Р Е Ш Е Н И Е
№1655
Гл. Пловдив, 28.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XVI състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 78 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 –
чл.178 от АПК, във връзка с
чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето.
Образувано е по жалба на Н.Д.И., ЕГН **********,***,
депозирана чрез пълномощника му адв. М., срещу Експертно решение /ЕР/ № 1164/29.08.19
г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по нервни
и очни болести.
В жалбата се развиват съображения за
нищожност на оспорения административен акт поради наличие на хипотеза по чл.177, ал.2 от АПК, тъй като сега оспореното решение на НЕЛК е в противоречие с влязъл
в сила съдебен акт. В жалбата се сочи, че вместо да изпълни волята на съда, обективирана във влязло в законна сила Решение №
1527/28.06.2018 г. на Адм. съд – Пловдив по адм.д. № 1472/2017 г., НЕЛК постановява ЕР № 0391/28.09.2018
г., като последното отново е прогласено за нищожно с Решение по адм.д. № 825/2019 г. Твърди се, че след това НЕЛК е
прехвърлило тази си отговорност на ТЕЛК - Пловдив, която пък е постановила ЕР №
5038/07.11.2018 г., последното оспорено пред НЕЛК, която отново е върнала на
ТЕЛК за ново произнасяне и ТЕЛК е постановила ЕР № 0628/30.01.2019 г.
Последното решение на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, която в тази връзка е
постановила ЕР № 0422/19.03.2019 г., обявено за нищожно с влязло в законна сила
Решение № 2213/04.11.2019 г. по адм.д. № 1264/2019 г.
на Административен съд – Пловдив. При така посочената хронологическа
последователност, жалбоподателя счита, че ЕР № 1164/29.08.2019 г. на НЕЛК е
нищожен акт, постановен в грубо нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, тъй като същият не изпълнява волята на съда, като в тази
насока жалбоподателят посочва конкретни съображения по отношение на трудовата
злополука и % ТНР по повод общо заболяване. Твърди се, че продължителното „прехвърляне
на топката“ от НЕЛК към ТЕЛК се дължи на промяната на Наредбата за медицинската
експертиза, в частност Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на
ТНР в проценти. Според жалбоподателя, с оглед това, че административното
производство е започналопрез 2016 г. с обжалване на
ЕР № 3947/12.09.2016 г. на ТЕЛК – Пловдив, би следвало НЕЛК да се произнесе по действащата по това време Методика на
Приложение №2 на НМЕ. Иска се обявяване нищожността на оспорения
административен акт. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София,
редовно призован, не изпраща представител по делото. Депозирано е писмено становище
от юрисконсулт Карамитев, процесуален представител на
ответника, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска
нейното отхвърляне. Сочи се, че при постановяване ЕР на НЕЛК №
1164/29.08.2019г. е спазена волята на съда, като то е постановено от законен
състав, както и по произнасянето по същество, като е извършено прецизно
освидетелстване на лицето Н.Д.И.. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите лица Агенция за хора с увреждания, ТП
на НОИ – Пловдив, РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“
АД – пери състав, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните намери следното:
Видно от приложеното на лист 18 по
делото, заверено копие на известие за доставяне, оспореното ЕР на НЕЛК е
връчено на жалбоподателя на 10.09.2019 г., а жалбата е подадена директно в съда
на 08.01.2020 г., като съгласно чл.149 ал.5 от АПК, административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето, а съгласно чл.177 ал.2 изр.2 от АПК, всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, от адресата на
акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна, на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
Няма спор по делото, че с ЕР №
3045/09.09.2013 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД, лицето
Н.Д.И. е освидетелстван и му е
определена ТНР 53%, по причини: за общо заболяване 50 % и ТНР по повод трудова
злополука 15 %, за срок от 3 години – до 01.09.2016 г. (лист 334 по адм.д. № 1264/2019г. по описа на ПАС). След изтичане на три
годишния срок, Н.И. се явил за преосвидетелстване,
като Трети състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД се произнесъл с ЕР № 3947/12.09.2016 г. (лист 155
по адм. д.№ 1264/2019 г.). След последвало обжалване
на ЕР от страна на И., НЕЛК е постановила ЕР № 0458/18.11.2016 г., с което
отменила оспореното ЕР № 3947/12.09.2016 г. и върнала преписката за ново
освидетелстване. В резултат на това, състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се
произнася с ЕР № 0907/22.02.2017 г. (лист 64 по адм.д.№
1264/2019г.) , с което са определени 39 % ТНР и което отново е обжалвано от И.
пред НЕЛК, която пък със свое ЕР № 0196/24.04.2017 г. (лист 70 по адм. д.№ 1264/2019г.), е отменила ЕР на Трети състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 0907/22.02.2017 г. по оценка на ТНР и издала ново,
като потвърдила по останалите поводи. НЕЛК
е определила ТНР 46%, като в таблица инвалидност по причини е посочено: общо
заболяване - 43% ТНР и трудова злополука
– 15% ТНР. В мотивите на ЕР на НЕЛК са описани констатациите от медицинските
изследвания, както и представените документи. ЕР на НЕЛК № 0196/24.04.2017 г. е
обжалвано от И. пред Административен съд – Пловдив, който със решение №
1527/28.06.2018 г. по адм.дело № 1472/2017 г. (приложено по настоящото дело) го
отменил и изпратил преписката на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на
решението. За да отмени ЕР на НЕЛК съдът
приел, че е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, без да се отчетат всички релевантни обстоятелства от значение за
случая, водещи до нарушение на материалния закон. Прието е, че са налице множество противоречия между приобщените медицински
документи и предходни административни актове, с изводи взаимно изключващи се,
водещо до липса на мотиви в
обжалваното решение. Съдът е посочил, че при издаване на оспореното решение
НЕЛК не е отчела наличието на изразените заболявания при И., които водят до
определянето на съответно друг процент ТНР за всяко едно заболяване. Конкретно
по отношение на очното заболяване на
жалбоподателя съдът е приел, че административните органи не са обсъдили
възможността за необратимост на заболяването, като са налице постоянни
индикации за проявление на неговите симптоми, така нареченото „дърпане на
ретината“, което е наложило периодично И. да провежда лазертерапия
с цел предотвратяване на тракционно отлепване на ретината. Изложено е, че има хореоретинални огнища още от 1991 г. и за това заболяване е
следвало да има преценка за издаване на ЕР с пожизнен срок поради липса на
подобрение. Според съда неправилно длъжностните лица са игнорирани % ТНР за смутена
адаптация по част 5, раздел 8 от НМЕ 2010 год., което според съда е в
противоречие с предишни административни актове на НЕЛК в предходни ЕР, с които е определян процент ТНР точно по този повод. Направен е извод, че не е
обсъдено състоянието на ретините с
оглед наличието от постоянен риск от тотално разкъсване на ретините вследствие
множеството руптури. По
отношение на трудовата злополука съдът е
посочил, че е бил издаден административен акт - ЕР № 3045/09.09.2013 г.,
с който са определени 15% по ч.V. р.VIII т.7 - за рисков фактор. Изложено е още, че с
обжалваното в производството по адм.д. 1472/2017 г.
ЕР №196/ 24.04.2017 г. на НЕЛК за трудовата злополука са определени - 15% по ч.V. р.VIII т.5 от НМЕ, като е
установено, че през периода от 2013 г. до явяването на И. пред ТЕЛК през 2016 г.
за освидетелстване по повод изтичане срока на предходното ЕР, същият е
извършвал ежегодно лазер-терапии на ретината на дясно око по повод индикации за
дърпане на ретината, и с цел предотвратяване на нейното разкъсване. Според
мотивите на съда тези писмени доказателства са били представени пред РКМЕ на ТЕЛК Пловдив на 25.06.2016г.. и с ЕР
№3947/ 12.09.2016г. на ТЕЛК - Пловдив за трудова злополука са определени 30%
ТНР по ч.V. р.VIII т.7. Така съдът е приел, че административният
орган не е провел необходимото изследване съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1
от НМЕ, която гласи, че причинна връзка се признава не само за увреждането по
повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или
усложненията, обусловени от тях. Според съда е следвало да се преценят
доказателствата за извършен лазер-бараж. Направен е извод, че като не е
съобразил тези налични обстоятелства с причинна връзка-трудова злополука, установено
с ЕР №0076/ 16.02.2009 г. и ЕР №3947/ 12.09.2016г., която определя 30% ТНР по
ч.V. р.VIII т.7, административният
орган не е извършил необходимото добавяне към процента на основното увреждане
от 15 до 30 %. Съдът е подчертал, че по повод трудова злополука за
рисков фактор - 30% по ч.V. р.VIII т.7, вр. с чл.74, ал.1 от
НМЕ те са били определени от ТЕЛК -
Пловдив с ЕР №3947/ 12.09.2016г., и не са били предмет на обжалване пред НЕЛК. По
отношение на неврологичното
заболяване съдът е посочил, че в обжалваното ЕР №196/ 24.04.2017г. на НЕЛК не е коментирано в достатъчна степен
този вид заболяване и съответно не е определен % ТНР
съгласно НМЕ, като административният орган е следвало да вземе предвид, че са били
представени Амбулаторен лист от №
000774 от 23.04.2015г. от преглед при невролог с основна диагноза: „Увреждане
на междупрешеленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия, КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от
04.05.2012г. със заключение: „Окръглени калцификати,
пръснати в двете мозъчни хемисфери КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от 08.04.2015г.; КТ на глава
от 19.01.2014г. със заключение: „Наличие на патологични калцификати
двустранно ториално паравентрикуларно“.
Съдът е направил извод, че от тях е била налице възможност да се извърши
преценка дали жалбоподателят страда от дискова херния Л4-Л5, както и Радикулопатия Л5-Ес1, двустранно, за които заболявания са
му определени 30 % ТНР по ч.VII, т.15, както в обжалваното в настоящото производство ЕР
на НЕЛК, така и в предходни ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. Според съда не е бил обсъден в достатъчна степен
установеният факт за наличието на мозъчните калцификати,
доказани в редица скенери, както и че по отношение на жалбоподателя е установено заболяване е Токсоплазмен хориоретинит, което
също фигурира във всички негови ЕР. В мотивите на съда е посочено, че е
следвало да се направи преценка дали това също води до намалена
работоспособност, респ. степен на увреждане, които да се преценят според функционалните нарушения и трайните
увреждания на засегнатите органи и системи. По отношение на нефрологичното заболяване, съдът е изложил, че е следвало да се извърши преценка на
приложените в медицинското досие
на И. документи: Амбулаторен лист от 14.07.2010 г. от преглед при нефролог със заключение от ехографски
преглед: „Ехографски данни за хидронефроза
вляво 1-2 степен. Изразена хепатомегалия; Амбулаторен
лист № 000539 от 12.03.2013г. от преглед при нефролог,
с основна диагноза: „Камък в бъбрека“; „Тубулоинтерстициален
нефрит, неуточнен като остър или хроничен”; Амбулаторен лист № 000098 от
09.07.2014г. от преглед при нефролог с основна
диагноза: „Интерстициален цистит (хроничен); Камък в
бъбрека; Епикриза от отделение по нефрология към
УМБАЛ ”Св. Георги'’ ЕАД от м.февруари 2015г., с
основна диагноза: „Хипертоничен бъбрек“ и придружаващо заболяване „Хроничен тубулоинтерстициален нефрит; Амбулаторен лист № 000196 от
13.02.2015г. от преглед при уролог, с основна диагноза: „Уретрит
и уретрален синдром; Амбулаторен лист № 000285 от
12.03.2015г. от преглед при уролог, с основна диагноза: „Уретрит
и уретрален синдром, Епикриза
от клиника по урология към УМБАЛ Св. Георги ЕАД от м.февруари 2016г., с основна
диагноза : „Простатитис акута“;
лабораторно изследване - резултати от ДНК анализ от 19.08.2016г.; копия на рецепти от медикаментозни
лечения на уро-инфекции. Според съда липсва каквото и
да е преценка относно това, след като жалбоподателя страда от бъбречно заболяване, за което е бил инвалидизиран с предходни ЕР, като са му били определени
10% по ч.IХ. р.XIX , т.4.1 от НМЕ, дали е
налице влошаване на здравословното му състояние в сравнение с предходното
освидетелстване с ЕР №3045/09.09.2013г. на ТЕЛК - гр.
Пловдив. Според съда е следвало да се вземе предвид наличието и на други
заболявания, като хидронефроза вляво 1-2 степен от
2010г., както и наличието на
доказателства за няколко хоспитализации, продиктувани от влошаване на
състоянието, една от които от м.февруари 2015г., когато е поставена диагноза:
„Хипертоничен бъбрек“ и придружаващо заболяване „Хроничен тубулоинтерстициален
нефрит“, както и наличието на чести уроинфекции,
лекувани както стационарно, така и медикаментозно в амбулаторни условия. Едва
след преценка на тези обстоятелства е следвало да се определи на И. ТНР по ч.IХ, р.ХIХ, т.4.2 от
НМЕ. По отношение на ортопедичното заболяване, съдът е направил извод, че не са обсъдени приобщените доказателства Амбулаторен лист № 004839 от 26.08.2016г. от преглед
при ОПЛ с основна диагноза: „Гонартроза, неуточнена“;
рентгенография
на колянна става от 26.08.2016г. със заключение:
„Начална гонартроза вляво“; рентгенография на колянна става от 17.08.2010г. със заключение: „Гонартроза (артроза на колянната става); Рентгенография на шийни
прешлени от 27.04.2015г., с диагноза „Начална шийна спондилоза“, и в
този смисъл издаденият административен акт, според съда е необоснован, като при нова преценка би следвало да се определи и процент ТНР по ч.I р.IV т.4.1.
Решение № 1527/28.06.2018 г. по адм.дело
№ 1472 /2017 г. по описа на Пловдивски административен съд не било оспорено и
влязло в законна сила на 21.08.2018 г., като в изпълнение
на него НЕЛК се произнесла с ЕР № 0391/28.09.2018г. (лист 68
по адм.д.№ 1264/2019г.), с което „отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново
произнасяне“, а като обжалвано е посочено ЕР № 0196/24.04.2017 г. Така постановеното ЕР № 0391/28.09.2018г. на
НЕЛК отново е оспорено от Н.И. пред Административен
съд – Пловдив, който с Решение № 1285/12.06.2019 г. по адм.дело
№ 825/2019г., прогласил нищожността на административния акт и върнал преписката
на НЕЛК- специализиран състав по очни болести, за произнасяне по жалбата на Н.И.
срещу ЕР № 0907 от 22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД, съобразно
мотивите на решението в тримесечен срок от влизането му в сила. В мотивите си
съдът е посочил, че решението е взето от незаконен състав в
противоречие с чл. 15. от ПУОРОМЕРКМЕ. Решение № 1285/12.06.2019 г.
по адм.дело №
825/2019г. на ПАС е влязло в законна сила на 05.07.2019 г.
Във
връзка с Решение № 1285/12.06.2019 г., по адм.дело №
825/2019г. на ПАС, НЕЛК се произнесла с оспореното в настоящото производство ЕР № 1164/29.08.2019 г. (лист 604 по адм.д.№ 1264/2019г.), с което отменила ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив” АД № 0907/22.03.2017 г. и издала ново по оценката, като потвърдила по
останалите поводи и прогласила за нищожно ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018 г.
Междувременно по време на
съдебното обжалване на ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018 г. пред Административен съд
Пловдив, същото (ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018 г.) е послужило като основание за
произнасяне на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД с ЕР № 5038/07.11.2018
г. (лист 63 по адм.д.№ 1264/2019г.), което отново е
обжалвано от Н.И. пред НЕЛК, която в тази връзка постановила ЕР №
2156/17.12.2018 г. (лист 58 по адм.д.№ 1264/2019г.),
с което отменила ЕР на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038/07.11.2018
г. и върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване. В резултат на това,
Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД се произнесла с ЕР № 628/30.01.2019
г. (лист 57 по адм.д.№ 1264/2019г.), което отново е
обжалвано от Н.И. пред НЕЛК и в резултат на което НЕЛК се произнесла с ЕР №
0422/19.03.2019 г. (лист 14 по адм.д.№ 1264/2019г.),
с което отменила „ЕР № 628 по корекция на водещата Дг.“
и се произнесла „по оценката, СИ ДИ и пр. връзка“, като определила „Оценка на
работоспособността: 20 % (двадесет %) ТНР“. Решението на НЕЛК било оспорено по
съдебен ред и с решение № 2213 от 04.11.2019г. по адм.д.
1264/2019г. състав на ПАС го обявил за нищожно, като в мотивите си съдът е
посочил, че обжалваното ЕР на НЕЛК № 0422/19.03.2019 г. е издадено по повод
обжалване на ЕР на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД № 5038/07.11.2018
г., което от своя страна е издадено въз основа на ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018
г. прогласено за нищожно с влязло в законна сила на 05.07.2019 г. решение №
1285/12.06.2019 г. по адм.дело № 825/2019г. на ПАС. Според
съда тъй като нищожността е най-тежкият порок на административния акт и тъй
като нищожният административен акт (ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018 г.) не поражда
правни последици от началния момент на издаването му, то следователно и
издаденото въз основа на него ЕР на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД
№ 5038, зас. № 186/07.11.2018 г., както и
последвалите ЕР на НЕЛК и ТЕЛК по повод неговото обжалване не са могли да
породят правни последици в нито един момент. Съдът е посочил, че нищожният
административен акт не може да бъде годна правна основа на друг административен
акт и че в случая не е налице валидно
постановен индивидуален административен акт, с който материалноправният
административен въпрос да е разрешен от органа по същество.
Към
настоящото дело е приложено медицинското експертно досие на Н.Д.И., а за
послужване са представени адм. д. № 1472/2017г., №
825/2019г. и № 1264/2019г. и трите по описа на Административен съд – Пловдив. В
хода на съдебното производство ответникът е представил: заверени копия от
дипломи за завършено висше образование и
дипломи за принзата специалност на д-р Т. А., д-р В.
Р. и д-р Н. Щ..
Въз основа
на така установените факти, както и събраните доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
Оспореният административен
акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите
на чл.103 ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във
връзка с чл.3 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето
от специализиран състав по нервни и очни болести, определен съобразно
разпоредбата на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с
мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен
съобразно водещата диагноза. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК.
В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл по документи
на основание чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението е подписано от Председателя и
членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18, ал.3 от посочения Правилник в
специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с
неговия председател. По делото са
представени доказателства от страна на ответника, за необходимата специалност
на членовете на комисията.
Оспореното в настоящото производство
решение на на НЕЛК е издадено в предвидената писмена
форма и както е посочено в него е издадено по повод влязло в сила Решение №
1285 от 12.06.2019г. на ПАС по адм.дело № 825/2019г.
Тук е мястото да се подчертае, че с цитираното решение съдът е прогласил нищожността
на ЕР на НЕЛК № 0391/28.09.2018г. и върнал преписката на НЕЛК- специализиран
състав по очни болести, за произнасяне по жалбата на Н.И. срещу ЕР № 0907 от
22.02.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив“АД, съобразно мотивите на решението в
тримесечен срок от влизането му в сила. Според съдебния състав ЕР
е взето от незаконен състав в противоречие с чл.15 от ПУОРОМЕРКМЕ. Без съмнение,
след като цитираното съдебно решение е влязло в сила, страните по спора следва
да се съобразят с него, но следва да се съобрази и обстоятелството, че преди
това решение по адм. дело № 825/2019г. на ПАС, е
постановено решение № 1527/28.06.2018
г. по адм.дело № 1472/2017 г. отново на ПАС, с което
съдът е отменил ЕР на НЕЛК № 0196/24.04.2017
г. и изпратил преписката на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на
решението. За да отмени ЕР на НЕЛК съдът по адм.дело
№ 1472/2017 г. е приел, че е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да се отчетат
всички релевантни обстоятелства от значение за случая, водещи до нарушение на
материалния закон. Прието е, че са налице множество
противоречия между приобщените медицински документи и предходни административни
актове, с изводи взаимно изключващи се, водещо до липса на мотиви
в обжалваното решение. Съдът е посочил, че при издаване на оспореното решение
НЕЛК не е отчел наличието на изразените заболявания при И., които водят до
определянето на съответно друг процент ТНР за всяко едно заболяване.
Следователно, при настоящото произнасяне органът е следвало да се съобрази не
само с решението по адм.д. № 825/2019 г., но и с
решението по адм. д. № 1472/2017 г., както и с
решението, постановено по адм.д. № 1264/2019 г. по
описа на ПАС. И трите съдебни прозиводства са между
едни и същи страни и касаят законосъобразността на административното
производство по оценката на работоспособността на Н.Д.И.. Постановените съдебни
решения съгласно чл.177 ал.1 от АПК имат сила за страните по делото, като в
случаите на отмяна, или изменение на оспореният акт, решението има действие по
отношение на всички.
Безспорно разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК определя като нищожен
този административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила
съдебно решение. Това е следствие от силата на пресъдено
нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. Административен акт, постановен в
изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по своята същност
представлява повторно решение, издадено при същите условия от административния
орган.
В случая процесното
ЕР на НЕЛК е съобразено с решение № 1285
от 12.06.2019г. по адм.дело № 825/2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив, като вече постановено от законен състав, но от друга страна, съдът
констатира, че пряко противоречи на решение № 1527/28.06.2018 г. по адм.дело № 1472/2017 г. на
ПАС, тъй като в отделни части ЕР №
1164/29.08.19 г. на НЕЛК
е с идентично, тъждествено съдържание като отмененото ЕР на НЕЛК № 0196/24.04.2017 г. Така например са идентични мотивите на
административния орган относно трудовата злополука, относно нервните болести, както
и при ортопдичните болести. В случая, административният
орган НЕЛК, като обвързан от указанията на съда по тълкуването и прилагането на
закона, е бил задължен да постанови административен акт в съответствие с
указанията на Административен съд – Пловдив и по адм.д.
№ 1472/2017 г., тъй като същите, дадени в мотивите на влязлото в сила решение,
са задължителни за административния орган и произнасянето му, без те да са
изпълнени, опорочава постановения административен акт. За пълнота следва да се
отбележи, че с решение № 1527/28.06.2018
г. по адм.дело № 1472/2017 г. на ПАС преписката е
върната на решаващия административен орган за ново произнасяне в хипотезата на
чл.173, ал.2 от АПК, тъй като естеството на акта, чието издаване се иска, не
позволява решаването на въпроса по същество от съда. Преценката за съдържанието
на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в хипотезата на
чл.173, ал.2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и
прилагането на материалния закон. С възможност за избор между различни решения
органът разполага в хипотезата на отмяна на акта на процесуално основание,
което би обусловило необходимост за формиране на нов извод относно фактическия
състав на заявеното пред административния орган право, след отстраняване на
процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е
такъв и безспорно указанията на съда относно тълкуването и прилагането на
материалния закон не са били изпълнени, като постановеното от НЕЛК ЕР №
1164/29.08.19 г. е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение.
В мотивите на влязлото в
сила решение № 1527/28.06.2018 г. по
адм.дело № 1472/2017 г. по описа на ПАС по отношение на трудовата злополука е посочено, че при постановяване на ЕР № 0196/24.04.2017 г.
НЕЛК, не е провел необходимото изследване
съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от НМЕ, съгласно която, причинна връзка се
признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест,
но и за последствията или усложненията, обусловени от тях, като в тази връзка е
цитирано ЕР №0076/ 16.02.2009г. и ЕР №3947/ 12.09.2016г., което определя 30%
ТНР по ч.V. р.VIII т.7 и по същество е указано на органа да извърши необходимото
добавяне към процента на основното увреждане от 15 до 30 %. Съдът е наблегнал и
на обстоятелството, че по повод трудова злополука за рисков фактор - 30% по ч.V. р.VIII т.7, вр. с чл.74, ал.1 от НМЕ, са били определени от ТЕЛК - Пловдив с ЕР №3947/ 12.09.2016г. и не са били предмет на обжалване пред НЕЛК.
Допълнително съдът е дал указание,
че следва да се преценят доказателствата за извършен лазер-бараж. В случая при
постановяване на процесното ЕР на НЕЛК не са
изпълнени дадените от съда указания и отново е определена 15% ТНР за трудовата
злополука.
Пак в мотивите на влязлото в
сила решение № 1527/28.06.2018 г. по
адм.дело № 1472/2017 г. по отношение на нервните болести, съдът е
посочил, че в ЕР №196/
24.04.2017 г. на НЕЛК не е коментирано в достатъчна степен този вид
заболяване и съответно не е определен % ТНР съгласно НМЕ, като органа е следвало да вземе в предвид, че са
били представени Амбулаторен лист
от № 000774 от 23.04.2015г. от преглед при невролог с основна диагноза:
„Увреждане на междупрешеленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, КАТ
на ЗЧЯ и главен мозък от 04.05.2012г. със заключение: „Окръглени калцификати, пръснати в двете мозъчни хемисфери КАТ на ЗЧЯ и главен мозък от
08.04.2015г.; КТ на глава от 19.01.2014г. със заключение: „Наличие на
патологични калцификати двустранно ториално паравентрикуларно“.
Съдът е указал на органа да обсъди установеният факт за наличието на мозъчните калцификати,
доказани в редица скенери, както и установеното по отношение на жалбоподателя заболяване Токсоплазмен хориоретинит, което
също фигурира във всички негови ЕР, и съответно да направи преценка дали това
също води до намалена работоспособност, респ. степен на увреждане, които да се преценят според функционалните
нарушения и трайните увреждания на засегнатите органи и системи. Тези указания
на съда отново не са изпълнени от органа.
По отношение на
ортопедичните болести в процесното ЕР на НЕЛК е №
1164/29.08.19 г. е посочено само, че в МЕД няма приложени рентгенографии
на шийни прешлени и коленни стави и че в ЕР на ТЕЛК
от 22.02.2017г. са коментирани Д.Шийна остеохондроза и Дв.гонартроза без
орт.функционален дефицит обуславящ % ТНР по ч.1. В
решение № 1527/28.06.2018 г. по адм.дело № 1472/2017 г., съдът изрично е указал на органа,
че при новата преценка би следвало да се определи и
процент ТНР по ч.I р.IV т.4.1, както
и да се обсъдят приобщените
доказателства Амбулаторен
лист № 004839 от 26.08.2016г. от преглед при ОПЛ с основна диагноза: „Гонартроза, неуточнена“; рентгенография на колянна
става от 26.08.2016г. със заключение: „Начална гонартроза
вляво“; рентгенография
на колянна става от 17.08.2010г. със заключение: „Гонартроза (артроза на колянната става); Рентгенография на шийни
прешлени от 27.04.2015г., с диагноза „Начална шийна спондилоза“. В случая не само, че не е определен %ТНР по ч.1, но и не са обсъдени
приложените медицински документи, въпреки дадените указания.
Както беше посочено по-горе
в мотивите на настоящото решение НЕЛК като обвързана от указанията на съда по
тълкуването и прилагането на материалния закон е следвало да ги изпълни след връщането
на преписката. Дадените от съда указания задължават административния орган (в
качеството му на страна в съдебното производство по адм.дело
№ 1472/2017 г. по описа на ПАС, който е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело решение №
1527/28.06.2018 г.) в условията на
обвързана компетентност да приключи образуваното производство, съгласно
дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
Отново, въпреки изричните указания на ПАС по адм.д. № 1472/2017 г., в производството по издаване на
ЕР на НЕЛК не са взети предвид и не са обсъдени представените медицински
документи. Административният орган отново
не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, като в тази
връзка следва да се отбележи, че изпълнението на част от указанията на ПАС не
води до извод за законосъобразно постановен административен акт, тъй като в
по-голямата част задължителните указания са били неглижирани
от ответния орган.
Следователно, повторно
постановеното ЕР на НЕЛК № 1164/29.08.19 г., като постановено в противоречие на
влязлото в сила съдебно решение № 1527/28.06.2018
г. по адм.дело № 1472/2017 г., с оглед разпоредбата
на чл.177, ал.2 от АПК следва да се определи като нищожно. Ето защо жалбата на Н.Д.И.
е основателна.
При това положение и преписката
следва да бъде изпратена на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с
влязлото в сила решение № 1527/28.06.2018
г. по адм.дело № 1472/2017 г. по описа на Пловдивски
административен съд, като при новото произнасяне административният орган трябва
да има предвид разпоредбата на чл.177, ал.2
от АПК.
На основание чл.174 от АПК следва да се определи и тримесечен
срок от влизане в сила на настоящото решение за новото произнасяне на НЕЛК.
При този изход на делото, искането на процесуалния
представител на жалбоподателя, адв.М. за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателно. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ и съдействие адв.М. е осъществил
процесуалното представителство по реда на чл.38, ал.1 ,т.2 от ЗАдв. Съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв,
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.19
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 27.12.2019г. – лист 11 по делото), за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства по Закона за здравето, минималното
възнаграждение е 300 лв., а съгласно чл.2 ал.2 в случаите по чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от
съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба. Ето защо и ще
следва да се присъди размер на адвокатското възнаграждение от 300лева.
По изложените мотиви
и съобразно чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно Експертно решение /ЕР/ №
1164/29.08.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ -
Специализиран състав по нервни и очни болести.
ИЗПРАЩА преписката на Национална
експертна лекарска комисия- София за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите, както
на настоящото решение, така и на решение №
1527/28.06.2018 г. по адм.дело № 1472/2017 г. по описа на Пловдиваски
административен съд в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия -
София да заплати
на адв. Ч.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300 лева /триста лева/,
съставляваща размер на определеното от съда възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: