№ 1038
гр. Русе, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100818 по описа за 2025 година
Юрисконсулт Б. С. – пълномощник на „Топлофикация Русе” АД твърди, че Е. С. Й. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №*********,
находящ се в гр.Русе, *******.
Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода
30.09.2024г. – 25.09.2024г. топлинна енергия, визирана в 23 фактури, на обща стойност
2154.02 лева. Счита, че потребителят дължи 165.77 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 02.12.2024г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение срещу Е. С. Й. за претендираните главница, лихви и
разноски. Предвид факта, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
заповедният съд, указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си и последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Е. С. Й. с ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ******* дължи на
„Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С. Ж. Ж. сумите: 2154.02
лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 30.09.2023г. до
25.09.2024г. по 23 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024г.
и 165.77 лева - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.П. Х. – особен представител на ответника Е. С. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
1
на претенцията.
Намира същата за недоказана.
Поддържа, че отчитането на доставената топлинна енергия и калкулирането й, могат
да се извършват само от лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ, което ЕС е избрала по
реда на чл.139б ЗЕ. Твърди, че в случая дяловото разпределение не е извършено от такова
лице, вследствие което прави извод, че отчитането на топлоенергия не е извършено
надлежно, респективно задължението на ответника не е установено по размер.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
Присъединяването на ЕС с административен адрес: ****** към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на Договор №******г.
На 10.10.2023г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Топлоснабдяване“ АД – Шумен
е сключен договор, по силата на които ищецът възложил, а „Топлоснабдяване“ АД приело да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост по
списък (Приложение 1 и Приложение 2) към контракта, в които фигурира и сграда в гр.Русе,
*******.
За периода 30.09.2024г. – 25.09.2024г. ищцовото дружество начислило на ответника
сумата 2154.02 лева, визирана в 23 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.
На 06.01.2022г. Е. С. Й. подала заявление до ищцовото дружество с молба да бъде
открита партида на нейното име за плащане доставена топлоенергия в имот на адрес:
*******, вх.Б, ет.2 и представила титул за собственост на имота.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е
образувано ЧГД №*******г. и на 05.12.2024г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №3573 по реда на чл.410 ГПК срещу Е. С. Й. с ЕГН: ********** за сумите:
2154.02 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
30.09.2023г. до 25.09.2024г. по 23 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 04.12.2024г. и 165.77 лева - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г.;
разноски в размер на: 46.40 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и
2
компетентно. Съобразно приетите по делото писмени доказателства и справки,
предоставени от ищцовото дружество, вещото лице установило, че процесния имот е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“
ЕАД под абонатен №*********. Въведеното дялово разпределение на топлинната енергия се
осъществявало от „Топлоснабдяване“ АД - Шумен. Констатирано е, че през процесния
период, за имота се водят под отчет 5 отоплителни тела – четири радиатора и щранг – лира и
се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на ищцовото дружество. В
жилището били монтирани пет уреда за дялово разпределение на топлинна енергия – четири
индивидуални разпределителя и един водомер за битова гореща вода. При спазване
правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, експертът изчислил потребената
от абоната топлоенергия и такси за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия за
БГВ“, които за спорния период възлизат на 2153.95 лева с ДДС.
Вещото лице е констатирало, че за процесния период абоната е отчитан реално от
инкасатор на „Топлоснабдяване“ АД.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 2154.02
лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 30.09.2023г. до
25.09.2024г. по 23 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024г.
и 165.77 лева - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №*******г., издадена по реда на чл.410 ГПК
по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от
взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието
на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите,
породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния период ответникът в качеството на
купувач е ползвал топлинна енергия и сумите за нея са начислени законосъобразно, а
ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на топлинна енергия се придобива
ex lege, с придобиване право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за доставка на
топлинна енергия. Разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
(каквато е тази, в която се намира процесният апартамент), се извършва по система за
3
дялово разпределение (чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия
в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение, свързано с продажба на
топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна собственост са топлопреносното
предприятие и собственикът или ползвателят на имота.
В настоящия случая не се спори, че ответникът е собственик на ползвател на
апартамент в гр.Русе, *******, факт установен с приложения към исковата молба договор за
дарение, обективиран в нотариален акт №********г. на нотариус при РРС.
С оглед цитираните по-горе законови разпоредби ответникът се явява потребител,
респективно отговаря за задължения, свързани с доставената в имота топлинна енергия.
Неоснователен е доводът, че след като не са спазени разпоредбите на чл.139а и
чл.139б от ЗЕ, то отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно, респективно не е
установено дали и в какъв размер е доставена топлинна енергия.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“. Разпоредбата на чл.139, ал.2 ЗЕ възлага отговорността за извършване
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, които
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ, каквото, за процесния период, е и
„Топлоснабдяване“ АД. Действително нормата на чл.139б ЗЕ указва на клиентите в сграда –
етажна собственост, да изберат лице, регистрирано по реда на чл.139а ЗЕ за извършване
услугата дялово разпределение, но неизпълнението на това задължение не може да доведе
до отпадане отговорността за заплащане потребената топлинна енергия. Доколкото са
установени всички материални предпоставки относно възникването на облигационно
правоотношение между страните, съществуването, изискуемостта и размера на вземането, то
абонатът дължи стойността на потребената топлинна енергия. Аргумент в посочения смисъл
се извежда и от разпоредбата на чл.61 от Наредба №Е-РД/12.03.2020г., според която дори
когато договорът с лицето по чл.139б ЗЕ е прекратен, разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие
или от доставчика, т.е. от ищеца, съобразно методиката по приложението към Наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл.139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Е. С. Й. не установява изпълнение на договорното си задължение в срок, поради
което и съобразно заключението на приетата по делото експертиза, претенцията като
4
доказана следва да бъде уважена за сумата 2153.95 лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са
направените от „Топлофикация Русе“ ЕАД разноски по делото в размер на 875 лева –
заплатена държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед факта, че
претенцията е основателна, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 146.40 лева –
разноски по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Е. С. Й. с ЕГН:
********** с адрес: гр.Русе, ******* дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.С. Ж. Ж. сумите: 2153.95 лева - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 30.09.2023г. до 25.09.2024г. по 23 фактури,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024г. и 165.77 лева - лихва за
забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №*******г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №*******г. по
описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2153.95 лева до предявените 2154.02 лева.
ОСЪЖДА Е. С. Й. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 875 лева – разноски по ГД №818/2025г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е. С. Й. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД,
ЕИК117005106 сумата 146.40 лева – разноски по ЧГД №*******г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5