РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. П.. 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20244140100642 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Б. А. Б. от с. Г.С., община С. чрез пълномощник адв. И.М. от
ВТАК против ПГАТ „Ц.Ц.“ гр. П., представлявана от директора М.Ж. по трудов спор и иск
по ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 03.06.3034 решение на ВТАК
№***/2023г , отменящо решението на ПРС по ГрД№ ***/2022г, е прието за установено, че
уволнението на ищцата със заповед №***/29.07.2022г на директора на ПГАТ „Ц.Ц.“ гр. П. е
незаконно, отменено е и е възстановена ищцата на длъжност „***“. Посочва се, че съгласно
ДС №***/18.04.222г към ТД №***/31.08.2018г ищцата е имала ОМВ от 01.04.2022г до
датата на прекратяване на ТрПрО от 1521лв. за периода 12.09.2022г-09.03.2023г ищцата е
работила като *** в ОУ „Н.Р.“ с. О., община Л.. Ищцата твърди, че тъй като съгласно чл.225
ал.1 от КТ незаконно уволненото лице има право на обезщетение от работодателя в размер
на 6 брутни работни заплати за времето, през което е останало без работа, то за периода
30.07.2022г-11.09.2022г има право на обезщетение в размер на дължимата й се БРЗ , а за
периода 12.09.2022г-30.01.2023г на обезщетени, представляващо разликата между БТП,
получавано в училището и това, което би следвало да взема в гимназията. Основната
заплата на длъжност „***“ от 01.09.2022г е 1533лв, а при ответника-1600лв., а размерът на
последното БТВ /м юни 2022г- последен отработен пълен месец/ е 2581.47лв.Претендира
обезщетение за оставане без работа за периода 30.07.2022г-31.07.2022гвкл. от 200лв., от
01.08.2022г-31.08.2022г вкл от 2581.47лв, от 01.09.2022г-11.09.2022г вкл. от 774.44лв., за
периода 12.09.2022г-31.01.2023г вкл. от 2025лв.. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.
225 от КТ ако в рамките на 6 месечния период след незаконното уволнение
1
работникът/служителят е постъпил на работа при нов работодател по ТД за неопределено
време, обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ се дължи за периода от уволнението до
постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-нископлатена, се
дължи обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ до изтичане на 6 месечния срок.
Със заповед №***-1/29.07.2022г, връчена на ищцата на 02.08.2022г , ответникът е
посочил, че на основание чл.221. ал.2 от КТ следва да се удържи от МБТВ 2007.72лв. и
95.60лв. дневно възнаграждение за 29.07.2020г. Ищцата претендира предвид обявеното за
незаконно уволнение иск за връщане на сумата от 2103.32лв, представляваща удържано ТВ
на основание чл.221 ал. 2 от КТ поради отпаднало основание, както и закона лихва върху
тази сума от 13.08.2024г до окончателното изплащане. В съдебно заседание е направено
изменение/намаляване на исковата претенция по чл.225 ал.1 от КТ, оттегляне на
претенцията по чл. 225 ал.2 от КТ и се поддържа претенцията по чл.55 от ЗЗД.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника
адв. Т. Т. от ГАК. Твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Безспорно по делото е, че е съществувало ТПО на ответника с ищцата и че същата е заемала
длъжността „***“. Със заповед №***/29.07.2022г на директора на ПГАТ „Ц.Ц.“ гр. П. е
прекратено ТрПрО поради дисциплинарно уволнение. С решение по ГрД№ ***/2022г на
ПРС е отхвърлена исковата претенция на ищцата за отмяна тази заповед и възстановяване на
предишната длъжност. С решение по ВГрД№***/2023г ВТОС отменя изцяло решението на
ПРС и приема за установено по отношение на страните, че уволнението с горепосочената
заповед на директора на ПГАТ „Ц.Ц.“ гр. П. е незаконно, отменя уволнението и
възстановява Б. А. Б. на заеманата преди това длъжност „***“ в ПГАТ „Ц.Ц.“ гр. П.. Не е
допуснато касационно обжалване на решението на ВТОС и същото е влязло в сила на
03.06.2024г.
Установи се от доказателствата по делото, че ищцата е работила в ОУ „Н.Р.“ в с. О.,
община Л. от 12.09.2022г до 30.01.2023г.
Със заповед №***/29.07.2022г ,връчена на ищцата на 02.08.2022г на основание чл.221 ал.2
от КТ е разпоредено да се удържат 2007.72лв. месечно брутно възнаграждение и дневно
възнаграждение за 29.07.2022г от 95.60лв.
По делото е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за м юни 2022г е 1905.20лв.,включващо основна заплата
1382.73лв., процент прослужено време 442.47лв. и клас квалификация 80лв., за м юли 2022г
брутното трудово възнаграждение е 366.82лв.. При другия работодател брутното трудово
възнаграждение за м. септември 2022г е 1454.76лв, за м октомври 1880.30лв., за м ноември
1983.77лв, за м декември 2022г е 1530.18лв. и за м януари 2023г е 2078.23лв.За шестте
работни дни от 01.09.-11.09.2022г брутното трудово възнаграждение е 571.56лв. При
работодателя в с. О. ищцата е получавала по-високо възнаграждение отколкото при
ответника. За периода 30.07.2022г-11.09.2022г брутното трудово възнаграждение на
ищцата е следвало да бъде 2571.20лв. На ищцата е удържан от заплатата й за м август
2
2022г сумата 1897.30лв. след приспадане на данъка. Във фиша за работна заплата на ищцата
за този месец е начислен и неизползвания платен годишен отпуск по чл. 224 ал.1 от КТ или
общо ищцата е следвало да получи 2108.11лв. Със сумата от 1897.30лв. е покрито част от
обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ във връзка с издадената заповед.
При тази фактическа обстановка съдът счита, че са предявени обективно съединени
искове по чл.344 ал.1 т.3 вр чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2571.20лв. , ведно със законната
лихва от 13.08.2024г до окончателното изплащане и по чл.55 от ЗЗД вр чл.221 ал.2 от КТ в
размер на 2103.32лв., ведно със законната лихва от 13.08.2024г до окончателното
изплащане.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение
работникът/служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение,
но за не повече от 6 месеца. Установи се, че ищцата е останала без работа за периода
30.07.2022г-11.09.2022г. Установи се, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за този
период е 2571.20лв. Претенцията на ищеца в тази част се явява основателна и доказана и
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2571.20лв. тази сума следва да се дължи от предявяване на
иска в съда 13.08.2024г до окончателното изплащане.
По отношение на другия обективно предявен иск по чл.55 от ЗЗД вр. чл.221 ал.2 от КТ
съдът установи, че със заповед на директора на ПГАТ „Ц.Ц.“ П. е разпоредено да се
удържат от месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата сумите 2007.72лв. и
95.60лв. дневно възнаграждение за 29.07.2020г. или общо 2103.32лв. Предвид обявяването
за незаконно на уволнението, което е било основание за директора на ПГАТ „Ц.Ц.“ П..да
издаде заповед№***/29.07.2022г, незаконосъобразно се явява удържането на суми от
месечното трудово възнаграждение на ищцата от м август 2022г. Видно от заключението на
вещото лице, на ищцата са удържани 1897.30лв. по чл.221ал.2 от КТ , които се явяват
неоснователно удържани поради отпаднало основание. На основание чл.55 от ЗЗД който е
получил нещо поради отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът на ищцата се явява
частично основателен до размер на действително удържаната сума от 1897.30лв.За разликата
до 2103.32лв. претенцията се явява неоснователна, тъй като не се установи удържане на
сума за изцяло претендирания размер и следва претенцията за разликата да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата
удържаната сума поради отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба в съда 13.08.2024г до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на
ПРС за двата обективно съединени иска в размер на 178.74лв.
Ищцата е защитавана от адвокат с безплатна адвокатска помощ. На основание чл. 38 ал.2
от закона за адвокатурата, вр чл.7 ал.2 т.2 от от Наредба №1/09.07.2004г за минималните
адвокатски възнаграждения съдът определя възнаграждение за процесуалното
представителство в размер на 746.85лв. Ищцата е заплатила и 400лв за изготвяне на
3
експертиза или общо ищцата е направила разноски по делото от 1146.85лв. Ответникът е
направил разноски от 1000лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото
следва ответникът да заплати на ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК направени
разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 639.18лв. Следва ищцата да
заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от ответника разноски
съразмерно отхвърлената част на исковете, а именно 144.30лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПГАТ „Ц.Ц.“- П..с ЕИК *** с адрес гр. П.. бул. *** , представлявано от
директора М.Х.Ж. да заплати на Б. А. Б. с ЕГН ********** от с. Г.С., община С., ул. ***,
със съдебен адрес адреса на пълномощника адв. И. М. от ВТАК-гр. В.Т. бул. *** сумата от
2571.20лв/ две хиляди петстотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки/ обезщетение
по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което последната е останала без
работа 30.07.2022г-11.09.2022г , ведно със законната лихва от 13.08.2024г до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ПГАТ „Ц.Ц.“- П..с ЕИК *** с адрес гр. П.. бул. *** , представлявано от
директора М.Х.Ж. да заплати на Б. А. Б. с ЕГН ********** от с. Г.С., община С., ул. ***,
със съдебен адрес адреса на пълномощника адв. И. М. от ВТАК-гр. В.Т. бул. *** сумата от
1897.30лв. /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет стотинки/, удържани по
чл.221 ал.2 от КТ на основание чл.55 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.08.2024г до
окончателното изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 2103.32лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПГАТ „Ц.Ц.“- П..с ЕИК *** с адрес гр. П.. бул. *** , представлявано от
директора М.Х.Ж. да заплати ДТ по сметка на РС П..в размер на 178.74лв /сто седемдесет
и осем лева и седемдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА ПГАТ „Ц.Ц.“- П..с ЕИК *** с адрес гр. П.. бул. *** , представлявано от
директора М.Х.Ж. да заплати на Б. А. Б. с ЕГН ********** от с. Г.С., община С., ул. ***,
със съдебен адрес адреса на пълномощника адв. И. М. от ВТАК-гр. В.Т. бул. *** на
основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 639.18лв. /шестстотин тридесет и девет лева и
осемнадесет стотинки/ направени разноски съразмерно уважената част от исковете
ОСЪЖДА Б. А. Б. с ЕГН ********** от с. Г.С., община С., ул. *** да заплати на ПГАТ
„Ц.Ц.“- П..с ЕИК *** с адрес гр. П.. бул. *** , представлявано от директора М.Х.Ж. на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 144.30лв./сто четиридесет и четири лева и тридесет
стотинки/ направени разноски съразмерно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване през ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
4
Съдия при Районен съд – П.. _______________________
5