Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,
15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА;
Членове: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА;
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА;
секретар Атанаска И.,
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гр. дело № 1277 по
описа за 2019 година:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК, образувано по жалба на Е.К.К. и С.Т.К.,
чрез адв. П.Д.- ВАК срещу решение № 1700/22.04.2019г., постановено по
гражданско дело № 15027 по описа за 2017г. на Районен съд – Варна, с което на
основание чл.124 ГПК е признато за установено по предявен иск от В.Г.Т. и М.И.Т.,
че въззивниците не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР,
с рама WDB21.122.....413, двигател 648....59190; отхвърлен е предявеният от Е.К.К. и С.Т.К. насрещен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т. за заплащане на сумата от 15 500лв.,
претендирана като стойност
на л.а Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482,
с която
сума са се обогатили, получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият
автомобила, собственост на Е.К., за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на
очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по
замяна на леките им автомобили, оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90, с рег.номерУ **** АК,
което правоотношение не е осъществено; отхвърлен е предявеният от въззивниците
насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и
М.И.Т. да заплатят сумата от
1000.00лв., получена вследствие продажба на л.а.
Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К., ведно със законната лихва
за забава, от датата на получаването на сумата от В.Т. до момента на
изплащането й и въззивниците са осъдени да заплатят на В.Т. и М.Т.792,50лв.
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата
се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Въззивниците считат, че съдът не е обсъдил представените по делото
доказателства, поради което и е достигнал до неправилни и необосновани изводи.
Излагат, че от ангажираните от ищците доказателства, не се установява
основателността на предявения от тях иск, поради което и същият следва да се
отхвърли. Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е била постигната договорка за замяна на автомобилите. Оспорват
се като неправилни и необосновани изводите за неоснователност на предявения
насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК по отношение на л.а. Мерцедес Бенц
Е320 и по исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
По подробни
доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което въззивниците да бъдат признати за собственици на
автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с
рама WDB21.122.....413, двигател 648....59190, а в отношение на евентуалност да
се уважат предявените искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.79 ЗЗД..
Въззиваемата
страна е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на
доказателствените искания, отправени с въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на
решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт,
поради което и същата се явява допустима.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното:
С исковата
молба ищците В.Г.Т. и М.И.Т. са предявили отрицателен установителен иск за
собственост срещу Е.К.К. и С.Т.К. по отношение на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№А..9МР, с рама WDB21.122.....413,
двигател 648....59190. Твърдят,
че през 2015г. в условията на СИО са придобили правото на собственост върху
посочения автомобил и същият е бил регистриран на името на В.Т.. Лятото на 2016г. решили да продадат
автомобила и да закупят друг, като през
м. октомври 2016г., В.Т. видял в сайт за продажба на автомобили, че в гр.Варна
е предложен за продажба джип „Волво Х-90“. В обявата било посочено, че е
възможен бартер за луксозно комби. Ищците се свързали с продавача- ответника по
делото. Страните си уговорили среща за оглед на автомобилите в гр.Обзор, обл.
Бургас. На срещата ищеца и ответника постигнали съгласие за замяна на
автомобилите, която да се извърши в гр.Бургас. На 28.10.2016г. ответникът К.
дошъл в гр.Бургас с джипа, но състоянието на автомобила не било същото като при
огледа в гр.Обзор, поради което Т. заявил на К., че се отказва от замяната.
Ответникът К. предложил да остави автомобила си в гр.Бургас и упълномощи Т. да
го продаде, ако се намери клиент. Също така казал , че има клиент, който търси
луксозно комби като това на ищеца и му предложил да вземе колата на ищеца и да
я продаде в гр.Варна. Ищецът се съгласил. Т. и К. изготвили и завериле
нотариално пълномощни, с права за продажба на автомобилите. К. взел автомобила
на ищците, а неговия останал в Бургас. Т. намерил купувач за автомобила на
ответницате, но тъй като те не били извършили регистрация на промяна на
собствеността на автомобила, след като го закупили, се наложило първо да се
извърши такава в КАТ Варна и след това да се прехвърли на купувача. Т. дошъл с
автомобила в гр.Варна, но при проверката от КАТ се установило, че двигателят на
автомобила е сменен и номера не отговаря на този посочен в документа за
собственост. Ответникът обяснил, че няколко дни преди да остави автомобила си
при ищците е сменил двигателя и е забравил да ги информира. Ищецът и ответникът
отишли в сервиза, където е била извършена смяната на двигателя за да се снабдят
с необходимите документи, където ищецът разбрал от работник в сервиза, че преди
предаването на автомобила в сервиза е извършена замяна на много части, като са
били сложени стари части. На 08.11.2016г. ищецът като пълномощник на
ответниците прехвърлил собствеността върху автомобил „Волво“ на трето лице
–купувач, за което уведомил ответника К.. Получената от него цена по
предложение на ответника ищецът задържал до продажбата на неговия автомобил,
като се договорили двете суми получени от двете продажби да се прихванат до
размера на по-ниската, а разликата да се плати на другата страна. Март 2017г.
ищците решили да не продават автомобила си, като на предварително уговорена
среща с К. на 16.03.2017г. Т. връчил на К. изявление за оттегляне на даденото
пълномощно. Ответникът предложил да върне автомобила след 10 дни, но преди
изтичане на този срок Т. поискал да му предаде владението върху автомобила.
Ответникът отказал да предаде автомобила. След подаден сигнал от страна на
ищеца, автомобилът бил запечатан от органите на Полицията и оставен на паркинг
на РУП Варна. Молбата на ищеца за връщане на автомобила била оставена без
уважение с постановление на прокурор от РП Варна, поради налична идентична
молба, подадена от К. и липса на доказателства по отношение на собствеността
върху автомобила. В последствие с постановление от 15.06.2017г. на ВРП е
прекратено образуваното ДП, като е отказано връщането на автомобила. Ищците молят, на основание чл.124, ал.1 ГПК
да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено между страните,
че правото на собственост върху описания автомобил принадлежи на ищците.
Ответниците
оспорват иска като неоснователен. Оспорват твърденията в исковата молба, че
страните са се отказали от договорената замяна на леките автомобили.Твърдят, че
след като са получили автомобила „Мерцедес“ е извършил множество ремонти на
същия, за което е заплатил сума в размер на 2233,55лв., което доказва
намерението му да придобие собствеността върху него, което е било уговорено и с
ищеца. Твърдят, че между страните е възникнало договорно отношение за замяна на автомобилите на страните, което
не е оформено документално по вина на ищците. Договорът е сключен в устна форма
при огледа на автомобилите и извършване на реални действия по предаване на
владението върху двата автомобила.
Отправено е
искане за право на задържане на процесния автомобил на основание чл.90 и чл.91 ЗЗД.
С отговора
ответниците са предявили насрещни искове в условие на евентуалност за
признаване по отношение на В. и М. Т., че Е. и С. К. са собственици на
л.а.“Мерцедес-Бенц Е 320“ с рег. № А**** МР, на основание договор за замяна; за
осъждане на В. и М. Т. да заплатят на Е. и С. К. на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата от 15 500лв., представляваща стойностна л.а. Волво ХС 90, с
рег.№ У **** АК, с която сума ответниците по насрещния иск са се обогатили,
получавайки в патримониума си правата да придобият автомобила, собственост на К.
за себе си или да се разпоредят с него в резултат на очакваното бъдещо
осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките
автомобили на страните, оправдаващо престацията на л.а.“Волво ХС 90“, което
правоотношение не се е осъществило; за осъждане на Т. да заплатят на К. на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1000 лв., получена от тях в следствие на
продажба на л.а. „Волво ХС 90“, собственост на Е. и С. К., ведно със законната
лихва за забава от датата на получаване на сумата от Т..
Ответниците по насрещните
искове оспорват същите като неоснователни.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са представени в заверени преписи, писмени доказателства
относно данните за лек автомобил марка “Мерцедес Е 320”, рама WDB ************ с рег. № А **** МР с дата на
регистрация 04.03.2015г. и двигател №648....59190; пълномощно, по силата на
което В.Г.Т. и М.И.Т. са упълномощили Е.К.К. с правата да продава, заменя,
дарява, бракува, спира от движение или се разпорежда по друг начин при цена и
условия, каквито намери за добре, в т.ч. да получава и договорена продажна
цена, да управлява автомобила, да представлява упълномощителите пред КАТ, ДАИ,
митнически и гранични власти и всякакви други контролни органи, застрахователни
компании, данъчни служби, административни и съдебни власти.; договор за покупко-продажба
на МПС от 08.11.2016г., с който продавачите Е. и С. К., представлявани от В.Г.Т.
продават на М.И.Ф. лек автомобил марка Волво, модел ХЦ 90, рег. № 9656 ВК за
сумата от 1000лв.; декларация от В. и М. Т. за оттегляне на пълномощно заверено
по общ рег.№ 4966/28.10.2016г. на нотариус № 396 в рег. На НК, с район на
действие РС Бургас, с което са упълномощили Е.К. да продава заменя, дарява,
бракува и т.н. л.а. „Мерцедес, модел Е 320 с посочен рег. №, номер на рама и
двигател; Постановление на РП Варна от 04.04.2017г., постановление на РП Варна
от 14.06.2017г.; удостоверение за застрахователна стойност на двата автомобила;
фактури за извършени ремонтни услуги и сервизно обслужване на автомобил.
Видно от
представените по делото доказателства ищците са придобили правото на
собственост върху процесния автомобил през 2016г. Съгласно представените
удостоверения и свидетелство за регистрация на МПС автомобилът е регистриран къто собственост на ищеца Т..
С иска по
чл.124 ГПК собственика на една вещ иска да установи със сила на пресъдено нещо
правото си срещу лице, което го оспова. Предпоставка за допустимостта на иска е
наличието на правен интерес за лицето, което предявява иска. В случая от представените
по делото доказателства се установява, че между страните по делото е налице
спор относно собствеността върху процесния автомобил, поради което и за ищците
е налице правен интерес от предявяване на иска и разрещаване на спораса със
сила на пресъдено нещо.
По
отношение на основателността на отрицателния установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК: В тежест на ответниците е да установят, че са придобили
собствеността върху индивидуализираната в исковата молба вещ на заявеното
основание. От събраните по делото доказателства не се установява безспорно че
ответниците са придобили собствеността върху автомобила на основание сключен с
ищците договор за замяна. Не са представени доказателства, от които да се
установява, че в гр. Обзор или гр.Бургас на 28.10.2016г. между страните е
сключен договор за замяна на МПС. За да е валиден и да произведе действие
договорът за замяна на МПС, следва да бъде сключен в писмена форма, с
нотариална заверка на подписите. Ответниците не излагат твърдения, че са
сключили с ищците по делото писмен договор за замяна на процесния автомобил със
собствения им автомобил, поради което са без значение постигнатите устни
договорености на страните относно прехвърляне на собствеността върху
автомобилите.. същите не могат да установят възникването на облигационно
отношение. Не са ангажирани доказателства за сключване на договор е относно
същественото съдържание на такъв договор относно стойността на автомобилите,
цена, заплащания във връзка с изравняване на стойностите и др.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците не са установили
придобиването на собствеността върху процесния автомобил на заявеното от тях
правно основание, поради което предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК е основателен и следва да се уважи.
Предвид
основателността на отрицателния установителен иск с правно основание чл.124 ГПК
относно придобиването на права от страна на ответниците върху процесния
автомобил на заявеното парвно основание – договор за замяна на МПС, съдът не следва
да се произнася по предявения насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК, че
ответниците Е. и С. К. са собственици на автомобила на основание реално
договорена с В. и М. К. сделка по замяна на движими вещи – лек автомобил Волво
и л.а. Мерцедес.
По
предвения иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.2 ЗЗД, съдът намира следното:
От ангажираните по делото доказателства не се установява обогатяване на
ответниците по иска – Т., със стойността на л.а. Волво ХС 90, получен от тях
при очаквано за бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните
по замяна на леките автомобили. Обратно от представеното пълномощно се
установяват твърденията в исковата молба, че К. са предоставили на Е.Т. правото
да се разпорежда по начин, какъвто намери за добре със собствения им автомобил
„Волво“, да договаря с когото намери за добре и при цени и условия, каквито
намери за добре, както и да получи договорена продажна цена.. В пълномощното не
е посочено условие за очакване на бъдещо осъществяване на валидно
парвоотношение между страните по замяна на леките автомобили или цена на
автомобилите. Следва да се посочи, че не са ангажирани и доказателства, от
които да се установява, че стойността на лек автомобил „Волво ХС 90“ е в размер
на претендираната сума. В тази връзка следва да се посочи, че представените
фактури за извършвани ремонти и сервизно обслужване на автомобил се отнасят за
отношения между лица, които не са страни в настоящото производство и от същите
не се установява действителната стойност на автомобила.
Предвид
изложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т.
до заплатят на Е.К.К. и С.Т.К. сумата от 1000лв., получена от продажбата на
л.а. Волво ХС, собственост на ищците по насрещния иск, съдът намира следното:
От представения по делото договор за продажба на МПС, сключен на 08.11.2016г. в
гр.Бургас, с нот. Заверка на подписите с рег.№ 5188 от 08.11.2016г. на нотариус
Г. Стоянова се установява, че в качеството си на пълномощник на Е.К.К. и С.Т.К.
по силата на нотариално заверено пълномощно рег.№ 4972/28.10.2016г. е подписал
договора и е прехвърлил собствеността върху л.а. „Волво ХС 90“ на купувача
Ахмед Фалдджъ срещу цена от 1000лв. В договора е посочено, че цената е
заплатена на продавачите.
В исковата
молба първоначалните ищци изрично са заявили, че при сключване на договора за
продажба В.Т. е представлявал продавачите К. въз основа на пълномощно подписано
от тях и е получил продажната цена. Изложено е също, че е постигнал уговорка с
упълномощителите тази цена да бъде предадена по-късно, като евентуално със
сумата да се извършат прихващания на задължения между страните.
Предвид
установеното, настоящият състав на съда приема, че при сключването на договора
за продажба на МПС В.Т. е действал като пълномощник на продавачите и в това си
качество е получил и продажната цена от името и за сметка на упълномощителите. Съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД
последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания, като съответно представителя не придобива собствени
права и следва да се отчете на представлявания, включително при необходимост и
чрез извършване на фактически и правни действия. В случая доказателства за
извършена отчетна сделка, при която пълномощникът да е предал процесната сума
на упълномощителите – продавачи не са налице. Не са налице и твърдения за
извършена такава сделка от страна на Т., поради което за него не възниква
задължение за заплащане на сумата на упълномощителите. По делото не са
ангажирани доказателства за установяване на твърденията, че ответниците са се
съгласили предаването на сумата да бъде отложено или ъс същата да се извърши
прихващане за уреждане на други отношения между страните, поради което е
основателен и иска за заплащане на лихва върху посочената сума, считано от
08.11.2016г.
Предвид
изложеното искът е основателен и следва да се уважи.
Предвид
частичното съвпадане на изводите на настоящата инстация с тези на РС
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в частта, с която е уважен
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК,
отхвърлени са предявените насрещни искове на Е. и С. К. за осъждане на В.Т. и М.Т.
за заплащане на сумата от 15 500лв. на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Решението,
в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на В.Т. и М.Т. да заплатят на Е. и С. К. сумата от 1000лв.,
ведно със законната лихва за забава от 08.11.2016г. следва да се отмени, като
предявения иск се уважи.
ВОДИМ от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1700/22.04.2019г., постановено по гражданско дело № 15027 по описа за
2017г. на Районен съд – Варна, в частта,
с която е отхвърлен
е предявеният от Е.К.К. и С.Т.К. насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за
осъждане на В.Г.Т. и М.И.Т. да заплатят сумата от
1000.00лв., получена вследствие продажба на л.а.
Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К., ведно със законната лихва за
забава, от 08.11.2016г., като вместо него постановява
ОСЪЖДА В.Г.Т.
ЕГН **********,*** И.А.№
74 и
М.И.Т. ЕГН **********,***, да заплатят на Е.К.К.
ЕГН **********,*** и С.Т.К.
ЕГН **********,***, сумата от 1000лв. представляваща получена
продажна цена на л.а.
Волво ХС 90, с рег.номер У **** АК, рама №YV1CZ....1008482, собственост на Е.К.К. и С.Т.К.,, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 08.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.79 ЗЗДи чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1700/22.04.2019г., постановено по
гражданско дело № 15027 по описа за 2017г. на Районен съд – Варна В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: