№ 136
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на „Е.П.“ ЕАД /старо наименование
„ЧЕЗ Е. Б.“ АД/ срещу определение № 186 от 09.11.2022 год. по гр.д. № 242/2020 год. по
описа на РС-Е., с което съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 133/2020 год. на ЕтРС, върнал е
подадената искова молба и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на
дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба по исковете
по чл. 422 от ГПК. Счита, че определението е незаконосъобразно, тъй като е изпълнил в
срок дадените от съда указания. Моли съдът да отмени атакуваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена в предвидения от закона
едноседмичен срок от съобщаване на обжалваното определение.
По същество, съдът намира частната жалба за основателна.
По заявление на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД е издадена заповед № 59/11.06.2020 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът ЕТ „В.-В.Х.“, гр. Е. да заплати на заявителя сумата 3 154,09 лева – главница,
ведно със законната лихва върту тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
11.06.2020 год. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 1055,34 лева за
периода 24.01.2017 год. – 03.06.2020 год., както и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от неплатени суми за потребена ел. енергия по две
фактури за периода 13.02.2016 год. – 12.05.2016 год. и периода 14.10.2016 год. – 01.11.2016
год., за обект, находящ се в гр. Е., ул. „Б.“ № 2, с клиентски номер като небитов клиент №
1
200125029862, въз основа на корекция на сметка, на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ вр. чл.
51 от ПИКЕЕ /отм./.
На 09.07.2020 год. е подадено възражение срещу заповедта от длъжника ЕТ „В.-
В.Х.“, гр. Е., който е получил съобщението с дадените от съда указания, ведно с препис от
заповедта на 16.06.2020 год.
С разпореждане от 17.07.2020 год. съдът е констатирал, че възражението е подадено
в законоустановения срок и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса с
предупреждение, че ако не представи доказателства за предявяване на иск в посочения срок
съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.
Съобщението с указанията е връчено на заявителя на 07.08.2020 год. На 25.08.2020 год.
дружеството е подало молба до съда с представени доказателства за предявяване на иска по
чл. 422 от ГПК в законоустановения срок. По подадената искова молба е образувано гр.д. №
242/2020 год. на РС-Е.. С разпореждане от 25.08.2020 год. съдът е постановил препис от
исковата молба да се изпрати на ответника за отговор по чл. 131 от ГПК. По делото е
постъпил в срок отговор на исковата молба от ответника.
С разпореждане от 13.10.2022 год. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно,
удостоверяващо наличието на представителна власт от подписалия исковата молба
процесуален представител – С.М., както и да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 84,19 лева с представяне на доказателство за това в съда с предупреждение, че
при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната, а производството по
делото – прекратено. Съобщението с дадените от съда указания е получено от ищеца на
20.10.2022 год. С молба, входирана в ЕтРС с № 1637/01.11.2022 год. ищецът е представил
пълномощно на юрк. С.М. – процесуален представител на дружеството, както и
доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ЕтРС. Видно от приложената по
делото обратна разписка за пощенска пратка с код 1110013309511 на куриерско дружество
„МиБМ Е.“ ООД, молбата е изпратена по куриер на 26.10.2022 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 от
ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности /чл. 129, ал. 2 от ГПК/. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите,
исковата молба заедно с приложенията се връща, а съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от
ГПК, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения
едномесечен срок съдът обезсилва заповедта за изпълнение, както и изпълнителния лист,
издаден по чл. 418.
Предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил
констатираните от съда нередовности, включително ако не е представил пълномощното,
2
когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесените държавни такси и
разноски, когато такива се дължат /чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК/.
В случая дадените от съда указания са своевременно изпълнени от ищеца, като
видно от представената с частната жалба обратна разписка за пощенска пратка на
куриерско дружество „МиБМ Е.“ ООД, молбата в изпълнение на дадените от съда указания
с разпореждането от 13.10.2022 год. е подадена по куриер на 26.10.2022 год., т.е. в
законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението /на 20.10.2022 год./.
Следователно, не са били налице предпоставките за връщане на исковата молба по чл. 129,
ал. 3 от ГПК, както и за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Етрополския
районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 186 от 09.11.2022 год. по гр.д. № 242/2020 год. по описа на
РС-Е., с което съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 133/2020 год. на ЕтРС, върнал е подадената
искова молба от „ЧЕЗ Е. Б.“ АД /понастоящем „Е.П.“ ЕАД/ срещу ЕТ „В.-В.Х.“, гр. Е. и е
прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените от съда указания за
отстраняване нередовностите на исковата молба по исковете по чл. 422 от ГПК, и ВРЪЩА
делото на РС-Е. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3