№ 129
гр. Пещера, 04.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Наказателно дело
частен характер № 20245240200023 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Частната тъжителка Л. П. Ц., уведомена от предишното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощения от нея повереник адв. Н. Л..
Подсъдимият Б. И. М., уведомен от предишното съдебно заседание, се
явява лично и с упълномощения от него процесуален представител адв. Х.
Харалампиев.
Явяват се свидетелите П.Ц., Й.П. и Н.Ч..
Не се явяват свидетелите Р. Г. П., И.Б. М. и Г.Б. М..
В залата се явява лицето Г.Й.Г..
Съдът докладва:
Постъпило е писмо с вх. № 2325/18.04.2024 г. от Бюро за съдимост при
РС Пещера с приложена справка за съдимост на лицето Б. И. М..
Постъпило е писмо с вх. № 2431/24.04.2024 г. от РУ Пещера, с което в
отговор на запитване от съда съобщават, че на 17.07.2023 г. по установен
график за ППД в У-Батак при РУ Пещера, са били на работа служителите
мл.инсп. Ю. П. и мл. инсп. Това М., като същите са посетили сигнала за
възникнал скандал в района на КК „Цигов чарк“, подаден от П. и Л. Ц..
АДВ. Л. – Да се даде ход на делото.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ц. – Да се даде ход на делото.
ПОДС. М. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
СВ. П.Г.Ц. – 74 год., от гр. Пазарджик, ЕГН **********, българин,
български гражданин, с висше образование, пенсионер, неосъждан, съпруг на
частната тъжителка.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.121 от НПК.
СВ. Ц. - Желая да свидетелствам, разбрах си правата.
СВ. Й.Г.П. – 87 год., българин, български гражданин, от с. Звъничево,
обл. Пазарджик, с висше образование, пенсионер, неосъждан, без родство.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.121 от НПК.
СВ. П. - Желая да бъда свидетел, разбрах си правата.
СВ. Н.Б.Ч. – 58 год., от гр. Пазарджик, българка, български гражданин,
ЕГН - **********, с полувисше образование, работи в болница „Хигия“, в
семейно съжителство с подсъдимия.
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 и чл.121 от НПК.
СВ. Ч. - Желая да бъда свидетел, разбрах си правата.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.
АДВ. Л. – Моля да се допусне като свидетел Г.Й.Г., това лице, макар и
да се е намирало на друго място, е съпричастно към инцидента, тъй като е
водил няколко телефонни разговора с частната тъжителка, това е лицето,
което е подало сигнала. Водим го, пътува от София и моля да го допуснете.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Не възразявам да се допусне.
Съдът счита, че следва да се допусне до разпит в качеството на
свидетел доведеният от страна на частната тъжителка Г.Й.Г., за
обстоятелствата, посочени от повереника адв. Л., тъй като съдът счита, че
същите биха били относими за изясняване на фактическата обстановка по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Г.Й.Г..
Сне се самоличността му:
СВ. Г.Й.Г. – 54 год., българин, български гражданин, от гр. София, с
висше образование, работи в Столична община като Н-к отдел „Вътрешен
контрол“, неосъждан, ЕГН – **********, без родство с частната тъжителка.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.121 от НПК.
2
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
СВ. Г. - Желая да бъда свидетел, разбрах си правата.
Свидетелят обеща да каже истината и напусна съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава докладва частната тъжба:
Делото е образувано по тъжба на Л. П. Ц. от гр. *** ЕГН: **********
против Б. И. М. от гр. ***, ЕГН: ********** за това, че на 17.07.2023 г. на
Цигов чарк, община Батак, област Пазарджик е казал на Л. П. Ц. унизителни
за честта и достойнството й думи: „Яла ма, яла да ти еба майката“ , „Грозотия,
никаквица, боклук“ – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, както и че на
същата дата – 17.07.2023 г. е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето, а именно: болки в главата
и лек оток по предната повърхност на дясната длан по цялата й външна
повърхност – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на частния тъжител да изложи
обстоятелствата, свързани с обвинението.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Г-жо Съдия, ЕГН-то, посочено в частната тъжба е
объркано, всъщност е изписано ЕГН-то на съпруга ми и моля да вземете
предвид моето ЕГН, а именно **********.
АДВ. Л. – Поддържаме тъжбата така, както е написана.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Няма какво да добавя, всичко е подробно описано в
тъжбата ми.
ПОДС. М. – Получил съм препис от тъжбата. Разбирам повдигнатото
обвинение и съм наясно с основанията за образуване на делото и изложените
обстоятелства в частната тъжба.
Пристъпи се към разпит на подсъдимия М., със снета самоличност:
ПОДС. М. – Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения.
Пристъпи се към изслушване на подсъдимия:
ПОДС. М. – Качихме се на 17.07.2023 г. с моята съпруга на вилата.
Започнахме да сваляме багаж. Ц. го помолих да дойде да се разберем защо
заключват стаите, защото всичко е заключено. Ние като се качихме, те също
бяха там. Повиках го да дойде да се разберем, той ме изблъска, започна да
говори – „Ти каква работа имаш в стаята“ – почна да ме блъска напред – пет
силни удара получих, като един много силен удар в ухото. След това получих
загуба на слуха на лявото ухо. На следващия ден отидох при д-р Пеев в
3
Пазарджик, и лежах 2 дни в болница. Друго, което мога да кажа, е, че не съм
наранил г-жа Ц., не съм я докосвал, просто тя се подхлъзна и падна, понечи
да ме удари с телефона, подхлъзна се и падна. Не съм я докоснал с пръст, това
е истината. Във връзка с ухото има образувано досъдебно производство в
Пещера. Абсолютно нищо не съм казал на Ц., тия неща не съм ги казал.
Никога не съм употребявал такива думи, това е извън моя речник.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Аз имам въпроси, аз имам много въпроси. Защо не
казва истината – истината не е тази. Аз съм я описала истината. Нямам други
въпроси към него.
ПОДС. М. – Това е истината.
АДВ. Л. - Лежал ли сте в болница за проблем с лявото ухо?
ПОДС. М. – Не съм лежал в болница за ухото, слизах от една стълба
един тел ми се заби в носа и ми направиха два шева на носа. Не съм лежал в
УНГ, това с носа няма нищо общо с инцидента, просто тогава съм лежал в
болница. Откакто ме удари П., оттогава имам проблем със слуха, дотогава не
съм имал проблем.
АДВ. Л. – Аз нямам повече въпроси.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Нямам въпроси.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Нямам въпроси.
Пристъпи се към разпит на свидетелите.
В съдебната зала се въведе свидетелят П. Ц..
Пристъпи се към разпита му:
СВ. Ц., със снета самоличност – Бяхме се качили с моята съпруга
на вилата. Стана обяд, наобядвахме се и аз легнах на леглото да си почина.
Жена ми се изправи до мен и каза, че ще се качи горе да не ми пречи. Излезе
от стаята, качи се на горния етаж. Аз съм задрямал, по едно време се събудих
и излязох навън да пуша една цигара. Като се върнах в стаята, влиза Б.,
„Телефона ли си четеш“, викам – „телефона“. С жена му бяха пристигнали,
стояха на една маса пред вилата и хапваха. Дойдоха по-късно. Както си лежах,
вратата се отваря и мислех, че е съпругата ми, а то бил Б.. Б. ми каза - „Ти
нямаш право!“. Аз не очаквах никаква агресия от негова страна, хвана ме за
гърлото, аз понечих да стана и той ме бутна отново на леглото. На втория
опит успях да се изправя. „Къв си ти, бе, че ще стоиш тук, тази вила да не ти е
бащиния“ – каза ми Б.. „Аз съм спал в тая стая, спал съм и в другите стаи“ –
бяха неговите реплики. Каза, че трябва да освободим стаята, за да я ползват и
те. Тогава започна да ме удря – „Погледни се каква си торба, на нищо не
приличаш, погледни ме мен, моето тяло е цялото в мускули, аз мога да те
размажа“, и почна да ме удря – по гърдите, по цялото тяло. Аз го избутах от
стаята, за да излезем с него навън. В това време жена ми чула отгоре, че става
нещо. За втория етаж има външно стълбище, тя тръгнала да слиза, и Б. като я
видя, ме пусна мен и тръгна към нея. Почна да я обижда с думите „Грозотия,
курва, мръсница“, на нея й дойде като гръм от ясно небе. Тя тръгна да слиза
4
от стълбите и той я бутна, тя се опря на стената и си остана на стълбите. Тя
продължи да слиза надолу, дойде до мен, той пак я обиди и още веднъж я
бутна – с ръце, тя продължи напред. Май и тя го бутна и тогава той я удари с
плесник или с юмрук във врата, и след този удар тя падна. Аз се спуснах да я
вдигна, и нямам спомен Б. и мен ли ме удари, или само нея удари, но като я
вдигнах, тя не знаеше в какво състояние е – неадекватно реагира на
обстановката, стои и се ослушва и не знае къде се намира и какво става. Тя
остана права, само я подпрях, и Б. през цялото време – „Ще ви избия, ще ви
размажа, ще повикам синовете си“, при което ние с жена ми се качихме на
колата и избягахме. Тръгнахме за Полицейския участък в Батак, тя на два
пъти ме спира по пътя, защото й беше лошо и й се повръща, повърна един или
два пъти. Отидохме в полицията, казахме каква е ситуацията и дежурният
полицай каза – „Добре, ние тръгваме за нагоре“. Той ни упъти къде се намира
Спешна помощ, отидохме, но лекарят по спешност беше отишъл някъде,
имаше само медицинска сестра, замери й кръвното, остави я да полежи
малко. В това време се разбра, че линейката заминава в Пазарджик поради
спешен случай и ние решихме да се върнем на вилата на Цигов чарк. Когато
отидохме, вилата беше заключена, Б. и Н. ги нямаше, нямаше им и колата, но
нашите ключове, всичко, бяха останали във вилата и се чудехме какво да
направим, но забелязахме, че има отворен прозорец и със стълбата се качих и
влязох вътре и взех ключовете. В това време дойдоха комшиите Й. и Р..
Вилата е една постройка с осем стаи, те са в същата постройка, но входът е от
другата страна. Видели, че идва полиция, разбрали, че нещо става и излезли
навън. Коментирахме какво е станало и след известно време, може би
половин час, пристига една синя кола, слизат двама младежи и почват да
оглеждат вилата отвсякъде. Тези младежи питат – „Кажете какво стана тук“ –
ние не ги познаваме тези младежи. Съпругата ми попита – „Вие какви сте, за
да ви дадем обяснение какво е станало?“. Те казват – „Разбрахме, че нещо е
станало“, и съпругата ми каза – „Всеки момент ще дойде полицията,
разбирайте се с тях“. Тези момчета седнаха отстрана, държаха се кротко и
културно. Като разбраха, че ще дойде полицията, станаха и си тръгнаха.
Преди това жена ми ги снима с телефона, както и колата им. Те се връщат и
питат – „Защо ни снимате?“, тя казва – „Не снимам вас, снимам природата“.
Те били приятели на Н., работели заедно, идвали от Добрич, били се разбрали
да се качат да пият кафе. Единият бил началник на линейките на болница
„Хигия“. По принцип началникът на линейките ми е комшия и аз знам, че
това не е той. Като разбраха, че ще идва полиция, си тръгнаха пеша. Първо
тръгнаха с колата, но са я оставили някъде и се върнаха да ни питат защо ги
снимаме. След като им отговорихме, че не сме ги снимали, те си тръгнаха. В
това време дойде полицейския екип. Първият екип дойде от Батак, по нашия
сигнал. Докато жена ми говореше с младежите, на нея й се обади един
приятел от София – Г., той случайно се обади и като разбрал, че нещо става,
затворил телефона си и се обадил на 112 и съобщил, че нещо става, и
пристигна и втори екип от Пещера. Екипът от Пещера ни разпитаха и нас, и
5
Д., и Р.. Когато си бяхме на вилата, пристигна екипът от Пещера, по сигнала
от нашия приятел, а екипът, който ние сигнализирахме в Батак, са отишли
преди нас, ние сме били в Спешна помощ. Видели са, че няма никой там и са
си тръгнали. Докато ние бяхме пред вилата, пристигна екипът от РУ Пещера,
разговаряха с нас и съседите и снеха обяснения от съпругата ми. Полицаите
казаха – „Стойте си спокойно във вилата, ние ще дежурим“, но ние не
посмяхме да останем след тези заплахи, притеснихме се да не ни се случи
нещо и си тръгнахме. Не мога да кажа точно време, но няколко дни по-късно,
бях си в Пазарджик, получих призовка да се явя в участъка в Батак, където
отново бяхме разпитвани и ни накараха и двамата със съпругата ми да
напишем обяснения. Ние ги написахме, предадохме ги и се прибрахме. Тогава
показахме на полицаите снимките и по регистрационния номер на колата
полицаите откриха, че колата е собственост на сина на Б.. Нямаме роднинска
връзка с Б., ние в годините го знаехме като Б.. Нямаме никаква роднинска
връзка, нито аз, нито съпругата ми, ние сме просто съсобственици. Ние
ползваме вилата, тъй като съпругата ми все пак се явява наследник на
някакви части. И двете семейства имаме ключове и достъп, съпругата ми е
единствен наследник на Н., която е втора съпруга на бащата на Н.. Между Н.
и Н. няма никаква роднинска връзка. По време на инцидента Б. определено
беше употребил алкохол, имаше бутилка ракия 750 грама, която като почна
разправията, беше начената. Това беше на масата отвън. Б. псуваше съпругата
ми – на мръсница, на курва, на майка. След като бяхме на Бърза помощ, се
върнахме на вилата, тъй като целият ни багаж беше там. В момента, в който
подадохме сигнал в ПУ Батак, полицаите се отправиха към Цигов чарк, а ние
отидохме в Спешна помощ. Както казах, там съпругата ми не беше
прегледана от лекар, а на другия ден отидохме в Съдебна медицина, където я
прегледаха. Оплакваше ми се, че главата я боли, че й е лошо, а и на ръката
имаше синьо, подуто, мисля, че на дясната ръка.
АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Нямам въпроси.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Нямам други въпроси.
ПОДС. М. – Нямам въпроси.
Свидетелят П. Ц. се изведе от съдебната зала.
В съдебната зала се въведе свидетелят Й. Д.П..
Пристъпи се към разпита му:
СВ. П., със снета самоличност – Знам, че съм тук по повод разправиите
между Л. и Н.. Не съм очевидец на разправиите, мога да говоря постфактум,
след техните разправии. Какво са имали помежду си, не знам, знам само като
бяхме седнали на беседката с жена ми, идват Л. и П., и казва – „Идваме от
Пещера, имахме разправия с Б. /подсъдимия/, и бяхме в Пещера, за да си
извадим медицинско свидетелство“. Л. е тъжителката, Л.. Говорихме общи
приказки и това беше. В това време дойдоха две момчета, Л. каза, че Б. щял
6
да изпрати синовете си да се потушат разправиите. Дойдоха тези две момчета,
държаха се много възпитано, много културно, не знам дали са били синове на
Б., едното каза – „Аз съм механик, поддържам линейките на „Хигия““, и си
тръгнаха. Момчетата се държаха културно, невраждебно, това мога да кажа.
Извиниха се, когато си тръгнаха, и нищо повече не мога да кажа. Вилата е от
няколко стаи. Аз държа само една стая. Бившият собственик държеше почти
цялата вила. Всички ние ползваме една и съща вила – аз, Л., П., Б. и Н..
Ползваме една и съща сграда. Ние бяхме там от няколко дни. Изобщо не сме
чули разправия, нашата стая е челно откъм пътя, а техните стаи са
противоположно, там има площадка, беседка. Когато разговаряхме с П. и Л.,
само П. показа някакви охлузвания по ръцете, а за Л. не си спомням да е
показала нещо.
АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Нямам въпроси.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Нямам други въпроси.
ПОДС. М. – Нямам въпроси.
Свидетелят Й. Петров се изведе от съдебната зала.
В съдебната зала се въведе свидетелят Г. Г..
Пристъпи се към разпита му:
СВ. Г. Г., със снета самоличност – Знам за какво ще свидетелствам. Не
съм свидетел на въпросния конфликт, бях свидетел само задочно по телефона.
На този конфликт не съм бил пряк свидетел, не съм бил на вилата. Г-жа Ц.
беше със съпруга си на Цигов чарк, където аз ходя от 20 и повече години. Аз
нямам съсобственост, познавам се с бащата на Н. и със сестрата на г-жа Ц.,
която беше негова съпруга. Ходя на тази вила от 21 години. През 2014 година,
когато Б. почина, остана само Н. в тази вила. До това време Б. даваха стаи под
наем, но аз ходя винаги като приятел. С Б. и Н. се запознах много по-късно,
може би от 5 години се познаваме. Ние с г-жа Ц. се чуваме по няколко пъти
на ден, и на въпросния ден звъннах ранния следобед, обадих й се, за да се
чуем и да й кажа, че мисля да отида на Цигов чарк. Имам ключове, дадени ми
още от Б. с правото да ходя когато пожелая. Тя каза – „Секунда, че П. е долу,
нещо става и много се вика“, аз казах – „Добре, слез, виж и ми се обади“.
Изминаха няколко минути, не съм засичал, обадих се отново, тя каза – „Има
проблем, Б. /аз така го знам, не като Б./, се кара с П. и го е ударил“. Тези
скандали се повтарят за пореден път - Б. е вдигал скандали, както и с мен,
единият скандал е, че беше сменил патрона на входната врата, ние отидохме
на вилата, викнахме ключар, сменихме наново патроните и аз се обадих на Н.
и й дадох лично връзката с новите ключове с етикетчета кой ключ от къде е,
тогава той дойде и почна да ми крещи, да ми обяснява как ще съжалявам, аз
казах, че всъщност ключове съм дал на Н., не сме скрили ключовете, аз лично
съм дал на съпругата му ключове. Ц. ми каза – „Той много обижда“, като при
него обидите са един и същи, чуваше се по телефона – боклук, курва,
нещастница, псувня за майката, която не искам да казвам. Аз й казах -
„Затвори веднага“ и се обадих на 112, свързаха ме с полицията в Батак,
7
единия от двата пъти беше Батак, а другия беше Пещера. Обадих се, подадох
сигнала и за коя вила става въпрос, и че не е за първи път, и те казаха –
„Добре“. След 10 минути може би, се обадих отново на г-жа Ц. и казах да си
вземе портфейла и чантата и да се спусне към центъра на Цигов чарк, като се
чуваше Б. как продължава да крещи и да реди едни фрази, чу се едно силно
„пляс“, г-жа Ц. изкрещя, и се чу удара от падането на телефона, тя явно
изпусна телефона. Аз започнах да крещя – „какво става, какво става“, никой
не отговори на телефона. Затворих телефона, отново набрах 112 и обясних, че
е спешно, че това са хора по на 70 години, дежурният пое ангажимент, каза –
„Патрулът е тръгнал, отиваме натам“, повторно набрах г-жа Ц., тя ми
сподели, че Б. е посегнал и я е ударил, и тя изпуснала телефона. Казах, че
идва полиция. След това имаше трето обаждане от моя страна към полицията,
при което къде с викове, къде с връзки, задействахме по-бързо процедурата.
Полицаите казаха – „В момента на вилата са само вашите близки, другите са
напуснали“. Аз помолих г-жа Ц. да отидат при съседа Д. и да стоят там. След
това, след около 40 или 50 минути, г-жа Ц. ми се обади и каза – „Децата на Б.
са там“, аз поисках да си включи видеовръзка и аз видях две момчета. Аз
отново се обадих на полицията и казах това нещо, полицаите казаха, че когато
са отишли, тези момчета не са били там, но са ги настигнали по пътя и са
разговаряли с тях. При едно от обажданията ми чувам, че Б. продължава да
нарежда – „курва, нещастница, боклук, ще ти еба майката, тая къща е моя, аз
ще се разпореждам със собствеността на жена ми“ – това се повтаря всеки
път, и в конкретния случай го чух, докато разговарям с г-жа Ц. по телефона.
Г-жа Ц. беше на линия през цялото време. След инцидента лично аз се обадих
на Н. и я попитах кому беше нужен тоя цирк, Н. говореше с мен на
високоговорител, Б. беше до нея и през цялото време повтаряше – „Аз ще ви
очистя, какви сте вие“ и т.н. той всъщност не позволяваше на Н. да
комуникира нормално, за да изясним ситуацията. Аз подадох сигнал на 112 на
мига, когато разбрах, че нещо се случва – след като затворих телефона с Л.,
веднага се обадих на 112, после пак се обадих на Л., пак на 112 и така ги
редувах. Поддържах връзка с хората от полицията. Първият патрул, който е
отишъл, е може би 20 минути след обаждането ми на 112, доколкото имам
спомен, от 112 ме свързаха с Пещера, защото управлението в Батак е на
подчинение на Пещера. Винаги се намира повод Б. да почне да крещи по
някакви причини, и всеки път това се случва и всеки път има закани.
Присъствал съм на разговор, когато Н. Ч. каза, че Б. има проблем със слуха,
това бяха нейни думи – това е било преди инцидента.
АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Нямам въпроси.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Аз задавам въпроси само на очевидци. Нямам
въпроси към този свидетел.
ПОДС. М. – Нямам въпроси.
Свидетелят Г. Г. се изведе от съдебната зала.
В съдебната зала се въведе свидетелката Н. Ч..
8
Пристъпи се към разпита й:
СВ. Ч., със снета самоличност – На 17 юли миналата година, около
16,30 часа, бяхме на вилата, с цел да изкараме горе отпуската си. Почнахме да
разпределяме багажа, видяхме, че общите помещения отново са заключени.
Вилата я ползваме, не е разделена нотариално, като имаме споразумение за
ползване между сестрата на тъжителката и мен. След като Н. почина, ние
нямаме уговорка с Л.. Правото на ползване на вилата не е обособено, не сме
разговаряли за това как ще я ползваме вилата. Когато отидохме, Б. искаше
отново да се разбере за ползването на общите помещения, отиде при П., П. го
нападна, в резултат на което Б. има повреден слух на ухото, което бе
освидетелствано на другия ден от съдебен лекар, и след това се наложи и да
постъпи в болница. Разправията се разигра в кухнята, аз влязох след него и
когато П. почна да го удря, го издърпах назад, навън на площадката. В това
време Л. слезе от горе – по външни стълби, и тя каза, че категорично ще
прави каквото желае и ще постъпва както поиска и никой не може да й се
намесва в решенията. Б. не я е нападал, не е бил пиян, единственото, което й
каза, е че е грозна, колкото е лоша. Тръгна към колата да си вземе цигари и тя
тръгна към него, подскочи с цел да го удари с телефона, но се хлъзна и падна,
веднага стана, почна – „главата ми, главата ми“, не знам дали в момента
говореше по телефона, и каза на П. да палят колата и тръгнаха. Това беше
случката, за която става въпрос. След това на Б. не му беше добре, той е
хипертоник, и ние също си тръгнахме, прибрахме се в къщи, където му мерих
кръвното. На другия ден отидохме на ушен лекар, който ни посъветва да
отидем на съдебен експерт. Не е имало обидни изрази от страна на Б. към
тъжителката освен че е грозна и лоша. Тъжителката и съпругът й познават
синовете на Б., синовете ни са били на гости, когато Л. и П. са били на вилата,
дори и са спали във вилата. П. познава синовете ни. Б. се обади на синовете
ни по телефона, каза, че е възникнал конфликт, в резултат на което е получил
удари и не се чувства добре, те казаха, че може и да дойдат, но не са сигурни,
тъй като имали работа в момента. Б. не е имал проблеми със слуха преди този
инцидент. Аз нямам спомен да съм водила разговор, в който да съм казвала,
че има проблем със слуха преди инцидента. Познавам свидетеля Г. Г., той е
идвал на вилата, предаде ми ключове, които аз забравих в къщи, това е случка
преди инцидента. Имаше преди време случай, когато се наложи да сменим
ключалките, тъй като се бяхме качили на вилата, но бяхме забравили
ключовете и нямаше как да влезнем. Затова сменихме патронниците, но после
дадохме ключове на Л. и П..
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ –Нямам други въпроси.
ПОДС. М. – Нямам въпроси.
АДВ. Л. – Нямам повече въпроси.
Ч. ТЪЖИТЕЛ Ц. – Нямам въпроси.
АДВ. Л. – Имам доказателствени искания, моля да изискате преписката
във връзка с инцидента от 17.07.2023 г. на Цигов чарк, по повод на който
вероятно е образувана полицейска преписка и са снети обяснения от
участниците в конфликта. Също така моля да се разпитат полицейските
9
служители П. и М..
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Аз Ви моля да приключите съдебното
следствие и дадете ход на делото по същество. Искат се разпити на свидетели,
които нямат абсолютно никакво отношение към конкретно предявеното
обвинение. Днес бяха разпитани свидетели - извън съпругът на тъжителката –
които нямат абсолютно никакво отношение към казуса по правните въпроси,
а именно имало или е обида, какво е било съдържанието на тези обидни
изрази, имало ли е причиняване на телесна повреда, в какво се изразява тя.
Всичко, което сега се иска от Вас, е несъотносимо към казуса по същество.
АДВ. Л. – Поддържам доказателствените си искания. Изобщо не съм
съгласен с колегата. Поддържаме, че към момента делото не е изяснено от
фактическа страна, поради което моля да уважите нашето искане за
разкриване на обективната истина в пълнота.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – При условие, че уважите исканията на
тъжителя, ще доведем нашите свидетели И.Б. М. и Г.Б. М., които не
осигурихме за днес.
АДВ. Л. – Ние не държим на разпита на св. Р. П., в днешното съдебно
заседание разпитахме нейния съпруг.
Съдът прикани страните към постигане на спогодба.
АДВ. Л. - Ние сме склонни да се спогодим, при положение, че няма
никакви парични претенции и подсъдимият да каже пред съда – признавам си,
съжалявам.
АДВ. ХАРАЛАМПИЕВ – Подзащитният ми е склонен към спогодба, но
да има взаимни извинения, защото нещата не са на тази плоскост, на която са
поставени с тази тъжба.
ПОДС. М. – За какво да се извиня? Аз не съм виновен.
Съдът констатира, че спогодба в днешното съдебно заседание не се
постигна.
Съдът намира, че следва да се уважи доказателственото искане на адв.
Л., а именно да се изискат от РУ - Пещера материалите по полицейска
преписка, образувана във връзка с процесния инцидент на 17.07.2023 г. на
Цигов чарк, както и да се допуснат до разпит полицейските служители Ю. П.
и Т. М., отзовали се на сигнала и посетили мястото по повод подадения
сигнал за инцидент на Цигов чарк.
Съдът счита, че следва да се пише повторно писмо до Началника на РУ
-Пазарджик с искане да възложи на определен от него полицейски служител,
да извърши подробна характеристична справка на подсъдимия Б. И. М., ЕГН –
**********, с адрес: гр. ***, вх. В, ет.1, ап.2, която да бъде представена по
делото най-късно до датата на следващото съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът
10
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ - Пещера да представят за прилагане по делото
материалите по преписката, образувана във връзка с подадения сигнал от Л.
Ц. по повод инцидента, състоял се на 17.07.2023 г. в Цигов чарк.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели полицейските
служители Ю. П. и Т. М., които да се призоват по месторабота.
ДА СЕ ПИШЕ повторно писмо до Началника на РУ - Пазарджик с
искане да възложи на определен от него полицейски служител да извърши
подробна характеристична справка на подсъдимия Б. И. М., ЕГН –
**********, с адрес: гр. ***, вх. В, ет.1, ап.2, която да бъде представена по
делото най-късно до датата на следващото съдебно заседание.
Да се укаже на Началника на РУ – Пазарджик, че има задължение да
съдейства за изпълнение на съдебните разпореждания, които са
задължителни, като при неизпълнението им на длъжностните лица може да
бъде наложена глоба.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.06.2024 г. от 13,15 ч., за която
дата и час страните са уведомени от днес.
ДА се призоват по месторабота в качеството им на свидетели
полицейските служители Ю. П. и Т. М..
Свидетелите И.Б. М. и Г.Б. М. при режим на довеждане.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11,40 ч.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
11