Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238 22.10.2019 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и втори октомври 2019 год.
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело №
712 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на
чл.435 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК въз основа
на жалба рег.№ 644/10.10.2019 год. на взискателя Националната
агенция за приходите,гр.София,бул.“Княз Дондуков“ № 52 срещу постановление от
14.06.2019 год. по изп.д.№ 111/20111 год. на
държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр.Каварна,с което е
отказал принудително изпълнение срещу длъжника Д.Ц.Д.,ЕГН **********,действащ и
като ЕТ“***- Д.Ц.Д. по изп.д.№ 111/2011 год. по
описа на СИС при Районен съд Каварна за събиране на паричното вземане на НАП
гр.София по депозирани молби рег.№№ 55/11.02.2019 год. и 227/07.06.2019
год.,тъй като искането било подадено след изтичане на двугодишния срок по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е налице основание за прекратяване на изпълнителното
дело,а именно :за периода от 18.02.2016
год. (датата на влизане в законна сила на решението по предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК) до 11.02.2019 год. (датата,на която е депозирана в СИИ
РС Каварна молбата на взискателя с искане за
предприемане изпълнителни действия-запор върху трудови възнаграждения) е изтекъл срок повече от две години,с което е
осъществен фактическия състав на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Посочено е ,че обжалвания акт е постановен от ДСИ в отклонение от предвижданията на ГПК (чл.420
,чл.402 ал.3 от ГПК, чл.433 ал.1 т. 8) и т.10 от тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015
год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно допускане и
отмяна на обезпечителната мярка”спиране на изпълнението”;последиците на
обезпечителната мярка и отмяната й касателно възможността на взискателя
да иска от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия;последиците
на влязло в сила съдебно решение по иск
по чл.422 от ГПК ,за постановяването на което взискателят
не е уведомен ;наличието на бездействие на кредитора, имащо за последица прекратяване на изпълнителното производство; значението
на периода на бездействие в условията на спряно изпълнително производство.
Отправено е искане постановлението от 14.06.2019
год. по изп.д.№ 111/20111 год. на държавния съдебен
изпълнител при Районен съд гр.Каварна,с което е прогласено прекратяване на
изпълнителното дело да бъде
отменено и бъде постановено продължаване
на изпълнителното производство с извършване на действията,за които е отправена
нарочна молба.
При данни,че постановеното неизгодно за
жалбоподателя постановление му е връчено на дата 28.06.2019 год.,жалбата е
депозирана при ДСИ при РС гр.Каварна с рег.№ 253/03.07.2019 год. в срока по чл.436
ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Длъжникът Д.Ц.Д.,ЕГН **********,действащ
и като ЕТ“***- Д.Ц.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана,което свое становище е изразил в подадено в срока и по реда на чл.436
ал.2 от ГПК възражение рег.№ 325/07.10.2019 год.
В
изложените по реда на чл.436 ал.3 от ГПК мотиви,ДСИ излага доводи,че срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е преклузивен и обвързан с производството по
предявен иск по чл.422 от ГПК. Възобновяването на изпълнителното
производство било обусловено от
уважаване с влязло в сила решение на иска по чл.422 от ГПК и отмяна на
определението на заповедния съд по
чл.420 от ГПК.Последното действие било предоставено изключително на волята на взискателя,за когото след влизане на съдебното решение била
открита правната възможност да действа и прави искания пред съответния съдебен
изпълнител.
Окръжният съд
след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи
следната фактическа обстановка по жалбата:
Изпълнителното
производство е образувано разпореждане
на ДСИ от дата 14.12.2011 год. въз основа на молба рег.№ 538/09.11.2011 год. на
НАП и изпълнителен лист от дата 06.12.2010 год.,издаден въз основа на заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 491/03.12.2010 год. по ч.гр.д.№ 757/2010
год. на Районен съд Каварна срещу
длъжника Д.Ц.Д.,ЕГН **********,действащ и като ЕТ“***- Д.Ц.Д..
По молба на Д.Ц.Д.,ЕГН
**********,действащ и като ЕТ“***- Д.Ц.Д. и на основание чл.420 от ГПК , с
определение № 57/10.02.2012 год. по ч.гр.д.№757/2010 год. ,Районен съд
Каварна е спрял изпълнението по изп.д.№ 111/20111 год. по описа на Държавния съдебен
изпълнител при КРС.Определението за спиране е било потвърдено с определение № 276/21.04.2012 год. по ч.гр.д.№
271/2012 год. на Добричкия окръжен съд.Въз основа на посочените определения с
постановление от дата 08.05.2012 год. и
на основание чл.432 т.6 от ГПК ,Държавния съдебен изпълнител е спрял принудителното
изпълнение,за което взискателят е бил уведомен на
дата 22.05.2012 год.
С решение №
313/07.10.2014 год. по в.гр.д.№ 403/2014 год. на Добричкия окръжен съд е било
отменено решение № 29/27.02.2013 год. по гр.д.№ 351/2012 год. на КРС и постановено уважаване на предявения от НАП
гр.София положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на Д.Ц.Д.,ЕГН
**********,действащ и като ЕТ“***- Д.Ц.Д..Решението на въззивния
съд не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 154/18.02.2016 год. по т.д.№ 297/2015 год.
на ВКС,ІІ т.о.
За събиране на
вземането на държавата по изпълнителното дело,с молба рег.№ 55/11.02.2019 год.,НАП е поискала на основание чл.512 от ГПК да бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника.С разпореждане от 20.02.2019
год.,ДСИ е отказал поисканото с молбата принудително изпълнение срещу длъжника до представяне от взискателя
на съдебен акт,с което се отменя допуснатото от съда по ч.гр.д.№757/2010 год. спиране на
изпълнението .
Взискателят е подал молба рег.№ 227/07.06.2019 год.,с която в изпълнение на
разпореждането на ДСИ е представил определение № 242/02.05.2019 год. по ч.гр.д.№757/2010 год. на КРС,с което е било отменено допуснатото
обезпечение с определение № 57/10.02.2012 год. по ч.гр.д.№757/2010 год. чрез
налагане на обезпечителна мярка на основание чл.420 ал.2 от ГПК,а именно
спиране на изпълнението по изп.д.№ 111/20111 год. по описа на Държавния съдебен изпълнител
при КРС. Определението е постановено по подадена от НАП гр.София молба за
отмяна на допуснатото обезпечение от дата 26.03.2019
год.
С
обжалваното постановление,ДСИ е отказал принудително изпълнение срещу длъжника
по депозирани молби рег.№№ 55/11.02.2019
год. и 227/07.06.2019 год.,тъй като искането било подадено след изтичане на
двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е налице основание за прекратяване
на изпълнителното дело,а именно за периода
от 18.02.2016 год.(датата на влизане в законна сила на решението по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК) до 11.02.2019 год.(датата,на
която е депозирана в СИИ РС Каварна молбата на взискателя
с искане за предприемане изпълнителни действия-запор върху трудови
възнаграждения) е изтекъл срок повече от
две години,с което е осъществен фактическия състав на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Така
изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Постановлението
на държавния съдебен изпълнител,с което е отказано извършване на поискано от взискателя изпълнително действие и е прогласено
настъпило по закон прекратяване на
принудителното изпълнение е законосъобразно.
При
издадена заповед по чл. 417 ГПК,
независимо от постъпило срещу нея възражение от длъжника и образувано
производство по установителния иск по чл. 422 ГПК, същата подлежи на незабавно изпълнение,
поради което е предвидена и възможност за спиране на изпълнението съгласно чл. 420 ГПК. В този смисъл е изричната
разпоредба на чл. 422 ал. 2 ГПК. Последната предвижда, че
предявяването на установителния иск не спира
допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 ГПК. Целта на иска по чл.422 ал.1 от ГПК е да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането,предмет на
издадената заповед за изпълнение,срещу която длъжникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК. Изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение в
хипотезата на чл.417 от ГПК се стабилизира след влизане в сила на съдебното
решение по установителния иск,ползващо се със сила на
пресъдено нещо.В зависимост от изхода по делото по установителния иск,изпълнението ще бъде прекратено –чл.422 ал.3 от ГПК или
кредиторът се събере сумата по изпълнителния лист.
Спиране
на изпълнението е регламентирано в чл. 420 ГПК и се осъществява от съда при подадено от длъжника възражение след
издадена заповед по чл. 417 ГПК. Мярката "спиране на изпълнението" съставлява временно
преустановяване на следващите изпълнителни действия от съдебния изпълнител.
Това спиране е специално и различно от спиране на изпълнителното производство,
регламентирано в чл.
432 ГПК. Спирането на изпълнителното производство от страна на съда
прегражда правото на съдебния изпълнител да осъществява каквито и да е
изпълнителни действия във връзка с процесното
вземане, освен предприемането на мерки по обезпечаването му, тъй като отнема на
съдебния изпълнител преценката за обстоятелствата, наложили произнасянето на
съда. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана
да се извършват действия по изпълнителното дело, то не е пречка да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и
вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от
трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да
бъде назначаван пазач. Спирането на принудителното изпълнение на паричното
вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на
постъпилите парични суми на взискателя -така решение
№ 273/14.12.2015 год. по гр.д.№3303/2014
год. на ВКС,ІV г.о.; решение № 2730/16.04.2019
год. по в. гр. д. № 1440/2019 год. на СГС.
Спирането
на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК
предпазва длъжника от последиците на незабавното изпълнение в хода на висящ
исков процес по чл.422 от ГПК.Определението за спиране на изпълнението има
привременен характер и осигурява защитата на длъжника до установяване
съществуването на вземането по установения ред. Целта на спирането по реда
на чл. 420 ГПК е да се избегне принудителното
изпълнение по оспорената заповед за незабавно изпълнение, докато е висящ искът
по чл.
422 ГПК .След влизане в сила на
съдебното решение за уважаване на иска по чл.422 от ГПК,тази защита следва да
се счете за отпаднала по право,а мярката -за изчерпила действието и
предназначението си,т.е. не е необходима нарочната й отмяна.С оглед на
горното е неоснователно позоваването от взискателя на разпоредбата на чл. 402 от ГПК.Същата
регламентира нарочната отмяна на допуснато от съда обезпечение в производството
по Глава тридесет и четвърта от ГПК,предназначено за охрана на правата на ищеца
по бъдещ или висящ иск,поради което е
неприложима в специалния случай касателно охрана правата на
длъжника -ответник по иска по чл.422 от ГПК срещу незабавното изпълнение .Вън
от горното ,отмяната по чл.402 от ГПК
може да бъде постановена по молба на заинтересована страна,т.е. въз основа на искане
на всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата
обезпечителна мярка-така т.6 от тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 год.
по тълкувателно дело № 6/2013 год. на
ВКС, ОСГТК. Взискателят безспорно разполага с процесуална
легитимация да иска отмяна на обезпечението,тъй като правната му сфера е
засегната от обезпечителната мярка.
По правилото на чл.296 т.3 от ГПК в сила влизат решенията,по
които касационната жалба не е допусната до разглеждане.Съгласно разпоредбата на
чл. 7 ал.2 от ГПК ,съдът връчва на страните
препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване . В ГПК не е
предвидено задължение за съдилищата да връчват на страните препис от актовете,
които не подлежат на обжалване. За постановяване на окончателните съдебни
актове, страните са длъжни сами да следят по аргумент за противното на
правилото на чл.7 ал.2 от ГПК.
Перемцията е санкция за бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само ако взискателят няма възможност да действа поради наличие на
обективни и непреодолими пречки.
Съгласно чл. 61 от ГПК, който съдържа общо правило, приложимо и в
изпълнителния процес ,при спиране на производството се спират и всички
започнали да текат, но неизтекли още срокове. Следователно, в рамките на настоящия изпълнителен процес,
двугодишният срок по чл.
433 т. 8 от ГПК, е спрял да тече на датата на постановеното по реда на
чл.420 от ГПК спиране на незабавното
изпълнение -21.04.2012 год.,отпаднало на датата на влизане на съдебното решение по
иска по чл.422 ал.1 от ГПК- 18.02.2016 год.
Взискателят е двигател на
изпълнителния процес, като по неговата воля съдия изпълнителят извършва
действията по изпълнение в рамките на
закона. Взискателят не се освобождава от задължението
да следи извършваните в изпълнителното
производство действия и да поддържа висящността на
процеса, като се съобразява с определените в
закона срокове - прилагане на разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т.8 от ГПК е санкция за
неговото пасивното поведение . Взискателят не е
освободен и от задължението да следи за новонастъпили факти,налагащи своевременно възобновяване на
активността му. Съдия изпълнителят няма задължението да следи развитието на
съдебни спорове между взискател и длъжник, той по
волята на взискателя извършва вменените му от закона
действия по изпълнението. Взискателят е този, който
преценява интереса си и движи развитието на изпълнението,като негово е
задължението да уведоми ДСИ за отпадане пречката за развитие на изпълнителното
производство. Продължаване на действията е предпоставено
изключително на волята и активността му.
В българското право няма правна норма, съгласно която
страната, бездействала през определен период от време, да може да се позове на
своето бездействие и да черпи права от него (в случая по твърденията в жалбата -3 годишно бездействие по узнаване резултата
по правен спор с участието на взискателя и с
благоприятен за него изход). Бездействието на взискателя
не може да се приеме като основание за мотивиране на извода, че за този период
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е текъл -така решение № 1/24.01.2013 год. по
в.т.д.№ 349/2012 год. на Бургаския апелативен съд,недопуснато до касация с определение № 926/08.12.2015 год. по т.д№
2465/2013 год. на ВКС,І т.о.
Определението
на ВКС,с което не е допуснато до касационно обжалване решението на Добричкия окръжен съд за
уважаване иска на взискателя по чл.422 ал.1 от ГПК е породило действие от дата на
неговото постановяване -18.02.2016 год. и
от този момент следва да се счете за отпаднало спирането на изпълнението по изп.д.№ 111/2011 год. по описа
на СИС при Районен съд Каварна за събиране на паричното вземане на НАП гр.София . Действия
по събиране на вземането са предприети едва на дата 11.02.2019
год.,т.е. една година след настъпилото по закон прекратяване на изпълнителното
производство-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По тези
съображения,обжалваното постановление на ДСИ е законосъобразно
постановено,поради което и съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег.№ 644/10.10.2019 год. на взискателя Националната агенция за приходите,гр.София,бул.“Княз
Дондуков“ № 52 срещу постановление от 14.06.2019 год. по изп.д.№
111/20111 год. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр.Каварна,с
което е отказал принудително изпълнение срещу длъжника Д.Ц.Д.,ЕГН **********,действащ
и като ЕТ“***- Д.Ц.Д. по изп.д.№ 111/2011 год. по
описа на СИС при Районен съд Каварна за събиране на паричното вземане на НАП
гр.София по депозирани молби рег.№№ 55/11.02.2019 год. и 227/07.06.2019
год.,тъй като искането било подадено след изтичане на двугодишния срок по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е налице основание за прекратяване на изпълнителното
дело,а именно :за периода от 18.02.2016
год. (датата на влизане в законна сила на решението по предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК) до 11.02.2019 год. (датата,на която е депозирана в СИИ
РС Каварна молбата на взискателя с искане за
предприемане изпълнителни действия-запор върху трудови възнаграждения) е изтекъл срок повече от две години,с което е
осъществен фактическия състав на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.