Решение по дело №713/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „ЕСКИЗАРА“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет. ., ап. .., подадена чрез пълномощник – адв. М. Б. от Адвокатска колегия Пловдив, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 80315 от 29.12.2021 г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при Община Стара Загора, потвърден изцяло с Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, с който на „ЕСКИЗАРА“ АД са установени и определени задължения към бюджета на Община Стара Загора за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса за битови отпадъци (ТБО) за периодите на 2018 г. – 2021 г. и лихвите за просрочие към тях в общ размер на 207.97 лева. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД по съображения за неговата фактическа необоснованост и издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е налице облагаем имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като няма нанесена сграда в кадастралната карта, както и че не е доказано реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Поддържа се също, че в АУЗД не са изложени фактически мотиви за облагането с ДНИ и ТБО, както и че не е посочено правното основание за начисляването на ТБО. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г., потвърден с Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – старши експерт Стамболова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АУЗД е правилен и законосъобразен, за което излага подробни съображения в представено писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

„ЕСКИЗАРА“ АД е собственик на сграда, представляваща склад за метални изделия с железарска работилница, със застроена площ от 400 кв. м., находяща се в землището на [населено място], община Стара Загора, местност „Мустанска чешма“, в поземлен [имот номер] по плана на землището на [населено място], видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба № 190 от 25.04.2007 г. (л. 136, т. I).

Установено е, че за посочения нежилищен имот от дружеството не е била подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ (в относимата редакция) в законоустановения 2-месечен срок от придобиването му, в която да е посочен вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. С оглед на това и след извършена проверка по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при Община Стара Загора, служебно е издаден АУЗД № 57714 от 27.11.2015 г. (л. 59, т. I), с който по отношение на „ЕСКИЗАРА“ АД са установени задължения за ДНИ и ТБО относно посочения недвижим имот – склад за метални изделия с железарска работилница, за периода 2010 – 2015 г. в общ размер на 284.47 лева – главници и лихви. Основите за определяне на дължимия ДНИ и ТБО са определени, като са използвани данните за недвижимия имот от извършената справка в Служба по вписванията Стара Загора и информация за характеристиките на имота, съдържаща се в подадената от предходния собственик – „Кълвача инвестмънт“ АД, декларация по чл. 17 от ЗМДТ (л. 142, т. I) и декларация по чл. 14 от ЗМДТ (л. 65 и сл., т. I), послужила за издаване на удостоверение за данъчна оценка на гореописания нежилищен имот (л. 133, т. I). Посочено е, че тъй като липсват счетоводни данни за имота, за основа при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО е взета данъчната му оценка, изчислена съобразно нормите на Приложение № 2 от ЗМДТ.

На 29.12.2021 г. поради незаплатени в срок публични задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018 г. – 2021 г. за процесния нежилищен имот, за който е бил издаден цитирания АУЗД № 57714 от 27.11.2015 г., от орган по приходите при Община Стара Загора отново е била извършена проверка на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, въз основа на която служебно е издаден оспорения АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. (л. 57, т. I). С него на „ЕСКИЗАРА“ АД са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018 – 2021 г. в общ размер на 207.97 лева – главници и лихви, изчислени към 29.12.2021 г. Прието е, че на основание чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ дружеството дължи ДНИ, който не е заплатен в предвидените срокове в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ и в чл. 11 ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора (НОАМТЦУТОСЗ). Посочено е, че на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ „ЕСКИЗАРА“ АД дължи и ТБО за предоставени услуги по чл. 62 от ЗМДТ, която не е заплатил в предвидените срокове по чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУТОСЗ. В АУЗД е отбелязано още, че таксата е определена съобразно решенията по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ на Общински съвет (ОбС) Стара Загора за съответните периоди.

АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. е връчен на „ЕСКИЗАРА“ АД на 13.07.2023 г., видно от приложената по делото разписка (л. 29, т. I). В нормативно установения срок по чл. 107, ал. 4 от ДОПК дружеството е обжалвало по административен ред пред Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора с жалба вх. № 10-84-20 от 25.07.2023 г. Основното оплакване на жалбоподателя е, че описаният в АУЗД недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], не съществува, тъй като е с нереализирано строителство на сградата. Иска се издаденият АУЗД да бъде отменен изцяло поради недължимост на данъците и таксите, установени в него.

АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. е потвърден изцяло с Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора (л. 10 – 12, т. I), в което са изложени мотиви по оплакванията на жалбоподателя, като същите са приети за неоснователни. Посочено е, че от извършената справка в архива на отдел „МДТ“ при Община Стара Загора и от приложените по административната преписка нотариални актове се установява, че на 25.04.2007 г. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том II, per. № 2244, дело № 237 от 2007 г. „ЕСКИЗАРА“ АД е придобило собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], община Стара Загора, представляващ поземлен имот с № 213006 и площ от 10901,00 кв. м., заедно с построения в имота СКЛАД ЗА МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ С ЖЕЛЕЗАРСКА РАБОТИЛНИЦА с площ от 400,00 кв. м. Отделно от това, с [нотариален акт] от 25.05.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот (л. 75, т. I) “ЕСКИЗАРА“ АД е прехвърлило на Д. К. В. собствеността върху поземления имот с № 213006 с площ от 10901.00 кв. м., но изрично без построения в имота СКЛАД ЗА МЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ С ЖЕЛЕЗАРСКА РАБОТИЛНИЦА. Обоснован е извод, че собствеността върху процесната сграда е останала в патримониума на „ЕСКИЗАРА“ АД, поради което на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ дружеството в качеството си на собственик на недвижимия имот е задължено със заплащането на установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018 – 2021 г. Отбелязано е, че без значение за облагането е факта дали поземленият имот, върху който се намира сградата, е с променено предназначение или същият е загубил този статут и отново е земеделска земя, тъй като съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ застроените земеделски земи също се явяват облагаеми с посочените задължения.

Решението на Началника на отдел „МДТ“ при Община Стара Загора е получено от жалбоподателя на 18.10.2023 г., видно от известие за доставяне (л. 13, т. I).

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г., в т. ч. постановените на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ заповеди на Кмета на Община Стара Загора за определяне границите на районите, вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването за периода 2018 г. – 2021 г. (л. 327 – л. 337, т. II), както и документите, представени от ответника под опис с писмо вх. № 720 от 07.02.2024 г. (л. 1, т. II), находящи се в том ІІ от делото.

Към материалите по делото е приложена и приетата от ОбС Стара Загора НОАМТЦУТОСЗ (л. 447 – 488, т. II).

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е допусната, назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза (л.120 – 125, т. I). Вещото лице в изпълнение на поставените въпроси е посочило, че в поземлен имот с [идентификатор] (стар № 213006 по плана на землището на [населено място]) няма отразена (нанесена) сграда. Въз основа на ортофотокарти, налични в портала на АГКК, експертът е констатирал, че за периода 2018 г. – 2021 г. върху посочения поземлен имот са налични бели петна, които не може да бъдат определени дали са сгради, бетонови площадки или остатъци от сгради, поради това, че ортофотокартите представляват ортогонална проекция на заснетите обекти и това не създава възможност обектите да се виждат в тримерното пространство (в обем). Смята, че липсата на сянка в приложените карти дава основание да се приеме, че не е имало сгради в поземления имот за посочения период. Относно използваните ортофотокарти при изслушване на експертизата вещото лице пояснява, че в Агенцията по геодезия и по кадастър няма точна информация относно времето, когато е извършено заснемането. При огледа на място вещото лице е установило, че в ПИ с [идентификатор] не съществуват сграда, представляваща склад за метални изделия с железарска работилница. По отношение на въпроса какъв е кадастралния и регулационен статут на поземления имот вещото лице заявява, че същият попада в територия, за която има одобрен през 2007 г. ПУП – План за застрояване, с който се установява: жилищна устройсгвена зона – Жм-устройствена жилищна зона с малка височина, с височина на застрояване до 10 м., максимална плътност на застрояване – 60%, максимален коефициент на интензивност на застрояване Кинт – 1.2, минимална озеленена площ – 40%.

По отношение установяване размерите на начислените ДНИ и ТБО по делото са представени от ответника два броя справки (л. 7 и 8, т. II), от които е видно, че установените с обжалвания АУЗД задължения ДНИ и ТБО са определени единствено за склад за метални изделия със застроена площ от 400.00 кв. м., находящ се в землището на [населено място] в [ПИ], като данъчната основа за всяка една от годините е определена съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ (данъчна оценка на поземления имот). Тези две справки не са оспорени от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160, ал. 2 от ДОПК, чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задълженията за ДНИ и за ТБО, представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК като публични общински вземания следва да бъдат определени и лихвите за вземанията на общината за ДНИ и за ТБО. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за ДНИ и за ТБО приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във връзка с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 на чл. 4 е регламентирано, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП.

Процесният АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. е издаден от Д. Г. на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ” при Община Стара Загора, определен да осъществява функции (права и задължения) на орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. (л. 79, т. I), издадена от Кмета на Община Стара Загора. Потвърждаващото АУЗД Решение № 80315 от 11.10.2023 г. е издадено от Началника на отдел „МДТ“ в Община Стара Загора с функции и правомощия на Териториален Директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, компетентен да разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Следователно обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на неговите правомощия.

Оспореният АУЗД е в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на акта на това основание. Действително, в него е налице известна неяснота относно недвижимия имот, за който са определени задълженията, тъй като е посочено единствено местонахождението на имота съобразно установеното от предходно издадения АУЗД № 57714 от 27.11.2015 г. Но доколкото в потвърждаващото АУЗД Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „МДТ“ тази непрецизност е преодоляна чрез изричното посочване, че установените с АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. неплатени задължения за ДНИ и ТБО се отнасят за недвижим имот, представляващ склад за метални изделия с железарска работилница със застроена площ от 400 кв. м., находящ се в землището на [населено място], местност „Мустанска чешма“, в поземлен [имот номер], допуснатото нарушение следва да се приеме за несъществено. В жалбата се сочат и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви в оспорения АУЗД. Съдът намира това възражение за неоснователно. При преглед на АУЗД се установява, че макар и кратки, налице са мотиви, които определят фактите и обстоятелствата, върху които са направени и правните изводи на административния орган, поради което е налице необходимото съдържание съгласно чл. 59 АПК. Макар в оспорения акт ТБО да е изчислена като обща стойност, без да се посочват задълженията по отделно за всеки един компонент, включен в ТБО, доколкото размера на всяка една от услугите за ТБО е регламентиран в съответните решения на ОбС Стара Загора, не е налице задължение за изричното им посочване в АУЗД, като условие за неговата законосъобразност. Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че в случая се касае за задължения, чийто размер се изчислява въз основа на декларирани от задълженото лице данни. В противоречие с изискванията на закона обаче жалбоподателят не е декларирал придобития от него имот, с оглед на което обосновано административният орган се е позовал на издадения в тази връзка АУЗД през 2015 г. и на посочените в него заповеди за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, решенията на ОбС Стара Загора, с които е определен размерът на ТБО, на НОАМТЦУТОСЗ, както и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Стара Загора (НОРМДТОСЗ), в които е определен размера на ДНИ и ТБО. Поради това не съществува пречка въз основа на посочената в АУЗД такса в общ размер да се определят конкретните стойности на всяка една от услугите, включени в ТБО.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. е издаден и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 10 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно в чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че ТБО се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По аргумент от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ задължението за заплащане на ТБО е за лицето – собственик на облагаем с данък недвижим имот. Следователно двете задължения имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот, т. е. задълженията възникват и съществуват за лицето – титуляр на правото на собственост върху имота.

В случая по категоричен начин се установява от приложения по делото нотариален акт (л. 136, т. I), че на 25.04.2007 г. жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ склад за метални изделия с железарска работилница, находящ се в землището на [населено място], община Стара Загора, в поземлен имот с идентификатор на 58743.213.6 (със стар номер 213006). Не е спорно между страните, че за придобиването на имота не е била подадена изискуемата декларация по чл. 17 от ЗМДТ, поради което служебно е бил издаден АУЗД № 57714 от 27.11.2015 г., за който няма данни да е обжалван и следователно е влязъл в сила. В този смисъл, веднъж възникнало и установено по отношение на „ЕСКИЗАРА“ АД задължение за ДНИ, то се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени. Единствената възможност задълженото по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ лице да не дължи ДНИ е ако имота попада в някоя от лимитативно изброените от законодателя хипотези на чл. 24, ал. 1 от ЗМДТ. Само тогава, въпреки наличието на пораждащата данъчното задължение правна връзка между обекта и субекта, законодателят по свои, свързани с други цели съображения е решил да освободи съответното задължено лице от заплащането на данък. От доказателствата по делото е безспорно, че имотът на жалбоподателя не попада в нито една от категориите по чл. 24 от ЗМДТ.

Спорен по делото е въпроса относно действителното съществуване на процесната сграда през периода 2018 г. – 2021 г., за който с оспорения АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО, съответно какво е значението на това обстоятелство към дължимостта на данък сгради.

От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната сграда не съществува към настоящия момент, както и че същата не е нанесена в кадастралната карта. Несподелими са обаче доводите на жалбоподателя, че същата въобще не е била реализирана. Доказателства, подкрепящи това твърдение, не бяха ангажирани. Напротив, предвид представените по делото документи съдът счита, че по безспорен начин е установен факта, че тази сграда е била предмет на прехвърлителни сделки и следователно е съществувала. Още повече, че от приложеното писмо изх. № 20-99-380 от 08.09.2023 г. на зам.-кмета на Община Стара Загора (л. 14, т. I) се установява, че жалбоподателят със заявление вх. № 20-41-69 от 25.08.2023 г. е поискал издаването на удостоверение за премахване именно на процесната сграда – „Склад за метални изделия с железарска работилница“, находящ се в землището на [населено място], местност „М. ч.“, в ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта, а може да се премахне само съществуваща сграда. От друга страна обаче липсват категорични доказателства, установяващи момента, от който тази сграда е престанала да съществува – била е премахната, унищожена и пр.

Във връзка с това следва да се посочи, че ДНИ е публично задължение, чийто размер се определя на основата на разписаните в закона и наредбата на общинския съвет норми. Задължение на собствениците на недвижими имоти е да декларират всяка промяна в обстоятелствата, когато такава настъпи, предвид разпоредбите на чл. 14 и сл. от ЗМДТ. Неизпълнението на законовото задължение за деклариране, съчетано с принципа на служебно определяне на размера на данъка, преклудира възможността да се търси частично ревизиране на ДНИ чрез неговото намаляване в хипотезата на чл. 16 ЗМДТ. Последната дава възможност при частично или пълно унищожаване на сгради задължението за данъка да се прекрати, включително и да не се дължи ТБО, но само при условие, че данъчно задълженото лице, т. е. собственикът на имота уведоми за това Общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1 от същия закон. Единствено при наличие на подадена декларация, в която собственикът на имота уведоми органа по приходите за настъпили обстоятелства, касаещи недвижимостта, последният е длъжен да ги съобрази. Но доказателства за изпълнение на това задължение жалбоподателят не е представил. Негов е интересът, правото и задължението да декларира по надлежния ред унищожаването, ако и когато се е случило, за да може да черпи права от този релевантен за данъчното задължение факт. При липса по делото на доказателства за хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗМДТ се налага извод, че няма основание, което да изключи дължимостта на данъка, съответно ТБО на това основание. Към процесните периоди, за които са определени задължения за ДНИ и ТБО, а именно 2018 г. – 2021 г., за собственика не е възникнало правото за недължимост, поради несъществуването на имота, тъй като това обстоятелство не е доведено до знанието на административния орган чрез подаване на нарочна декларация по чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, а органът по приходите няма задължение служебно да извършва всяка година проверка дали имотът съществува или не. Задълженията се определят по подадена декларация и при липса на допълнително наведени обстоятелства и факти пред административния орган по съответния ред няма как да се претендира от него да извърши действия, за които не е сезиран.

Размерите на задължението за ДНИ за процесния имот са определени от административния орган законосъобразно. Видно от разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В чл. 21 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) е регламентирано, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Тъй като имотът, както бе посочено по-горе, не е бил деклариран и липсват счетоводни данни за него, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ за данъчна основа е приета данъчната оценка за имота, изчислена съобразно нормите на приложение № 2 от ЗМДТ. В случая размерите на данъчната оценка на процесния имот за всяка една от годините се установяват от представената от ответника справка (л. 8, т. II), която не е оспорена от страна на жалбоподателя и е приета като доказателство по делото.

Съгласно чл. 17 от НОАМДТОСЗ ДНИ се определя в размер на 1.45 на хиляда върху данъчната оценка. При съпоставка на данните за данъчна основа (данъчната оценка на сградата) и ставка с посочените в АУЗД размери на дължимия ДНИ за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. съдът установи, че задълженията като главници и лихви са правилно определени.

Както вече се посочи, законът регламентира, че когато собственикът на недвижимия имот е задължен за плаща ДНИ, то за този имот се дължи и заплащане на ТБО. Изключение е предвидено за посочените в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 от ЗМДТ недвижими имоти, сред които не попада процесният, както и в някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 71 от ЗМДТ в приложимата му редакция (1. когато услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. когато услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя от общината; 3. когато няма депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци), наличието на които обаче не се установява от събраните по делото доказателства.

Във връзка с това неоснователно е оплакването в жалбата, че не са налице доказателства за реалното предоставяне от Община Стара Загора на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Съгласно цитираната разпоредба (в приложимата редакция) ТБО се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Изрично е предвидено че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ – в годишен размер с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.

Няма спор, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна от общината за имота на жалбоподателя за периода 2018 г. – 2021 г., поради което и с оспорения АУЗД такава не е начислена. Видно от представената от ответника справка за начина на определяне на ТБО, с АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г. (л. 7, т. II) са определени размери на таксата единствено за услугите по обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Притежаваният от жалбоподателя недвижим имот е облагаем, разположен на територията на община Стара Загора и спрямо които граници с т. II и т. III от Заповеди № 10-00-2149 от 25.10.2017 г., № 10-00-1904 от 30.10.2018 г., № 10-00-2382 от 31.10.2019 г. и № 10-00-2597 от 19.10.2020 г. (л. 327 – 337, т. II) Кметът на община Стара Загора на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил за процесните 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., че се следва предоставяне на услугите по обезвреждането в депа на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Действително, за да възникне задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за „ЕСКИЗАРА“ АД, не е достатъчно включването на имота в район, в който общината е организирала предоставяне на съответните услуги, съставляващи част от дължимата такса. Определянето на границите на районите и вида на предоставяните услуги и на размера на таксите за отделните дейности, представляват само част от организирането и осъществяването на дейността, за която законът разпорежда събиране на такса за битови отпадъци. Материалноправно основание за заплащане на ТБО е реалното предоставяне услугите по чл. 62 от ЗМДТ. В тази връзка по делото e наличен Договор № 1983 от 29.08.2016 г. за сметосъбиране и транспортиране на отпадъци до депо, зимно и лятно почистване и поддържане на територии за обществено ползване, разделно събиране и транспортиране на биоразградими отпадъци от зелени площи, паркове, градини, домакинства (л. 380, т. II), от съдържанието на който се установява, че обхваща и процесните услуги. Представени са и доказателства за изпълнението на договора, а именно месечни констативни протоколи и актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи в община Стара Загора за процесния период (л. 10 – 326, т. II), които сочат на реално извършване на услугите. Отделно от това, независимо от обстоятелството, че сключеният договор има за предмет и дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, се констатира, че е имало и назначено при Община Стара Загора лице по трудов договор, което съобразно представената длъжностна характеристика (л. 338, т. II) също е полагало грижи за поддържане и почистване на обществените площи и терени в [населено място]. Безспорно по делото е установено също така, че Община Стара Загора притежава депо за обезвреждане на битови отпадъци, видно разрешение за ползване № СТ-05-1319 от 19.08.2016 г. (л. 365, т. II), както и договор за възлагане на обществена поръчка от 16.11.2016 г. за неговото стопанисване и експлоатация (л. 367, т. II). С оглед на изложеното съдът приема, че Община Стара Загора е предоставяла услугите по чл. 62 от ЗМДТ, в частност тези по обезвреждане в депа и поддържане чистотата на обществени територии за периода от 2018 г. – 2021 г. и конкретно на територията, където се намира процесният имот, поради което е дължима и насрещната престация за ТБО.

Макар в жалбата да не се съдържат конкретни възражения относно определените с АУЗД размери на задълженията за ТБО, при извършената служебна проверка се установява, че същите като главници и лихви са правилно определени. Като основа за определяне на ТБО е приета данъчната оценка на имота, определена по Приложение № 2 от ЗМДТ съгласно Решение № 945 от 31.10.2013 г. на ОбС Стара Загора (л. 361 – 364, т. II), прието на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата за процесния период редакция. В т. 2.2. от решението се предвижда, че ставката на облагане за нежилищните имоти, собственост на предприятията, е 3.2 на хиляда за услугата по обезвреждането в депа на битовите отпадъци и 0.2 на хиляда за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В случая именно тези ставки са приложени от органите по приходите при изчисляване размера на задълженията за ТБО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

По изложените съображения АУЗД № 80315 от 29.12.2021 г., издаден от инспектор в отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „МДТ“ при Община Стара Загора, с който на „ЕСКИЗАРА“ АД са определени задължения за периода 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за ДНИ И ТБО се явява законосъобразен административен акт. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Община Стара Загора (юридическото лице, в чиято структура се намира ответният административен орган) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК (л. 146, т. I).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕСКИЗАРА“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет. .., ап. .., против Акт за установяване на задължение по декларация № 80315 от 29.12.2021 г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение № 80315 от 11.10.2023 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ЕСКИЗАРА“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица], ет. .., ап. ... да заплати на Община Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК.