О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
18 април 2023 година
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и трета година, открито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№5074 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
Постъпило е възражение от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ /НАП/ под вх.№266765/24.02.2023 година, с което Агенцията
оспорва включване в списъка на неприети вземания, съставен от синдика на „Б.“
ООД/н/, ЕИК ********, на основание чл.688, ал.3 ТЗ, на вземания от публично естество в размер на
4 251,79лв, предявени с молба с вх.№300599/23.08.2022 година. Списъкът на
неприети вземания е обявен от синдика по партидата на длъжника 17.02.2023
година.
Възразява, че тези вземания следва да
бъдат включени в списъка на неприети вземания, като твърди, че се касае за
вземания, установени с декларация по чл.17 ЗМДТ, вх.№030009/000171/03.09.2014г.
за имотна партида № М171, с която са установени задължения към Столична община
от 2017г. до 2022 година за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци.
Твърди, че основанието за отказа на
синдика да включи тези вземания в списъка на неприети такива, а именно, че
данъкът не е дължим от несъстоятелния длъжник, защото в този период той не е
бил собственик на имота, противоречат на нормата на чл.14, ал.3 ЗМДТ, съгласно
която при промяна в някое обстоятелство, което има значение за определяне на
данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината с декларация в 2-месечен
срок. Твърди, че към молбата за предявяване на вземанията е приложил писмо
изх.№СФД22-ДИ05-758/1/04.07.2022 г. на Столична община, отдел „ОП-Възраждане“,
от което е видно, че процесните вземания се считат
такива за дължими на кредитора.
Длъжникът „Б.“ ООД/н/, ЕИК ********,
комуто възражението е връчено по чл.619 ТЗ, не взема становище.
Синдикът на длъжника, Р.М., дава
становище, че възражението е неоснователно, макар и допустимо.
За да обоснове тезата за
неоснователност на възражението синдикът се позовава на нормата на чл.11 ЗМДТ,
съгласно която данъчно задължени лица са собствениците на недмижими
имоти, а длъжникът не е такъв. В резултат на проведена публична продан по реда
на ГПК, синдикът твърди, че този актив е преминал в собственост на трето лице –
М.К.С., ЕГН **********, като това обстоятелство е вписано в Агенцията по
вписвания, имотен регистър под №58368, акт №167, том 148 от 13.12.2010г.. Моли
възражението да бъде оставено без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На 23.08.2022 година НАП подава молба с
вх.№300599, с която, на основание чл.688, ал.3 ТЗ, предявява публични вземания
спрямо длъжника „Б.“ ООД/н/, ЕИК ********, в общ размер от 44 971,88лв.,
от които главница от 35 949,77лв. и лихви в размер на 9 022,11лв.
В молбата е посочено как са формирани
тези вземания, като в т.1.4 от молбата се сочи дълг на длъжника, произтичащ от
декларация по чл.17 ЗМДТ вх.№ 030009/000171/03.09.2004г., партида М171, със
задължение към Столична община, отдел „ОП – Възраждане“ за периода от 2017г. до
2022 година, като е посочено, че се касае за вземания за данъци и такси.
От представената от НАП справка е
видно, че задълженията за данъци, които са посочени от общината за настоящия
длъжник включват задължения към Столична община, отдел „ОП – Възраждане“ в
размер на 4 251,79лв, чието основание е подадена от длъжника декларация по
чл.17, ал.1 ЗДМТ, с която е декларирано притежание на недвижим имот, представляващ
сграда, придобит чрез продажба с нот. акт №181, том първи,
рег.№3791, дело №155/2004г., от Б.Й.Т..
Към молбата, с която предявява
вземанията, кредиторът е приложил заверен препис от цитирания нот. акт, от който се установява, че несъстоятелното
дружество е придобило „южната част“ от описания в нотариалния акт апартамент.
От представеното от синдика справка от
АВ, Имотен регистър, се установява, че в резултат на проведена публична продан
този актив е продаден на трето лице, като придобиването от това трето лице на
актива е вписано на 13.12.2010г.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
Възражението на кредитора е допустимо,
като сторено в срока по чл.690, ал.1 ТЗ.
По основателността на същото.
С решение 01074/10.07.2014г. по
т.д.№5074/2011г. е поставено по отношение на длъжника „Б.“ ООД/н/, ЕИК ********,
решение по чл.630, ал.1 ТЗ, вписано в ТР на 16.07.2014г.
С решение №701/04.04.2018г.
е постановено решение по чл.710 ГПК.
С решение №261224/06.08.2021г.
производството е спряно и с решение №260443/28.06.2022г. производството по
делото е възобновено.
Кредиторът твърди, че е налице вземане
на община Възраждане към Столична община за данък за недвижим имот, за периода
от 2017 година до 2022 година. Обосновава искането си с подадената от длъжника
декларация по чл.17 ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба, в редакцията и към
придобиване на имота, ДВ, бр.119 от 27.12.2002г., предприятията подавата в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен
имот, съответно от учредяването на право на ползване, декларация пред данъчната
администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното
му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, които имат
значение за определяне на данъка, като при промяна в обстоятелствата
декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на промяната. В алинея 2 на
цитираната разпоредба се урежда хипотеза на придобиване на жилищни имоти от
предприятия, като законът препраща към нормата на чл.14 относно реда и
сроковете за подаване на декларация. Нормата е аналогична.
По делото не е налице спор между
страните, че длъжникът е загубил собствеността върху тази актив, преди
откриване на производството по несъстоятелност.
Това обстоятелство налага произнасяне
по въпроса дали лице, което е загубило собственост върху имота дължи данък за
него за периода след като вече не е собственик на имота.
Съобразно чл.11, ал.1 ЗМДТ от
създаването на закона и влизането му в сила данъчно задължени лица са
собствениците на имота. Следователно законът ясно сочи кой е данъчно задължено
лице и лице, което следва да понесе задължението за заплащане на таксата битови
отпадъци.
След като е налице промяна в
собствеността, която предхожда дори решението за откриване на производството по
несъстоятелност, а претенциите на този кредитор са за публични вземания,
възникнали в периода 2017 – 2022 година, то съдът не намира основание да
приема, че настоящият длъжник се явява данъчно задължено лице касателно тези вземания.
Ето защо съдът намира възражението за
неоснователно.
При така изложеното това възражение
следва да се остави без уважение, а съставените от синдика на „Б.“ ООД/н/, ЕИК ********,
списъци на приети вземания респ. неприети такива, обявени по партидата на
длъжника на 17.02.2023 година, следва да бъдат одобрени.
Водим от изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ под вх.№266765/24.02.2023 година, с което
Агенцията оспорва включване в списъка на неприети вземания, съставен от синдика
на „Б.“ ООД/н/, ЕИК ********, на основание чл.688, ал.3 ТЗ, на вземания от публично естество в размер на
4 251,79лв., предявени с молба с вх.№300599/23.08.2022 година, поради
неоснователността му.
ОДОБРЯВА изготвените от синдика на „Б.“
ООД/н/, ЕИК ********, списъци на приети, предявени на основание чл.688, ал.3 ТЗ, вземания и списък на предявени, неприети вземания, обявени по партидата на длъжника на 17.02.2022 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване и
препис от него да се изпрати на АВ- ТРРЮЛНЦ за обявяването му по партидата на „Б.“
ООД/н/, ЕИК ********.
СЪДИЯ: