Мотиви към присъда №18/22.01.2020г. по НОХД №1673/2019г., изготвени на 22.01.2020г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.Щ.М. за
престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В
разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и със служебен защитник,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и поиска
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК- съкратено съдебно следствие.
Пострадалата
редовно и своевременно призована се явява в съдебно заседание заедно с майка си.
Двете се придържат към казаното от представителя на РП- С. по въпросите на
чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след
като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подс. Б.М. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се редуцира с 1/3 и
изпълнението му да се отложи за изпитателен срок от ЕДНА година.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия М. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДЕВЕТ месеца, което да се редуцира с 1/3 и изпълнението на
намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца да се отложи
за изпитателен срок от ДВЕ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. и св. Д. били съседи. Двамата
живеели на улица „Кара Кольо“ в кв. „Надежда" на гр. С.. Родителите им също се познавали.
В началото на лятото на 2017г. в гр. С. подс. М. и св. Д.
се срещнали в двора на VIII- мо основно училище, където тя учела. Той често
посещавал мястото,
за да играе футбол с приятели. По това време св. Д., родена на ***г. нямала навършени 13 години. Това
било добре известно на подс. М., тъй като той лично
от нея научил възрастта й.
Въпреки, че била малолетна
между тях започнала приятелска връзка и месец и половина след това отношенията им се задълбочили като прераснали в интимни. При една
от срещите им, двамата
решили да направят така, че да заживеят заедно като получат
съгласието на родителите си за
съвместно съжителство.
На неустановена дата през лятото на
2017г. двамата се
уговорили късно вечерта да избягат от домовете си и да се срещнат навън. При
срещата им двамата решили да отидат западно по поречието на
река „Асеновска”,
минаваща в близост до кв. „Надежда”. Мястото, което избрали било
точно срещу намиращата се в края на квартала джамия. Покрай реката останали
през цялата нощ като подс. М. въпреки, че знаел, че св. Д.
няма навършени 14- години й предложил да правят секс. Тя приела това и сама се съблякла. Подс. М. също свалил дрехите си, постлали на земята чаршаф и легнали върху него. Подс. М. осъществил полов акт със св. Д., която била девствена. На сутринта
двамата отишли в дома на подс. М. и разказали за
случилото се до реката на родителите му. След като разбрали, че св. Д. вече не е девствена те решили да уведомят
родителите й. Срещнали се да
разговарят и обсъдят ситуацията като уредят по-нататъшните
отношения между подс. М. и св. Д.. Така тримата- подс. М., св. Щилияна Джамбазова и св. Стефан Митков отишли в дома на св. Д.. Родителите й, свидетелите М.А. и Йордан Николов след като
разбрали, че дъщеря им вече е била интимна с подсъдимия се съгласили младите да бъдат „оженени”. Още същия ден св. Д. била приета в дома на подсъдимия М. и двамата заживели в предоставена им стая като семейство. Заради връзката им св. Д. прекъснала образованието си и
напуснала училище,
за да живее съпружески с подсъдимия. Двамата продължили да осъществяват сексуални контакти за
периода от неустановена дата през лятото на 2017г. до месец май 2018г.
На неустановена дата през месец май 2018г. подс. М. за пореден път осъществил полов акт със св. Д., която забременяла и впоследствие на
24.01.2019г. родила дете от женски пол- Щ. Р.
Й.. Подс. М. заедно с
майката на детето подпомагани от родителите си полагали грижи в отглеждането на детето.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания,
събрани в хода на досъдебното производство, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира обясненията на подс. М., тъй като те кореспондират с показанията на
разпитаните свидетели, както и с приложените по делото писмени доказателства.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните свидетели Р.Д., Щ. Д., С. М., М.А. и Й. Н.,
тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и всички останали
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова
че в периода от неустановена дата през лятото на 2017г. до неустановена дата
през месец май 2018г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, макар
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14- годишна
възраст Р.Й.Д. *** с ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много
добре, че св. Р.Д. е малолетна, но през периода от неустановена дата през
лятото на 2017г. до неустановена дата през месец май 2018г. ежедневно се е
съвкупявал с нея.
От
доказателствата по делото е видно, че подс. М. през въпросния период многократно
се е съвкупявал с малолетната към него момент св. Р.Д.. Тези негови деяния
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът счита, че
правилно РП- С. е повдигнала на подс. М. обвинение във връзка с разпоредбата на
чл.26, ал.1 от НК, т. е. за деяние, извършено в условията на продължавано
престъпление.
Деянието подс.
М. е извършил като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на
извършеното от него деяние и е могъл да ръководи своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия, в слабите му волеви задръжки и в слабия родителски
контрол.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното от подс. М.
самопризнание, искреното му разкаяние и чистото му съдебно минало.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счете, че следва да определи наказанието на подс. М. при условията на
чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество. Тъй като
подс. М. е извършил деянието като непълнолетен предвиденото в нормата на
чл.151, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” от две до шест години следва
да се редуцира в „Лишаване от свобода” до три години, съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1, т.3 от НК. С оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция съдът на основание чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК наложи на подс. М. наказание „Лишаване от свобода”
за срок от ДЕВЕТ месеца. Съдът счита това наказание за справедливо и отговарящо
в максимална степен на обществената опасност, както на деянието, така и на
дееца. Намира, че с него ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенция. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали
това наказание с 1/3, а именно с ТРИ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца подс. М. не следва да изтърпи, тъй
като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно
наложеното наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода”, той не е осъждан на
„Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е наложително да
го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да му се определи изпитателен срок,
за който да се отложи изпълнението на наложеното наказание в размер на ДВЕ
години, както предлага прокурора.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: