Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на петнадесети септември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 10095
по описа на съда за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „А.И.“ АД против Р.Б., представлявана от М.на Ф.., с
която предявява обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 580 427,52 лв., която
сума представлява 20% такса за производство на електрическа енергия през
периода от 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., удържана от ищеца от „НЕК“ ЕАД и
внесена в държавния бюджет без основание, ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от извършването на непозволеното увреждане,
евентуално считано от датата на предявяване на иска-29.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност и
за същите суми ищецът предявява искове за осъждане на Р.Б., представлявана от М.на
Ф.. да му заплати претендираните суми на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД,
евентуално чл.59 ЗЗД.
При условията на евентуалност
предявява и иск с правно основание чл.4,§3 от ДФЕС за сумата от 580 427,52 лв.,
представляваща таксата за производство на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия в размер на 20% за
периода от 1 юли до 10 август 2014 г., удържана от „Национална електрическа
компания“ ЕАД от ищеца и внесена в държавния бюджет, ведно със законната лихва
върху посочената сума от извършването на непозволеното увреждане, евентуално от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Поддържа се, че ищецът е
производител на електроенергия от възобновяеми източници (фотоволтаична
електроцентрала)-„ФтЕЦ Самоводене“, находяща се в УПИ І-156 и УПИ І-566 по
плана на с.Самоводене, общ.Велико Търново. Твърди се, че ищецът е получил
лицензия за производство на електрическа енергия с № Л-320-01 на 18.01.2010 г.
на основание чл.39, ал.1, т.1 във връзка с чл.21, ал.1, т.1 от Закона за
енергетиката със срок 25 години.
Твърди се, че фотоволтаичната
централа е присъединена към преносната мрежа с договор за присъединяване на
производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа на „НЕК“
ЕАД № ЕП-441 от 08.12.2010 г. Твърди се, че фотоволтаичната централа е въведена
в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05.1077/17.10.2011 г., издадено от
Дирекцията на национален строителен контрол.
Твърди се, че ищецът е сключил с
„НЕК“ ЕАД договор № ИЕ-33016/11 г. от 28.11.2011 г. за изкупуване на електрическа
енергия на преференциална цена в размер на 699,11 лева/МВтч без ДДС, която се
прилага до изтичането на срока на договора.
Поддържа се, че с т.т.2 и 3 от §6
от ЗР на Закона за бюджета за 2014г. бил създаден раздел V в глава четвърта от
ЗЕВИ-Такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия и били приети чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 356, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2
и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4, с които текстове било въведено задължението за
събиране на такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл.31, ал.1 от ЗЕВИ без
ДДС. Твърди се, че таксата се удържала и внасяла от обществения докладчик
„Национална електрическа компания“ ЕАД, която имала задължение да подава
тримесечна справка в КЕВР и да превежда удържаните такси в срок до 15-то число
на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответната справка.
Поддържа се, че с е Решение №
13/31.07.2014г. Конституционния съд обявил тези норми за противоконституционни.
Твърди се, че Държавата е
възложила на народните представители да упражняват държавни
функции-законодателната власт е възложена на НС, което е колективен орган,
състоящ се от 240 народни представители и се явява възложител на тяхната
работа. Твърди се, че е налице противоправно поведение на длъжностните лица,
съставящи колективния държавен орган НС, изразяващо се както в приемане на
противоконституционни разпоредби, така и в бездействие-неуреждане на
възникналите в резултат прилагането на противоконституционна разпоредба правни
последици по реда на чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд и в
двумесечния срок предвиден в чл.94, ал.4 от Правилника за организацията и
дейността на НС.
Твърди се, че в резултат на
горното противоправно поведение ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в нереализиран приход от цена на произведената от него ел.енергия
в размер на исковата сума в размер на удържаната такса. Твърди и наличие на
пряка причинна връзка, тъй като ако нормите не са били приети, то съответните
суми не биха били дължими от крайния снабдител и биха били получени от ищеца.
Твърди, че с приемането на
процесните законови разпоредби, народните представители съществено са нарушили
и разпоредбата на чл.107, апр.1 от ДФЕС.
При условията на евентуалност
твърди, че е налице неоснователно обогатяване по отношение на удържаните такси,
тъй като те са преведени към държавата след датата на отмяна на
противоконституционните разпоредби.
