ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 952
гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500581 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв.Р.В. от ВТАК, против Определение
№260071/ 17.06.2021г., постановено по Гр. д.№1171/2020г. по описа на РС – Велико
Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение подадената от адв.Р.В., пълномощник
на ответника АЛБ. Н. Л., молба с правно основание чл.248 ГПК, за изменение на Решение
№260035/15.04.2021г. по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС в частта за разноските, като й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по исковото производство на основание чл.38 ал.2
ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, като неоснователна.
Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението в
обжалваната му част. Счита за погрешни мотивите на първоинстанционният съд, че ищецът,
т.е. другата страна по молбата по чл.248 ал.2 ГПК, надлежно и успешно е доказал
направеното оспорване на наличието на основание по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ, позовавайки се на практика на ВКС, според която е
допустимо събиране на доказателства при повдигнат спор за наличието на основанието за
предоставяне на правна помощ в производството по допълване на решението в частта на
разноските. Изложени са съображения, че за насрещната страна не е налице правен интерес
да оспорва наличието или липсата на посоченото основание по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за оказване
на безплатна правна помощ, тъй като по правилата на чл.78 ГПК тя следва да понесе
последствията на страна, загубила съдебния спор, при което е без значение дали
адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено на страната, която преди това го е
заплатила на адвоката, или на самия адвокат. Твърди се, че оспорващата страна може да
повдигне спор за наличието на основанието по чл.38 ал.1 ЗА и да опровергае твърдението за
осъществяването му по реда на чл.248 ГПК, но това й право е само в хипотезата, в която
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
ЗА е направено едва в хода на устните състезания пред съответната инстанция, какъвто
обаче не е настоящият случай. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ищецът има право да оспорва, съответно да представя доказателства едва с отговора на
молба по чл.248 ГПК за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. В
1
случай, че бъде прието в производството по чл.248 ГПК да се събират и ценят доказателства
за повдигнат спор относно наличието на основанието, на което се претендира адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, позовавайки се на представени с частната жалба писмени
доказателства за наложен запор върху трудовото възнаграждение на представляваната втора
ответница в процеса и че същата обслужва три свои банкови кредита, което също се
отразява на реалния й доход, с който разполага, твърди, че ответника АЛБ. Н. Л. е
материално затруднено лице, поради което основателно й е предоставена безплатна правна
помощ. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени определението на ВТРС в
обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което уважи подадената молба, като
измени постановеното решение от 15.04.2021г. по гр.д.№1171/2020г. по описа на ВТРС в
частта за разноските, като осъди ищеца „Първа Инвестиционна банка“ АД да заплати
адвокатско възнаграждение на адв.Р.К. В. в размер не по – малък от 1 418,43лв. съгласно
чл.7 ал.2 т.4 и чл.7 ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС. Претендира присъждане на направените
разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ищец „Първа Инвестиционна банка“ АД със седалище гр.София, чрез
пълномощника му ЮК Виолета АТ., с който оспорва частната жалба като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена, респ. определението по чл.248 ГПК в обжалваната му част,
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Развива съображения, че втората ответница
АЛБ. Н. Л. няма качеството на материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА,
предвид осигурителния й доход към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие от 06.06.2020г. в размер на 1904,04лв., поради което на жалбоподателя адв.В. от
ВТАК не се следва адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. При условията
на алтернативност, в случай, че частната жалба бъде приета за основателна, моли при
определяне на следващото се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА да бъде
съобразено своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност в хода на
устните състезания пред първата инстанция. Претендира разноски за настоящото
производство в размер на ЮК възнаграждение.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея
оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в отговора на частната жалба,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№1171/2020г. по описа на ВТРС е образувано по реда на
чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК по ИМ, предявена от ищеца „ПИБ“ АД против ответниците
С. КР. Б. и АЛБ. Н. Л..
Втората ответница АЛБ. Н. Л. е представлявана в процеса от адв.Р.В. от ВТАК, като
съгласно сключен между тях Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2020г.
предоставената й адвокатска помощ е безплатна в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА – на
материално затруднено лице.
С отговора на ИМ, подаден от ответника А.Л., чрез адв.В. от ВТАК, се съдържа
искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.В. от
ВТАК, в която част същият инкорпорира и списък по чл.80 от ГПК, представянето на който
до приключване на устните състезания пред първата инстанция обуславя и допустимостта
на подаденото от адв.В. от ВТАК в срок искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. За пълнота съдът излага, че
обстоятелството, че в случая се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗА
от адвоката – пълномощник, не изключва необходимостта от представяне на списък като
абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, тъй
като съдът и ответната страна следва да са информирани предварително /чрез списък на
разноските/ за размера на възнаграждението, което страната, респ. нейния адвокат, счита за
дължимо. /Определение №416/20.06.2019г. по ч. т.д.№1124/2019г. на ВКС, II т.о.,
Определение №553/11.09.2019г. по ч. т.д. №1816/2019г., Т.К., II т.о. на ВКС/.
В хода на устните състезания пред първата инстанция ищецът е релевирал
2
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на всички ответници.
С постановеното по делото съдебно решение №260035/15.04.2021г. е отхвърлено
искането на адв.В. по чл.38 ал.2 ЗА, поради липса на представен договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ постигната уговорка за оказване на безплатна адвокатска помощ
в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
В срока по чл.248 ал.1 ГПК е предявено искане от адв.В. от ВТАК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, с искане за уважаване на искането й по чл.38
ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА. С подадения в срок отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК насрещната
страна – ищец „ПИБ“ АД е въвел възражение за липса на предпоставките по чл.38 ал.1 т.2
ЗА за договаряне на безплатна правна помощ, като е представил писмени доказателства в
подкрепа на твърдението си, че представляваната втори ответник в процеса А.Л. няма
качеството на материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а именно
Справка от НОИ, че Л., считано от 01.04.2017г., престира труд по ТПО с Детска градина
„Евгения Кисимова“ гр.Велико Търново, като осигурителният й доход към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 06.06.2020г. с адв.В. от ВТАК
възлиза на 1904,04лв. и нараства прогресивно през следващите месеци до м.04.2021г., когато
възлиза на 2137,90лв.
С постановеното определение за разноските по чл.248 ГПК в обжалваната му част,
първоинстанционният съд, след като е приел, позовавайки се на цитирана практика на ВКС,
че ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това
свое твърдение в производството по чл.24 ГПК, като опровергае наличието на
поддържаното основание, както и че в случая вторият ответник А.Л. не е материално
затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, е отхвърлил като неоснователно искането
на адв.В. от ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение.
С цел доказване наличието на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА с частната жалба са
представени писмени доказателства. Видно от удостоверение от 21.06.2021г., изд. от ЧСИ
Ивелина Цанкова, рег.№896 с район на действие ВТОС, по образувано изпълнително дело
№20208960400031/2020г. по молба на взискателя „ПИБ“ АД въз основа на ИЛ от
30.12.2019г., издаден по Ч.гр.д.№3832/2019г. на ВТРС /вземанията по който са предмет на
установяване в исковия процес по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС/, е наложен на 18.02.2020г.
запор на трудовото възнаграждение на длъжника АЛБ. Н. Л., като в изпълнение на запора
работодателят е правил ежемесечна удръжка в размер на 696,49лв. А.Л. е страна –
кредитополучател по: 1/ Договор за потребителски кредит от 12.01.2017г., по който й е
отпуснат кредит в размер на 36575,00лв. за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди с краен падеж 05.02.2027г. с дължима месечна вноска към 06.06.2020г. от 401,77лв.,
2/ Договор за потребителски кредит от 12.08.2019г., по който й е отпуснат кредит в размер
на 9180,35лв. за потребителски нужди с краен падеж – 05.08.2026г. и месечна вноска от
131,92лв. към 06.06.2020г. /дата на сключване на договора за правна помощ и съдействие
между втория ответник и адв.В./ и 3/ Договор за потребителски кредит от 17.12.2019г., по
който й е отпуснат кредит в размер на 7283,50лв. за потребителски нужди с краен падеж –
05.01.2029г. и месечна вноска към 06.06.2020г. от 83,36лв. или общо по трите договора за
кредит вноски в общ размер към 06.06.2020г. от 617,05лв.
Видно от справка от АВ, на 07.05.2021г. А.Л. като продавач се е разпоредила чрез
покупко – продажба с ПИ, парцел – IX – 76, площ по док. – 1170 кв.м., заедно с съща – 48
кв.м., обл.В.Търново, общ.Полски Тръмбеш, с.Стефан Стамболово.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 ГПК в обжалваната му част е
процесуално допустима, депозирана е от активно процесуално легитимирана страна –
пълномощник на втората ответница в процеса, на която твърди да е предоставил безплатна
адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в рамките на двуседмичният преклузивен срок за обжалването му по
3
чл.248 ал.3 изр. второ от ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена, респ. Определение №260071/17.06.2021г. по чл.248 ГПК, постановено по
гр.д.№1171/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в обжалваната му част, с
която е отхвърлено искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адв. възнаграждение в полза
на адв.В. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника Л. в исковото
производство по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗА регламентира хипотезите, в които адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие,
една от които, визирана в чл.38 ал.1 т.2 ЗА, е оказване на такава на материално затруднени
лица. В закона липсва легално определение на понятието „материално затруднени лица“,
като следва да се приеме, че това са лица, които са затруднени да заплатят на адвоката
дължимото адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА регламентира
правото на адвоката или адвоката от Европейския съюз на адвокатско възнаграждение в
случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.
Следователно, за да бъде уважено искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение, следва да бъде установено предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
някоя от хипотезите по чл.38 ал.1 ЗА, в случая в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, и в
съответното производство, съобразно изходът му, насрещната страна да отговаря за
разноски, съобразно правилата на чл.78 ал.1 ГПК или в случая чл.78 ал.3 от ГПК.
Съгласно константната практика на ВКС, на която се е позовал и
първоинстанционният съд, преценката за наличие на материална затрудненост при
произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
ЗА, следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор
между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38 ал.1
т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните
по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Съгласно утвърдената
съдебна практика, противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК
следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност
да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК
с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице. /Определение №163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г., ВКС, I гр. о./.
В процесният случай договарянето на осъществената от адв.В. адвокатска помощ на
представляваната в исковото производство пред ВТРС втора ответница Л. като безплатна в
хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА се доказва със сключения между тях на 06.06.2020г. договор за
правна защита и съдействие. Своевременно с писмения отговор на ИМ е предявено и искане
по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ответника Л. в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, в която част писменият
отговор инкорпорира и списък по чл.80 ГПК, представянето в срок на който обуславя и
допустимостта на предявеното искане от адв.В. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза, и в този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. В тази връзка и оплакването в частната жалба за
несвоевременно въведено от насрещната страна – ищец в процеса възражение за липса на
предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, и в частност за липса на
предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, е неоснователно, доколкото, съгласно утвърдената
съдебна практика, с която се е съобразил и първоинстанционният съд, като е приел за
допустимо оспорването от ищеца на основанието по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, противната страна в
производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото
4
разноски, каквато в случая се явява ищецът по делото, с оглед изцяло отхвърлените му като
неоснователни и недоказани предявени искове срещу втората ответница, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ именно в производството по чл.248 ГПК, каквото своевременно оспорване е
въведено от ищеца и в този случай същият носи и тежестта да установи, че предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, което опровергаване
наличието на основание по чл.38 ал.1 т.2 ГПК е провел успешно.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че възможността за оспорване
наличието на основание по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за ищеца в случая е изчерпана и преклудирана,
доколкото тази възможност у него е налице само в хипотеза, при която искането за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА е
направено едва в хода на устните състезания пред съответната инстанция, каквато в случая
не е налице, доколкото е заявено с отговора на ИМ. Както вече беше изяснено, в основното
производство по делото нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не е необходимо да се провежда, като изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 ЗА обвързват съда,
поради което и своевременно и в срок ищецът по делото именно в производството по чл.248
ГПК е въвел с подадения отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК възражение за липса на
предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, което правилно е разгледано от
първоинстанционният съд.
Неоснователно е и оплакването в частната жалба за липса у насрещната страна –
ищец на правен интерес да оспорва наличието или липсата на соченото основание по чл.38
ал.1 т.2 ЗА за оказване на безплатна правна помощ. Това е така, доколкото в хипотезата по
чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на другата страна направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в случая отхвърлени срещу втория
ответник Л. изцяло, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако страната,
която има право да получи направените по делото разноски не е направила такива за
възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени
само в изрично предвидените в чл.38 ЗА хипотези, от където произтича и правния интерес у
насрещната страна – ищец в случая да оспорва чрез въведено в срок възражение за липса на
предпоставките за договаряне на безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, с цел
избягване отговорността за разноски.
С оглед изложеното, противно на оплакванията в частната жалба, съдът приема за
допустимо в производството по чл.248 ГПК да се събират и ценят представените в срок и от
двете насрещни страни доказателства по повдигнатия своевременно спор относно наличието
на основанието, на което се претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
С оглед конкретните данни по делото и след преценка и анализ на представените от
страните в производството по чл.248 ГПК писмени доказателства съдът приема, че с оглед
представените с писмения отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК писмени доказателства
ищецът е провел успешно доказване, че към релевантната дата на сключване на договора за
правна защита и съдействие между втората ответница и представлявалия я в исковото
производство адвокат, не са били налице предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, доколкото А.Л. няма качеството на
материално затруднено лице, поради което и предвид липсата на хипотеза по чл.38 ал.1 т.2
ЗА, предявеното искане от адв.В. от ВТАК по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Л. по реда на чл.38
ал.1 т.2 ЗА, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. От
представената справка от НОИ с писмения отговор на искането по чл.248 ал.1 ГПК
безспорно се установява, че към датата на сключване на договора за правна помощ –
06.06.2020г. ответника Л. престира труд по ТПО с Детска градина „Евгения Кисимова“
гр.В.Търново, като получавания от нея към този момент осигурителен доход от работна
заплата е в размер на 1904,04лв., който надхвърля 3,12 пъти установената за 2020г. МРЗ за
страната от 610лв., поради което и с оглед размера на получаваните високи и постоянни
доходи от труд от представляваната, същата не представлява материално затруднено лице
5
по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, респ. към датата на сключване на договора за правна помощ
и съдействие не са били налице предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 ЗА за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ, на което основание искането по чл.38 ал.2 ЗА от адв.В. следва
да бъде оставено без уважение. Горният извод на съда за липса на предпоставките по чл.38
ал.1 т.2 ЗА не се променя и с оглед представените с частната жалба писмени доказателства,
доколкото факта, че към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
/06.06.2020г./ от трудовото възнаграждение на представляваната втори ответник Л. е
удържана сумата от 696,49лв. по наложен й запор от ЧСИ, предвид високия размер на
получавания от нея доход от труд, прогресивно нарастващ и в периодите след тази дата, не
обуславя извод, че същата не е в състояние да заплати дължимото адвокатско
възнаграждение, което, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1117,53лв., съразмерно с цената на
изцяло отхвърлените искове, предвид и възможността да бъде уговорено заплащането му на
части. Задълженията на ответника Л. по обслужване на трите потребителски кредита, два от
които са изцяло за покриване на потребителски нужди, също не обуславят извод, че към
релевантната дата на сключване на договора за правна защита и съдействие втората
ответница съставлява материално затруднено лице, не само с оглед високия размер на
дохода й от труд, но и доколкото с усвояване на кредитните средства от кредитополучателя
същите са постъпили в патримониума й. Не на последно място, макар и да е представена
Декларация от А.Л. от 06.06.2020г., че не притежава движимо и недвижимо имущество, от
което да се издържа, от представената с отговора на частната жалба справка от Агенция по
вписвания се установява, че представляваната е притежавала имущество – жилищен
недвижим имот, от който би могла да получава доходи и с който имот по- късно се е
разпоредила в полза на трето за спора лице. С представената Декларация от
представляваната от 06.06.2020г. липсва деклариране притежава ли или не спестени
средства по банкови сметки към момента на договарянето на безплатна адвокатска помощ.
С оглед изложеното, насрещната страна – ищец успешно в производството по чл.248
ГПК е установила, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
исковото производство на ответника Л. в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА в случая не са
налице, доколкото същата няма качеството материално затруднено лице, поради което
предявеното искане по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА от адв.В. за присъждане на адвокатско
възнаграждение в исковото производство за безплатно оказана на ответника Л. адвокатска
помощ следва да бъде оставено без уважение, до който идентичен правен резултат е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което частната жалба следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана, респ. постановеното определение по чл.248
ГПК в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Определението по чл.248 ГПК в частта, с която е отхвърлено искането по чл.38 ал.2
ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
По разноските:
Претенцията за присъждане на направени разноски за настоящото производство по
чл.248 ал.3 ГПК в полза на АЛБ. Н. Л., съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от една
страна е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
доколкото не изхожда от страна в производството, по което частен жалбоподател е адв.В. от
ВТАК, а не същата като пълномощник на А.Л..
От друга страна, съгласно трайно установената съдебна практика, производството по
чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за
разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в
т.см. –Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г., IV г.о, Определение
№489/17.10.2017г. по ч. гр.д.№3926/2017г., IV г.о, Определение №552/25.11.2016г. по ч.
гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на ВКС и др./, предвид което на страните в същото не се следват
разноски, в която връзка претенцията на ответник – жалба за присъждане на разноски следва
да бъде оставена без уважение, респ. частният жалбоподател адв.В. от ВТАК не е предявила
6
от свое име претенция за разноски, по която съдът да дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260071/17.06.2021г., постановено по Гр.д.
№1171/2020г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ ,
с която е оставена без уважение подадената от адв.Р.В. от ВТАК, пълномощник на
ответника АЛБ. Н. Л. от гр.В. Търново, молба с правно основание чл.248 ГПК, за изменение
на Решение №260035/15.04.2021г. по гр.д.№1171/2020г. на ВТРС в частта за разноските,
като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по исковото производство на основание
чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, като неоснователна.
Определението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7