Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.10.201г. Град София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11
състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 16148 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Г.Л.О. твърди, че е претърпял подробно
индивидуализираните в исковата молба вреди, причинени при ПТП, осъществило се
на 14.09.17 г. около 11.30 ч. в гр.
София, на бул. „Цар Борис ІІІ“ по вина на Г. С., който при управление на л.а.
„Рено Клио“ с рег. № *******извършва неподсигурена маневра – обратен завой в
нарушение на Закона за движение по пътищата и предизвиква ПТП с попътно
движещия се мотоциклет „Ямаха“, управляван от ищеца. Поддържа, че деликвентът е
застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответника З. „Л.И.“, поради
което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от
45 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 26.10.18 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
и разноски.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК
ответникът подава отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер, оспорва механизма на ПТП, счита, че е налице случайно деяние, оспорва
твърдението, че вина има единствено застрахования при него водач, евентуално
възразява, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат като се е движел в
лентата за насрещно движение към момента на ПТП. Оспорва претенцията за лихви,
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
ПТП.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото е приложено н.о.х.д. 10936/2018 по описа на СРС, НО, 8 с-в, по което е
постановено влязло в сила решение № 508847/2018 г. на СРС, с което Г. С. С. е
признат за виновен, в това, че на 14.09.2017г., в гр. София при управление на
лек автомобил „Рено Клио” с рег. № *******е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.63 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.О. – ищец по настоящото
дело, изразяваща се в счупване на кубоидната /предноходилна/ кост на лявото
ходило, реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията
на ляв долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
наказателна присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Процесното
ПТП е настъпило на 14.09.2017г. в гр. София, на бул. „Цар Борис III”, на прав пътен участък. Лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. №*******, управляван от Г. С., се движел в посока
от бул. „Никола Петков“ към бул. „Овча купел“. В района на номер 201 А водачът
на автомобила извършил маневра „ляв завой“, без да се увери, че така няма да
постави в опасност другите участници в движението, пресякъл двойната
непрекъсната линия, разделяща пътните ленти за насрещно движение, при което се
реализирал удар с попътно движещия се в същата посока и намиращ се от лявата
страна на лекия автомобил мотоциклет Ямаха с рег. №*******, управляван от ищеца
Г.О.. Ударът настъпил между предна лява част на автомобила – гума и калник и
предната част на мотоциклета, при което настъпили деформации и по двете
превозни средства, а Г.О. паднал от мотоциклета на пътното платно. Ударът се е
осъществил на около 7.8 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила,
при ширина на всяка от четирите пътни ленти на булеварда /по две във всяка
посока/ от 3.6 м. Следователно ударът е настъпил в лентата за насрещно
движение, на около 0.5-0.6 м. в ляво от двойната разделителна линия.
Категорично това налага извода, че управляваният от ищеца мотоциклет се е
движел в лентата за насрещно движение. Ударът за мотоциклета би бил
предотвратим, ако се е движел със скорост от 9.4 км/ч или по-ниска или ако не
се е движел в лентата за насрещно движение, а за автомобила – ако не е
предприел маневрата, пресичайки двойната непрекъсната линия, в момент, в който
към него е приближавал от ляво и отзад мотоциклетът.
Горното
се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда
на чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата експертиза на
вещото лице А. Т., което съдът кредитира като компетентно изготвено.
От
процесното ПТП за ищеца са настъпили следните увреждания: контузия в областта
на скротума, счупване на кубоидната кост на ляво ходило и разкъсно-контузна
рана в областта на лява подбедрица. Първа помощ му била оказана в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“. Проведено било лечение чрез поставяне на гипсова имобилизация на
лявата подбедрица за срок от 35-45 дни, а раната била хирургично обработена и
защита. Общият период на възстановяване от подобни травми е около 3 месеца,
като за раната е в рамките на 15-20 дни. Това се установява от заключението на
вещо лице С., което съдът кредитира изцяло.
За
установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитан и свидетелят
Р.Д.. Същият заявява, че е приятел на ищеца от много години. Посетил го вкъщи
няколко дни след ПТП. Той бил с гипсиран и подут крак, с болки, изглеждал зле –
уморен, недоспал и с болки. Можел да се обслужва сам, но се придвижвал с
патерица. След свалянето на гипса кракът му бил червен, горещ и подут, налагало
се да го държи високо. Над месец продължил тежкият период, след което около 3-4
месеца се възстановявал. Към настоящия момент ищецът е възстановен, но при
натоварване все още има болки в глезена. По-рядко кара мотор - споделял, че има страх да не катастрофира.
Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло, като непосредствени и без
противоречия с останалите събрани по делото доказателства.
Между
страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на
деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432,
ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено
по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по -
горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по –
горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките
и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа
страна, неудобството от гипсовата имобилизация за около месец, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период от около 3 месеца, през
първите дни от които ищецът е търпял интензивни болки; възрастта му – 43 г. към
датата на ПТП; продължаващите и към момента болки при по-тежко натоварване на
глезена, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент, възлиза на 25 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки
и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Основателно
и доказано, с оглед указаната от съда доказателствена тежест, е възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
изразяващо се в шофиране на мотоциклета в лентата за насрещно движение. С
противоправното си поведение – навлизане и движение в лентата за насрещно
движение, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП, ищецът е допринесъл съществено
за настъпване на вредоносния резултат. Приносът му е значителен, съпоставим с
този на деликвента и се определя от съда на 50%. При така приетия размер на
съпричиняване определеното обезщетение следва да бъде намалено наполовина и на
ищеца следва да се присъди сума в размер на 12 500 лева.
Съгласно
чл.497 от КЗ застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда
на чл. 496 КЗ. Ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 25.07.2018г., но в
тримесечния срок последният не е определил и изплатил дължимото обезщетение. Следователно
ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от 26.10.2018г., както е
поискано.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Дружество
„В. иБ.“, сумата 1
086 лв.,
съставляваща
адвокатски хонорар с начислено ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски,
съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно
сума в размер на 390 лева
/съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв./.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищецът от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото съгласно чл. 83, ал.
2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС,
държавна такса и разноски в размер на 579,33
лв.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Г.Л.О., ЕГН ********** със съдебен адрес
***-13 сумата от 12 500 /дванадесет
хиляди и петстотин/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 14.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 26.10.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 12 500 лв. до пълния му предявен размер от 45 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати „А.д.В. иБ.“, ЕИК ******** – сумата от 1086 лв./хиляда и осемдесет и шест лева/,
представляваща А.възнаграждение с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Л.О., ЕГН ********** със съдебен
адрес ***-13 да заплати на З. „Л.И.“ АД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 390 лв. /триста и деветдесет/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса и
разноски в размер на 579,33 лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и 33 ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.