Р Е Ш Е Н И Е
16.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
05.03. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2790 2019
дело № по описа за година.
Е.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявира срещу Е.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил. Претендира присъждане на разноски.
Ищцата твърди, че с определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявеното от Е.А.В. срещу Е.Г.З. искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН. Ищцата излага съображения за нищожност на прекратителното определение, като счита, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на определената от закона форма и пълна липса на мотиви.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва изцяло предявения иск. Ответникът твърди, че оспорваното определение е валидно, допустимо и правилно, а освен това ищцата е обжалвала същото по реда на чл. 274 от ГПК и то е било потвърдено от ОС-Кюстендил като правилно и законосъобразно и е влязло в сила. Излага правни съображения. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, в тяхната цялост, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетия като доказателство по настоящото дело
заверен препис от гр.д.№ 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил, производството
по него е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от ищцата
по настоящото дело срещу ответника по същото. С определение, постановено в
закрито съдебно заседание на 21.08.2019г., състав на КРС е издал заповед за
незабавна защита на молителката по реда на чл. 18 от ЗЗДН и е насрочил делото
за разглеждане в открито заседание на 12.09.2019г.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 12.09.2019г., КРС е прекратил
производството по гр.д.№ 1667/2019г. по негов опис, като е приел, въз основа на
твърденията на молителката, обективирани в молбата й
за защита от домашно насилие, както и изявленията й, направени в открито заседание,
че Е.А.В. не е била във фактическо съпружеско съжителство с ответника по
молбата (и ответник по настоящото дело) Е.Г.З., поради което тя няма качеството
на лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Прекратителното
определение е обжалвано от молителката с частна жалба пред въззивната
инстанция-ОС-Кюстендил, която, с Определение от 04.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 506/2019г., го е потвърдила.
Искът по чл. 270, ал. 2 от ГПК е установителен
и неоценяем, и при липсата на специална разпоредба,
която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл.103
и 104 от ГПК. Родово подсъден е на районния съд, независимо от това дали се
иска прогласяване нищожност на решение постановено от районен, въззивен или касационен съд, тъй като разпоредбата на чл. 270,
ал.1 от ГПК определя правомощията на въззивния съд
при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не
определя подсъдността на иска по чл. 270, ал. 2 от ГПК.
Гражданския процесуален кодекс не съдържа определение за
нищожност на съдебните решения, респ. определения, поради което съдържанието на
това понятие следва да бъде изведено по пътя на тълкуването, основаващо се на
характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на
държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение
/респ. определение/, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според посоченото в
постановено по реда на чл.290 ГПК, Решение № 668/15.11.2010г. по гр.д.
№1790/2009г. на ВКC I г.о., нищожно е решение на съд, когато е постановено от
незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната
власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано,
когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост когато съдържанието на решението противоречи на
българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу
неправоспособна страна. В Тълкувателно
решение №1/10.02.2012г. по тълк. дело №
1/2011 г. на ОСГКТК, е прието, че в доктрината и в съдебната практика се
приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Посочено е, че с
подписване на съдебното решение е налице валидно удостоверяване на
правораздавателна воля на съда, а обявяването на решението в регистъра има за
последица неговата неоттегляемост и няма отношение
към валидността му.
Посочените от ищцата като основания за нищожност на влязлото
в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по
гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил, по съществото си
съставляват доводи за евентуално допуснати от съда нарушения на закона при
постановяването му, които имат отношение към правилността, но не и към
валидността на съдебния акт, а правилността на съдебното определение се
проверява само по пътя на инстанционния контрол,
какъвто е осъществен с Определение от 04.11.2019г., постановено по гр.д.№
506/2019г. на ОС-Кюстендил.
Настоящият съдебен състав констатира, че по отношение на
атакуваното съдебно определение не е
налице никоя от хипотезите на нищожност - същото е постановено в писмена форма,
подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по
начин, който позволява тя да се изведе от акта.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание
чл. 270, ал. 2 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в тежест на ищцата са
направените от ответника разноски по делото в размер на 350.00лв.-платено
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат, което, предвид направеното
от процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност и
съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като и ниската фактическа и правна
сложност на делото, съдът ще намали на 300.00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Е.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила определение от 12.09.2019г., постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 1667/2019г. по описа на РС-Кюстендил.
ОСЪЖДА Е.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплати на Е.Г.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: