Решение по дело №33/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба с вх.№363/13.02.2023г. от Й.П.В. ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:чрез адв.Х.И.Х. ***, против ЗППАМ №23-0804-000017/13.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Сливен. Със заповедта на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка от вида по чл.171, т.1, буква“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни за това, че на 13.01.2023г. около 13.40ч. в гр.Сливен, ул.“Банско шосе“ като водач на МПС – *** с рег.№ ***, управлява автомобила като при извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARME0068 за употреба на наркотични вещества и техни аналози уредът отчел наличие на амфетамин в слюнката на водача.На водача В. бил издаден талон за изследване №117956, който тя приела. Иска се отмяна на мярката с доводи, че е използвано негодно техническо средство за проверка на водача за употреба на наркотични вещества, заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка като водачът е дал проба за химикотоксилогично изследване, резултатът от което административният орган не е изчакал.

В съдебно заседание жалбоподателят Й.П.В. се представлява от адв.Х.И.Х. ***.Жалбата се поддържа с искане съдът да отмени оспорената ПАМ. Посочва се, че съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, установяването на даден водач, управлявал след употреба на наркотични вещества става с химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. Дадени са две материалноправни предпоставки алтернативно – едната е на първо място химико-токсикологичното лабораторно изследване и на второ място е тестът. В конкретния случай административнонаказващият орган е приложил ПАМ на базата на теста, но в самата ПАМ и в самия АУАН е записано, че има издаден талон за изследване и от постановлението от прокуратурата е видно, че има даден сравнителен материал за изследване и е назначена експертиза, и в случая тестът не доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката е управлявала след употреба на наркотични вещества, тъй като законодателят е посочил на първо място химико-токсикологичното изследване, а и като доказателство се сочи, че има даден сравнителен материал. В този случай би следвало административнонаказващият орган да изчака резултата от изследването и тогава да приложи тази ПАМ или да не я приложи, в зависимост от резултата.Счита се, че е налице оперативна самостоятелност, защото административнонаказващият орган трябва да прецени налице ли са материалноправните предпоставки и след като той е запознат или той самият посочва в ПАМ, че има даден сравнителен материал, а и по делото се доказа, че е назначена експертиза, той би следвало да изчака този резултат и тогава да пристъпи към издаването на ПАМ.

Ответникът Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Жалбата е редовна от формална страна, депозирана е в 14-дневен срок от връчване на заповедта, от неблагоприятно засегнато лице, пред родово и местно компетентния съд по адреса на жалбоподателя. Предвид това е допустима за разглеждане.

С оспорената ЗППАМ №23-0804-000017/13.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Сливен, на жалбоподателя В. е наложена принудителна административна мярка от вида по чл.171, т.1, буква“б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни за това, че на 13.01.2023г. около 13.40ч. в гр.Сливен, ул.“Банско шосе“ като водач на МПС – *** с рег.№ ***, управлява автомобила като при извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARME0068 за употреба на наркотични вещества и техни аналози уредът отчел наличие на амфетамин в слюнката на водача.На водача В. бил издаден талон за изследване №117956, който тя приела.

Прието е, че е налице надлежно установяване управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и е съставен АУАН № GA782879 / 13.01.2023 г. от мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, с-р „Пътна полиция“ Сливен. Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо жалбоподателя АУАН.

По делото са приети като доказателства от административната преписка по издаването на заповедта: Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 13.01.2023г. на Й.П.В.; показанията на Дръг тест № 0068 от 13.01.2032г.; АУАН № GA782879 / 13.01.2023 г. от мл. автоконтрольор към ОДМВР Сливен, с-р „Пътна полиция“ Сливен; Заповед №343з-3031/311.12.2021г. на Директора на ОДМВР Сливен за оправомощаване на компетентни длъжностни лица за издават заповеди за принудителни административни мерки, включително и такива по чл.171, т.1 от ЗДвП.

По разпореждане на съда от Районна прокуратура Сливен е постъпил отговор, че е образувано ДП №64/2023г. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършител е лицето Й.П.В., в материалите по делото е наличен талон за изследване №117956, приложено е постановление на разследващ полицай от 13.01.2023г. за назначена химико-токсилогична експертиза, която към датата на изпращане на отговора(30.03.2023г.) не е изготвена. Видно от постановлението за назначаване на експертиза - определен е срок до 01.03.2023г. за изготвяне и предоставяне на експертно заключение.

Предвид установеното от фактическа страна, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, несъответствие с материалния закон и несъразмерност на мярката.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, но е издадена при съществено процесуално нарушение – неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая, което е довело и до неправилно приложение на закона.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл.35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.1, буква“б“ от ЗДвП. В заповедта и в съставения АУАН за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, съдът приема за безспорно установено по делото че такова изследване е било назначено, което се удостоверява от представения от РП-Сливен Протокол за назначаване на експертиза от 13.01.2023г.. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл.171, т.1, бук.“б“, изр. последно от ЗДвП – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това се следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Съдът намира, че в случая е несъразмерен и срокът на прилагане на ПАМ – 365 дни. Случаят касае водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност като е дал проба за изследване, безспорно е, че назначената от РП-Сливен експертиза не е изготвена в определения от разследващия орган срок, като не се сочат уважителни причини за това, нито са налице доказателства за удължаване на срока за представяне на експертно заключение.В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението.

В заключение съдът приема, че наложената ПАМ, като постановена в нарушение на закона следва да се отмени.Предвид изявлението на процесуалния представител, че не се претендират разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЗППАМ №23-0804-000017/13.01.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Сливен.

Решението е окончателно.

	Председател:	/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