Определение по дело №2642/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 18
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20193630202642
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

18/9.1.2020г.

 

Шуменският районен съд, втори състав, на девети януари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание  в следния състав:

                                             

                                                                                              Председател: Диана Георгиева

   

Сложи за разглеждане ЧНД № 2642 по описа за 2019 г. на ШРС и констатира следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.5 и сл. от НПК, въз основа на депозирана жалба, първоначално в ШРС на 11.12.2019г., която е била окомплектована и върната от ШРП на 17.12.2019г. от „Медицински център МБАЛ – Шумен“ ЕООД, гр. Шумен, представлявано от управителя д-р Георги Иванов, чрез адвокат Светозар Г. Петков от ШАК срещу Постановление на ШРП от 05.12.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 474/2014г. по описа на РУ гр. Шумен. 

Жалбата е подадена от легитимирано за целта лице - представляващия пострадалото юридическо лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните правни съображения:   

Наказателното производство е било образувано срещу виновното длъжностно лице за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 от НК, във вр. с чл.201 от НК, изразяващо се в това, че в периода от 17.04.2014 год. до 23.04.2014 год. в гр. Шумен присвоило чужди пари в големи размери – около 28 000 лева, връчени му в това качество да ги пази и управлява.

От материалите по Досъдебно производство № 474/2014г.  по описа на РУ – Шумен се установява следната фактическа обстановка: През 2007г. Свидетелката Йорданка Панайотова Иванова по силата на трудов договор започнала работа като касиер в „Медицински център МБАЛ Шумен” ЕООД. Било й възложено да съхранява и отчита всички финансови средства постъпващи в центъра. Когато Иванова била в отпуск, била замествана от дъщеря си – свид. Светла Жекова, която работела като служител „Човешки ресурси” в центъра, като за целта и предоставяла ключа от касата в която се съхранявали постъпващите парични средства. Паричните средства се съхранявали в метална каса в кабинета на Иванова, като ключ за касата имала само Иванова и касата била оборудвана със СОТ. Медицинския център имал банкова сметка *** „Токуда банк” клон Шумен. В Центъра нямало главен счетоводител, като тези функции изпълнявала свид. Красимира Петрова – главен счетоводител на „МБАЛ-Шумен” ЕАД гр. Шумен, по силата на граждански договор. Било й възложено да контролира работата на Иванова.

В Медицински център на „МБАЛ-Шумен” ЕАД гр. Шумен работела и свид. Зюлбие Мехмед като служител „Информация”, като същата събирала потребителските и други такси заплащани от пациенти на центъра. Получените суми отчитала в края на всеки работен ден на свид. Йорданка Иванова с дневен отчет, в който вписвала поименно за всеки лекар какви такси са внесени. Сумирала сумите и ги вписвала в дневния отчет и в касова книга, която тя съхранявала, а парите предавала на свид. Иванова. Когато Иванова отсъствала, Мехмед се отчитала на свид. Светла Жекова по същия начин.

През пролетта на 2013г. на свид. Красимира Петрова направило впечатление, че свид. Иванова държала големи суми пари в касата и не ги внасяла по сметката на дружеството в банката. Петрова направила забележка на Иванова, да не съхранява големи суми в касата, а да ги внася в банката. Не последвала реакция на Иванова, поради което Петрова разговаряла с управителя на дружеството и по негово нареждане свид. Иванова внесла част от наличната сума в касата, по сметката в банката, но не цялата. В края на 2013г. на свид. Иванова била извършена инвентаризация на касата. В комисията извършила инвентаризацията били включени свидетелките Йорданка Иванова, Светла Жекова и Зюлбие Мехмед. Бил съставен протокол за извършената инвентаризация, според който сумата налична в касата отговаряла на сумите по касовата книга. Свид. Мехмед дала показания, че не е участвала в провеждане на инвентаризация на касата в края на 2013г. като твърди, че само е подписала документ от тази инвентаризация. Според този протокол в касата е имало наличност над 20 000 лева. Като разбрала за тази сума, свид. Петрова отново казала на свид. Иванова да внесе сумата в банката.

На 15.04.2014г. свид. Петрова поискала свид. Иванова да й предостави  касовата книга и извлечение от банката за наличността по банковата сметка на дружеството. На 17.04.2014г. в 16.30 ч. свид. Иванова предоставила на свид. Петрова касовата книга и банково извлечение. При запознаване с касовата книга и банковото извлечение, свид. Петрова установила, че в касата се съхранявали над 27 000 лева, а в банковата сметка имало само 700 лева. Ядосана, тя наредила на свид. Иванова в първия работен ден след Великденските празници да внесе сумата в банката, като за целта щяла да й осигури служебен транспорт и придружител. Свидетелката Иванова обещала да изпълни нареждането на свид. Петрова. Около 17 ч. същия ден, свид. Иванова била в стаята си при касата, когато решила да вземе със себе си в домът си и наличните пари от касата на дружеството. За целта извадила наличните пари от касата – около 29 000 лева, поставила ги в найлонова торба и си тръгнала. Прибрала се в домът си, като не споменала на близките си, че е взела парите от касата на дружеството. На 18.04 и на 21.04.2014 г. Свидетелките Иванова и Петрова били в медицинския център, тъй като имали неотложна служебна работа, като и през двата дни Петрова казвала на Иванова, че парите трябва да се внесат в банката, но последната не заявила на Петрова, че е взела парите от касата и ги е прибрала в домът си.

В първия работен ден след празниците – 22.04.2014г. свид. Петрова осигурила служебен транспорт на Иванова и я изпратила да внесе по сметката в банката парите, които установила, че се съхраняват в касата на Центъра. Заедно с Иванова тръгнала и свид. Мария Жекова – счетоводител в „МБАЛ Шумен” ЕАД, която също била изпратена по работа от свид. Петрова. На Жекова станало известно, че Иванова е изпратена до банката, за да внася пари. Тя видяла, че Иванова носела със себе си дамска чанта и друга чанта от плат с цип, но не видяла дали Иванова е носела пари в някоя от тези чанти. Двете отишли в офиса на „Токуда банк” Шумен. Иванова отишла при свид. Грешкова – служител на банката, като свид. Жекова разбрала, че Иванова и Грешкова подписвали някакви документи. Тъй като свид. Жекова свършила работата си в банката по бързо, тя се разбрала с Иванова, двете да се срещнат до НОИ в гр. Шумен, където щял да чака и служебния транспорт. След това Жекова отишла в НОИ. През това време Иванова получила от свид. Грешкова документи за изплатени заплати и си тръгнала без да внесе пари по сметката на Центъра. Когато Жекова приключила със задълженията си в НОИ, тя излязла от сградата на НОИ и видяла Иванова на отсрещния тротоар, която заявила на Жекова да се прибира със служебния транспорт, тъй като тя - Иванова имала работа в НОИ. Жекова се прибрала в „МБАЛ Шумен”.

След като двете - Жекова и Иванова се разделили /фактическата обстановка от този момент следва да се приеме на базата на показанията на Иванова и частично от показанията на свид. Василева и Станиславова/, Иванова отишла в домът си, за да вземела парите на Центъра, които съхранявала в домът си. В домът си поставила плика с парите в дамската си чанта, ципа на която затворила и тръгнала пеша обратно към банката. По пътя се почувствала зле и отишла при личния си лекар – свид. Диана Василева. В кабинета на свид. Василева, Иванова била придружена от мед. сестра – свид. Веселина Станиславова до тоалетна на третия етаж на ДКЦ-1, като двете чанти носени от Иванова тя оставила в кабинета на Василева. След връщане от тоалетната, Иванова била прегледана от свид. Василева, която установила леко занижено кръвно налягане на Иванова и предложила на последната да полежи на кушетка в друга стая на кабинета. Иванова отишла в другата стая придружена от Василева, като двете чанти на Иванова били пренесени в тази стая. Малко по късно Иванова си тръгнала, като заявила на Василева, че щяла да си вземе такси. Като излязла от кабинета, Иванова взела такси и тръгнала към офиса на „Токуда банк” Шумен, за да внесяла парите на Центъра, които взела още преди празниците. По пътя установила, че дамската и чанта била с отворен цип и от нея липсвала торбичката в която били служебните пари. Иванова проверила и в другите части на дамската си чанта, но парите ги нямало. Тогава тя казала на шофьора на таксито да я откара в медицинския център – на работното й място. В центъра установила, че освен парите, липсвала и връзката с ключове от работното й място. Иванова останала в центъра до края на работния ден, но не в стаята, в която работела, а в „Регистратура”, тъй като го нямало и ключа за нейната стая. След това се прибрала в домът си.

