Решение по КНАХД №1109/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 68в и сл. от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Н. против Решение № 287/19.07.2025г., постановено по АНД № 579/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №007061/20.02.2025г., издадено от Началника на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68е, ал.2 от ЗЗП, на основание чл. 210а, ал. 2 от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Релевирани са доводи за нарушение на материалния закон, поради неправилното му приложение. Излага съждение, че наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт, а в условията на евентуалност прилагане на чл. 28 от ЗАНН с предупреждение за нарушението. Моли за присъждане на разноски за две съдебни инстанции по представен списък.

Ответникът - Началникът на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Пазарджик е образувано по жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД против Наказателно постановление №007061/20.02.2025г., издадено от Началника на териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 68в във вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68е, ал.2 от ЗЗП, на основание чл. 210а, ал. 2 от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил НП и е присъдил разноски в полза на ответника. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и изрично посочени и обсъдени фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно относимата нормативна уредба във връзка с извършеното от жалбоподателя нарушение на забраната за нелоялна търговска практика, установена след извършена проверка от длъжностни лица на ТО на Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП въз основа на документи за сключен в гр. Септември, Договор за паричен заем.

Съдът е приел, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН процедура и съдържа визираните в чл. 42 от ЗАНН реквизити. НП е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и в него не се установяват пороци, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, като последните са съставени в сроковете по ЗАНН. Прието е, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. По същество са изложени подробни доводи, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68е от ЗЗП, което се доказва безспорно от доказателствата по делото.

Съдът е посочил, че "Изи Асет Мениджмънт" АД предоставя в рамките на своята търговска дейност потребителски кредити на физически лица, като по делото не се спори, че на 19.02.2024 г. в гр. Септември между "Изи Асет Мениджмънт"АД и В. е сключен договор за паричен заем. Съдът установил, че в част II т.8 „Изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит” от Стандартен европейски формуляр (СЕФ) към договора за потребителски кредит се съдържа преддоговорна информация относно трите възможни варианта на обезпечения по договора за кредит, които заемателят се задължава да предостави в тридневен срок от сключването му, сред които е и това за одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки. Обсъдил е, че в част III, т.10 от СЕФ са посочени единствено разходите, дължими при просрочени плащания, като никъде не е конкретизиран размерът на разходите при предоставяне на обезпечение на заема от одобрено отзаемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки, както и на общия, формиран с неговото възнаграждение, размер на кредита, така както е посочено в погасителния план към договора за кредит. Съдът е приел, че така формулираните сведения в съдържанието на СЕФ безспорно са насочени към потребителите и имат за цел убеждаването им да предприемат едно или друго поведение следствие на възприемането им по начина, по който са предоставени касателно размера на разходите по кредита. Форматът, в който е била предоставена информацията обаче, е оставил потребителя в неведение относно действителния размер на дължимата месечна вноска по заема в случаите на предоставяне на третия вид от възможните видове обезпечения по договора. Вместо така подбрания подход, за да гарантира пълноценно и недвусмислено презентиране на относимите сведения, дружеството е следвало да впише в СЕФ конкретните месечни параметри на дължимата вноска при обезпечен чрез гарант кредит. Съдът е намерил, че така премълчавайки съществена информация, необходима на средния потребител взависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, кредиторът е създал реални предпоставки за заблуждаване на потребителя, създавайки реална възможност "средният потребител" да вземе решение, което в случа, че не е била приложена заблуждаваща търговска практика спрямо него, не би взел.

Така въззивният съд е достигнал до извода, че информацията относно дължимата сума на месечната вноса по кредита при предоставяне на обезпечение чрез дружество гарант е представена в СЕФ по подвеждащ начин и би повлияла върху решението на средния потребител за обвързване с договора, което той не би взел без използването на тази търговска практика. Това е така, доколкото дължимите месечни погасителни вноски и техният конкретен размер е винаги част от съществената преддоговорна информация, като параметрите на този друг разход по кредита реално могат да доведат до модификация в икономическото поведение на потребителя. Позовавайки се на съдебна практика на Върховен административен съд, съставът е посочил, че за реализация на състава на нелоялната търговска практика законът не изисква действително заблуждение, а само съществуваща вероятност от възникването на такова (Решение №1043/04.02.2022г. на ВАС, VII отделение, по адм. д. №6798/2021г.).

Районният съд след като е изчерпал дължимата проверка е обсъдил и неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Приел е че не е нарушен принципа на пропорционалност при определяне размера на "имуществената санкция" от 2000 лв. Така мотивиран е потвърдил НП.

Решението е правилно.

Приетата от съда подробна фактическа обстановка, обосновава мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка настоящият касационен съдебен състав на АС - Пазарджик не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство, приключило с издаването на наказателното постановление, както и в хода на съдебното производство пред РС Пазарджик. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, нито е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Изложените с касационната жалба оплаквания не опровергават достигнатите от първоинстанционния съд изводи относно подвеждането на релевантните фактите към отнмосимите правни норми и тяхното правилно тълкуване и прилагане. Твърденията на касационния жалбоподател възпроизвеждат тези, с които е сезиран първоинстанционния съд и не сочат конкретен порок на оспорения понастоящем съдебен акт. Данните по делото съответстват на тези в проверката по административната преписка, поради което съдът намира за неоснователни твърденията, че нарушението обективирано в НП не представлявало административно нарушение.

Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ съдържа необходима информация за кредита и за да направи своя информиран избор, потребителят трябва да премине през процедура по предоставяне и подписване на документи, които са свързани с договора за кредит /заверка на копие на лична карта, подписване на искане за отпускане на кредит и заплащане на такса кандидатстване на кредит/, т. е. да започне процедура по подписване на документи за реално отпускане на кредит. Действително кредиторът е представил обща информация в табличен вид с основните параметри на кредита, която обща информация правилно е преценено, че не покрива изискваната от ЗПК предварителна информация чрез СЕФ, т. е. тази информация е била недостатъчна и начинът на предоставянето й ограничава потребителя във времето за вземане на информирано решение за сключване на договор.

Несподелими са и твърденията, за своевременно предоставяне на информация на потребителя за сравняване на различни предложения и предоставянето на СЕФ, съответно обвързване на потребителя, подписване на документи във връзка с предоставянето на преддоговорна информация, относно правната квалификация на нарушението, тълкуването и прилагането на чл. 68в и сл. ЗЗП, както и че нарушението представлявало маловажен случай. Данните по делото свидетелстват за наличие на СЕФ, но както и районният съд е установил в него така е представена информация, че тя въвежда в заблуждение, поради обстоятелството, че същата е недостатъчна.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПКр) предвижда, че преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит; информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.

В оспорения съдебен акт правилно са тълкувани и приложени материално правните разпоредби, за които свидетелстват фактите по делото и събраните доказателства. Споделими са изводите за нарушение на забраната по чл. 68в вр. чл. 68 г, ал. 1, чл. 68е, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП касателно забраната за нелоялни търговски практики за поведение, което противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, както и като заблуждаваща търговска практика предвид целия й фактически контекст и всички нейни характеристики и обстоятелства, от което е последвал извод, че не се предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, както и за наложената имуществена санкция по реда на чл. 210а ЗПП, предвиждаща налагане на имуществена санкция от 2000 до 50 000 лева,

За пълнота на изложението, настоящата касационна инстанция, намира за необходимо да посочи, че в част IV Други важни условия по договора за кредит, срещу графа т.1 „Право на отказ от договора“ кредиторът е записал: „Да. Заемателят има право на отказ от сключения договор за кредит в срок от 14 календарни дни, считано от сключването му, при спазване на условията по чл. 29 от ЗПК“. Така записаното също води до заблуждение кредитополучателят и същият може да остане с погрешно възприятие за възможностите предоставени от закона, тъй като в нормата на чл. 29а от ЗПК, изрично е изключена такава възможност за отказ от договора за кредит, касателно договорите за кредит с общ размер, по-малък от 200 евро, както е в конкретния случай.

Районният съд е обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 210а от ЗЗП – за нарушения на чл. 68в, чл. 68 г, чл. 68ж т. 1-11, 13, 15, 18-27 и чл. 68к т. 3-6, на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 2 000 до 50 000 лв. С процесното НП е наложена имуществена санкция на ЮЛ, която е в минималния размер от 2 000 лв.

С оглед което не е налице маловажен случай на административно нарушение. Засегнатите с деянието обществени отношения и права на потребителите са съществен елемент, както на вътрешния правов ред, така и на правото на ЕС. Правата на потребителите, са особено важен елемент от реда на държавно управление. Не е налице "маловажен случай" по смисъла на § 1, т. 4 от ЗАНН – не е налице липса или незначителност на вредните последици, няма смекчаващи обстоятелства, както и нарушението не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за касиране на атакувания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно, което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Така мотивиран съдът намира, че решението следва следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора разноски в полза на касатора не се следват, а с оглед липсата на процесуална активност на ответника по касацията такива не се дължат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287/19.07.2025г., постановено по АНД № 579/2025 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.