РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бяла, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510100689 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Н. СТ. СТ. против „Енерго-про Продажби“
АД - Варна, с която е предявен отрицателен установителен иск, за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи сумата 2 365,69 лв., предмет на ИД № 1053 от 2017г.
по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 831 при КЧСИ и с район на действие РОС, образувано въз
основа на изпълнителен лист от 30.07.2010г. и изпълнителен лист от 14.10.2013г. по гр.д. №
2543/2013г. и гр.д. № 5547/2013г. на Районен съд – Русе, поради изтекла тригодишна
погасителна давност след последното извършено действие по изпълнението. В исковата
молба са наведени твърдения за погасяване на вземанията на кредитора „Енерго про
Продажби“ АД за доставка на електрическа енергия с кратка тригодишна давност на
основание чл. 111, ал. 1, б. в) ЗЗД като периодични такива. Като начален момент на
давността длъжникът сочи датите, следващи датата на издаване на изпълнителните листи,
съответно 31.07.2013г. и 15.10.2013г., като смята давността за изтекла на 31.07.2016г. и
15.10.2016г. Навежда доводи, че действията на съдебния изпълнител по новообразуваното
срещу него изпълнително дело № 1053/2017г. по описа на Милка М. не прекъсват давността,
тъй като поканата за доброволно изпълнение от 06.11.2017г. е била отправена към него след
погасяване на вземането по давност.На отделно основание поддържа и ,че по отношение на
изпълнително дело № 1053/2017г. е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
взискателят в продължение на две години не е поискал извършване на нови изпълнителни
действия, като поддържа,че последното изпълнително действие от страна на съдебния
1
изпълнител било извършено на 31.10.2017г. с налагане на запорно съобщение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Енерго про
Продажби“ АД,с който се оспорва иска като неоснователен и се претендира отхвърлянето
му,като му се присъдят разноските по делото съгласно приложен списък.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по делото писмени
доказателства намира от фактическа страна следното:
На 23.04.2013г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна
на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД срещу Н. СТ. СТ., ЕГН: ********** за сумите в размер
на 368,69 лв., представляваща цена за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 15.05.2010 - 14.07.2010г. , сумата в размер на 101,71 лв.,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 23.04.2013г. - до окончателното плащане на задължението,
както и за разноските в заповедното производство в размер от 125лв. В резултат от това е
образувано ЧГД № 2543/201Зг. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на
парично вземане № 1515/25.04.2013г. По така издадената заповед не е постъпило
възражение съгласно чл. 414 от ГПК и същата е влязла в законна сила. На 30.07.2013г. е
издаден изпълнителен лист, въз онова на който на 18.12.2013г. ответното дружество е
образувало ИД №1106/2013г. по описа на ЧСИ М.М., район на действие ОС - Русе за
горепосочените суми. В рамките на развилото се изпълнително производство е наложена
възбрана на имот собственост на длъжника на 03.02.2014г.С постановление от 20.10.2017г.
на ЧСИ с рег.№831 изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК,а
наложената възбрана заличена .
На 09.09.2013г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна
на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД срещу Н. СТ. СТ., ЕГН: **********, за сумата в размер
на 1228,22 лв., представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия за фактури, издадени
в периода от 25.01.2010 - 14.07.2010г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 09.09.201Зг. - до пълното плащане на задължението, сумата в размер на
409,32 лв., представляваща лихва за забава., както и за сумата в размер от 132,70 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство. В резултат е образувано ЧГД №
5547/201Зг. и издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 3273/10.09.201Зг. По
същата не е подадено възражение, поради което е влязла в законна сила. На 16.11.2014г. по
молба на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби“ АД е образувано ИД№35/2014г. при ЧСИ М.М., район
на действие ОС - Русе, по изпълнителен лист, издаден на 14.10.2013г. за горепосочените
суми. В хода на изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни действия:
наложена възбрана на 23.02.2014г., запор на МПС-30.03.2014г.,както и запор на банкови
2
сметки на 10.09.2017г. и 13.09.2017г. Въз основа на постъпила молба от взискателя на
20.10.2017г., с постановление от 20.10.2017г. на ЧСИ с рег.№831 изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК,ведно със следващите се последици
касателно заличаване на възбраната и вдигане на наложените запори.
На 24.10.2017г. въз основа на молба на взискателя „Енерго про продажби“АД е
образувано ИД № 1053/2017г по описа на ЧСИ рег.№831. на база издадените ИЛ по ч.гр.д.
№2543/2013г. и ч.гр.д.№5547/2013г. по описа на РРС.В хода на производството са
присъединени публични вземания на длъжника и предприети изп.действия,както следва :
01.11.2017г.-налагане на възбрана;29.11.2017г.-налагане на запор;23.08.2018г.депозирано
искане с молба за извършване на опис на движими вещи,собственост на
длъжника;23.03.2018г.-наложен запор на тр.възнаграждение на длъжника;14.02.2019г.-
наложен запор на банкови сметки на длъжника. От вложеното изп.дело се установява още,че
принудителното изпълнение е насочено ,освен върху движими вещи и вземания на
длъжника и върху недвижим имот,негова собственост-1/3 ид.ч. от дворно място ,находящо
се в гр.Две могили.Публичната продан е проведен в периода 09.05.2021г.-09.06.2021г. и с
постановление за възлагане на ЧСИ имота е възложен на 11.06.2021г.
Въз основа на определение №656/16.09.2021г.,постановено по в.ч.гр.д.
№561/2021г. по описа на РОС е отменено Определение № 416 от 30.07.2021г., постановено
по гр.д.№ 689/2021г. по описа на Районен съд- Бяла, с което съдът е отказал да допусне
обезпечение на иск за оспорване на вземането по чл. 439 ГПК, чрез спиране на
производството по изпълнително дело № 1053/17 по описа на ЧСИ Милка М. до
приключване на производството по гр.д.№ 689/21 по описа на РС- Бяла и вместо него е
допуснато обезпечение на предявения от Н. СТ. СТ., ЕГН: **********, иск срещу „Енерго
про Продажби“ АД- Варна, ЕИК *********, с който се оспорва вземане от 595,40лв. по
изпълнителен лист от 30.07.2013г. и вземане от 1770,29 лв. по изпълнителен лист от
14.10.2013г., общо 2365,69лв. чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнително дело
№ 1053/17 по описа на ЧСИ Милка М., при условие, че ищецът Н. СТ. СТ., ЕГН: **********
представи парична гаранция в размер на 350 лв.Същата е внесена от ответника по делото,
издадена обезпечителна заповед,а ИД е спряно на основание чл.400 ГПК,вр.чл.432,ал.1,т.1
от ГПК.
Предвид установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, за признаване за установено
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, за които са били
издадени срещу него изпълнителни листи въз основа на заповеди за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №.№2543/2013г. и ч.гр.д.№5547/2013г. на РРС. Ответникът е оспорил иска,
3
твърдейки, че сумите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, издаден е
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство и по него
е провеждано принудително изпълнение. Тези действия прекъсвали давността, като
ключовият отбранителен довод на ответника е, че тя е 5 годишна.
Хронологията на фактите не е спорна между страните, спорът е по правото, като
точката на противопоставяне между тях е дали в случая е приложима давността по чл. 117
ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав счита, че иска е неоснователен, тъй като вземанията на ответника
не са погасени по давност на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Така в
случая тази 5 годишна давност е започнала да тече с влизане в сила на заповедите за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК срещу ищеца, доколкото по делото не са
представени доказателства за подадено от него възражение в законовия срок срещу
заповедта, /или най-късно с издаването на изпълнителнте листи от 30.07.2013г. и
14.10.2013г., доколкото не са представени и доказателства от страна на ищеца за обжалване
на разпореждането за издаване на същите. Теклата до този момент погасителна давност за
всяко от вземанията на ответника съгласно чл. 111 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД – 3 годишна поради
периодичния характер и на главните и на акцесорните задължения, е била прекъсната
успешно с осъществяването на този юридически факт, съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.
117 ал. 1 от ЗЗД . Поради това към 31.07.2016г. и 15.10.2016г. тези вземания на ответника
не са били погасени по давност,тъй като същата изтича на 30.07.2018г. и
15.10.2018г.Независимо от това ,видно и от фактологията по делото преди тази давност да
изтече, на 20.10.2017г. по искане на ищеца, като взискател и двете горепосочени
изпълнителни дела са прекратени, като са преобразувани отново при ЧСИ М.М. на
29.11.2017г. с нов номер, а именно - ИД № 1053/2017г. Виждането на ищеца, че процесните
вземания, които са с периодичен характер и дефинитивно се погасяват с кратката, 3 годишна
давност, са покрити от нея, тъй като с всяко нейно прекъсване започва да тече, съгласно чл.
117 ал. 1 от ЗЗД нов, но също 3 годишен давностен срок, понеже тези вземания не са
установени със съдебно решение и не може да се приложи разпоредбата на ал. 2 на този
текст, не се споделя от настоящия състав .Нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД регламентира, че
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание,
като при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката
дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 от ГПК,
когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за
4
изпълнение влиза в сила. Макар да липсва изрична законова разпоредба указваща, че
съществуването на вземането в този случай да се счита установено със сила на пресъдено
нещо, този извод се налага от систематичното и логическо тълкуване на правните норми в
цялост, а не изолирано. Ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл.414 ал.2 от
ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък
до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането
са основанията по иска, основан на чл. 424 от ГПК - при новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на
заповедта за изпълнение на основание чл. 423 от ГПК, което е своеобразен извънреден, а не
редовен способ за защита. В подкрепа на извода, че влязлата в сила заповед за изпълнение,
съгласно уредбата на сега действащия ГПК, може да бъде приравнена на съдебно решение
по смисъла на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, могат да се посочат отликите с режима в предходния
процесуален закон. В ГПК /отм./ във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание, се предвиждаше възможност за предявяване на
искове - по чл.252 ГПК /отм./, чл.254 ГПК /отм./, чл.255 ГПК /отм./, които не се
преклудираха със специални срокове. Затова и бе прието, че правните последици на акта по
чл.242 ГПК /отм./, с който се разпорежда издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, не се приравняват на тези на влязло в сила съдебно решение,
постановено в исков процес, поради което и срокът на давността по чл.117 ал.1 от ЗЗД
съвпадаше с давностния срок за погасяване на вземането и разпоредбата на чл.117 ал.2 от
ЗЗД не намираше приложение.
В действащия
ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за
изпълнение, се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича
от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по
чл. 237 ГПК /отм./.
С оглед изложеното съдът счита, че нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД следва да намери
приложение и по отношение на вземания, за които е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.
По възражението на ищеца за изтекла давност на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по
отношение на ИД № 1053/2017г. по описа на ЧСИ с рег.№831, направено в съдебно
5
заседание и обективирано в писмена молба,приложена по делото: Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови
изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване(настъпва
т.нар. перемпция). Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има
декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Според задължителните разяснения
по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също
прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Приведено към настоящия случай е видно, че и в хода на изпълнителното
производство не е изтекла погасителната давност за вземанията, тъй като се доказва
безспорно поискването и съответно - извършването на поредица действия по принудително
изпълнение, които са от категорията на изброените по-горе такива, годни да прекъснат
давността, а именно: 01.11.2017г.-налагане на възбрана;29.11.2017г.-налагане на
запор;23.08.2018г.депозирано искане с молба за извършване на опис на движими
вещи,собственост на длъжника; 23.03.2018г.- наложен запор на тр.възнаграждение на
длъжника;14.02.2019г.-наложен запор на банкови сметки на длъжника,извършен опис и
публична продан на недвижим имот, в периода 09.05.2021г.-09.06.2021г. и с постановление
за възлагане на ЧСИ имота е възложен на 11.06.2021г. Тоест противно на твърденията на
ищеца по изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни действия,последните
6
от които са опис и публична продан на недвижим имот,приключила с постановлението за
възлагане на имота от 11.06.2021г. Нещо повече с предприемането на всяко от тези действия
от страна на съдебния изпълнител , обективиращи валиден изпълнителен способ,
петгодишната давност по отношение на вземанията се прекъсва на основание чл.116, б."в"
ЗЗД и започва да тече нова давност, поради което и до датата на предявяване на иска няма
налице успешно изтекъл давностен срок, който да отнеме правото на принудително
удовлетворяване на вземанията на ответото дружество. По изложените съображения съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за описаните
вземания, за които на ответника са издадени ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК и изпълнителни листи
срещу ищеца, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
Съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
настоящото дело в общ размер на 222 лв., представляващи заплатена държавна такса за
издаване на преписи от ИД към ЧСИ, в размер на 72 лв.и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. СТ. СТ.,ЕГН **********, против „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответното дружество сумата от 2 365,69 лв., предмет на ИД № 1053 от 2017г. по описа на
ЧСИ М.М. с рег. № 831 при КЧСИ, с район на действие РОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 30.07.2010г. и изпълнителен лист от 14.10.2013г. по гр.д. №
2543/2013г. и гр.д. № 5547/2013г. на Районен съд – Русе, поради изтекла погасителна
давност, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. СТ. СТ.,ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК:********* съдебно-деловодни разноски в размер на 222,00 лв./двеста двадесет и два
лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
7