№ 2068
гр. ****, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110145937 по описа за 2021 година
Предявени са евентуални установителени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143, т.5 от ЗЗП.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № 30040317275 за срок от 36 месеца, по силата
на който се задължил да върне сумата 6428.94 лв. Съгласно раздел VI, „Параметри“, ищецът
твърди, че следвало да заплати и допълнителни суми, представляващи възнаграждения за
допълнителни услуги в размер 1110.00 лв. за услуга „Фаст“ и възнаграждение в размер
2590.00 лв. за услуга „Флекси“, разпределени на 36 месечни вноски по 102.77 лв. Счита, че
двете клаузи са нищожни, като неравноправни – противоречали на добросъвестността,
добрите нрави и нарушавали принципа за еквивалентност на насрещните престации,
поставяйки потребителя в крайно неизгодно положение. Отделно от това законът не
допуска да се начисляват допълнителни такси и комисионни, свързани с усвояването и
управлението на кредита, каквито по същество представляват посочените възнаграждения за
услугите „Фаст“ и „Флекси“. Освен това процесните суми били неоправдано високи – те
представлявали допълнително възнаграждение за кредитора ответник, близко по размер на
отпуснатия кредит, което нарушавало принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Предвид изложеното иска процесните клаузи да бъдат прогласени за нищожни.
В отговора на исковата молба ответникът признава факта на сключен с ищеца договор със
соченото в исковата молба съдържание. Твърди се, че още преди сключването на договора –
в преддоговорните отношения между страните, ищцата била запозната с всички параметри
на продуктите, които предлагало ответното дружество и можела да вземе информирано
1
решение, и сама е пожелала закупуването на допълнителни услуги по договора.
Допълнителните услуги били възможност за потребителя, но не и задължително условие за
отпускане на кредита, поради което възнаграждението за тях не следвало да се включва при
изчисляване на възнаградителната лихва. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени,
поради което не са неравноправни. Възнаграждението за допълнителни услуги не може да се
третира като такса за управление и усвояване на кредита, тъй като е заплащане за
определени фактически, а не административни действия, които не са свързани с дейността
на кредитора по отпускане на кредита. При тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете
и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е установен като безспорен фактът, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 30040317275, в раздел VI на който е уговорено заплащане на
допълнителни суми, представляващи възнаграждения за допълнителни услуги, а именно:
1110.00 лв. за услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и 2590.00 лв. за услуга „Флекси“, която предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, разпределени на 36
месечни вноски по 102.77 лв., платими, заедно с погасителните вноски по кредита,
съдържанието на които услуги е уговорено в Общите условия към договора.
При така уговорените възнаграждения не е ясна цената за всяка от услугите по отделно,
което противоречи на императивната норма на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Отделно от това
заплащането на тези възнаграждения от потребителя е предварително, дължимо е за
„възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Предвид изложеното уговорките за заплащане на възнаграждения за пакет
от допълнителни услуги се явяват нищожни като противоречаща на императивни правни
норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит /ЗПК/.
Предвид изложеното исковете за нищожност на клаузите, съдържащи се в Раздел VI
„Параметри“, с които са уговорени възнаграждения за допълнителни услуги са основателни.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски за
производството в размер на 153.60 лв. за държавна такса. На основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. на адвокат М.М. следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 719 лв.
2
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АС. ИВ. Т., ЕГН: ********** и адрес –
гр.****, ж.к. ****** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** и седалище и
адрес на управление: гр.****, *****, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД
ЗЗД, вр. чл.10а, ал.3 ЗПК, че клаузите, съдържащи се в Раздел VI „Параметри“ от Договор
за потребителски кредит № 30040317275, с които е уговорено възнаграждение за
допълнителни услуги в размер 1110.00 лв. за услуга „Фаст“ и в размер 2590.00 лв. за услуга
„Флекси“, са нищожни като противоречащи на чл.10а, ал.3 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от АС. ИВ. Т., ЕГН: ********** и адрес –
гр.****, ж.к. ****** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** и седалище и
адрес на управление: гр.****, *****, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
1 ЗЗД ЗЗД, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** и седалище и адрес на
управление: гр.****, ***** да заплати на АС. ИВ. Т., ЕГН: ********** и адрес – гр.****,
ж.к. ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 153.60 лв. - разноски за производството
за държавна такса.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **** и седалище и адрес на
управление: гр.****, ***** да заплати на адвокат М.В. М., ЕГН ********** с адрес – *****,
*** на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата 719 лв. - адвокатско възнаграждение за
процесулано представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3