РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900610 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
подадена на 16.10.2023 год. от М. Н. Я., ненавършил пълнолетие, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Й. Д. Я. против „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД. Предявени са обективно съединени осъдителни
искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно
произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 31.07.2022 год. около 20,30 ч. в гр. Пловдив, на бул.
**** водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** И. А. И. е нарушил
правилата за движение по пътищата - движел се с несъобразена скорост, не е
бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението и блъснал
пресичащия пътното платно велосипедист М. Я., тогава на 6 години,
вследствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие с пострадало
лице: на М. Я. били причинени телесни увреждания. Във връзка с механизма
на произшествието е уточнено, че същото е настъпило в участъка на
1
локалното платно, разположено в северната част на бул. ****, което било
еднопосочно за автомобилите, движещи се в посока от запад на изток. От
южната страна на локалното платно имало разположена двупосочна
велосипедна алея. Непосредствено преди осъществяването на сблъсъка
водачът И. И. се движел по локалното платно в посока запад-изток. Преди
сблъсъка малолетният велосипедист излязъл от улица, която пресича
междублоково пространство и разположена отляво на автомобила.
Първоначалната посока на движение на велосипедиста била север-юг, към
велоалеята, разположена от южната страна на локалното платно. Ударът
настъпил в локалното платно, в което се движел автомобила и е бил челен и за
двете превозни средства.
След произшествието М. Я. бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Георги“
- гр. Пловдив, където бил приет в Клиника по ортопедия и травматология с
оплаквания от главоболие и силна болка в десния крак. При направените
изследвания били установени клинични и рентгенови данни за счупване на
дясно бедро, дислоката, разместена диафизиарна фрактура на дясна бедрена
кост, контузно-порезна рана на меките тъкани фронтално на главата. С оглед
установената фрактура била извършена незабавна оперативна интервенция,
като под обща анестезия било извършено открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, фемур. Ищецът бил изписан на 07.08.2022 год. Дадени
били препоръки за правене на превръзки през 3-4 дни, конците да бъдат
свалени на 14-ия ден, както и да се провежда лечебна физкултура.
На 20.08.2023 год. ищецът отново постъпил в Клиниката по ортопедия
поради появилото се зачервяване на дясното бедро. При направените
изследвания се установило, че дясното бедро е зачервено, с локална
температура; състояние след поставена метална остеосинтеза на диафизата на
фемур; силна неправилна сянка дорзално в меките тъкани на дистално бедро –
вероятно калцификат. В деня на приема била предприета оперативна
интервенция, като под обща анестезия били отстранени металните тела от
дясната бедрена кост. Дадени били препоръки за смяна на превръзката на 2-3
дни и сваляне на конците на 05.09.2023 год., като се извършва и лечебна
физкултура и при нужда да се приемат обезболяващи.
На 06.10.2023 год. детето било на контролен преглед при лекар-ортопед,
който установил хипотрофия на мускулатурата в дясно бедро, мускулна
2
слабост, ограничени движения в тазобедрената става, накуцваща походка.
Поставената диагноза била: множествени счупвания на бедрената кост.
Дадени били препоръки за намаляване на натоварването и освобождаване от
часовете по физическо възпитание за учебната 2023/2024 год.
За лечението на М. Я. били направени разходи в общ размер на 1420 лв.,
от които 1400 лв. разходи за заключваща малка компресираща плака – 3,5 мм и
заключващи винтове, самонарезни – 2,4 мм., както и сумата 20 лв. – разходи за
ЛКК такса.
Пътният инцидент причинил на М. Я. внезапно и неочаквано увреждане
на здравето и множество билки и страдания. Фрактурата на бедрената кост
била особено мъчителна и болезнена и не позволявала на детето да стъпва на
десния си крак и да ходи самостоятелно. Това затруднило и ограничило
физическата му активност. В периода на възстановяването се налагало
предимно да лежи и да се въздържа от натоварване на десния крак. За
изправяне и придвижване се налагало да бъде подпомагано от близките си,
било изцяло зависимо от тях за задоволяването на ежедневните си битови
потребности. М. се оплаквал от чувство на мравучкане заради
продължителното обездвижване. Страдал от главоболие поради получената
травма в главата, чувствал се замаян и дезориентиран, не можел да гледа
телевизия и други екрани, тъй като му прилошавало от ярката светлина, която
излъчват. И съм момента на сезирането на съда детето не било напълно
възстановено, тъй като мускулатурата на бедрото на пострадалия крайник
била отслабнала, движенията в тазобедрената става били ограничени.
Злополуката се отразила неблагоприятно на психиката на ищеца, който
страдал от постоянно безпокойство и тревожност, имал колебания в
настроението, станал замислен и мълчалив, затворил се в себе си. Страхувал
се от автомобили и не желаел да излиза извън дома. Нощем спял неспокойно,
апетитът му намалял значително. Притеснявал се дали заради оперативните
белези съучениците ще му се подиграват, както и от това, че ще пропуска
часовете по физическо.
По отношение на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** била налице
застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество, валидна от 10.07.2022 до
09.07.2023 год. На 08.09.2022 год. ищецът отправил писмена молба-претенция
до дружеството за изплащане на обезщетение, но до момента на подаването на
3
исковата молба застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.
Предвид изложените обстоятелства ищецът М. Н. Я. моли да бъде
постановено решение, с което „ДЗИ - Общо застраховане“ АД бъде осъдено да
му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 08.09.2022 год. до окончателното плащане, както
и сумата 1 420 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, също
ведно със законната лихва, считано от 08.09.2022 год. до окончателното
плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената
безплатна правна защита и съдебйствие.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е подал отговор на
исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Оспорва предявените
искове по основание и размер.
Признава се наличието на застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, валидна към 31.07.2022
год., както и заявяването пред застрахователното дружество на писмена
претенция за изплащане на обезщетение. В случая дружеството не било
постановило отказ за изплащане на обезщетение, а изискало допълнителни
документи, които не били представени от претендиращия обезщетението.
Поради тази причина ответното дружество не е дало повод за завеждането на
делото.
По делото липсвали доказателства за виновното поведение на водача на
лекия автомобил. Изложените в исковата молба твърдения се базирали
единствено на констативен протокол, в който изрично било посочено, че
причините за произшествието били в процес на изясняване. Така,
неустановени по делото били всички елементи от фактическия състав,
пораждащ деликтната отговорност на водача на автомобила.
Размерът на претендираното обезщетение бил завишен, неотговарящ на
критериите по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се претенцията за обезщетение за имуществени вреди, тъй като
не било ясно дали направените разходи са били необходими за лечението на
пострадалия.
4
Формулирано е възражение за намаляване на отговорността на
застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Върху ищеца не бил упражнен родителски
контрол. Към момента на произшествието М. е бил на 6 год. и е карал
велосипед без придружител или дори да е имал придружител, той не е
упражнил родителски контрол. Вредоносният резултат се дължал и на
обстоятелството, че велосипедистът е допуснал нарушения на ЗДвП, които са
в причинна връзка с уврежданията. Поради това се настоява дължимото
обезщетение да бъде намалено.
Във връзка с претенцията за лихви се акцентира, че доколкото молбата
на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение е била подадена пред
застрахователя на 08.09.2022 год., то дружеството е изпаднало в забава от
08.12.2022 год., когато е изтекъл тримесечният срок за произнасяне.
В допълнителната искова молба ищецът на първо място моли да бъдат
отделени като безспорни между страните обстоятелствата, свързани с
настъпването на произшествието, участниците в него, констатирани в
представения протокол за ПТП; наличието на застрахователно
правоотношение и отправянето на писмена извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение на 08.09.2022 год. Счита за неоснователни
твърденията на ответника, че представените при образуването на преписката
по щета документи не били достатъчни за изясняване на обстоятелствата, при
които се е осъществил транспортният инцидент. Аргументира се оспорване на
възраженията срещу основателността и срещу размера на иска.
Оспорват се възраженията за съпричиняване. Възражението за
неупражнен родителски контрол се определя като безпочвено и неподкрепено
с доказателства, а освен това наличието или липсата на родителски контрол
няма отношение към размера на отговорността на ответника, тъй като
родителите са трети за настоящото производство лица. Позовава се на съдебна
практика на ВКС, според която грижовността на родителите на пострадалия не
може да се отразява негативно върху правото на детето да получи
справедливо обезщетение. Възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат с поведението на самия пострадал, който нарушил правилата за
движение по пътищата, било бланкетно, без да са релевирани конкретни
нарушения на конкретни правила от закона. От известната до момента
фактическа обстановка било категорично установено единствено
5
нарушаването на от страна на водача на автомобила на разпоредбите на чл. 5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, като не е положил дължимата грижа да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни превозни средства.
Оспорват се възраженията срещу началния момент на дължимостта на
законната лихва.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа първоначалния отговор и направените в него възражения и
оспорвания.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3
КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени
процесуално допустими искове. Цената на исковете за неимуществени вреди
обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Поради връзка
между делата, на ОС е подсъден и иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Спазена е и местната подсъдност по поС.ния адрес на
пострадалия към датата на събитието и съответно по мястото на настъпване на
застрахователното събитие по чл. 115, ал. 2 ГПК. Представени са
доказателства, които не се оспорват от ответника, че преди образуването на
делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си
застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване
наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество
досежно гражданската отговорност на водача на л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег. № ****.
Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство
6
№ 100/2022 год. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР - Пловдив.
Установява се, че то е било образувано за това, че на 31.07.2022 год. в гр.
Пловдив, на бул. ****, при управление на моторно превозно средство – л.а.
„Рено“ с рег. № ****, са нарушени правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинена средна телесна повреда на М. Н. Я., роден през
2016 год. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3
НК. Досъдебното производство е започнало с извършването на оглед на
местопроизшествието, за което е съставен протокол.
Съставен е и представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 411, от който се установява, че служител на ОД на МВР –
Пловдив е посетил на 31.07.2022 год., около 20,30 часа местопроизшествие,
находящо се в гр. Пловдив, бул. **** и е установил, че в него са взели участие
две лица – И. А. И., като водач на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ****, с
валидна застраховка гражданска отговорност и М. Н. Я., управляващ
велосипед. Посочено е, че вследствие на произшествието са нанесени щети
върху двете превозни средства, като пострадал е М. Я., който е с фрактура на
десен крак.
В хода на досъдебното производство са събрани множество
доказателства – извършен е оглед на местопроизшествието, разпитани са
свидетели, изготвени са експертизи. Досъдебното производство е приключило
със заключително мнение за прекратяване. С постановление от 30.10.2024 год.
на Районна прокуратура – Пловдив е прието, че деянието на водача И. И. не
съставлява престъпление, тъй като за него липсва елемент от субективната
страна на престъплението, а именно проявена непредпазливост. Поради това
наказателното производство е прекратено. Постановлението за прекратяване
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Следва да се акцентира върху обстоятелството, че постановлението за
прекратяване и мотивите за постановяването му не съставляват съдебен акт и
изводите на наблюдаващия прокурор, изложени в постановлението, не
обвързват съда. Не е налице хипотеза на чл. 300 ГПК, тъй като според
посочената разпоредба само влязлата в сила присъда на наказателния съд има
задължителен характер за граждански съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Поради липсата на присъда досежно деянието, всички
обстоятелства, свързани с произшествието и включени в състава на
7
деликтната отговорност подлежат на пълно главно доказване в рамките на
настоящото гражданско производство.
Във връзка с механизма на произшествието, по делото са събрани на
първо място гласни доказателства.
Разпитан е водачът на л.а. „Рено“ И. И., който потвърждава установения
с констативния протокол за ПТП факт на настъпване на сблъсък между
управлявания от него лек автомобил и велосипед, управляван от дете, в
локалното платно на бул. ****. Разяснява, че със съпругата си и сина си се е
прибирал към дома си около 19,30 ч. Времето било сухо, светло, слънцето
било зад него. Включил се в локалното платно на бул. ****, което е
еднопосочно. Вдясно от платното била изградена велоалея. При движението
на автомобила детенце, което не познавал, излязло с велосипед от пресечка
вляво. Водачът имал ограничена видимост към пресечката, от която излязъл
велосипедистът, тъй като непосредствено преди нея били поставени казани –
два жълти казана за разделно събиране на отпадъци и два за общи битови
отпадъци /след произшествието същите били преместени/. Не помни
скоростта, с която е шофирал, но там винаги карал бавно. Предполага, че
скоростта му е била около 25-30 км/ч. Колелото, управлявано от детето,
изскочило от пресечката, водачът го видял в момента, в който се изравнил с
казана, набил рязко спирачки, но детето се ударило в автомобила, плъзнало се
по капака и паднало на земята. Според водача от момента, в който видял
детето, до настъпването на удара имало около секунда време. Веднага след
сблъсъка се обадили на тел. 112. След около 15 минути дошла линейка и
полицейска кола. Междувременно около 5 минути нямало никой на мястото
на сблъсъка – нито съседи, нито родители. Съпругата му се опитала да
повдигне детето, но то казало, че го боли крака.
По отношение на пресечката, от която излязло детето има знак СТОП и
задължително завиване наляво за тези, които излизат от междублоковото
пространство, за да се включат в локалното платно. И. живеел в квартала,
познавал движението и винаги внимавал за движещи се деца, велосипедисти.
Като свидетел на произшествието е разпитана и съпругата на водача на
лекия автомобил С. И.. Тя е пътувала в автомобила на задна седалка, не е
наблюдавала движението, поради което не е очевидец на сблъсъка.
Единственото, което си спомня е, че е политнала напред вследствие на
8
натиснатите от съпруга й спирачки, чула звука от удара. Излязла от колата и
видяла детето да лежи пред нея.
За установяване на обстоятелства, свързани с произшествието, като
свидетели са разпитани и Г. Р. и И. Г., които в периода на инцидента са били
пред блок ** на бул. ****, където са играли карти с приятели. Св. Р. е съсед с
момчето, познава го и помни, че то е влязло във входа, взело си е колелото,
излязло, тръгнало към велоалеята и тогава го ударили. Случилото се развило в
светлата част на деня, атмосферните условия били „перфектни“. Свидетелят е
видял сблъсъка. Не си спомня дали детето се е огледало преди да пресече.
Сочи, че няма видимост от улицата пред блока, където е бил, надясно, към
локалното платно, както и обратно – от локалното платно към уличката пред
блока, заради кофите за смет, т.е. нито един от двамата – нито
автомобилистът, нито велосипедистът са имали видимост един към друг. На
живущите в района им било известно, че кофите закриват видимостта.
Свидетелят чул спирачки и удара „туп“. Според Р. водачът карал нормално,
според ограничението, с около 20-30 км/ч. Той реагирал на опасността с
натискане на спирачки, които били чути от свидетеля в момент, в който
автомобилът още не се виждал от кофите за смет. Мисли, че с предната част на
автомобила е ударено детето, което след удара хвръкнало напред и паднало на
два-три метра пред колата. Свидетелите се притекли на помощ, момченцето
плачело, казвало, че го боли много кракът, имало рана на главата.
Свидетелката И. Г. от позицията, в която била седнала пред входа, не е имала
добра видимост към мястото на произшествието. Чула е удара и как детенцето
извикало и се разплакало, отишла на място и видяла, че детето е на земята под
предната част на колата.
С цел установяване на условията на видимост, по искане на ищеца по
делото е изискана справка от НИМХ – филиал Пловдив и от Института по
астрономия към БАН досежно настъпването на залеза в гр. Пловдив на
31.07.2022 год. в диапазона от 20,20 ч. до 20,30 ч. От постъпилата справка се
установява, че в посочения времеви интервал слънцето е било в позиции от
около 3 градуса /ниско над хоризонта/ до 1 градус /много ниско над
хоризонта/. Тези данни обаче са без особено значение за изясняването на
спора. Те потвърждават изнесеното от всички свидетели, че към момента на
произшествието е било светло. Автомобилът е пътувал в посока от запад на
изток, т.е. не се е движил срещу залязващото слънце и обстоятелството, че
9
слънцето е било ниско над хоризонта преди залязването му на запад е без
значение за видимостта при движение на изток.
По делото е прието заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза, към която са поставени въпроси, свързани с механизма на
произшествието. Заключението е изготвено след подробен анализ на
събраните по делото доказателства, в т.ч. със свидетелските показания и с
протокола за оглед. Описано е мястото на произшествието - локално платно с
еднопосочно движение от запад на изток, разположено успоредно на
северната част на бул. ****, гр. Пловдив, като южно от това платно е
изградена велоалея, обозначена с пътен знак. За участващите в движението
ППС, излизащи от междублоковото пространство пред блока на бул. **** към
локалното платно, е поставен пътен знак Б2 „Стоп! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!“ и Г2 „Движение само наляво след знака“. Преди
настъпването на произшествието и преди навлизане на велосипеда върху
локалното еднопосочно платно за движение, велосипедистът е попаднал в
ограничена зона на видимост за водача на лекия автомобил. Видимостта е
било ограничена от контейнери за разделно събиране на отпадъци – жълти на
цвят, поставени в северната част на локалното платно, непосредствено преди
отбивката за междублоковото пространство.
Според изчисленията, направени от експерта, скоростта на движение на
лекия автомобил преди удара е 21,85 км/ч, а в самия момент на удара /след
задействането на спирачната система/ – 13,15 км/ч., като след удара до
пълното му спиране автомобилът е изминал разС.ие от 0,85 м. Посоката на
движение на детския велосипед преди настъпването на удара е от север към
югозапад при навлизане срещу посоката на движение на еднопосочното
локално платно. Прието е, че велосипедът се е движил със скорост 5,63 км/ч,
като по делото липсват обективни данни да е задействано спирачно усилие.
След настъпването на удара тялото на велосипедиста се е отделило от
велосипеда, а след спирането на автомобила е паднало пред него.
Първоначалният контакт между двете превозни средства е настъпил с предна
дясна част от гумата на велосипеда в предна челна лява половина на
автомобила със зона на първоначален контакт в областта на регистрационната
табела, като в следващия момент е последвал контакт между дясната
ръкохватка от кормилото на велосипеда с капака на автомобила.
10
При установените данни експертът е заключил, че при движение със
скорост 21,85 км/ч в момента на възприемането на опасността от
автомобилиста траекторията на велосипеда, движещ се с 5,63 км/ч е
попаднала в опасната зона за спиране на автомобила, т.е. водачът на
автомобила е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара и
да избегне произшествието. Водачът на лекия автомобил би имал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако се е движил
със скорост по-малка от 17,06 км/ч. Респ. велосипедистът би имал техническа
възможност да избегне удара при спазване на правилата за движение по
пътищата, въведени с пътни знаци в изследвания пътен участък, тъй като е
предприел навлизане с велосипеда без да спира от път без предимство на път с
предимство на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
Във връзка с последиците от произшествието за здравословното
състояние на велосипедиста по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, изслушано и прието е заключение по медицинска експертиза.
От гласните доказателства се установява, че мястото на произшествието
е посетено от екип на спешна медицинска помощ и М. Я. е откаран в "УМБАЛ
Св. Георги" ЕАД. Според представената епикриза, издадена от Клиниката по
ортопедия и травматология, се установява, че ищецът е бил на болнично
лечение в периода от 31.07.2022 год. до 07.08.2022 год. При приема му са
установени клинични и рентгенови данни за счупване на дясно бедро с
дислокация, както и контузно-порезна рана на меките тъкани фронтално;
подлежащата кост, както и останалите кости на черепа са без видими
прекъсвания; не е съобщено за загуба на съзнание, споделени са оплаквания от
главоболие. Окончателната диагноза е закрито счупване на тялото /диафиза/
на бедрената кост. В деня на приема в болничното заведение е извършена
оперативна интервенция под обща анестезия, като са поставени метални
импланти. При изписването на пациента са препоръчани контролни прегледи,
превръзки през 3-4 дни, сваляне на конците на 14-ия ден, лечебна физкултура.
По делото е представена и пълната медицинска документация във връзка с
проведеното оперативно болнично лечение, в т.ч. историята на заболяването,
която е обект на анализ от медицинската експертиза.
Представени са писмени доказателства - фактури и фискален бон, от
които е видно, че на 31.07.2022 год., в деня на приема му в лечебното
11
заведение и на оперативната интервенция М. Я. е закупил от "УМБАЛ Св.
Георги" ЕАД заключваща малка компресираща плака и заключващи
самонарезни винтове на стойност 1400 лв., която стойност е заплатил в деня на
покупката.
Видно от амбулаторен лист, издаден на 05.09.2022 год., на М. е
препоръчано да не стъпва на крака си още 45 дни, след което да се яви за нов
преглед. Такъв е извършен на 11.10.2022 год., като едва при преглед на
03.11.2022 год. е направена констатация за зараснала фрактура, но и за
хипотрофия на мускулатурата на дясно бедро, мускулна слабост и ограничени
движения в тазобедрената става, като е препоръчано да започне да натоварва
крака. В амбулаторни листове от 09.11.2022 год. и от 16.12.2022 год. е отразена
констатация за нарушена ритмичност на походката, хипотрофия на
мускулатурата и непълен обем на подвижност, като е направена препоръка да
ходи. При преглед през м. 04.2023 год. е насочен към извеждане на металните
тела.
Според епикризата от 2023 год., М. Я. е постъпил отново в Клиниката по
ортопедия и травматология на 20.08.2023 год. за отстраняване на
имплантираната метална остеосинтеза. При изписването са назначени лечебна
физкултура, обезболяващи при нужда, превръзки на 2-3 дни и сваляне на
конците на 05.09.2023 год. След оперативното изваждане на металните
импланти М. е посещавал специалисти, което е отразено в съставени
амбулаторни листове. В листове от 06.10.2023 год. и от 18.10.2023 год. е
отразена констатация за хипотрофия на мускулатурата в дясното бедро и
мускулна слабост, ограничени движения в тазобедрената става. В периода след
изваждането на имплантите М. е посещавал ежемесечно МЦ „Фи Хелт“.
Според данните в амбулаторен лист от 06.10.2023 год. ищецът е насочен към
ЛКК за освобождаване от часовете по физическо възпитание за учебната 2023-
2024 година. На тази дата е заплатена и такса за ЛКК в размер на 20 лв.
Според заключението по допуснатата съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от в.л. д-р Д. М., специалист в областта на ортопедията
и травматологията, причинените на Я. телесни повреди при произшествието
от 31.07.2022 год. са: фрактура на дясна бедрена кост, като по вида и
продължителността представлява трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник за повече от 30 дни и съставлява средна телесна повреда
12
по см. на чл. 129 НК. Проведеното лечение е оперативно, като операциите са
били две. На 31.07.2022 год. са поставени метални тела, които една година по-
късно, при втората операция, са отстранени. Оздравителният и
възстановителен период е продължил 90 – 100 дни. Причинена е била болка
със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви усещания, особено
силни след оперативната интервенция и началния период на раздвижване,
които бавно са намалявали с времето. Страданията, които М. е изтърпял, са
били силно изразени поради засягане на десния долен крайник и свързаното с
това затруднено придвижване, самообслужване и хигиенен режим.
Впоследствие, година по-късно е извършена операция по отстраняването на
имплантите. Експертът разяснява, че металната остеосинтеза задължително се
премахва при децата и към това се пристъпва след като лекуващият лекар се
убеди, че е налице пълно възстановяване.
При осъществения от експерта клиничен преглед, извършен повече от
година и половина след произшествието, е установено, че М. Я. е напълно
възстановен със зараснала фрактура на дясното бедро и наличен цикатрикс.
Придвижва се със самостоятелна походка без накуцване. Липсва остатъчна
хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро; без ограничения в съседните
стави. Травматичните увреждания на ищеца са настъпили напълно по начина,
описан от него в исковата молба – като велосипедист, блъснат от автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените
увреждания. Направените разноски за импланти са напълно необходими за
лечението, като е разяснено, че Здравната каса не покрива стойността на
имплантите.
За претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни
доказателства.
Като свидетели са разпитани Д. А. и С. А. – баба и дядо на детето по
майчина линия, както и Л. П. – приятел на семейството, без родство с
ищцовата страна. Роднините на ищеца свидетелстват, че са му ходили на
свиждане в болницата, където изпитвал силни болки, тялото му било
натъртено, не можел да става, бил стресиран и уплашен, почти не искал да
говори. След изписването три месеца бил на легло, с гипсова шина, не можел
да стъпва. Оплаквал се от болки, приемал болкоуспокояващи. Майка му
ползвала болнични, за да е близо до него, а след това грижите били поети от
13
бабата. В началото М. не искал да ползва подлога или памперси и се налагало
да го водят до тоалетна на ръце. Впоследствие започнал да ползва проходилка.
След свалянето на шината, баба му го водила в продължение на около месец
на рехабилитация в център близо до дома им с количка. Мускулатурата му
била отслабнала. Продължавали да изпълняват допълнителни упражнения за
раздвижване и у дома. Много предпазливо и със страх започнал да стъпва на
крака си. Не искал да излиза навън, станал затворен, мълчалив и
необщителен, избягвал общуването с други деца. Баба му го водила за по
няколко часа в детската градина, за да възстанови умението си да общува с
връстници. Затвореността на М. породила тревоги у родителите, които
предприели психологически консултации. Изпитвал много страхове и преди
втората операция, възстановяването след нея продължило около 20 дни. Едва
след започване на училище започнал да се отпуска.
Свидетелката Попстоилова е семеен приятел със сем. Я.и, колега е с
майка му, децата им са на почти еднаква възраст. Споделя, че М. по принцип е
контактно и общително дете, но след инцидента станал много затворен,
трудно се отпускал да говори с нея и детето й дори на обикновени теми.
Трудно се адаптирал в детската градина, отказвал да я посещава. Изпитвал
страх, че кракът му няма да се оправи и че ще бъде по-различен от другите
деца. За да преодолеят изолацията му, го водели за по няколко часа в детската
градина. А докато бил на детска площадка, непрекъснато с поглед търсел
майка си. Страхувал се да пресича сам улица, това било болезнена тема за
него. Ходел на консултации с психолог. Едва след като започнал училище,
бавно и постепенно започнал да се отпуска.
По делото са представени и писмени доказателства в подкрепа на
изнесеното от свидетелите, че М. е воден на посещения и консултации в
терапевтичен център за психологическа помощ в периода от м. 11.2023 год.
/повече от година след произшествието/ до м. 04.2024 год.
При така събраните доказателства, съдът приема следното от правна
страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
14
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. Ето защо, прекият
иск на пострадалия спрямо застрахователното дружество е допустим.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Установи се наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” към 31.07.2022 год., сключен между
собственика на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № **** и ответното
застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил към ищеца. Установи се, че застрахованото лице И. И. като водач
на застрахования автомобил виновно и противоправно е нарушил правилата за
движение по пътищата.
Чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди. Според ал. 2 водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства.
А според чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни непрекъснато да контролират превозните средства, които
управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Какво се установи досежно поведението на водача на автомобила в
15
конкретния случай?
Според експертното заключение водачът на лекия автомобил се е
движил по път с предимство със скорост 21,85 км/ч. Тази скорост е в рамките
на разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Установи се,
че при движение с тази скорост И. не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да избегне произшествието. И ако това е било
достатъчно за органите на досъдебното производство, за да приемат, че не е
налице нарушение на ЗДвП, което да съставлява престъпление, за настоящият
състав на съда тази констатация не обосновава извод за липса на
противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Рено“.
Установи се въз основа на неоспореното заключение по авто-
техническата експертиза, че ако водачът на лекия автомобил се бе движил със
скорост равна или по-ниска от 17,06 км/ч, би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране. Така, движението му със
скорост 21,85 км/ч, макар съобразено с нормативните ограничения на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, не е било съобразено с конкретната пътна обстановка и с
конкретните условия на видимост, каквото задължение водачът на автомобила
е имал според чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ограничената видимост е един от факторите,
изброени в посочената норма, с които водачът на превозно средство следва да
съобразява скоростта си на движение, за да отговори на изискванията за
безопасност. Както от свидетелските показания, така и от протокола за оглед и
от експертното заключение се установи, че заради поставените в
непосредствена близост до кръстовището, непосредствено преди отбивката за
междублоковото пространство, където е настъпило произшествието, е имало
контейнери за смет, които са ограничавали видимостта на водача на лекия
автомобил. При тези конкретни условия на ограничена видимост, И. е
следвало да избере скорост на движение, която да му позволи да спре при
изникване на препятствие от отбивката, каквото препятствие в случая е бил
появилият се велосипедист. Велосипедистът се е движил със скорост 5,75
км/ч, която скорост е ноторно известно, че е близка до средната скорост за
ходене на възрастен човек без да тича /5 км/ч/. Следователно, дори появата на
велосипедиста в локалното платно да е било възприето от автомобилиста като
внезапно, той се е навлязъл със скорост, с която би могъл да се появи и
движещ се с обичайна скорост пешеходец, на какъвто водачът е следвало да
има готовност да реагира. Дори за излизащите от пресечката пред
16
междублоковото пространство на локалното платно да съществува
задължение да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство,
внезапната поява на движещ се човек – пешеходец или велосипедист, е
предвидимо препятствие за пътния участък, в който са изградени множество
жилищни блокове. Водачът по подобно локално платно може и следва да
предвиди, че е възможно пред автомобила му внезапно да се появи пешеходец
или велосипедист, особено дете, за което в сила е предупреждението „Децата
нямат спирачки!“. А към децата, като уязвими участници в движението и по
силата на чл. 5, ал. 2 ЗДвП, водачът на МПС следва да бъде особено
внимателен и предпазлив. Още по-лесно предвидима е опасността от поява на
велосипедист на локалното платно за движение като се има предвид, че от
дясната страна на това платно е изградена велоалея, към която очаквано може
да се стремят велосипедисти. Както сочат двама от разпитаните свидетели –
Агандеров и Р., които живеят в района на произшествието, на живущите в
квартала е известно, че деца преминават от междублоковото пространство към
велоалеята, а особено поради казаните, препятстващи видимостта, се налага и
те като водачи на автомобили, да карат изключително бавно в този участък.
Сам водачът на автомобила живее в непосредствена близост до мястото на
произшествието, познава този пътен участък, ограничената от казаните
видимост, близостта на велоалея и на още по-силно основание е можел да
предвиди, че от отбивката може внезапно да се появи човек. Ако бе съобразил
поведението си с предвидимото навлизане на велосипедист в локалното
платно, водачът И. би избрал по-ниска скорост на движение, а именно под 17
км/ч, с което би си осигурил възможността да установи автомобила при
появата на този участник чрез безопасно екстрено спиране и така да
предотврати произшествието.
С това свое поведение е нарушил и нормите на чл. 20, ал. и ал. 2 и чл. 5,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Вследствие на нарушението на правилата за движение по
пътищата е настъпил сблъсък на автомобила с посоченото препятствие –
велосипед, управляван от дете. На ищеца са нанесени телесни повреди. За
лечението на телесните увреждания Я. е откаран с екип на спешна медицинска
помощ и подложен на болнично лечение. Претърпял е фрактура на бедрената
става, претърпял е оперативна интервенция по стабилизиране на фрактурата с
метални импланти, бил е на легло в продължение на повече от три месеца,
през това време се е нуждаел от чужда помощ. Последвал е период на
17
раздвижване. В периода на лечение и възстановяване ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства.
Въз основа на за заключението на медицинската експертиза несъмнено
доказана е причинно-следствената връзка между деянието и вредите.
Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, а
противното нито се твърди по делото, нито се установи.
Ето защо съдът приема за установено осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил към ищеца – противоправно
виновно деяние, вреда, причинно-следствена връзка.
При определянето на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. В тази връзка се съобразиха продължителността,
степента и интензитета на болките и страданията от причинената на малко
дете средна телесна повреда, притесненията и неудобствата от това да бъде
обгрижвано и зависимо от грижите на близките си във възраст, в която
успешно е започнало да установява известна самостоятелност;
обстоятелството, че е било в болница двукратно, че се е наложило
имплантирането на чужди метални тела, че се е налагало да бъде обездвижено
у дома за период около 100 дни, през който е трябвало да ползва помощни
средства за придвижване – количка и патерици. Обездвижването е в период,
когато за децата е присъщо да са особено активни, да играят и тичат
непрестанно. В първи клас /година след инцидента/ М. е бил лишен от
възможността да спортува и да се движи наред с другите деца в часовете по
физическо възпитание, което е довело до допълнителна изолация и е
причинило страдание от това да се чувства различен от връстниците си и
подценен. Цикатриксите от оперативните интервенции са видими и към
момента, което е посочено от експерта-медик. Отчита се отражението на
травмата върху психиката на детето, което се е затворило в себе си, избягвало
е дълго време да общува както с възрастни, така и с деца. Наложило се е
родителите му да търсят професионална психологична подкрепа в
продължение на около половин година. В същото време се отчита и
обстоятелството, че счупването е настъпило в ранна възраст, когато
оздравителният процес е по-бърз и с по-големи изгледи за пълно
18
възстановяване, че оздравителният процес към настоящия момент е
приключил успешно, фрактурата е зараснала, имплантите са отстранени и
детето е възстановено, без промени в походката.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва
да се определи на 60 000 лв. При определяне на размера на обезщетението от
60 000 лв. /което е по-високо от претендираното от ищеца в размер на 50 000
лв./ се отчита обстоятелството, че според Тълкувателно решение №
1/01.08.2022 год. на ОСГТК на ВКС при прилагане на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, като
от значение е единствено недопустимостта да се присъди сума, надхвърляща
поисканата в петитума на исковата молба.
По повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат:
Първото възражение е свързано с липсата на родителски контрол върху
детето. Установи се от гласните доказателства, че М. Я., на възраст 6 години
към момента на произшествието, е управлявал велосипеда си сам и не е бил
наблюдаван или контролиран от родителите си. Но съдът, в настоящия си
състав приема, че съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице само
когато пострадалият от деликт с личните си фактически действия е нарушил
определени правни норми и с тези свои лични действия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В тази насока са разрешенията,
възприети в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 год. - обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. За наличието на съпричиняване е без значение
евентуално противоправно бездействие на родителя на пострадалото дете и
нарушаването от него страна на норми, изискващи от него упражняването на
родителски надзор. Както обосновано се позовава ищеца на съдебна практика
на ВКС в допълнителната искова молба, грижовността на родителите на
пострадалия, респ. нейното занижаване в конкретен момент, не може да се
отразява негативно върху правото на детето, което е отделен правен субект, да
получи справедливо обезщетение за причинените му от трети лица вреди.
Другото възражение за съпричиняване е свързано с твърдението, че
19
велосипедистът е нарушил правилата за движение по пътищата. Това
възражение бе доказано от ответната страна.
Както е посочено в мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1 /
23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Установи се по делото, че велосипедистът е навлязъл на локалното
платно от пресечката пред блок 44, движейки се от път без предимство към
път с предимство. Не е спазил предписанията на знак Б2 „Стоп! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и не е спрял, преди да се увери, че
навлизането му в локалното платно е безопасно и преди да пропусне
движещия се по път с предимство л.а. „Рено“. С това е допуснал нарушение
на задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, според който участниците в
движението съобразяват своето поведение с пътните знаци. Нарушение е
допуснато и по отношение на задължението по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според
който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Не е спазено от велосипедиста и изискването на чл. 20, ал. 2
ЗДвП досежно съобразяване на движението на участника в движението с
условията на видимост. Въпреки, че видимостта на велосипедиста към
движещите се по локалното платно и приближаващи към пресечката пред
блок 44 превозни средства е била ограничена от поставените на ъгъла
контейнери, ищецът не е съобразил поведението си с тази ограничена
видимост и не е бил в готовност да спре преди автомобила, наближаването на
който е предвидимо препятствие. По делото липсват данни за предприемане
на действия по спиране на велосипеда. Велосипедистът е нарушил и
задължението си по чл. 164, ал. 2 ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство, което не е моторно, на възраст под 12 години, е можел да се движи
по платното за движение само с възрастен придружител. В случая, както се
установи от всички гласни доказателства, М. е взел колелото си от входа на
блока, в който живее, и е предприел движение с него по платно за движение,
20
без да поиска да бъде придружен от свой родител или друг възрастен. Това е
нарушение на правилата за движение, извършено лично от детето, с неговите
лични действия, без да е свързано по необходимост и с нарушение на норми от
неговите родители за упражняване на надзор.
Следователно, с активните си действия по управление на велосипед в
конкретната пътна ситуация М. е нарушил правилата за движение по
пътищата. Несъмнено е, че с поведението си е допринесъл за настъпването на
сблъсъка, а оттам и за увреждането си: както е посочено в заключението по
авто-техническата експертиза, велосипедистът би имал техническа
възможност да избегне удара при спазване на правилата за движение по
пътищата, въведени с пътни знаци в изследвания пътен участък; предприел е
навлизане с велосипеда си без да спира от път без предимство на път с
предимство, когато това не е било безопасно.
Във връзка с обстоятелството, че правилата за движение по пътищата са
нарушени от дете на 6 години, което предвид своето малолетие по дефиниция
не е могло да разбира свойството и значението на поведението си и да
формира субективно отношение към него - вина, следва да се подчертае, че
според т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 год., когато малолетно дете или
невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Ето
защо за наличието на съпричиняване е без значение дали пострадалият има
вина за настъпването на вредоносния резултат, а съпричиняване като
обективен факт е налице и без наличие на вина, какъвто е случаят.
При така събраните доказателства съдът приема, че възражението за
съпричиняване, изразило се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, е доказано. Това налага да бъде определен приносът на всеки от
участниците в произшествието за неговото настъпване. При определяне на
степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението
на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния
обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното
произшествие. При преценка на завишената според нормите на ЗДвП
отговорност на водача на моторно превозно средство да избере подходяща
скорост на движение на МПС, която би му позволила да спре в зоната на
21
своята видимост при поява на препятствие, което е могъл и е бил длъжен да
предвиди, както и нарушенията на не една норма от ЗДвП, допуснати от
велосипедиста, в конкретната ситуация съдът приема, че всеки от участниците
в произшествието има равен принос за настъпването на сблъсъка. Поради това
съпричиняването е в съществен обем и съдът го определя на 50%.
Справедливото обезщетение, определено по съображенията, изложени
по-горе, в размер на 60 000 лв., подлежи на редуциране на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД поради установеното съпричиняване с 50% или на 30 000 лв. До този
размер съдът приема искът за главница за основателен и следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. следва да се
отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3
от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Не се установява застрахованият да е
уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната лихва се
дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице. Това, според представените доказателства, е
сторено на 08.09.2022 год., видно от входящия номер на писмената претенция
– л. 25 от делото. Поради това и обезщетението за неимуществени вреди
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 08.09.2022 год.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Претендира се обезщетение в размер на 1 420 лв., което да покрие
разходите на ищеца за проведеното лечение.
За направените от ищеца разходи са ангажирани писмени доказателства.
Представените фактури и фискални бонове, са издадени от лечебни заведения,
22
в които ищецът е лекуван след произшествието. Установяват се разходи в
размер на 1400 лв. за закупуване на метални импланти, които са били вложени
при наместването и стабилизирането на фрактурата. Тези импланти са били
абсолютно необходими за лечението на ищеца, което се потвърждава и от
заключението по т. 7 от заключението по медицинската експертиза. Направени
са и разходи в размер на 20 лв. такса за ЛКК, които също са свързани с
оздравителния процес и подлежат на обезщетяване.
Така, констатираните разходи във връзка с проведеното лечение са в
общ размер на 1420 лв. и подлежат на обезщетяване. По отношение на
обезщетението за имуществени вреди е приложим същия процент на
съпричиняване, а именно 50%. Поради това обезщетението за имуществени
вреди подлежи на намаляване на половина на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В
полза на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 710 лв.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди по
изложените по-горе съображения, ведно със законната лихва, считано от
08.09.2022 год.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от
такси и разноски, същият не е сторил разноски. Поради това и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Предоставена му е безплатна правна помощ от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание
чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение, определено на база основателната част от исковете, следва да
бъде присъдено в полза на адв. Р. М. в размер на 2844 лв. без ДДС, а с ДДС,
което се начислява на основание пар. 2а от Наредба № 1 МРАВ – 3412 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 1250 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от всеки един от двата иска, при съблюдаване
на минимума по т. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК. От бюджета на съда са
23
изплатени възнаграждения за експертите в размер на 470 лв. за СМЕ и 200 лв.
за САВТЕ. От тях в тежест на ответника следва да се възложат 400,15 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило
списък. Според списъка разноските са в размер на 500 лв. депозит за САВТЕ;
30 лв. депозит за свидетели или общо 530 лв. Ответникът е представляван и от
юрисконсулт, за който се определя възнаграждение по реда на Наредбата за
заплащането на правната помощ в съответствие с чл. 25, ал. 1 в размер на 300
лв. с оглед цената на иска над 10 000 лв. и проведените пет съдебни заседания.
Така, от разноските в общ размер на 830 лв., в полза на ответника ще се
присъдят 334,29 лв., пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, да заплати на М. Н. Я., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, **** следните обезщетения:
- сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от М. Я., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 31.07.2022 год. около 20,30
часа в гр. Пловдив, бул. ****, причинено виновно и противоправно от водача
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ****, по
отношение на който е налице застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица, валидна от 10.07.2022 год. до 09.07.2023 год., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная 08.09.2022 год. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди
разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния претендиран размер
от 50 000 лева;
- сумата 710 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от М. Я., изразяващи се в разноски за лечение, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная 08.09.2022 год. до окончателното
24
плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за имуществени вреди разликата над
присъдената сума от 710 лв. до пълния претендиран размер от 1420 лева.
Присъдените суми да се изплатят по следната банкова сметка с титуляр
М. Н. Я.: ****************, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД.
О С Ъ Ж Д А „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат Р. И. М., ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия
- София с личен номер от Единния адвокатски регистър при ВАС №
**********, с адрес на упражняване на дейността гр. ****, сумата 3 412 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определено
пропорционално върху уважената част от исковете.
О С Ъ Ж Д А „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата
1250 лева държавна такса и сумата 400,15 лева разноски по делото,
изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска.
О С Ъ Ж Д А М. Н. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, **** да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 334,29
лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
25
26