При условията на евентуалност се
твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 59 ЗЗД и платените от ищеца суми
следва да му бъдат възстановени. Налице е разместване на имуществено благо от
патримониума на ищцовото дружество в патримониума на ответника, в резултат на
което имуществото на ищеца е намаляло, съответно е настъпило обедняване. От
друга страна, настъпило е обогатяване на имуществото на ответника с размера на
заплатената от ищеца такса, като липсва и правно основание за прехвърляне на
имуществено благо.
При условията на евентуалност
ищецът поддържа, че със законодателното си бездействие да уреди последиците от
противоконституционния акт, държавата нарушава нормата на чл.4,§3 от ДФЕС. Нарушава я и с това, че МФ също не е
съобразило в указанията за годишното приключване на банкови сметки на бюджетни
организации за 2014 г., че постъпления по противоконституционния акт след
10.08.2014 г. не следва да се превеждат към централния бюджет и не е изменило
инструкцията. Твърди се, че вследствие на отмяната на чл.35а, ал.1 от ЗЕВИ,
крайните снабдители са подали запитване към КЕВР относно процесните периоди, а
отговор не е предоставен, отговор който да съответства с промяна на правното
положение след обявяване на акт за противоконституционен. Липсва и указания в
тази връзка към обществения доставчик. Твърди извършено нарушение на чл.107, §1
ДФЕС. Поддържа се, че останалите производители на енергия от възобновяеми
източници са поставени в по-благоприятно положение от производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които са задължени да
плащат такса. Твърди се недопустимост на създаването на особен, специален
правен режим на някой субекти на стопанската дейност, а изключването от този
специален режим за други.
В срока по чл.131 ГПК Държавата
депозира отговор на 05.09.2019 г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Л.Ч.-К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата
молба.
Поддържа се, че предявените
искове са недопустими по съображения, които обаче касаят същността на спора, а
не неговата допустимост.
Поддържа се, че да се приеме, че
гражданските съдилища могат да осъществяват контрол за законосъобразност на
законите и на актовете по упражняване на законодателна власт е равнозначно на
пряко нарушение на основните принципи, установени в самата конституция.
Що се отнася до възраженията за
недопустимост на предявените искове, поради липса на легитимация на ответника,
същите касаят спора по същество, а не допустимостта на предявените искови
претенции.
По същество ответникът оспорва
главните и евентуални искове изцяло като неоснователни, необосновани и
недоказани по основание и размер с правни аргументи подробно изложени в
отговора.
Заявява възражение за настъпила
погасителна давност с твърдението че от момента на твърдяния деликт 04.12.2013
г. до датата на предявяване на исковата молба са изминали повече от пет години.
По същество намира, че искът с
правно основание чл.4,§3 от ДФЕС е изцяло недоказан и неоснователен,
респ.неоснователно е оплакването за нарушение на чл.107 от ДФЕС.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалните си представители поддържа предявените искове по съображения
изложени подробно в исковата молба, както и в представената по делото писмена
защита. Претендира разноски, за които представят списък.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли изцяло. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, моли съда да определи адвокатското възнаграждение под минимума.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът има
качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (фотоволтаична
централа). Не се спори, а и с представените писмени доказателства, се
установява, че ищецът е собственик и оперира с „ФтЕЦ Самоводене“, находяща се в
УПИ І-156 и УПИ І-566 по плана на с.Самоводене, общ.Велико Търново. Ищецът е
получил лицензия за производство на електрическа енергия с № Л-320-01 на
18.01.2010 г. на основание чл.39, ал.1, т.1 във връзка с чл.21, ал.1, т.1 от
Закона за енергетиката със срок 25 години. Фотоволтаичната централа е
присъединена към преносната мрежа с договор за присъединяване на производител
на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа на „НЕК“ ЕАД № ЕП-441
от 08.12.2010 г. Процесната фотоволтаичната централа е въведена в експлоатация
с Разрешение за ползване № СТ-05.1077/17.10.2011 г., издадено от Дирекцията на
национален строителен контрол.
Между страните не се спори, а и с
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е сключил с „НЕК“
ЕАД договор № ИЕ-33016/11 г. от 28.11.2011 г. за изкупуване на електрическа
енергия на преференциална цена в размер на 699,11 лева/МВтч без ДДС, която се
прилага до изтичането на срока на договора. Така въз основа на сключения с „НЕК“
ЕАД договор и за процесния период, ищецът е издал следните фактури №№: 187/31.07.2014 г. с обща стойност
по фактурата 2 680 644,79 лв. и № 188/31.08.2014 г. с обща стойност
2 394 614,50 лв.
