Р Е Ш Е Н И Е
№ 287 14.05.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На осми май 2019 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1783 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК– за установяване на вземане за сумата от 638.86 лв., представляваща частична главница; сумата от 55.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва 12.07.2018 г., с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и ЗПК , във връзка с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Ч.гр.д. № 1210/2018 г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника Д.П.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр. София, сумата от 638.86 лв., представляваща частична главница; сумата от 55.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва 12.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника лично и в двуседмичния срок е подадено възражение, поради което кредиторът е предявил положителен установителен иск по реда на чл.422 и вр. чл.415 ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, като кредитор, и длъжника, като кредитополучател договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11067643 от 16.12.2014г. Кредиторът изпълнил задължението си и предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2288 лв., от които 2000 лв.-размер на кредита за потребителски цели и 288 лв.-размер на кредита за застрахователна премия. Кредитополучателят се задължил да върне получената получената в кредит сума на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 134.92 лв. Съгласно погасителния план последната погасителна вноска е с падеж 05.01.2017г. Уговорения ГПР е 44.22 %, а годишен лихвен процент 35.86 %.. Длъжникът не изпълнил задължението си да плаща месечните вноски по погасителния план и останала непогасена главница в размер на 638.88 лв.; договорна лихва 55.77 лв. С Рамков договор за цедиране на задължение от 02.06.2015г. и сключен въз основа на него Протокол № 23/11.04.2017г. кредиторът като цедент „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД прехвърлил вземането си към длъжника на цесионер, заявителя по заповедното производството – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Цесионерът изпратил на длъжника уведомление чрез пълномощник за цесия на осн. чл.99 от ЗЗД , с пратка/известие за доставяне № ********** на „МиБМ Експрес“ на посочения в договора адрес, което е получено на 24.04.2017г. от Р. П. и още от този момент според ищеца ответникът е уведомен за цесията. Повторно е изпратено на 28.05.2018г. длъжника чрез пълномощник уведомление за цесия с пратка/известие за доставяне № 7100015275897 и покана за доброволно изпълнение в 15-дневен срок, на посочения в договора адрес, но пратката останала неполучена с отбелязване „Непотърсен“. Пратката е получена при условията на „фингирано връчване“. Вземането е изцяло и окончателно падежирало, поради което е ликвидно и изискуемо. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК – 12.07.2018г. длъжникът не е погасил остатъка от задължението си. Ищецът моли съдът да признае за установено вземането за сумата от 638.86 лв. – главница по визирания договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 55.77 лв. - договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г, както и да заплати разноските в исковото, и в заповедното производство. Редовно призован в открито заседание, ищецът се представлява от пълномощника – а.. М.Н. от АК-В. Търново, който поддържа исковете по основание и размер така, както са предявени.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, връчена по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК . В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител а.. М.П. ***, съгласно който искът е неоснователен, тъй като липсва надлежно уведомяване за цедиране на вземането и прехвърлителният ефект , уреден в чл.99 ал.4 от ЗЗД не е настъпил. Освен това договорът за потребителски паричен кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, както и е изпълнен с чуждоезикови заемки, което го прави неясен за потребителя и противоречи на европейското законодателство. Прави бланкетно възражение за недължимост поради плащане и също бланкетно възражение за изтекла погасителна давност. Редовно призована ответницата се представлява в открито заседание от назначения и особен процесуален представител – а.. П., който поддържа писмения отговор и моли искът да се отхвърли изцяло , като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 68513.07.2018г. , постановена по Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ е разпредено на длъжника /ответницата/ - Д. П.И. *** да заплати на ищеца- „Еос Матрикс“ ООД гр. София, сумата от 638.86 лв. – главница по визирания договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 55.77 лв. - договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г, както и направените разноски в размер на 25 лв. – държавна такса по Ч.гр.д. В самата заповед е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Длъжникът по заявлението Д.И. е сключила на 16.12.2014г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски кредит № PLUS-11067643 , по силата на който и е отпуснат кредит в размер на 2288 лв. и кредиторът е прехвърлил вземането си на „Еос Матрикс“, за което длъжникът е уведомен.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника Д.П.И. лично на посочения в заповедта и постоянен адрес ***, на дата 02.09.2019г., като в законния двуседмичен срок е подадено също лично от нея възражение Вх.рег. № 9095/05.09.2019г. , в което е записано, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и че твърди, че е заплатила в срок. С оглед подаденото възражение, на кредитора е указано с определение № 1241/05.09.2018г. да предяви иск по реда на чл.415 ГПК. Препис от определението е връчен на кредитора на 12.09.20198г. и в законния едномесечен срок е подаден по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване на вземането – Вх.рег.№ 10417/12.10.2019г. /11.10.2018г. – дата на пощенското клеймо/. Така предявеният иск е допустим. Препис от същото определение е изпратен и на длъжника Д.П.И. на постоянния и адрес, на който вече е получила заповедта за изпълнение, и той е получен на 22.10.2018г. от Р. П. – майка, със задължение да и предаде.
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11067643 от 16.12.2014г. , сключен между кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД -гр. София и кредитополучател – Д.П.И. *** , кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски паричен кредит, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели: 2000 лв.; размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ : 288 лв.; общ размер на кредита: 2288 лв.; такса ангажимент: 70 лв.; брой погасителни вноски : 24 бр.; размер на месечната погасителна вноска: 134.92 лв.; обща стойност на плащанията: 3238.21 лв.; годишен процент на разходите: 44.22 %; лихвен процент : 35.86 %. Съгласно погасителния план, представен в табличен вид, който е част от съдържанието на текста на процесния договор, първата погасителна вноска е на 05.02.2015г., последната погасителна вноска е на дата 05.01.2017г. и това е всъщност крайният падеж на цялото задължение по кредита. Безспорно е, че в никъде в погасителния план, както и никъде в текста на договора не е посочено как е формиран размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. т.е. каква част от този размер е за главница; каква част от този размер е за договорна лихва и съответно каква част от този размер е за разноски, такси и пр. Безспорно е също, че посочената сума в графа „Оставаща главница, в лева“ в погасителния план не е главница по договора за потребителски паричен кредит, тъй като след приспадане на размера на месечната вноска в лева, получената сума е в съвсем друг, по-нисък размер – напр. от общия размер на кредита 2288 лв. след приспадане на размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. на първа падежна дата 05.02.2015г. , дължимият остатък е равен на 2153.08 лв., а не на 2221.45 лв. или напр. при посочена в погасителния план оставаща главница в размер на 2152.91 лв. след приспадане на размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. на трета падежна дата 03.04.2015г. дължимият остатък е равен на 2017.99 лв., а не на 2082.32 лв. Явява се разлика от 68.37 лв. в първия посочен пример или разлика от 64.33 лв. във втория посочен пример и не е ясно на какво се дължи тази разлика, след като нито в погасителния план, нито в текста на договора е посочено ясно , точно и недвусмислено какъв е размера на договорната лихва в месечния размер на погасителната вноска , и съответно размера на разноски за такси, за застраховки и пр. При размер на месечната погасителна вноска 134.92 лв. по 24 бр. месечни погасителни вноски сумата е 3238.08 лв. т.е. общата стойност на плащанията, както е записано в погасителния план, а не общ размер на кредита т.е. включени са допълнителни суми за такси и разноски, които обаче не са посочени от заявителя като основание за възникване на вземане против ответницата в заповедното производство. Видно от текста на договора в раздел „Условия по договора“ /л.5 по делото/, размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент на „Директ сървисис“ЕАД. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска , посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Освен тези погасителни вноски за застрахователна премия, кредитополучателят заплаща и такса „Ангажимент“, като кредиторът я удържа от общия размер на кредита. В следващия абзац от условията по договора е казано: „Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора.“ Това в погасителния план е дадено като лихвен процент 35.86 %. Посочено в договора, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска , ведно с направените разходи по събиране на вземането, като законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари , съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на осн. ПМС от 29.05.2012г. Отново в условията на договора /л.5 по делото/ е записано : „Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски (вкл. за събиране на вземането), лихва, главница. Но както се установи по-горе, изобщо не е ясно как е формулирана лихвата – договорена, възнаградителна т.е. печалбата на кредитополучателя, нито каква част е тя от равните месечни погасителни вноски, както и каква част от тях е главницата.
Ответната страна има направени в писмения отговор: бланкетно възражение за недължимост поради плащане и също бланкетно възражение за изтекла погасителна давност. В открито заседание назначеният особен представител на ответницата заяви, че действително с оглед процесуалното му положения няма и не е във възможностите му да представи доказателства, че претендираните суми са платени. От друга страна видно е, че падежът на цялото задължение по договора за потребителски паричен кредит е 05.01.2017г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 12.07.2018г. Съгласно чл.114 ал.1 от ГПК давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По силата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. На осн. чл.111 б.в/. от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Доколкото вземането по настоящото дело е изискуемо от 05.01.2017г. то не е погасено по давност. Визираните две възражения, направени бланкетно с писмения отговор се явяват неоснователни.
Основното
възражение на ответната страна, поддържано и след обявяване на доклада по
делото, в открито заседание от назначения особен процесуален представител е, че
липсва надлежно уведомяване на ответницата за цедиране на вземането и прехвърлителният ефект , уреден в чл.99 ал.4
от ЗЗД не е настъпил. Няма спор, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-София, в качеството му на
цедент, от една страна, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД-София,
в качеството му на цесионер, от друга страна, има сключен на 02.06.2015г. Рамков договор за цедиране на задължения.
По силата на Протокол № 23 от 11.04.2017г. цедентът и цесионерът са се
договорили в съответствие с разпоредбите на Рамковия договор от 02.06.2015г. за
прехвърлянето на вземанията, представени в приложените таблици /Анекс 1А/ и на CD /Анекс 1В/, представляващи
портфейл, който е неделима част от протокола. Така на стр.2-ра в приложената таблица – /Анекс 1А/, лист 34
по делото, е посочено: Номер на договор
- PLUS-11067643; трите
имена-на длъжника –Д.П.И.; дата на първа пропусната вноска- 05.09.2016г.; главница 638.86 лв.; лихва 22.99 лв.; неустойка за забава 32.78 лв. Безспорно
сборът на сумата за лихва 22.99 лв. и сумата
за неустойка 32.78 лв. е в
размер на 55.77 лв. т.е. таза сума, която цесионерът претендира в заявлението
си за издаване на заповед по чл.410 от ГПК като договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г. От
представените писмени доказателства се установи, че цеденът, представляван от
своите прокуристи , е упълномощил с
пълномощно № 3133 с нот.заверка на подписите от 10.01.2017г. цесионерът,
представляван от управителя си, да
уведоми съгласно разпоредбите на чл.99
предлож.3-то от ЗЗД всички длъжници по
рамковия договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г., ведно с
протоколите към него, а управителят на
цесионера е преупълномощил от 13.04.2017г. с дадените му права
оперативният мениджър. Последният е изпратил
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, което е получено на
постоянния адрес на Д.П.И. *** 9.20 ч. от Р. П.,
за което същата се е подписала и както се установи от приложеното Ч.гр.д. №
1210/2018г. това е майката на
задълженото лице. По-късно въз основа на пълномощно с нотариална заверка
от 09.03.2010г. от управителя на „Еос
Матрикс“ ООД е изпратено уведомление от а.. Ж.Д. от 28.05.2018г. до задълженото лице , като е посочено в обратната разписка, че е за цесия и
предсрочна изискуемост , което е върнато на 08.06.2018г. с отбелязване
/доколкото се чете на гърба на обратната разписка/, че е непотърсено. Съдът
счита, че първото получено уведомяване от 24.04.2017г. е валидно и достатъчно,
доколкото второто уведомяване от
08.06.2018г. не е валидно, тъй като упълномощаването е от 2010г. , когато „Еос
Матрикс“ е ООД и за управителя му не са били възникнали
правата по пълномощното от 10.01.2017г.
във връзка с рамковия договор за
цедиране на задължения от 02.06.2015г.
Възражението, че липсва надлежно уведомяване на ответницата за цедиране
на вземането и прехвърлителният ефект ,
уреден в чл.99 ал.4 от ЗЗД не е настъпил е неоснователно и поради още един
аргумент. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл
са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;
решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК
; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
За прецизност на изложението съдът следва да
отбележи, че кредитор по процесния договор е кредитна институция - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД-София, а не както считаше процесуалният представител на ответницата в открито заседание, че е /мобилен/ оператор или банка-„Първа инвестиционна банка“. Неоснователно е и възражението на ответната
страна, че в текста на договора има множество чуждоезикови заемки и английски
термини, които го правят неразбираем за
кредитополучателя. Не се откриват в текста на договора неравноправни клаузи,
като напр. за неустойка, за незаконосъобразна лихва. Размерът
на договорната, възнаградителна лихва , процентно изразен в
договора е като фиксиран лихвен
процент 35.86 % и
годишен процент на разходите
/ГПР/ 44.22 %, не противоречи на закона. С новата
редакция от 2014 г. – на чл. 19 ал.4 ЗПК се въведе законово ограничение в размера на
възнаградителната лихва, като се нормира, че
"годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България." С
въвеждането на тази законова
уредба се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва
би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма. Трайната
съдебна практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за установяване
на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите
нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия момент основния лихвен
процент на БНБ плюс 10
% - по ПМС № 426/18.12.2014г., в сила от
01.01.2015г./. В тази връзка са напр.
решение № 906 / 30.12. 2004 г. по гр. д.
№ 1106/2003 г., на ВКС, II г.о. и решение № 1270 / 09.01.2009 г. по гр.д. №
5093/2007 г.,на ВКС, II г.о., според
които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя
не надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е неприложим, доколкото
има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в настоящия
случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, клаузата за уговорената между страните
договорна лихва не е в противоречие със
закона.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните прави изводи:
Ищецът претендира въз основа на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11067643, сключен на 16.12.2014г. , съществуване на вземане против ответницата за две суми: 638.86 лв. – главница по визирания договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 55.77 лв. - договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г. Още с определението си по чл.140 от ГПК, както и с доклада по делото в открито заседание, съдът при разпределението на доказателствената тежест е указал на ищеца, че е длъжен да докаже обстоятелствата във връзка със съществуване на вземане против ответницата, в т.ч. действителен договор за потребителски паричен кредит, съответно договор за цесия и валидно съобщаване на длъжника за цесията, основания е размер на вземанията, ликвидност и изискуемост, както и на ответната страна да докаже възраженията си за погасяване поради плащане и изтекла погасителна давност, като е дадена възможност на страните да изложат становища по доклада и евентуално да ангажират доказателства, и процесуалните представители на страните са заявили, че нямат други процесуални и доказателствени искания. С възражението си по Ч.гр.д. ответницата е заявила, че е заплатила в срок. От приложената таблица – /Анекс 1А/ към Протокол № 23/11.04.2017г. към рамковия договор за цедиране на задължения от 02.06.2015г. , се установи, че сумата от 55.77 лв., която ищецът претендира в заявлението си за издаване на заповед по чл.410 от ГПК като договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г. е всъщност сбор от сумата за лихва 22.99 лв. и сумата за неустойка 32.78 лв., които са две различни основания за вземане. Ищецът не доказа в какъв размер е вземането му с основание: главница по договор за потребителски паричен кредит, как е изчислена тази сума от 638.86 лв., от кои непогасени месечни вноски за главница е формирана тя - не става ясно, доколкото в размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. по погасителния план не е отразено каква част е точно за главница. По същия начин ищецът не доказа в какъв размер е вземането му с основание: договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., как е изчислена тази сума от 55.77 лв. , в какъв размер е за всяка от определените в периода месечни вноски – не става ясно, доколкото в размера на месечната погасителна вноска от 134.92 лв. по погасителния план не е отразено каква част е точно за договорна, възнаградителна лихва т.е. печалбата на кредитора. Както бе посочено и по-горе тази месечна погасителна вноска от 134.92 лв. е дадена като цяло и не се знае в нея каква част заема вноската за главница, каква част е за лихва и съответно за такси като напр. Такса „Ангажимент“ и за разноски /вкл. за събиране на вземането/ и пр. Дори и да се неоснователни възраженията на ответната страна, посочени в писмения отговор и дефинирани в т.1. б.“б“ от доклада по делото, ищецът не ангажира доказателства в условията на пълно и главно доказване за да обоснове претенциите си за вземанията – по основание и размер, както са заявени. Съобразявайки изложеното съдът счита,че предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ е недоказан, поради което и следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Ищецът е направил искане за присъждане в негова полза на направените разноски, както в исковото, така и в заповедното производство, но с оглед изхода на спора, разноските следва да останат за негова сметка.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Витоша” ЖК “Малинова долина” , ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от Управител – Р.И. М. – Т., чрез а.. М. О. Н. ***, преупълномощена от а.. Ж.Д. от АК-Велико Търново, съдебен адрес:***, офис 1 , против ответник: Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен процесуален представител – а.. М.П. ***, съдебен адрес:***, офис 6, иск за установяване на вземане в размер на сумата 638.86 лв., представляваща частична главница и за установяване на вземане в размер на сумата от 55.77 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.12.2014 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва 12.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 685/13.07.2018г. по Ч.гр.д. № 1210/2018г. по описа на РСТ, по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: