Решение по дело №116/2020 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№164     

11.06.2020 г.   гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 22.05.2020 г., IІI-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 116 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат П.Й., процесуален представител на Л.Г.Р., ЕГН:**********, адрес: ***, против Решение № 156 от 29.11.2019 г. постановено по гр. дело № 186 по описа на Районен съд Брезник за 2019 г., с което съдът частично е уважил предявените от „Топлофикация – Перник“ АД с ЕИК: *********, гр. Перник, ТЕЦ „Република“ искове, като е признато за установено, че дължи на ищцовото дружество, сумата 25.81 лв. – цената на доставена, разпределена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в жилище, находящо се в ***, аб. № ***, както и сумата от 65.79 лв. – представляваща лихва за забава за периода 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от 11.02.2019 г. до окончателното  изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 95/2019 г. по описа на РС Брезник, като за сумата над 25.81 лв. до пълния предявен размер от 621.37 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., отхвърлил иска като неоснователен, поради плащане в хода на производството.

С Решението Л.Г.Р. е осъден да заплати и направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.

Конкретните и обосновани оплаквания в жалбата са, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е определил фактическата обстановка по делото и изводите не са съобразени със събраните по делото писмени доказателства.

Твърди, че Районният съд вследствие неправилно определената фактическа обстановка е стигнал до неправилен извод и по отношение на разноските.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да прекрати делото. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, очертани във въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от  „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* против срещу Л.Г.Р. за установяване, че дължи на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата 621.37 лв. - цената на доставена, разпределена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. в жилище, находящо се в ***, аб. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 65.79 лв. – лихви за забава върху главницата, считано от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 67 от 15.03.2019 г. по ч.г.д. № 95 по описа на РС Брезник за 2019 г. От приложеното към първоинстанционното дело, частно гр. дело № 95 по описа на РС Брезник за 2019 г. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

 

 

 

 

С Разпореждане от 16.04.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй поделото е постъпило в срок възражение от длъжника. Съобщението е връчено на 02.05.2019 г., като в указания срок на 03.06.2019 г. е предявен установителен иск. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между ищеца и ответника е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответника.    

 

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил исковете по основание и  размер. Към отговора е приложена като доказателство разписка № *** от 27.03.2019 г., за платена сума в размер на 595.56 лв. от която е видно, че Л.Г.Р. е внесъл на ищцовото дружество дължимата сума. Моли исковете да бъдат отхвърлени и делото да бъде прекратено.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: Извлечение от сметка за абонат № ***, с титуляр Л.Г.Р. и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник.

В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно икономическа експертиза (СИЕ), която са оспорени от ответника. От заключението на вещото лице се установява, че задължението за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за абонат № ***, Л.Г.Р. за жилище, находящо се в ***, за доставена, ползвана но незаплатена топлинна енергия е в размер на 621.37 лв. за процесния недвижим имот и срок. След внесената от ответника на 28.03.2019 г. сума в размер 595.56 лв., е останало задължение в размер на 25.81лв. – главница за ползвана топлинна енергия и 65.79лв. – лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

Към гр.д. № 186 по описа на РС Брезник за 2019 г. е приложено ч.гр.д. № 95/19 г. по описа на същия съд.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е стигнал до извода, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно отношение спрямо което се прилагат приетите от топлопреносното дружество и одобрени от държавен орган общи условия.  В тази връзка е посочил, че съгласно тези общи условия ответникът като собственик на топлоснабден имот има качеството на абонат и следва да заплаща потребената топлинна енергия, отчетена и изчислена в съответствие с приложимата правна уредба. По тези съображения първостепенният съд е приел за установено, че Л.Г.Р., дължи на „Топлофикация-Перник“ АД потребената топлинна енергия за процесния период, но само за частта след извършеното плащане от страна на ответника, а именно – 25.81 лв. – главница за ползвана топлинна енергия, а за сумата над 25.81 лв. до пълния предявен размер от 621.37 лв. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., отхвърлил иска като неоснователен, поради плащане в хода на производството. На осн. чл. 86 ЗЗД, приел за установено, че ответникът дължи сумата 65.79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.

 С Решението Л.Г.Р. е осъден да заплати и направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство в размер на 295 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС  Брезник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

Оплакванията в жалбата, че жалбоподателят не е дал повод за завеждане на исковото производство, тъй като е изплатил задължението си към ищцовото дружество още преди получаване на заповедта за изпълнение на парично задължение и е представил разписка, която е приета като доказателство по делото, както и, че заповедта за изпълнение на парично задължение е получена по-късно от датата, на която е платено задължението с разписката се опровергават от доказателствата по делото. Действително видно от посочената по-горе разписка ответникът /жалбоподател е извършил плащане преди получаване на ЗИПЗ, но във възражението по нея не е посочил, че е изпълнил изцяло или частично задължението си и към възражението си не е приложил доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя, каквото е задължението му регламентирано в чл. 414 а, ал. 1 от ГПК. С това си поведение Л.Р. е дал повод на заявителя в заповедното производство да предяви иска така, както е описан в исковата молба без да отчита направеното плащане. Към момента на подаване на исковата молба за ищеца и съда не е било известно така направеното плащане, за което са приложени доказателства едва с отговора на исковата молба. При тези данни Районният съд правилно го е взел предвид в мотивите си и е отхвърлил предявения иск за сума в размер на извършеното плащане.

Отхвърлянето на главния иск поради плащане в хода на процеса, обаче не води автоматично и до оставяне без уважение на искането за присъждане на разноски в полза на ищцовото дружество. Доколкото видно от данните по делото, доказателства за плащане на част от дължимите суми е извършено след датата на предявяване на  молбата за издаване на заповед за изпълнение и на иска, с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, от което следва, че неоснователността на иска не е била начална, а е настъпила след предявяването му, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Видно от данните по делото след направеното плащане от ответника са останали незаплатени 25.81 лв. от главницата за ползвана топлинна енергия и 65.79 лв., представляваща лихва за забава. Незаплатени са и разноски в заповедното и исковото производства. Възражението на жалбоподателя, че Районният съд е пропуснал да се произнесе относно присъждане на разноски в негова полза съгласно отхвърлената част от иска е неоснователно, тъй като от изложените мотиви относно разноските, първоинстанционният съд е посочил, че Л.Р. дължи пълния размер на разноските направени от „Топлофикация – Перник“ АД, от което следва, че неговото искане за присъждане на разноски е неоснователно. При тези данни Л.Р. правилно и законосъобразно е бил осъден да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД направените разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Брезник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.  чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв. 

Предвид изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156 от 29.11.2019 г. постановено по гр. дело № 186 по описа на Районен съд Брезник за 2019 г.

ОСЪЖДА Л.Г.Р., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ТЕЦ „Република“, сумата 100 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.