Със заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че общо за периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г.
от ВяЕЦ собственост на ищеца, са произведени 4 151 188,800 кВтч
ел.енергия на обща стойност 2 902 137,60 лв., върху която са удържани 20% такса
в общ размер на 580 427,52 лв.
Установява се, че удържаните от
дружеството такси са внесени по бюджетната сметка на КЕВР по реда на чл.35а от
ЗЕВИ на 16.10.2014 г. Постъпилите в Комисията средства са прехвърлени към
централния бюджет при спазване на указание, издадено съвместно от МФ и БНБ.
От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3
от Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014 г. (отменен) е въведена такса за
производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на
таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където:
ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната
цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството
изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители
по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия са задължени за таксата по ал. 1. Между страните не е спорно, а и това
обстоятелство е известно, че проектозаконът за държавен бюджет на Р.Б. за 2014
г. е внесен от правителството в 42-рото Народно събрание, без в него да
фигурират новосъздадените и атакувани от президента на републиката текстове.
Между първото и второто четене тези текстове се предлагат от представители на
една парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси. Новите текстове в
проектобюджета се обсъждат в Комисията на заседанията на 27 ноември и 3
декември 2013 г., след което се внасят за обсъждане в пленарната зала на второ
четене на 3 декември 2013 г. и са приети след дебати на следващия ден-4 декември
2013 г., като § 6, т. 2 и 3 от ЗДБ-2014 г.
С решение № 13 от 31.07.2014 г.
на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., нормите от ПЗР на ЗДБРБ
за 2014 г. са обявени за противоконституционни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД, с които ищецът ангажира отговорността на ответника Държавата с
твърдението, че удържането на таксите от ищеца е незаконосъобразно, тъй като
законовите норми, регламентиращи дължимостта на таксата, са обявени за
противоконституционни, поради което са прилагани незаконосъобразно в посочения
период, което е причинило претендираните имуществени вреди. Твърдяното деликтно
действие е приемането на противоконституционен закон от Народното събрание.
На първо място и във връзка с
възраженията на ответника, настоящият съдебен състав намира предявените искове
за допустими. В съдебната практика на
ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и в трайната практика на съдилищата, се приема, че на
основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата отговоря пряко за вредите,
причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица.
Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалният
закон уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се
реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Държавата е правноорганизирана
социална общност. Тя е субект на правото, различен от нейните граждани.
Държавата е носител на права и задължения, формира своя воля, различна от тази
на отделния гражданин, изразява я и я осъществява; това тя прави чрез своите
органи, които действат „за“ нея и „вместо“ нея. Народното събрание е висш държавен орган,
натоварен от Конституцията с осъществяването на най-важни държавни функции-законодателство,
контрол и други посочени функции.
Следователно допустимо е ответникът
да носи отговорност за вредите, причинени от този неин законодателен орган.
За надлежната процесуална
легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за
длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото вземане
срещу държавата, е въпрос на материално-правна легитимация по иска.
Или казано по друг начин-за действия и бездействия на държавни органи
извън хипотезите на ЗОДОВ държавата отговаря пряко именно на основание чл.7 от Конституцията, като приложение намира института на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 ЗЗД (Решение № 289 от 10.09.2012 г. по гр.д.№ 809/2011 г.
на ІV г.о., Решение № 299/2015 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 1814/2013 г. на ІV
г.о., Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 5002/ 2014 г. на ІІІ г.о.,
Решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр.д.№ 2262/ 2018 г. на ІV г.о.). По този
начин всъщност се осигурява непосредственото действие на конституционно
регламентираната отговорност на държавата за вреди.
По съществото на предявения иск. Искът
е основателен по следните съображения:
Народното събрание е единствения
законодателен орган и за да осъществява конкретни задачи, на него са му
предоставени определени права, които е задължен да осъществява. Според чл.84,
т.1 от Конституцията, Народното събрание разполага с изключителната
компетентност да приема, изменя, допълва и отменя законите. Държавната власт се
осъществява при съобразявяне на конституционно установения принцип на
разделение на властите, който изисква взаимно зачитане на компетентността, без
никоя от тях да накърнява самостоятелността и независимостта на останалите-
(Решение № 5 от 2003 г. на КС, Решение № 8 от 2006 г., Решение № 3 от 2018 г.
на КС).
При деликтната отговорност превес
има принципа за пълно обезщетяване на увреденото лице. Ето защо, когато
държавата накърни конкретни права на носителя на тези права, носителят на
накърненото конституционно субективно право може да обоснове своя деликтен иск
с непосредственото действие на съответната разпоредба на конституцията.
Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС
възникналите от обявения за противоконституционен закон правни последици се
уреждат от Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание тези правни последици трябва да бъдат уредени в срок от
два месеца от влизането на решението на съда в сила. Разпоредбата на чл.22,
ал.4 ЗКС има предвид заварените висящи правоотношения, които са възникнали по
силата на обявения за противоконституционен закон. Този текст обаче няма
никакво отношение към необходимостта от правна уредба на съответните отношения.
Конституционният съд упражнява единствено контрол за конституционност на
законите и затова няма правомощие да дава задължителни предписания на
държавните органи, включително и на Народното събрание. Ето защо той не би
могъл го задължава да отстрани. Създаването на нужната правна уредба е от
компетентността на Народното събрание. Дали обаче ще бъде приета правна уредба
на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
Предвид горното основният въпрос,
на който следва да се отговори е: какви са правните последици от обявяване за
противоконституционен на закон, който има действие върху заварени
правоотношения. По този въпрос е образувано и к.д.№ 5/2019 г. на КС на РБ, по което
е постановено Решение № 3 от 28 април 2020 г., съобразно което обявените за
противоконституционни ненормативни актове-закони във формален смисъл, решения
на Народното събрание и укази на президента-са невалидни от приемането или
издаването им.
По отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.
Решението на Конституционния съд,
с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за
противоконституционен, няма възстановително действие.
Настоящият съдебен състав споделя
мнението, че конституционното решение, с което един закон или разпоредби от
него, са обявени за противоконституционни няма обратно действие, т.е. то не
преурежда вече настъпили факти, а се отнася до действието на правни норми.
Затова нито тълкувателните решения на КС, нито тези, с които се решават спорове
за съответствие на закон с Конституцията, пряко не отнемат и не предоставят
конкретни права. Такова едно решение обаче, поради принципите за върховенство
на Конституцията (чл. 5, ал.1) и за нейното пряко действие (чл. 5, ал.2), без
автоматично да предизвиква краен резултат по отношение на заинтересованите
лица, служи като правно основание за претендиране на определени права.
Системното тълкуване на разпоредбите на чл. 151, ал. 2 на КРБ и чл. 22, ал. 4
на ЗКС навежда на извода, че постигането на търсения ефект поначало предполага
съчетаване на акта на конституционния съд (негативния законодател) с този на
органа, приел самия акт и уреждащ последиците от неговото обявяване за
противоконституционен (позитивния законодател).
Когато обаче органът, който е
задължен да уреди възникналите от неприлагането на противоконституционния акт
последици, бездейства, това не означава, че сме изправени пред състояние на пълна невъзможност за защита
на основните права. В такива случаи, позовавайки се на конституционното решение,
заинтересованите лица биха могли да предявят искове пред съответните съдилища
(граждански или административни) и така на общо основание да претендират за
признаване на техни субективни права, използвайки постановеното конституционно
решение като валидно правно основание.
На следващо място, както е прието
в Решение № 71/06.04.2020 г., гр.д. № 3804/2019 г., Решение № 72/21.04.2020 г.,
гр.д.№ 2377/19 г., и двете на ВКС, ІV гражданско отделение, постановени по реда
на чл.290 ГПК, приемането
на противоконституционен закон от Народното събрание е противоправно.
Запазването на действието на противоконституционния закон за
"заварените" приключили отношения от влизането в сила на закона до
влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което е установена
противоконституционността, не санира противоправността на приемането на закона.
Обратното, решението на Конституционния съд, с което се установява
противоконституционността на закон, установява със задължителна по отношение на
всички сила на пресъдено нещо (за която съдът следи служебно и длъжен да
зачете), че законът е противоконституционен. Това не може да означава друго,
освен че приемането му е във висша степен противоправно.
В хода на настоящото производство
ищецът доказа, че в процесния период 01.07.2014 г.-09.08.2014 г. и на основание
§ 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Р.Б.
за 2014г., с които са създадени: чл.
35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и
4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, от него са удържани такси в
размери, установени с писмените доказателства по делото и заключението на ССчЕ,
от което се установява също така, че тези такси са внесени по бюджетна сметка
на КЕВР по реда на чл.35б от ЗЕВИ, а постъпилите в Комисията средства са
прехвърлени към централния бюджет.
Безспорно е, че разпоредбите на
основание на които от ищеца са удържани процесните такси, с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., са
обявени за противоконституционни.
С оглед изложеното по-горе, при
безспорно установено противоправно действие-приемането на противоконституционен
закон от Народното събрание, както и бездействие на законодателя да уреди
възникналите правоотношения в този период и изричното позоваване на ищците на
Решението на КС, както и съобразно Решение на КС по к.д. № 5/2019 г., съобразно
което обявените за
противоконституционни закони са невалидни от приемането им, съдът намира, че
следва да се зачете правното положение такова, каквото е съществувало преди
влизане в сила на противоконституционните разпореди, т.е. без дължимост на такса
за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
С оглед на горното съдът намира,
че на ищеца са причинени имуществени вреди в размер на удържаните от него такси,
поради което следва да бъде обезщетен.
По размер искът е доказан,
съобразно заключението на ССчЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност. Действително деликтът е
извършен на 04.12.2013 г. с приемането на противоконституционния закон, но
вредата за ищеца е настъпила на 16.10.2014 г. с превеждането на сумите в полза
на ответника, а именно по бюджетната сметка на КЕВР. От тази дата и до датата
на предявяване на исковата претенция на 29.07.2019 г., не са изтекли пет
години.
С оглед основателността на
главната искова претенция, основателна и доказана се явява акцесорната
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана. Ищецът претендира лихва от датата на увреждане, която в случая е
16.10.2014 г., от която дата следва да се присъди законната лихва. По отношение
на претенцията за лихва, ищецът не е въвеждал възражение за погасителна
давност.
С оглед на уважаване на първата
предявена претенция, съдът не дължи произнасяне по претенцията за законна лихва
от датата на исковата молба, доколкото последната е предявена при условията на
евентуалност.
Предвид уважаването на първата
ищцова претенция по иска с правно основание чл.49 ЗЗД, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявените искове.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
направените от него разноски в пълен размер.
Основателно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Видно от приложеното по делото (л.245-248) пълномощно, упълномощените от
ищеца процесуални представители, упражняват дейност в „С.Е.Е.К.М.ЛЛП-клон
България“ Д..У, вписано в СГС по ф.д. № 101/2011 г., БУЛСТАТ *******
С представените по делото фактура
№ 8504/07.08.2019 г. и извлечение от банковата сметка на „С.Е.Е.К.М.ЛЛП-клон
България“ Д..У, се установява, че на 13.08.2019 г. сумата по фактура №
8504/07.08.2019 г. е постъпила по сметката на дружеството. Установява се, че за
процесуално представителство по настоящото дело ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 13 690,81 лв., съответно 16 428,97 лв. с
ДДС.
Минималното адвокатско
възнаграждение при материален интерес от 580 427,52 лв., изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
13 138,55 лв., съответно 15 766,26 лв. с ДДС, до който размер съдът
намалява възнаграждението.
Делото е с правна сложност,
поради което намира, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не
следва да се определя под неговия минимум.
При това положение ищецът е
направил разноски, както следва: адвокатско възнаграждение с ДДС -15 766,26
лв., внесена ДТ-23 217,10 лв.и 300 лв.-депозит вещо лице, или общо
разноски в размер на 39 283,36 лв., които се дължат от ответника на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на
Ф.., гр. София, ул. ********да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на „А.И.“ АД,
дружество учредено и регистрирано в ТР при АВ-София с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Изгрев, кв.Д., ул. ********, бизнес сграда
1, ет.3, ап.4 сумата от 580 427,52
лв. /петстотин и осемдесет хиляди четиристотин двадесет и седем и 0,52 лв./,
която сума представлява сбор от
удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през
периода от 01.07.2014 г.-10.08.2014 г., на основание § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби
към Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014г., с които са създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал.
1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, които са били обявени за противоконституционни с
решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на
10.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 16.10.2014
г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати и сумата от 39 283,36 лв. /тридесет и девет хиляди двеста
осемдесет и три и 0,36 лв./ разноски направени от ищеца пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: