Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти граждански състав в
публично заседание на 17-ти септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2043 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ , във вр.чл.211 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Българска Корабоплавателна компания“ ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.Петко
Д.Петков“, №4, вх.2, ет.2 твърди, че с ответникът Е.С.Т. по иска имали сключен
трудов договор в периода 18.01.2017г. до 09.01.2018г., съгласно трудов договор №
10/18.01.2017г. Трудовият договор бил прекратен на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 09.0l.2018г, До м. април 2017r. ответникът заемал длъжност
"боцман", след този период до прекратяване на трудовия договор е
заемал длъжност "капитан на кораб".
В изпълнение на служебните си задължения ответникът
бил командирован на задгранични командировки. По време на командировка на
служителите се изплащали авансови суми, които включвали дължимите командировъчни
пари, както и суми за покриване на служебни разходи по време на командировката.
Основно сумите са изплащани по банков път с основание
аванс командировка.
Работодателят е регламентирал реда и начина на
изплащане на трудовите възнаграждения и парите за командировки с Правилника за
вътрешния трудов ред. В чл.29 от Правилника е регламентирано, че на всеки шест
месеца се извършва зануляване на насрещните задължения, както и е регламентирана
възможност при прекратяване на трудовия договор да се извършва прихващане между
насрещните задължения на работника и работодателя.
Уточнява, че претендираната
с исковата молба сума в размер на 3 803,43 евро представлява сбор на неотчетени
суми за задгранични командировки на ищеца. През времетраене на трудовото
правоотношение между страните, ответникът бил командирован общо 8 пъти в чужбина. Общият
брой календарни дни в командировка е 208, от които счетоводно са отразени 207.
Три пъти е бил командирован на длъжността "боцман", за което му е
начислено обезщетение за дневни пари в размер на 30 евро на ден, изплатено му
по счетоводни данни в начисления размер. Пет пъти е бил командирован на
длъжността "капитан", за което му е начислено обезщетение за дневни
пари в размер на 70 евро на ден, изплатено му по счетоводни данни в начисления
размер.
Сумите във валута, които включвали обезщетение за
командировка и суми за служебни разходи се изплащали периодично по банкова
сметка ***, а съгласно Заповедта за определяне на размера на служебните
командировки в чужбина, действаща от 01.01.2017г.
отчитането на разходването на служебните пари се извършвало на всеки шест
месеца. За периода от 1 година, в която ответникът е работил не било извършено
отчитане на получените пари и дължимите пари. Такова било направено през м.
януари 2018г., когато ответникът заявил, че прекратява трудовия си договор. При прекратяване на трудовия договор
е възникнал спор относно дължимите и изплатените суми и съответно сумите, които
ответникът следва да отчете. След прекратяване на трудовия договор с ответника,
същият подал жалба в Инспекция по труда - Русе, в резултат на която им била
извършена проверка.
Ответникът останал недоволен от резултатите от
проверката и предявил искове пред РС-Русе, с предмет - присъждане на неплатени
трудови възнаграждения, командировъчни пари и обезщетение по чл.224 от КТ. С влязло
в сила решение по гр.д. № 1546/2018г.
по описа на РРС исковете за неплатено трудово възнаграждение и
командировъчни пари били отхвърлени като неоснователни. В хода на делото били
назначавани икономически експертизи, които установили, че за периода от януари
2017г. до януари 2018г. ищецът е получил сума в размер на 3 803,43 евро, като
аванс за командировка и същите не са отчетени от него при прекратяване на
трудовия договор. Съдът приел със сила на присъдено нещо размера на командировъчните
пари, които ответникът има право да получи на договорно и правно основание.
Получените в повече суми като аванс за командировка били неоснователно получени
и следвало да бъдат отчетени от ответника.
След установяване по гр.Д. № 1546/2018г на РРС
размера на неотчетените суми, ищецът поканил писмено ответника, с искане
доброволно да възстанови недължимо получените суми.
До настоящият момент това не било сторено, което
определяло правния интерес на ищеца от предяваване на
настоящия иск.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата общо от 3
803,43 евро с левова равностойност от 7438,86
лева, представляващи неотчетени суми от валутен аванс за 8 задгранични командировки,
за периода от 20.01.2017г. до 10.01.2018г., формирани от сумите: 808 евро,
дължими към 01.06.2017г. и 2996,43 евро, дължими към 10.01.2018г., съгласно
Вътрешна заповед за служебните командировки, ведно със законната лихва от
завеждане на иска -08.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът Е.С.Т. в отговора си на исковата молба
оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е изискано и приложено гр.д.№ 1546/2018г. по
описа на РРС.
Не се спори, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на сключен трудов договор за периода 18.01.2017г. до
09.01.2018г. съгласно трудов договор № 10/18.01.2017г. Трудовият договор е
прекратен на основание ЧЛ.З25 ал.1 т.1 от КТ, считано от 09.01.2018г. До м.
април 2017г. ответникът е заемал длъжност "боцман", след този период
до прекратяване на трудовия договор е заемал длъжност "капитан на кораб".
Заеманите от ответника длъжности са били за работа на
подвижен плавателен съд извън територията на РБългария
и на основание чл.121 от КТ във връзка с Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /Наредбата/ работодателят наред с трудовото
възнаграждение изплаща и командировъчни пари.
През времетраене на трудовото правоотношение между
страните, ответникът е бил командирован общо 8 пъти в чужбина. Общият брой
календарни дни в командировка е 208, от които счетоводно са отразени 207. Три
пъти е бил командирован на длъжността "боцман", за което му е
начислено обезщетение за дневни пари в размер на 30евро на ден, изплатено му по
счетоводни данни в начисления размер. Пет пъти е бил командирован на длъжността
"капитан", за което му е начислено обезщетение за дневни пари в
размер на 70 евро на ден, изплатено му по счетоводни данни в начисления размер.
Характерът на работата на ответника предполага, че той
няма стационарно работно място, а работното му място е на кораба, който е в
движение. За всеки рейс се издава командировъчна заповед, в която се посочва
периода на рейса, размера на командировъчните пари.
За дните в командировка ответникът получава
командировъчни пари, а за целия период на работа получава трудово
възнаграждение.
Съгласно Наредбата за организация и структура на
работната заплата в дружеството са изготвени вътрешни правила за определяне и
изплащане на трудовите възнаграждения и командировъчните пари - Заповед за
определяне размера на служебните командировки в чужбина на служителите на
"БКК" ООД, считано от 01.01.2017г. Посочено
е, че изравняването на платените авансово командировъчни пари ще се извършва на
шестмесечие.
Плащането на командировъчните пари и тр.възнаграждение се е извършвало по банков път, като
сумите са нареждани от банковата сметка от счетоводителите на дружеството,
които са попълвали електронната форма, а подписването на документа е извършвано
от управителите. Осчетоводяването на сумите е извършвано на база на представените
командировъчни заповеди и представената информация от управителите.
На ответника има осчетоводена като платена само една
сума в брой с РКО и останалите плащания са по банков път.
По делото са представени и приети командировъчните
заповеди за всички проведени командировки от ответника, които не са оспорени и
са приети като доказателства по делото. Представени са и са приети платежните
нареждания за извършените преводи ежемесечно на трудово възнаграждение и
командировъчни пари.
Сумите във валута, които включват обезщетение за
командировка и суми за служебни разходи се изплащат периодично по банкова
сметка ***, а съгласно Заповедта за определяне на размера на служебните
командировки в чужбина, действаща от 01.01.2017г.
отчитането на разходването на служебните пари се извършва на всеки шест месеца.
За периода от 1 година, в която ответникът е работил не било извършено отчитане
на получените пари и дължимите пари. Такова е направено през м. януари 2018г.,
когато ответникът е заявил, че прекратява трудовия ди договор. При прекратяване
на трудовия договор е възникнал спор относно дължимите и изплатените суми и
съответно сумите, които ответникът следва да отчете, който се е развил в
съдебен спор, приключил с влязло в сила решение по гр.д. № 1546/2018г. по описа
на PPC, IV гр.с-в.
Св.Влайкова посочва, че към м.март 2017г. когато тя е
предала счетоводството на св. Ц. дружеството е имало задължение към ответника
за командировъчни пари в размер на 200 евро. Към момента на прекратяване на
трудовия договор на ответника съгласно приетите икономически експертизи, както
и отразеното в мотивите на съдебните решения ответникът е получил в повече от
дължимото 3 803,43 евро.
Назначената в производството икономическа експертиза,
след запознавана с представените по делото доказателства и извършена проверка в
счетоводството на ищеца, е установила, че през времетраене на трудовото
правоотношение, ответникът е бил командирован в чужбина общо осем пъти, в три
от които-на длъжност ”Боцман”. Във всички случаи, включително и в процесния, му били начислявани и изплащани пари за
командировка в минималния размер, предвиден в наредбата. Вещото лице е
докладвало, че обезщетенията в дружеството не са били давани регулярно и
поотделно за всяка командировка, а в
края на месеца по разпореждане на управителя се давала определена от него сума,
с която първо се погасявали работните заплати, а с остатъка-командировъчните
пари. Посоченото основание за плащане било трудово възнаграждение и служебен
аванс. Експертът е посочил, че за периода м.януари-м.март 2018 г. общият размер
на изплатените от работодателя на ответника суми е 18871.98 евро, от които: - суми, изплатени
в брой в размер на 2649.74 евро и - суми, изплатени по банков път в размер на
16222.24 евро. Пояснява, че посоченото основание на всички, извършени по банков
път плащания по сметка на ответника е
служебен аванс за командировка. Дължимите суми за трудови възнаграждения за процесния период са в размер на 3098.53 евро, а за
командировъчни пари – 11970 евро. Вещото лице заключава, че от общо изплатените
суми на ответника в размер на 18871.98 евро, ако се извадят дължимите от
работодателя суми за трудови възнаграждения в размер на 3098.53 евро и
дължимите командировъчни пари в размер на 11970 евро остава сумата в повече в
размер на 3804.45 евро.
Във връзка с открито производство по чл.193 ГПК по
повод направено оспорване от ответника на подписа, положен в ред и графа за „получил
сумата” на РКО от 23.04.2017г. (л.57), е назначена съдебно-графологична
експертиза, от заключението на която е видно, че подписът в ред „получил
сумата“ не е изпълнен от ответника, от което следват логичните изводи, че този
документ се явява неавтентичен, тъй като не носи подписа на издателя му. С
оглед на изложеното съдът признава оспорения документ за неистински, поради
което и го изключва от доказателствения
материал. Съдът кредитира
показанията на вещото лице, тъй като същото разполага със специални знания и
умения и е в неговата сфера на компетентност.
При така
установените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде
приет за основателен предявеният иск по член 207, ал. 1, т. 2 КТ от ищеца при
условията на пълно и главно доказване е необходимо да се установят следните
факти и обстоятелства: наличие на трудово правоотношение, че ответникът е бил
командирован от ищеца като негов работодател на посочения курс, като част от
съдържанието на трудовото правоотношение е задължението на работника да борави
с имуществото на работодателя, да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности или на работникът да е възложена конкретна
отчетническа дейност (че на ответника е бил предоставен служебен аванс за
покриване на възникнали разходи по време на командировката); трудовото правоотношение следва да съществува
към датата на причиняване на щетата, а ако този момент не може да бъде
установен към датата на нейното откриване; причинена вреда, която да е в
резултат на липса – несъответствие между действително предоставеното за
съхранение, разходване или отчитане имущество и наличното такова, причината, за
което не може да бъде установена, като липсите следва да са установени със
счетоводни документи; вредата да е причинена по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите задължения (чл.203, ал.1 КТ).
В тежест на
ответника е да установи, че е отчел предоставената като служебен аванс сума във
връзка с командировката или че е върнал същата, респ. че такава сума не му е
била предоставена от работодателя.
Настоящият иск
е заведен във връзка с установените в производството по гр.д.№ 1546/2018г. по
описа на РРС получени в по-голям размер от служителя командировъчни пари. Изплатените в повече
пари са недължимо платени, за тях ответникът няма правно основание да ги
получи, няма разходо-оправдателни документи, за да ги
отчете, поради което следва да ги възстанови на работодателя.
По отношение на
характера на командировъчните пари, наред с нормативната уредба съобразявайки мотивите
на Решение № 225/10.12.2019г. на ВКС по гр.д. № 1056/2019г. на съдия Ал.Цонев,
съгласно което „Командировъчните плащания се квалифицират като осигуряване на
условия на труд при командироване. Това са допълнителни плащания, които имат за
цел да покрият разноските на работника, свързани с промяната в мястото на
работа. Командироването става с едностранно волеизявление и е свързано с
временна промяна в мястото на работа, поради производствена необходимост."
Безспорно е, че
командировъчните пари не са трудово възнаграждение, не са и обезщетения по
трудовото правоотношение, тъй като същите имат за цел не да възмездят
труда, а да осигурят условия за полагане на труд. Именно поради това и тези суми
са необлагаеми съгласно КСО и върху тях не се дължат данъци и осигуровки, за разлика
от трудовото възнаграждение и обезщетенията по КТ. Поради това и направеното
възражение за приложение на чл.271 от КТ за добросъвестно получено
възнаграждение от страна на ответника е неоснователно. Това е така, тъй като
командировъчните пари не са трудово възнаграждение или обезщетение. На следващо
място, нормата на чл.271 от КТ предполага като условие за невръщане на сумите,
те да са получени добросъвестно.
Добросъвестността
като правно понятие е разяснена с ТР № 79/1965г. на ССГК и означава, наличие на
знание, че не съществува правото за получаване на определени суми.
Добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно
уважение и изпълнение на правата и задълженията в съответствие със законовите
разпоредби /Решение № 791/17.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 271/2010г./
В конкретният
случай, съдът намира, че у ответника безспорно е налице знание за сумите, които
има право да получи по трудовия си договор. Това е така, предвид клаузата на
чл.5 и чл.6 от договора, в които е посочено какъв е размерът на трудовото възнаграждение
и как се определят и за кои периоди се дължат командировъчни пари.
Трудовият
договор е подписан от ответника и същият притежава екземпляр от него. Налице и
вътрешната заповед, в която е определен диапазон на командировъчни пари, като в
заповедта е посочено, че изравняването /зануляването/ на платените и дължимите
пари се извършва на период от шест месеца. Вътрешната заповед, както и Правилника
за вътрешния трудов ред, са поставени на таблото на кораба и при сключване на
трудовия договор лицата се запознават с тях. В този смисъл показанията на св.
Влайкова за поставянето на вътрешните актове на кораба не се опровергават от други
доказателства по делото.
Налице са и
показанията на св.К., който твърди, че всеки месец получава пари за заплата и
командировка, независимо дали почива или не. От заключението на в.л. е видно,
че всеки месец ответникът е получавал еднаква сума. Т.е. безспорно е налице
знание у ответника какъв е размерът на заплатата му и какъв е размерът на
командировъчните пари, както и факта, че те са дължими само когато е в
командировка.
След като е
отказал доброволно да се извърши изравняването, ответникът сам е изключил
безспорността на получените суми, което също потвърждава липсата на добросъвестност
при получаване на цялата сума.
Следва да се
отбележи, че при получаване на процесните суми като
командировъчни пари е неприложима нормата на чл.271 КТ, алтернативно, дори да е
приложима налице недобросъвестност при получаването им и отказа да се извърши
изравняване, което изключва прилагането на чл.271 от КТ.
По изложените
съображения, съдът счита, че искът за връщане на получени без основание суми от
ответника е основателен, тъй като са налице получени суми като аванс за
командировка, за които като се отчетат дните в командировка и липсата на други разходооправдателни документи е налице сума получена без
основание.
По отношение на
размера на тази сума, следва да се приемете, че иска е доказан до размер от 1833.43
евро (3803.43 евро -1970.00евро), с левова равностойност от 3585,85 лева. Като
недоказан, за разликата до претендираните 3803.43 евро
искът следва да бъде уставен без уважение.
Ищецът има
право на присъждане на мораторна лихва от деня на
откриване на липсата до подаване на исковата молба. Такава обаче не се
претендира. На ищеца ще се присъди законната лихва от подаване на ИМ до
изплащане на вземането, тъй като вземането е лихвоносно и такава е претендирана.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сторените в настоящото производство разноски, съгласно представения
списък за разноските по чл.80 от ГПК.. Такива са направени за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 02.04.2019 г. /л.4/, депозит за вещо лице в размер на 150.00 лева
и 297.55 лева – държавна такса, като следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата от 553.17 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи на ответника разноски съобразно
уважената/отхвърлената част в размер на 155.38лв.- разноски за вещи лица.
Ответникът
е претендирал присъждане на
разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора и на
основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В. от РАК, сумата 355.15лв. адвокатско възнаграждение
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.207, ал.1, т.2, вр.чл.211 от КТ, Е.С.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. *** да заплати на ”БЪЛГАРСКА КОРАБОПЛАВАТЕЛНА КОМПАНИЯ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”П.Д.Петков” № 4, вх.2, ет.2, със
съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. *** сумата от 1833,43 евро, с левова равностойност от
3585,85 лева, представляващи неотчетени суми от валутен аванс за 8 задгранични
командировки, за периода от 20.01.2017г. до 10.01.2018г., формирани от сумите:
808 евро, дължими към 01.06.2017г. и 2996,43 евро, дължими към 10.01.2018г.,
съгласно Вътрешна заповед за служебните командировки, ведно със законната лихва
считано от 08.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
553,17 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА ”БЪЛГАРСКА
КОРАБОПЛАВАТЕЛНА КОМПАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”П.Д.Петков” № 4, вх.2, ет.2, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. да
заплати на адвокат
В.В. от РАК, с адрес: ***, сумата от 355.15лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
”БЪЛГАРСКА КОРАБОПЛАВАТЕЛНА КОМПАНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”П.Д.Петков” № 4, вх.2, ет.2,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.И. да заплати на Е.С.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. ***5.38лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Русенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: