РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А.
Стефанова
Светлана А. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина А. Стефанова
Въззивно гражданско дело № 20205300501856 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
във вр. с чл.200 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№
23743/20.08.2020г. от А. С. С. /впоследствие поч. на
*************., заличен от Окръжен съд – Пловдив на
01.12.2020г. като страна – жалбоподател и вместо него
конституирани наследниците С. П. С., ЕГН – **********, С.
А. С., ЕГН – **********, и Е. А. С., ЕГН – **********/
1
против Решение № 1527/29.04.2020г. на Районен съд –
Пловдив, XII гр.с., постановено по гр.д.№ 15698/2019г., с
което са осъдени да заплатят на Г. С. Б. сумата от 4 940 лв. –
цена на продаден по договор от май 2015г. ненапълно
подготвен за засаждане лозов посадъчен материал, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 30.09.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и да му заплатят сумата от 832.60 лв. -
разноски по делото. Молят да бъде отменено и вместо това да
се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове, ведно със законните последици за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Г. С. Б., чрез адв. А. Й.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Г. С. Б. против А. С.
С. е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на
л.34/ неразделна част към нея, с която посочва, че между
страните имало договор от месец май 2015г., с който
ответникът закупил от ищеца /земеделски производител/
лозови пръчки за засаждане под формата на посадки –
незавършен /ненапълно подготвен за засаждане/ лозов
2
посадъчен материал. Договорено било, ответникът да получи
общо 19 бр. кафези със присадки - парафиниран, четкан от
трици и закален на водна баня, но полуготов лозов материал,
при цена на кафез от 260 лева, или общо 4 940 лв. Стоката
била предадена на ответника, веднъж – 4 кафеза, втори път –
15 кафеза, но цената останала неплатена, въпреки
неколкократните покани. Затова е направил искане да бъде
осъден С. да му заплати сумата от 4 940 лв. /19 кафеза по 260
лв. всеки/, ведно със законовата лихва от датата на
подаването на исковата молба – 30.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските
по делото.
Към исковата молба прилага Г. Б. прилага
Разрешение № 1486/23.11.2005г. на ЗП, изд. от МЗГ по
Сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Регистрационна
карта на земеделски производител от 02.04.2015г., Протокол
за взета проба № 174/14.09.2015г. от МЗХ, БАБХ,
Инспекционни доклади за фитосанитарни проверки от
14.09.2015г. и от 16.09.2015г. от МЗХ, БАБХ. Допълнително в
първото съдебно заседание е представил и други документи,
свързани с извършване на дейността му в с.Б. относно
отглеждането на лозови насаждения/лозови подложки, ведно
с документация за сертифициране, извършени проверки,
полски инспекции и документи за качество на лозовия
посадъчен материал.
Ответникът А. С. С., чрез адв. Р. П., е депозирал
3
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявените искове. Не отрича съществуването на
договор, но твърди различни факти – броя на кафезите бил 12
/вместо 19/, не всички били пълни, при което цената била
определена не на брой кафези, а на брой пръчки, по 0.30 лева
на пръчка. Изтъква, че уговорката между страните била не
той да получи собствен на Б. лозов материал, а да му направи
годен за засаждане материал от донесени от ответника
пръчки , но с присадки /калеми/ на ищеца. Ответникът
получил около 6 000 бр., при обща цена от 1 800 лв.
Застъпва, че тази сума е изцяло платена. Възразява за
съществени недостатъци на продадената стока, тъй като
всички доставени от ищеца присадки били изсъхнали изцяло
до края на 2015г.
В хода на съдебното производство са разпитани
св.В. К. /без родство, работи при ищеца/, св. Б. К. /внук на
ищеца/, св.С. С. /син на ответника/ и П. П. /без родство/.
Районният съд, за да уважи предявения иск с
решението, излага основни съображения, че съществуването
на договора между страните не е спорно, а и е доказано,
защото свидетелските показания на всички свидетели са
еднопосочни в това отношение. Предвид твърденията за
стойността на договора /под 5000 лв./ е отсъствала
процесуална забрана сключването му да се доказва чрез
свидетелски показания, а и никоя от страните не твърди
специална форма на договора. Спорно е било обаче какъв
4
вид е стоката - дали се касае за пръчки, предоставени от С. на
Б., които последният е трябвало да облагороди със собствени
калеми, или пък са поръчани изцяло подготвени от Б. негови
лозови пръчки и калеми. Районният съд е кредитирал
показанията на свид. В. К. /без родство/, според която е имало
предоставени от С. пръчки, които да бъдат облагородени, но
те са били негодни, и това е наложило да се ползват други
такива „от маточника на Г.“; Нейните показания са
преценени като логични и последователни. Спорен въпрос е
бил за количеството на доставеното – дали се касае за 19
кафеза или за общо 6 000 бройки. В тази насока Районният
съд е кредитирал показанията на свид. К., която е казала, че
С. е взел „19 кафеза на два пъти“; а така е твърдял и свид. К.
/внук на ищеца/. Районинят съд е наложил правен извод, че
между страните има договор за продажба на 19 бр. кафези с
лозови пръчки на продавача, на обща стойност от 4 940 лв.
Отново от свидетелските показания на свидетелите К. и К. се
установява, че С. е натоварил стоката; поради което за него
е възникнало облигационното задължение да плати цената.
Ответникът не бил доказал плащането на цената по договора.
Свидетелят С. С. е твърдял такова плащане, но показанията
му са останали изолирани от останалите доказателства по
делото, липсвал и съставен документ /разписка/ затова.
Свидетелят не бил очевидец на предаването на парите, а
предал думи на ответника. Относно възражението за
негодност на доставеното, Районният съд аргументира, че
договорът за продажба между страните няма за предмет
5
напълно готови за засаждане лозови пръчки /калеми/,
съобразно показанията на свидетелите К. и К. Според тях
ответникът приел да му бъдат доставени облагородени, но
неготови пръчки и той сам да поеме отговорността за
последващото развитие на материала, като в замяна на това,
цената на брой пръчка била значително редуцирана. При
задължение за предаване на вещ, определена само по рода си,
по принцип продавача дължи предаването на вещ с поне
средно качество /чл. 64 от ЗЗД/, но тази норма е
диспозитивна, страните могат да се отклонят от изискванията
за качество и са го направили. Оттам, при тази уговорка
между страните, отговорността на Б. за недостатъци не може
да бъде ангажирана на основанието по 193 от ЗЗД, тъй като
отклонението от обичайното качество /респ. негодността за
обикновеното потребление/ е изначално договорено между
страните и купувачът не е направил възражения за
недостатъци по реда на чл. 194 от същия закон. При липса на
такива възражения в срок, Районният съд приема, че вещите
са доставени без отклонение от договореното им качество.
Свидетелят П. е коментирал, че пръчките са били негодни,
тъй като никоя от тях не се била „хванала“ тоест, въпреки
засаждането им не е започнал процес по вкореняване и
растеж на лоза. Районният съд е кредитирал неговите
показания, но въпреки тях не може да се ангажира
отговорност на продавача за недостатъци, тъй като не е ясна
причината за това.
С въззивната жалба на А. С. С. /впоследствие
6
заличен като страна, а вместо него конституирани неговите
наследници С. П. С., С. А. С. и Е. А. С./ се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и намира
същото за неправилно и необосновано.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна
инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото основното възражение на жалбоподателя се
отнася до това, че не е вярно твърдението на ищеца, че му дал
указания да вземе проби от почвата в зависимост от
здравословното състояние, както и да изчака 3 години преди
да засади лозе. На следващо място, поддържа, нито при
доставянето на пръчките, нито впоследствие ищецът го е
уведомил, че събраните от него пръчки диви лозя били
некачествени, сухи и че не са могли да послужат за
присаждане. Ищецът също така не го е уведомявал, че ще
използва собствени калеми и подложки. Възразява, че е
изцяло неверно твърдението на ищеца, че лозовите резници
са били напълно годни за вкореняване и че имали 10 - 12 см.
леторасли и над 80 % готов калус. При предаването им,
ищецът го уверил, че няма да има никакви проблеми и че ще
се развият. Въвежда оплакване, че кафезите били 12 бр., а не
7
както твърди ищецът 19 бр., но дори и да са били 19 бр. , то
тези кафези не са били изцяло пълни догоре. При предаването
им не бил приложен сертификат. Относно цената, спогодили
се, че общият дължим размер възлизал на 1 800 лв., а не както
ищецът претендира 4 940 лв. Уговорили се сумата 1 800 лв.
да бъде платена на два пъти, а именно 500 лв. при получаване
на кафезите, а остатъкът от 1 300 лв. да се доизплати до м.IX,
2015г. При предаването на първата сума от 500 лв. обаче
ищецът не му бил дал разписка, нито по –късно в началото
на м.IX, 2015г. , когато му платил 1 300 лв. В тази връзка
поддържа се, че Районният съд не е преценил правилно
свидетелските показания и съответно се достигнало до
неправилни правни изводи.
Въззивната инстанция намира, че възраженията
следва да се оставят без уважение. По делото се е установило,
че е сключен между страните неформален договор за
покупко-продажба на родовоопределени вещи. Спорните
въпроси са се концентрирали относно предмета и
заплащането на цената. По-конкретно дали става дума за
пръчки, които С. е следвало сам да облагороди със собствени
калеми или са поръчани и съответно предадени изцяло
готови лозови пръчки и калеми. Страните са спорили и
относно обстоятелството дали е налице заплащане. В тази
насока, Районният съд правилно е кредитирал показанията на
св.В. К., независимо, че по нейните думи работи сезонно при
ищеца, както и на св. А. С. Въззивният съд също преценява,
8
че техните показания са по-убедителни и непротиворечиви.
Първата свидетелка е заявила, че А. е взел на два пъти 19
кафеза. Станала била очевидец вторият път, когато взимал
кафезите и станала разправия кога ще даде парите. А. казал,
че ще се разплати, когато му преведат субсидиите, а след това
бил казал и, че ще продава къща и от полученото ще плати.
При получаване на кафезите не възразил за стоката.
Показанията на свидетелите А. П. и С. С. правилно не са
кредитирани, защото двамата не са присъствали лично нито
на уговорките за покупката, нито на предаването на стоката, а
само са чували от ответника за проблемите, които са
възникнали между тях. Досежно възражението за негодност,
същото следва да се остави без уважение, доколкото от
данните по делото се налага извод, че са били договорени
пръчки, които С. трябвало сам да облагороди със собствени
калеми. Уговорката е в отклонение на стандартната доставка,
която по принцип се състои от изцяло готови лозови пръчки
и калеми, поради което и изначално дерогирано правилото
при предаване на родовоопределени вещи същите да бъдат от
поне средно качество /чл.64 от ЗЗД/. По делото не са
ангажирани доказателства за заплащане на цената в размера
от 4 940 лв., каквато е исковата претенция.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателите ще
9
бъдат осъдени да заплатят на въззваемата страна общо 600
лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз.
гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1527/29.04.2020г. на
Районен съд – Пловдив, XII гр.с., постановено по гр.д.№
15698/2019г.
Осъжда С. П. С., ЕГН – **********, С. А. С., ЕГН
– **********, и Е. А. С., ЕГН – **********, и тримата от
с.****************, да заплатят на Г. С. Б., ЕГН –
**********, **********************, общо сумата 600 лв.
за направени разноски по възз.гр.д.№ 1856/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11