№ 309
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000349 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – гр. София,
подадена чрез адв. Б. Д. от АК – гр. Варна, срещу решение № 16/07.04.2022г.,
постановено по т. д. № 130/2021г. по описа на Шуменски окръжен съд, с
което въззивникът е осъден да заплати на Н. Н. М., ЕГН *********, сумата
148 477 лв., преставляващи остатъчен размер над частично предявена и
уважена искова претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в общ размер
от 173 502лв. за щети върху земеделска продукция- насаждения с нахут, в
рамките на стопанската 2017/2018 г., вследствие на застрахован от ответника
риск „Проливни дъждове“ по застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица за застраховка на земеделски култури №
3502180700R00209, издадена на 18.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от уведомяването за щетата- 26.07.2018г., до
завеждане на исковата молба - 24.11.2021г., както и мораторна лихва върху
присъдената сума за главница и присъдената сума за лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 24.11.2021г.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като
1
необосновано, постановено в нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че не са налице
предпоставки за уважаване на исковата претенция. Излагат се съображения за
това, че е налице изключение, предвидено в Раздел VII „Изключени рискове“
от ОУ по процесния застрахователен договор, което е основание за
освобождаване на застрахователя от задължение за заплащане на обезщетение
или, евентуално, за намаляване на размера му. Според въззивника съдът е
пренебрегнал установените от ответника факти /чрез писмени протоколи,
свидетелски показания и експертно заключение/, поради което е постановил
порочно решение, в което липсват мотиви и начин на определяне (метод за
изчисление) на възприетия процент унищожена продукция (85%). Счита, че
обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно
решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата
част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо. В
евентуалност, намира присъденото обезщетение за прекомерно и не отговаря
на критерия за „справедливост“. Иска се отмяна на решението изцяло и
отхвърляне на исковете претенции изцяло като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата Н. Н. М. е депозирал
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалба на насрещната страна. Излагат се съображения, че
всички мотиви и аргументи в жалбата са срещу правилността на влязлото в
сила решение по частичния иск по приключилото т д. № 130/2021г. по описа
на ШОС, а не по обжалвания съдебен акт, който е правилен и постановен в
съответствие със закона. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция.
В подготвително заседание по чл. 267 ГПК, преди да постанови
насрочване на делото в открито съдебно заседание, съставът на ВнАпС е
констатирал, че исковата молба на Н. Н. М., по която е образувано т. д. №
130/2021г. по описа на ШОС, е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и
чл. 128, т. 2 ГПК в частта по акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата
148 477 лв., считано от 26.07.2018г. до 23.07.2021г., тъй като не е посочена
цена на иска и не е заплатена дължимата държавна такса. На основание чл.
2
129, ал. 2 във вр. ал. 4 ГПК, на ищцата са дадени указания и срок за
отстраняване на констатираните нередовности чрез посочване в писмен вид, с
преписи за насрещната страна, размер на претендираната мораторна лихва,
както и за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер
на 4 % върху уточнения размер на иска, по сметката за държавни такси на
Шуменски окръжен съд.
С молба вх. № 5060/19.08.2022г., подадена от надлежно упълномощен
процесуален представите, указанията са изпълнени в срок, като е посочена
цена на акцесорния иск за сумата 50 239.74 лв. и е платена дължимата
държавна такса.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се
поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
С искова молба от 07.08.2019г., подадена от Н. Н. М. в качеството й на
земеделски производител, по която е било образувано т. д. № 86/2019г. по
описа на Шуменски окръжен съд, е предявен частичен осъдителен иск срещу
ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп” с правно основание чл. 405, ал. 1 от
КЗ за сумата 25 025лв. от общо 173 502лв, претендирана като застрахователно
обезщетение за щети, настъпили върху земеделска продукция в рамките на
стопанската 2017/2018г. – насаждения с нахут, вследствие на застрахован от
ответника риск „Проливни дъждове“ по застрахователна полица за
застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на
18.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 07.08.2019г., до окончателното
погасяване на задължението.
С решение № 44/02.07.2020г., постановено по т. д. № 86/19г.по описа
на Шуменски окръжен съд, ТО, частичния осъдителен иск за присъждане на
застрахователно обезщетение и акцесорната претенция за законна лихва са
уважени изцяло. Първоинстанционното решение е обжалвано от
застрахователя, с въззивна жалба, по която е образувано в. т. д. № 497/2020г.
по описа на Варненски апелативен съд, ТО, като същото е потвърдено изцяло
с решение № 260024/11.02.2021г., влязло в сила на 19.03.2020г.
На 24.11.2021г. е подадена втора искова молба от Н. Н. М., в
качеството й на земеделски производител срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
3
иншурънс груп”, с която е предявена за присъждане останалата част от
паричното вземане по уважения частичен иск с правно основание чл. 405, ал.
1 от КЗ, а именно сумата 148 477 лв., представляваща разликата между
пълния размер на претендираното застрахователно обезщетение за щети
върху земеделска продукция - 173 502лв., и размера на уважения частичен иск
за сумата 25 025лв., ведно акцесорни претенции за законна лихва от датата на
входиране на извънсъдебната претенция на ищцата до застрахователя за
заплащане на обезщетение, дължимо по договор за застраховка на земеделски
култури, до завеждането на исковата молба, както и законна лихва върху
застрахователното обезщетение и мораторната лихва, считано от завеждането
на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.
Обстоятелствената част на исковата молба, в която са изложени отново
всички факти и обстоятелства, свързани с основанието на исковата претенция,
е с напълно идентично съдържание в сравнение с тази, с която е предявен
частичния иск, но в допълнение ищцата се позовава на силата на пресъдено
нещо по влязлото в сила решение. По отношение размера на дължимото
застрахователно обезщетение се сочи, че същото представлява 85 % от
застрахователната сума, тъй като съгласно Протокол № 245/07.08.2018г. на
експертна комисия на Общинската служба по земеделие – гр. Шумен,
нанесените щети на общо засята площ с култура „нахут“ в землището на с.
Вехтово, Обл. Шумен, в размер на 85 %. Направено е искане за прилагане на
т. д. № 86/2019г.по описа на ШОС, с цел процесуална икономия и
ненатоварване на делото излишно с дублиране на доказателства.
Ответното застрахователно дружество е подало в срок отговор на
исковата молба, почти идентичен по съдържание на отговора, подаден по
приключилото производство между същите страни по т. д. № 86/2019г. по
описа на ШОС, като се игнорира предходното производство по частичния
иск. Отново се заявяват вече направените и разгледани от предишния съдебен
състав множество възражения срещу основанието на исковата претенция,
като от съдържанието на отговора са отстранени само частите по
доказателствените искания на страните.
Единственото доказателствено искане в производството по т. д. №
130/2021г. по описа на ШОС, направено с исковата молба, за приемане и
прилагане на т. д. № 86/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, е уважено.
4
Преди да очертае кръга на релевантните факти, които е допустимо да
бъдат обсъждани предвид силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по частичния иск и забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за
пререшаване на правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо,
въззивният съд намира за необходимо да посочи, че първоинстанционният
съд е допуснал нарушения на принципа на непосредственост и устност при
събирането на доказателства в гражданския процес / чл. 11 ГПК във вр. чл.
200, ал. 2 и чл. 163 и сл. ГПК/, тъй като част от фактически изводи, както по
основанието на иска, така и по отношение на размера, са направени въз
основа на свидетелски показания и заключение на съдебно-агротехническа
експертиза, събрани в предходното, приключило производство по т. д. №
86/2019г. по описа на ШОС.
Формиране на фактически изводи въз основа на свидетелски
показания, събрани в друго производство – съдебно или досъдебното, е
недопустимо. Назначеното по конкретно дело вещо лице, освен сведения за
съответните общи закономерности, правила и изисквания, съставляващи
специални знания, с които съдът не разполага, предлага на съда своите
доказателствени изводи за фактите по делото. Вещото лице се явява
консултант на съда, който го е назначил, при което даденото заключение по
друго дело, включително и водено между същите страни, не може да бъде
използвано.
Въпреки допуснатите нарушения обжалваното решението на ОС– гр.
Шумен, с което исковете са уважени изцяло, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо. Дали констатираните нарушения, за които въззивният съд следи
служебно с оглед императивния характер на коментираните по – горе
процесуални норми, е довело до неправилност на решението поради
необоснованост на фактическите изводи по допустимия предмет на спора ще
бъде коментирано по– долу в мотивите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
5
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на
пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане
на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е остатъкът от вземането, се касае до
същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му
квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо на
решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
Отнесени към конкретния казус, дадените разрешения от ОСГТК на
ВКС, са директно приложими за преценката относно кръга на спорните
факти, които е допустимо да бъдат разглеждани в новия процес, иницииран
след приключване на производството по частичния иск.
6
По силата на влялото в сила решение № 44/02.07.2020г. по т. д. №
86/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, ТО, е формирана сила на
пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и
субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на
ШОС, следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск по чл. 405, ал. 1
КЗ, в това число: 1./ наличие на валидно застрахователно правоотношение за
застраховка на земеделски култури по риска Клауза 1 - градушка, буря и
проливен дъжд, обективирано в застрахователна полица №
3502180700R00209, издадена на 18.05.2018г., сключено със застрахователното
дружество, привлечено като ответник, по силата на което ищцата, в
качеството си на земеделски производител, е застраховала насаждения с
нахут през стопанската 2017/2018г. в площи от 1 701 дка, находящи се в
землището на с. Вехтово, Община Шумен, при застрахователна сума на 1 дка–
120 лв. или общо за целия масив – 204 120лв.; 2./ настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора – проливни
дъждове през месец юли 2018 г. / около 340% от месечната норма/, с което е
отречено възражението на застрахователя за хипотеза на непокрит риск
„киша“; 3./ претърпени имуществени щети от лицето, претендиращо
обезщетение, от увреждане и погиване на част от застрахованата земеделска
продукция, и 4./ причинна връзка между унищожаването на част от
застрахованите растения и заявеното от застрахованото лице
застрахователното събитие.
Спорните въпроси, по които въззивният съд е допустимо да се
произнесе, са свързани с размера на дължимото застрахователно
обезщетение, респ. дали и в какъв размер следва да се присъди допълнително
обезщетение на ищеца, при съобразяване на вече присъдената сума по
частичния иск от 25 025лв. Следва да се извърши преценка за това каква част
от продукцията е унищожена, респ. унищожаването на каква част от
застрахованата земеделска продукция е в причинна връзка с покрития от
застраховката на земеделска продукция риск – „проливни дъждове“, както и
за наличието или не на основание за намаляване на застрахователното
обезщетение, поради съпричиняване на вредата по застрахования земеделски
7
производител в резултат на неизпълнение на задължения по Раздел VII
„Изключени рискове“ от приложимите за това правоотношение Общи
условия.
За допустимо обосноваване на фактически изводи по предмета на
спора съдебният състав разполага с множество писмените доказателства,
както и веществени доказателства - снимков материал / на диск и на хартия/,
представени по т. д. № 86/2019г. по описа на Шуменски окръжен съд, ТО.
С исковата молба по т. д. № 86/2019г. по описа на ШОС, е представен
Протокол № 245/07.08.2018г., издаден от Комисия при Общинска служба
„Земеделие“ - гр. Шумен, за нанесени щети от обилни дъждове на култура
„нахут“ общо засята площ от 176.34 хектара на Н. Н. М.. Комисията, в чиито
състав са: гл. инспектор отдел „КХ“ при ОДБХ Шумен, ст. инспектор РА при
ОД на ДФЗ – Шумен, мл. експерт в ОД „Земеделие“ – гр. Шумен и мл.
Инспектор в ОЗС, е констатирала при оглед на 08.08.2022г., че в резултат на
непрекъснатите обилни валежи е нанесената щета в размер на 85% от цялата
продукция в площите на земеделския производител Н. Н. М.; реколтата е
провалена, като шушулките са разпукани, зърната са паднали на земята,
почернели и мухлясали; продукцията няма търговски вид и не може да бъде
реализирана на пазара.
Тъй като съгласно Устройствения правилник на Областните дирекции
„Земеделие“, издаден от Министъра на земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 7
от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г., в кръга на правомощията на
длъжностни лица в структурите на Областните дирекции „Земеделие“, е
извършването на проверки и издаването на констативни протоколи за
установяване на щети вследствие на природни бедствия или неблагоприятни
климатични условия / чл. 14, т. 44 /, протоколът се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГГПК.
В предходното производство между същите страни ответното
дружество представя протоколи за огледи на засетите площи, осъществени на
датите 09.08.2018г. и 13.08.2018г. от двама служители на застрахователя,
единият от които – само свидетел, без агрономическо образование. Първият
оглед е направен две седмици след входиране на извънсъдебната претенция
до застрахователя, с която същият е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие. Протоколите съставляват частни писмени документи, неносещи
8
подписа на ищцата, при което няма материална доказателствена сила, освен в
частта за неизгодни за издателя му факти, в която имат силата на
извънсъдебно признание и са противопоставими относно тези факти срещу
своя издател.
При сумиране на засегнатите площи, посочените в обобщаващия
протокол от 13, 17 или 18.08.2018г. / датата е поправена и не се разчита ясно/
за оглед и определяне степен на увреденост на земеделските култури от
застрахователни събития - Част II по полица № 3502180700R00209, се
установява, че констатациите са за 100 % увредена продукция, засадена в
седем от десетте блока на земеделския производител, посочени само с
местности, / без кадастрални №/, което съответства на повече от 85 % от
засетите застраховани площи. Констатациите, че части от застрахованите
растения в някой от масивите са унищожени от инсекти / без да е посочен
вид/, не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като това би било
изгодно за страната, чиито служители са съставили частните писмени
документи. Не се установява и спазване на правилата на приложимите Общи
условия - Раздел ХIV, т. 1 и т. 2, за оглед и определяне степента на
увреденост на културите, относно: състава на комисията, която следва да
извърши огледа, предвидения максимален срок за провеждане на огледа / не е
спазен/, начина на установяване степента на уврежданията – подробна
методика / чрез преброяване и пресмятане на увредени или напълно
унищожени растения в определени по място, брой и площ пробни парцели с
еднакви размери, отстоящи на равни разстояния, задължителен обход по
метода „на кръст“ и т. н./, която не е спазена. Изводът от посочените
нарушения на правилата и методиките на ОУ е, че е проявена
недобросъвестност и застрахователят не е положила грижата на добрия
търговец за установяване на щетите.
Поначало от съдържанието на протоколите, съставени въз основа на
извършени огледи от служител на застрахователя две седмици и повече от
уведомяването за застрахователното събитие, без да са взети проби за
изследване, не може да се изведе констатация, че инсекти са първопричината
за унищожаване на част от застрахованите насаждения, а не че някакъв вид
инсект / неуточнен/ е видян от лицето, извършващо оглед, върху част от
растителните остатъци от вече унищожените насаждения вследствие на
причината, установена посредством официалния документ - Протокол №
9
245/07.08.2018г. във връзка с представени справки са сумата на валежите по
дни за м. 07.2018г. на НИМХ.
Въз основа на съвкупната преценка на коментираните доказателства
съдът приема за доказан факта на унищожаване на 85 % от застрахованите
растения в резултат на проливни валежи през м. 07.2018г., както и наличие на
причинната връзка между покрития риск от застраховката на земеделска
продукция по застрахователна полица № 3502180700R00209, издадена на
18.05.2018г. – „проливни дъждове“ и пълното унищожаването на посочената
част от растенията. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение,
който се формира от 85% от общата застрахователна сума от 204 120 лв.,
възлиза на сумата 173 502лв., от която са присъдени 25 025 лв. Следователно
остава за присъждане исковата сума от 148 477 лв.
Застрахователят не твърди в отговора конкретно поведение /действие
или бездействие/ на застрахованото лице, въпреки че се позовава бланкетно
на неизпълнение на задължения по Раздел VII „Изключени рискове“ от
приложимите за това правоотношение Общи условия. Съответно, при липса
на твърдения не е направено разпределение на доказателствена тежест за
доказване за обстоятелства, които биха съставлявали основание за намаляване
на застрахователното обезщетение, поради съпричиняване на вредата от
застрахования земеделски производител, и доказване не е предприето.
Съображенията във въззивната жалба, че присъденото обезщетение е
прекомерно и не отговаря на критерия за „справедливост“, по съдържание
предполагащи квалифицирането им като оплаквания за нарушение на чл. 52
ЗЗД, не са адекватни на предмета на спора. Процесната главна претенция е за
присъждане на застрахователно обезщетение за имуществено застраховане, в
размер на щета, претърпяна в резултат от унищожени растения от култура
нахут, които са били застраховани, а правилото на чл. 52 ЗЗД е за определяне
справедлив размер за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт.
По акцесорните претенции за лихви за забава.
Искът за присъждане на законна лихва върху сумата от 148 477лв., на
основание чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ за периода от датата 26.07.2018г., на
която застрахователят е уведомен за застрахователното събитие, до завеждане
на исковата молба – 24.11.2021г., е предявен и разгледан като неоценяем иск.
Тази нередовност на исковата молба е отстранена в рамките на въззивното
10
производство представителят на ищцата е посочил цена на акцесорния иск за
сумата 50 239.74 лв.
На основание чл. 409 КЗ, при имуществено застраховане
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, а това е
уговореният от страните срок за плащане, който не може да бъде по – дълъг
от срока по чл. 108, ал.1 – 3 или 5 от КЗ.
В Раздел ХIII, т. 4.3 от Общите условия по застраховката, е посочен
срок за плащане на застрахователно обезщетение - 15 дни след извършване на
огледа, който съгласно Раздел ХI, т. 1 се извършва в срок до 10 дни. В
конкретния казус, максималният срок за извършване на огледа е изтекъл на
05.08.2018г., и съответно - срокът за заплащане на застрахователно
обезщетение– на 20.08.2018г. Следователно ответното дружество дължи и
следва да заплати обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху процесната част от дължимото застрахователно обезщетение /
148 477лв./ за периода от 21.08.2018г. до 23.11.2021г., което възлиза на
сумата 48 007.55 лв., изчислена от съда с програма в “Апис Финанси” за
изчисляване на законна лихва, определена от БНБ, както и законна лихва
върху същата сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2021г. до окончателно погасяване на задължението. Оценяемият
акцесорен иск за мораторни лихви е неоснователен за периода от 26.07.2018г.
до 20.08.2018г., както и за разликата над 48 007.55 лв. до 50 239.74 лв.
Процесуалният представител на ответното дружество не е направил
възражение за погасяване по давност на вземанията за мораторни лихви за
част от периода на забавата.
Освен върху главното парично вземане за застрахователно
обезщетение ищцата е предявила акцесорен иск за присъждане на законна
лихва върху начислена до завеждане на исковата молба мораторната лихва,
непосочена по размер, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2021г. до окончателно погасяване на това акцесорно задължение. За
подобно начисляване на лихва върху лихва /анатоцизъм/ за период след
завеждането на иска върху съдебно признати и присъдени парични
задължения няма законово основание. Искането е неоснователно.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
11
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени в съответните части, както и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищцата разликата над 10 318.48 лв. до 10 439.08 лв. –
съразмерно с уважената част от исковете, като се постанови друго съобразно
мотивите на въззивната инстанция, с което част от акцесорните претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни. В останалата част решението следва да
се потвърди, но с постановяване на изричен подробен диспозитив предвид
посочената едва във въззивното производство цена на осъдителният оценяем
иск по чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 409 и чл. 405 КЗ.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанции
Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски за всяка от
инстанциите са направени от процесуалните представители на двете страни. С
оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, сумата, която ответното дружество дължи на ищцата за репариране на
разноски за първа инстанция, съразмерно с уважената част от исковете е
10 321.85 лв. / от 10 439.08лв. – доказани разноски / и за въззивна инстанция –
8 444.10 лв. / от общо 8 540лв./, а ищцата дължи на ответното дружество част
от юрисконсултско възнаграждение - 3.37 лв. / от общ 300 лв./ за първа
инстанция и сумата 46.82 лв. от 4 169.54 лв. за въззивна инстанция /
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение/. След прихващане на
насрещните задължения за разноски сумата, която ответникът дължи на
ищцата за въззивна инстанция е в размер на 8 397.28лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16/07.04.2022г., постановено по т. д. №
130/2021г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, е осъдено да заплати на
Н. Н. М., ЕГН *********, законната лихва върху главницата от 148 477лв. за
периода от 26.07.2018г. до 20.08.2018г. и за разликата над 48 007.55 лв. до
50 239.74 лв., законна лихва върху присъдената сума за мораторна лихва,
12
считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2021 г., и разликата
над 10 318.48 лв. до 10 439.08 лв., представляващи направените от ищцата в
производството съдебно – деловодни разноски, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове, предявени от НАЗЕХАТ Н. М., ЕГН
*********, срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ №
5, за присъждане на законната лихва върху главница от 148 477лв. за периода
от 26.07.2018г. до 20.08.2018г. и за разликата над 48 007.55лв. до 50 239.74
лв., и законна лихва върху присъдената сума за мораторна лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 24.11.2021 г. до окончателно
изплащане на задължението, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/07.04.2022г., постановено по т. д. №
130/2021г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата част, с която
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – гр. София е осъдено да
заплати на Н. Н. М., ЕГН *********, сумата 148 477 лв., преставляващи
остатъчен размер над частично предявена и уважена искова претенция с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в общ размер от 173 502лв. за щети върху
земеделска продукция - насаждения с нахут, в рамките на стопанската
2017/2018г., вследствие на застрахован от ответника риск „Проливни
дъждове“ по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица
за застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на
18.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 148 477 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 24.11.2021г., до
окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата
48 007.55лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
от 148 477 лв. в размер на законната лихва за периода от 21.08.2018г. до
23.11.2021г., на основание чл. 409 вр. чл. 405 КЗ, както и сумата 10 318.48 лв.
/ десет хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и осем ст./,
представляващи направените от ищцата в производството съдебно -
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ №
13
5, да заплати на Н. Н. М., ЕГН *********, сумата 8 397.28лв. /осем хиляди
триста деветдесет и седем лева и двадесет и осем ст./, представляваща част от
съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция съразмерно с
отхвърлената част от жалбата на насрещната страна, на основание чл. 78, л. 1
ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14