, за който се съобщава - претърпяно ПТП, като пътник на предната дясна седалка в
кабината на лекототоварен автомобил. Счупването на шиловидния израстък на дясната
3
лъчева кост й е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за около 2-3
месеца. Травматичните увреждания на меки тъкани са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Установява се още от експертизата, че непосредствено при
получаване на счупването на дясната лъчева кост и други мекотъканни увреждания,
пострадалата е изпитала болка с голям интензитет. След наместване и фиксиране на счупени
костни фрагменти болката постепенно отшумява, като премина за около 7-10 дни.
Мекотъканните увреждания оздравяват напълно за около 2-3 седмици. В
съдебномедицинската експертиза е дадено още като заключение, че затруднението на
движенията при хематоми, голям травматичен оток, масивно обширно кръвонасядане е за
около 1-2 седмици и се преценяват по признака временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Хематомите представляват пропиване с кръв на дълбоки меки тъкани и
преминава за около 3 седмици без последствия за функциите на засегнатите части и здравето
за в бъдеще.
От свидетелските показания на свидетеля Асен Асенов се установява, че след
изписване от болницата, ищцата е изпитвала болки от уврежданията, поради което се
нуждаела от чужда помощ, тъй като имала гипс на ръката. Установява се, че ищцата
изпитвала болки, поради което се налагало употребата на болкоуспокояващи, станала
избухлива и не обръщала внимание на трите си деца, както и изпитвала страх при пътуване.
Установява се също така, че ищцата не работи към настоящия момент, а преди инцидента
същата ходела да работи в Гърция.
Съдът кредитира показанията на разпитаният по делото свидетел като еднопосочни и
взаимосвързани кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на събитието, описано в
исковата молба лек автомобил „Мерцедес С 220“, per. № Е,,,,,,,, е застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите " при ЗД „Б.И.“,
със застрахователна полица серия GA №78532881, валидна към датата на събитието.
Установява се от представените доказателства, че с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, от страна на ищцата е предявена
застрахователна претенция с вх.№ ОК-238031/05.05.2020г., на основание чл. 429, ал. 1 от
Кодекса за застраховане, с депозирано искане за обезвреда на Е.И., като до момента на
предявяване на исковата молба, ЗД „Б.И.“ АД не се е произнесъл с окончателно становище.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
4
нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 05.05.20 г. предвиденият тримесечен срок е изтекъл на
05.08.2020, поради което настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“,
сключен между делинквента и ответното дружество, противоправно деяние на делинквента,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието,
техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената
презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът –
застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска
отговорност“ с делинквента.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице по САТЕ изрично посочва в
експертизата, че причините за настъпване на процесното ПТП са били вследствие от
действията на водача П. - предприетата маневра за завой в обратна посока с участък от пътя
с ограничена видимост зад автомобила, както и от действията на водача И. - управление на
л.а.“ФОРД със скорост от 83,4 км/ч в участък от пътя с ограничение на скорост означено със
знак „ В-26 “ с цифра „ 60 „.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на делинквентите, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от съдебно-
медицинската експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
обоснована. Според посочената експертиза, получените травматични увреждания от Е.И. са
в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният
иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание. Налице са предпоставките за
уважаване на исковата претенция - виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
5
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове се
явяват доказани по основание.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът
намира следното: Според разпоредбата на чл. 493а, ал. 2 от КЗ, размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата, която се предвижда, че ще се
приеме за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г./, на която разпоредба е придадено
обратно действие, с оглед изричната норма на § 96, ал. 3, до влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката, /според § 103 ПЗР на ЗИД КЗ/, същата трябва да бъде приета
в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Спорният
правен въпрос по делото е дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения. Съдът намира, че определянето на обезщетение в
съответствие с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 г. противоречи на първо място
на принципа за определяне размера на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 от
ЗЗД.
На следващо място противоречи на европейското право. Видно от § 7 от ДР на КЗ, с
последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,
между които специалната, касаеща застраховка"Гражданска отговорност" - Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и
подходът при определяне на размерите му в националното законодателство. Предвиждайки,
че при телесно увреждане на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-
малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в
противоречие с чл. 9, ал. 1 от директивата, според който "Без да се засягат всякакви по-
високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка
изисква застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните максимални суми: а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна
сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите, /в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.); , възпроизведена е и в чл. 492 от КЗ.
Според чл.346 от КЗ, застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор
парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. " Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото
на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни
6
увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер
единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96, ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от
вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се
позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи
следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на § 96,
ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие
с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на
обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че
"държавите - членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване
на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат
да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което
съдът дава е, че "Член 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1параграфи 1 и 2 от Втората
директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на
моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 2 от Втората директива
84/5. "
Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в процесния случай,
за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период март 2020 г.
които за случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за
пострадал и обезщетението дължимо на ищеца, следва да се определи по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ
максимален размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52
7
ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи
(определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение №
2147/10.08.2018 г. по гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и
характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки
и страдания; общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към
датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на ищцата, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лева.
Съдът определи размера на обезщетението вземайки предвид възрастта на ищцата -35 г. към
датата на ПТП, характера на уврежданията, преживяният стрес и психическа травма, страхът
й да се вози в МПС в резултат на претърпяния инцидент, продължителността на
възстановителния процес /три - четири месеца /, както и обстоятелството, че ищцата към
момента не се е напълно възстановила от травматичните увреждания.
Всички тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетел, които са кредитирани от съда и от кредитираната от съда
съдебно-медицинска експертиза.
При това положение, съдът следва да разгледа възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ
т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
8
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
н а чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В настоящия процес, от страна на ответната страна не се доказа съпричиняване на
пострaдалата. Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което
и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е основателен и
доказан за сумата от 10 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв.,
искът следва да се отхвърли.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна
– арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В случая основателността на частичната
основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната
9
претенция за лихва върху сумата, която следва да се присъди, считано от 05.05.2020 г.
(датата, на предявяване на писмената претенция) до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски
от ответната страна съразмерно на уважената част на иска, възлизащи според
доказателствата по делото в размер на 361.54 лв. за разноски за депозити по допуснатите
експертизи.
Следва също така, на основание чл.38 ЗАдв., да се осъди ответника да заплати на
процесуалните представители на ищцата – адв.М.Н.-Т., сума в размер на 503,85 лв. за
осъщественото процесуално представителство по делото.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същите според
доказателствата по делото възлизат в размер на 1052,31 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска, възлизаща по арг. от чл.1 ТДТССГПК в размер на 400 лв.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати на ЕМ.
ЕВГ. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес: с. Г.. ул. „И.р." №40, чрез адв. М.Н.-Т. сумата в размер
на 10 000 лева(десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, в резултат на възникналото ПТП на 20.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен от
ищцата размер от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва върху
отхвърления размер, считано от 05.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати на ЕМ. ЕВГ. ИЛ., с ЕГН ********** и
адрес: с. Г.. ул. „И.р." №40, чрез адв. М.Н.-Т.а сумата в размер на размер на 361.54 лв.
разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати на адв. М.Н.-Т.а сумата в размер на 503,85
лв. за осъщественото процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕМ. ЕВГ. ИЛ., с ЕГН ********** и адрес: с. Г.. ул.
10
„И.р." №40 да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 сумата от 1052,31 лв.(хиляда петдесет и два и два лева и 31ст.) –
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ,Дж.Б.” № 87 да заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград,
държавна такса за разглеждане на иска съобразно уважената част, в размер на 400 лв.
(четиристотин и шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11