През това време – още около 12 часа, свид. Петрова съобщила на свид. Валентин Димитров - управител на „Медицински център МБАЛ Шумен” ЕООД, че изпращала Иванова до банката да внесе служебни пари които съхранявала в касата на центъра, тъй като имало голяма сума пари в касата. В следобедните часове свид. Димитров по телефона попитал Петрова, дали Иванова е внесла парите в банката, на което Петрова отговорила, че нямала информация, но щяла да попита и да съобщи на управителя. Петрова потърсила Иванова при свид. Зюлбие Мехмед и поръчала на последната да й се обади когато Иванова се върне на работното си място. Около 16 ч. свид. Мехмед съобщила на свид. Петрова, че Иванова се обадила по телефона, че й било станало лошо и щяла да посети личния си лекар. Тогава Петрова звъняла в офиса на „Токуда банк” Шумен и установила, че не са внасяни пари по сметката на центъра, въпреки, че Иванова е ходила до банката и в 16.30 ч. съобщила за това на управителя Димитров. Петрова съобщила на Димитров, че не можела да се свърже с Иванова по телефона и настояла Димитров да търси Иванова по телефона за информация относно служебните пари. Малко по късно свид. Димитров се свързал по телефона с Иванова и я попитал какво ставало с парите. Иванова отговорила, че й било станало лошо и за това не успяла да внесе парите в банката. Тогава свид. Димитров предложил да изпрати такси на Иванова и тя да донесе и остави в касата на центъра парите, тъй като касата била оборудвана със СОТ. Иванова отговорила, че нямало да излиза от домът си и нямало опасност за парите, а на другата сутрин щяла да ги внесе в банката. При този разговор Иванова не съобщила на Димитров за изчезването на парите.

На 23.04.2014г. около 8 ч. свид. Иванова поискала да се срещне с Димитров в центъра, като при срещата им, тя съобщила на Димитров, че парите ги нямало заедно със служебните ключове, включително и ключа от касата. На въпрос на Димитров, Иванова разказала версията с отиването при личния лекар и изчезването на парите. Димитров попитал Иванова, защо не му съобщила предния ден за изчезването на парите, на което Иванова отговорила, че я било страх. Тогава Димитров извикал свид. Петрова и юриста на „МБАЛ Шумен” и тримата отишли в стаята на Иванова при последната, която отново пред тях разказала какво е станало предния ден. След това свид. Димитров наредил на Иванова да съобщи в полицията за изчезването на парите, което Иванова сторила.

Същия ден – 23.04.2014г. било образувано д. п. № 474/2014 г. по описа на РУП Шумен срещу виновното длъжностно лице за извършено престъпление по чл.202 от НК.

По това д. п. били събрани доказателства за финансовото и имотното състояние на Иванова и членовете на нейното семейство. От тези доказателства – писмени и гласни се установява, че в годините назад Иванова и нейното семейство многократно са теглили кредити, погасявали са ги, като имало и забавяния, както и, че са продали част от притежавани от тях недвижими имоти за погасяване н кредити, както и са ипотекирали други недвижими имоти за погасяване на кредити.

Били назначени и три ССЕ. От заключението на първата ССЕ на в. л. Д. Илиева се установява, за 2012 и 2013 г. не са извършвани инвентаризации на касата, тъй като по същество така извършените не отговаряли на счетоводните изисквания. При извършената инвентаризация на касата на 24.04.2014г. била установена липса на 29 497. 06 лева,  като тази липса се дължала на неизвършени инвентаризации за 2012 и 2013г. Не са спазени изискванията на Плана за документооборота и Счетоводната политика, касаещи извършването на инвентаризации. Вещото лице е установило, че са спазени изискванията за водене на касовата книга и касовите операции като правилно и редовно е водена касовата отчетност. Според в. л. не може да се  установи периода на възникване на липсата в касата на центъра.

От заключението на втората ССЕ на в. л. Я. Патраманова, на която са поставени задачи за установяване на механизма на присвояването и в кой момент започва и в кой момент приключва присвояването, се установява: На първо място – движението на паричните средства в касата по месеци от началото на 2013 г., като на 24.04.2014 г. в касата е следвало да има 29 500. 86 лева и е установена липса на 29 497. 06 лева. На второ място – в. л. е констатирало, че в оригинала на дневните отчети на касовата книга и втория екземпляр от същата, приложени към ПКО и РКО са налице корекции във втория екземпляр от касовата книга, като не е налице подпис на лицето извършило корекциите, както и кога са извършени. На трето място – установено е след м. август 2013г., че парите в касата започват да нарастват, но внасяния в банката не са извършвани. Внасяния в банката е имало през 2013г. до м. август, след което не са внасяни пари в банката. На четвърто място – в. л. приема, че процесът на присвояване е започнал на 17.04.2014г. и е завършил на 24.04.2014г.

От заключението на третата ССЕ на в. л. Н. Филева е видно, че инвентаризацията на 28.12.2012г. не е извършена съгласно Закона за счетоводството, а инвентаризация за 2013г. изобщо не е правена. Извършената на 24.04.2014г. инвентаризация отговаря на всички изисквания за провеждане на инвентаризация на касова наличност. Съгласно инвентаризационния опис е констатирана липса в размер на 29 497,06 лева. Периода на възникване не може да бъде определен, защото последната проведена инвентаризация през 2012г. не отговаря на нормативните изисквания. Приходите, формирали сумата от 29 497,06 лева са вследствие на постъпления от наеми, медицински прегледи, потребителски такси и възстановени суми от разход на консумативи.  

Безспорно установено по делото е, че свид. Йорданка Иванова към месец април 2014г. е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.„б“ от НК, като в това и качество е било поверено имущество-пари, което да пази. Установено е безспорно, че липсващата от касата на дружеството парична сума е в размер на 29 497,06 лева. Безспорно е установено, че свид. Йорданка Иванова е взела тази сума пари от касата и че, само тя разполага с ключ от нея а и самата тя не отрича това, като твърди, че е имала добрите намерения да внесе парите в банката, но по някакъв необясним начин парите са изчезнали.

Неправилно наблюдаващия прокурор е приел, че няма доказателства от които да се направи извода, че Иванова е присвоила парите и се е разпоредила с тях и поради това не можело да се докаже по несъмнен начин длъжностното присвояване, пред вид факта, че ключа от касата е даван понякога при нейно отсъствие на дъщеря й – свид. Светла Иванова и не можело да се установи кой точно е присвоил парите. Противоречия между дъщеря и майка в тази насока не са установени. Майката твърди, че изнесла парите от касата и в последствие ги е „загубила“. Дъщерята не се споменава никъде. Настоящият състав намира, че по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че е възможно посочената парична сума да е била предмет на противозаконно отнемане от трето неустановено по делото лице. В този ред на мисли от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че дамската чанта на Иванова, в която твърди, че се е намирала паричната сума, не е била оставяна без надзор след нейното излизане от дома й. Както става ясно от показанията на самата Иванова същата се е разделяла с чантата си единствено по време на престоя си в лекарския кабинет на д.р Диана Василева - Димитрова. В същото време обаче от разпита на свидетелите д-р Диана Стоянова Василева-Димитрова и Веселина Иванова Станиславова се установява, че чантата на Иванова не е била оставена без надзор, като са имали непосредствена видимост към нея, докато Иванова е била до тоалетната, а след завръщането й в кабинета чантата е била пренесена до леглото, на което е лежала Иванова и тя не се е разделяла с нея.

Съдът не споделя изложения от представителя на ШРП извод, че за да е налице длъжностно присвояване е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице се е разпоредило с обществено имущество в свой личен интерес или в интерес на други лица. В тази връзка съдът съобрази правната теория и константната съдебна практика, които приемат, че когато се установи точно размерът на касовата липса и е установено наличие на длъжностно присвояване, съдът не е задължен да събира доказателства за усвояване присвояването на всеки отделен лев от липсващата сума, нито за установяване за какво точно са изразходвани присвоените суми. В този смисъл са Решение № 394 от 11.08. 1986г. на ВС по н.д. № 386/86г. I н.о., Решение № 394 от 15.09.1980г. по н.д. № 354/80г. I н.о., Решение № 460 от 12.10.1994г. по н.д. № 359/94г. I н.о., Решение № 553 от 21.11.1980г. по н.д. № 545/80г. I н.о.  Съдът не споделя извода на прокурора, че присвояване ще има не само когато е констатирана липса, а е необходимо да се установи и разпореждането на конкретното длъжностно лице с тези парични средства в свой или чужд интерес, като за второто нямало доказателства. Безспорно е установена липсата на пари от касата на центъра. Установени са и разпоредителни действия на Иванова – без разрешение или съгласие на управителя на медицинския център, тя е взела парите от касата и ги е отнесла в домът си. Отделно от това, свид. Иванова не е съобщила този факт нито на управителя, нито на свид. Петрова или друг служител, не само преди 22.04.14г., още повече, че е била известена, че на 22.04.14 г. ще й бъде осигурен служебен транспорт, за да внесе парите от касата в банката, нито на 22.04.14 г., когато според нейните твърдения са изчезнали от дамската й чанта, парите.

Прокурорът обсъжда и установеното от заключенията на ССЕ, че с оглед липсата на правила досежно лимита на паричните средства, които следва да се съхраняват в касата в края на всеки работен ден и месец, както и липсата на последващ контрол относно движението на паричните средства. На тази база се прави извод, че механизма на присвояване би могъл само да се предполага – дали присвояването е еднократен акт или множество такива, а също и за авторството – дали извършител е само Иванова или само нейната дъщеря или и двете заедно. Съдът  не приема и тези изводи. Следва да бъде обсъдено какво е провокирало Иванова да извади от охраняваната каса и да отнесе в дома си посочената парична сума точно на 17.04.2014 г., в края на работния ден – в 17.00 часа, непосредствено преди четири предстоящи почивни дни, и то след като малко по-рано същия ден е била уведомена от главния счетоводител Красимира Георгиева Петрова, че на 22.04.2014г. /първия работен ден след великденските празници/ ще й бъде осигурен служебен транспорт и придружител, за да отиде и да внесе посочената сума в обслужващата медицинския център, банка. Нелогично звучи и поведението й на самия ден 22.04.2014 год. – след като й е било съобщено, че служебният автомобил и придружителят я чакат, за да отиде до банката, вместо да ги уведоми, че паричната сума не е у нея и да поиска да минат през дома й, за да я вземе и внесе в банката, е симулирала дейност на банковото гише, което евентуално е имало за цел да заблуди придружаващите я лица, че ще извършва банкова операция по внасяне на паричните средства в банката; в същото време, в късния следобед, при телефонно обаждане от д-р Димитров, когато вече е било установено, че сумата не е била внесена в банката, е продължила да твърди, че тя се намира у нея, в дома й, отказвайки да отиде до банката, заедно с него.

Настоящият съдебен състав не споделя и доводът на представителя на ШРП, че от събраните в хода на разследването доказателства не може да бъде индивидуализирано времето на извършване на деянието. С факта, че на 17.04.2014г. в 17,00 часа /преди няколкото празнични дни/, Йорданка Иванова е отворила охраняваната каса и е изнесла от нея наличната сума, която отнесла в дома си, е осъществено разпореждане с тези чужди пари, поверени й в качеството на касиер да ги пази и управлява.  Действително от 31.03.2014г. до 11.04.2014г. свид. Иванова действително е била в платен отпуск. На 17.04.2014г. след обяд свид. Иванова е представила на свид Красимира Петрова касовата книга и документи, от които по документи  касовата наличност била 28 – 29 000 лева, а в банковата сметка имало само 700 лева

Предвид гореизложеното, съдът намира, че постановлението на прокурор при ШРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 474/2014г. по описа на РУ гр. Шумен, се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При решаването на въпросите по чл.242, ал.1 от НПК прокурорът следва да обсъди целия събран доказателствен материал и всички релевантни обстоятелства по случая, като също така следва да положи допълнителни усилия за формирането на фактическите и правните си изводи. Крайният акт следва да се мотивира убедително, в съответствие със закона и установената съдебна практика.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът

 

 

 

                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯВА изцяло Постановление от 05.12.2019г. на Шуменска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по д. п. № 474/2014г. по описа на РУ гр. Шумен.

ВРЪЩА  досъдебно производство № 474/2014г. по описа на РУ Шумен на ШРП с указания да бъдат изпълнени надлежно задълженията по чл.226, ал.2 и ал.3 от НПК

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните  пред Шуменски окръжен съд.

Препис от определението, ведно с досъдебно производство № 474/2014 г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен да се изпрати на ШРП. 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :