Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – ІІ-ри състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и втори февруари през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
Председател
: Веселина ЧОЛАКОВА
при секретаря
Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдията ЧОЛАКОВА адм. дело № 2300 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,ал.1
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от П.Й.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Х., против Заповед
№ 339/16.08.2021 г. издадена от кмета на район „Приморски“ при Община Варна, с
която е наредено премахването на незаконен строеж „Триетажна сграда с тераса с
вграден басейн, едноетажна тухлена постройка и масивна плътна ограда с
масивен портал“ , находящ се в ПИ с
идент. № **.** по КККР на гр.Варна, с
администратративен адрес гр.Варна, СО „Акчелар“ № 216. Индивидуалният административен акт се оспорва
като издаден от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Сочи се, че не е бил уведомен за започналото административно производство,
съответно е бил лишен от възможност да оспори констатациите в съставения
констативен протокол. Сочи се, че е собственик на имота, върху който е построен
строежа на основание давностно владение. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Ответната
страна – кметът на район „Приморски“ при Община Варна, в писмен отговор и чрез
процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и процесният
строеж подлежи на премахване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни Г.Г.У., К.Г.У., М.Г.Г., И.Б.С. и К.И.С. чрез общ процесуален
представител оспорват жалбата и претендират адвокатско възнаграждение в размер
на 1300,00 лв.
По допустимостта:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е допустима. Актът е връчен на
жалбоподателя на 22.09.2021 г., видно от направеното отбелязване в заповедта, жалбата е подадена на 04.10.2021 г., видно от
представен пощенски плик / л.12 от делото/.
Административен съд - Варна, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа страна:
С оспорената заповед е наредено
премахването на незаконен строеж, изпълнен
от П.Й.Ц. в периода 1995-1997 г. Посоченото се установява от данните по
декларация по пар.184, ал.8 от ПЗР на ЗУТ, подадена със Заявление за узаконяване
на основание пар.184 от ПЗР на ЗУТ с вх.№ АУ-40-П-40/22.01.2004 г. Строежът представлява:1. триетажна сграда
състояща се от приземен етаж с хале за гараж с височина от 4,00 м., с вътрешно
стълбище, външна вита стълба, покрит двор и една стая в покрития двор; първи
жилищен етаж с площ от 115 кв.м. с височина от 2,50 м.; тераса от 150 кв.м. с
вграден открит басейн; втори жилищен етаж с площ от 190 кв.м. и с височина от
2,50 м.; 2. Едноетажна тухлена постройка от 40 кв.м., вградена в триетажната
сграда; 3. Масивна плътна ограда, изградена от всички страни на имота, височина
от 2,00 м., с вход към сградата, представляващ портал с двускатен покрив,
състоящ се от колони, врата-падаща хоризонтална хармоника с автоматично
задвижване, с ширина от 5,00 м. и единична входна врата с размери от 1,00/2,00
м. Строежът е V-та категория , съгласно чл.10,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата за видове строежи и чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ .
Строителството е извършено без издадено
разрешение за строеж. За същия строеж е издаден Отказ за узаконяване №
10/29.10.2008 г. на главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, във
връзка с подадено заявление за узаконяване по пар.184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с
вх.№ АУ-40-П-40/22.01.2004 г. от П.Й.Ц.. Основанието за постановения отказ е,
че заявителят не се легитимира като собственик на имота.
Строежът е изграден в ПИ **.** по КККР на гр.Варна и частично навлиза в ПИ **.**
по КККР на гр.Варна- приблизително -1,20
м. Първият поземлен имот е собственост на наследниците на Р. К. С. и М. К. У.: Г.Г.У.,
К.Г.У., М.Г.Г., И.Б.С. и К.И.С. , съгласно НА № 61, том № LXIX, дело 15270, вх.рег.№ 25563 от 14.10.2020
на Служба по вписванията-Варна. Вторият поземлен имот е собственост на
наследниците на К. П.- Р. К. С. и М.К.С., съгласно решение № 490/02.09.1992 г.
на кмета на Община Варна за възстановяване на основание Закона за
възстановяване върху някои отчуждени имоти и Протокол за въвод във владение №
238/04.06.1993 г.
Производството по издаване на оспорената
заповед е започнало с извършена проверка от служители от Дирекция „Обществен
ред и контрол“ при Район „Приморски- Община Варна. В резултат на проверката е издаден
КА № 05/31.03.2021 г. в отсъствието на извършителя на строежа- П.Й.Ц.. До
жалбоподателя е изпратено уведомление за издадения акт с рег.№
УСКОР2100074ЗПР/01.04.2021 г. за запознаване със съдържанието му. Уведомлението
се е върнало като непотърсено , видно от приложеното към административната
преписка известие за доставяне от 22.04.2021 г. Извършени са процесуални
действия по уведомяване по реда на пар.4,ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на
уведомителното писмо на 03.05.2021 г. на самия обект и на таблото за съобщения
в сградата на район „Приморски“. Посочените действия са обективирани в
Констативен протокол № 102/03.05.2021 г.
За установяване на обстоятелствата относно
търпимостта на строежа съгласно правилата на ЗУТ и действащите
градоустройствени планове , по делото е
работила СТЕ. Съобразно поставените задачи вещото лице е установило, че
процесният строеж е недопустим по правилата и нормативите, действали по време
на извършването му и не се вписва в предвижданията на ПУП-ПРЗ от 1993 г.;
Строежът не се вписва и не съответства на действащите планове от 1993 г. и 2020
г.; Строежът е от 5 категория съгласно чл.10,ал.1,т.1 от Наредба №1 от
30.07.2003 г.
Предвид горните фактически
установявания съдът достигна до следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Компетентността за издаване на
заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта , пета и шеста
категория е уредена с нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ. Тя е предоставена на
кмета на общината или на упълномощено от него лице. Със заповед № 2556/11.08.2021 г. издадена от
кмета на Община-Варна / приложена на л.75 от делото/, са предоставени правомощия на кметовете на
райони в гр. Варна да издават мотивирани заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225,ал.2 от ЗУТ или на части от тях . посочената заповед е издадена в
условията на заместване от зам.-кмета на Община Варна съгласно Заповед №
К-043/02.08.2021 г. издадена от кмета на Община Варна. В случая извършеният
строеж е от пета категория на основание
чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ. Следователно
нормативно определената компетентност е спазена и не са налице основания актът
да бъде прогласен за нищожен, в какъвто смисъл са наведените в жалбата
твърдения.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта и съответствието с целта
на закона:
С разпоредбата на чл.225а от Закона
за устройство на територията са регламентирани правилата за издаване на заповед за премахване на строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2, или на части от тях. Настоящата заповед попада в хипотезата на
посочената правна норма. С разпоредбата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е въведено
безусловно изискване заповедта по ал. 1 да се издаде въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл. 223, ал. 2, който
акт се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. От представения с
административната преписка КА е видно, че заповедта е издадена след съответните
установявания от компетентните служители на район „Приморски“ при Община Варна.
Актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя, но това не обосновава извод за
допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така, тъй като със
съставянето на констативния акт и издаване на заповедта не се преклудира
възможността на засегнатото лице да
релевира своите възражения срещу констатациите на органа, включително и в
съдебното производство, което жалбоподателят е сторил. Поради и това не е
допуснато нарушение от категорията на съществените, а именно такова което да се
е отразило и да е ограничило правата му на защита.
Заповедта е издадена в писмена форма
и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно установеното в чл.59, ал.2 от АПК в това число – посочени са не само правните, но и фактическите основания за
издаването ѝ. Не са налице
основания за отмяна на заповедта по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Между страните в настоящото съдебно
производство липсва спор досежно обстоятелството, че за процесният строеж не е
издавано разрешение за строеж, с оглед на което правилно и законосъобразно
ответникът го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Като изпълнен през 1996-197г., с оглед представената от жалбоподателя
декларация в хода на производството по пар.184 от ПЗР на ЗУТ приложение намират
разпоредбите на пар.16 от ПР на ЗУТ. Посоченият параграф във всичките му алинеи
допуска да не бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия.
Едно от условията за приложение на тази благоприятна за извършителите на
незаконни строежи норма обаче е строежите да са изпълнени в конкретно посочени
периоди от време, най-късният от които изтича в деня на обнародване на ЗУТ -
02.01.2001 г. § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /Д.В., бр.82/2012 г., в сила от
26.11.2012 г./, от своя страна предвижда търпимост за строежите, които са
завършени до влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 31.03.2001 г. Процесният строеж
попада в посочената хипотеза относно времето на изпълнението му. Установено е,
че сградата е построена върху терен , който не е собственост на жалбоподателя. При
действието на ЗТСУ /отм./ , както и при това на ЗУТ е предвидено, че право да
строят в чужд имот имат само лицата в полза, на които е учредено право на
строеж, настрояване, пристрояване и т.н. / по арт. 56,ал.1 и ал.2 от ЗТСУ
/отм./ и чл.182 от ЗУТ/. Съответно от това може да се изведе извода, че както
към настоящия момент, така и при действието на отменения закон строежът не
отговаря на нормативните изисквания, тъй като е построен в чужд имот, без
съгласието на собственика. Съответно процесният строеж не може да се приеме
като търпим и не може да се ползва от благоприятния режим установен в пар.16 от
ДР на ЗУТ. Съответно пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не може да намери приложение,
предвид установената дата на извършване на строежа.
Жалбоподателят не представя доказателства
установяващи правото му на собственост върху терена, където е построен
процесният строеж, нито такива за учредено право на строеж. В случая със
служебно допусната СТЕ , съдът е изследвал и въпросите дали строежът отговаря
на градоустройствените планове и параметрите на застрояване към периода на
изграждане и към настоящия момент. Видно
от заключението на работилата СТЕ, стоежът е недопустим, както по правилата и
нормативите, действали към момента на изграждането му, така и към настоящия
момент.
Нормативно установените предпоставки за издаване на заповед за премахване на строеж по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ са следните: установен строеж: постройка от допълващо застрояване, от четвърта до шеста категория, извършен, без разрешително за строеж, който строеж да не е със статут на търпим по смисъла на §16 респ. §127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, както и да не е узаконен. Предвид това, изводите на съда са следните:
Строежът е незаконен. От събраните в хода на административното производство материали, приобщени като доказателства по делото, както и от събраните пред съда доказателства се установява безспорно, че процесният строеж е постройка от V-та категория, съгласно чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ и чл.10,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, за изграждането на които се изисква разрешение за строеж, каквото жалбоподателят не представя и не притежава. С това е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, от което следва, че правилен е изводът на административния орган, че строежът е незаконен.
Строежът не е "търпим", т. е. не е неподлежащ на премахване, по
смисъла на ЗУТ. По делото се установи, че процесният строеж е изграден в
периода 1996-1997 г. От събраните доказателства се установява, че строежът не
отговаря нито на сега действащите планове и норми на строителство, нито на тези
действали към момента на неговото изграждане.
На следващо място по делото не се твърди, както и не са налице данни
процесният строеж да е узаконен по реда на §127,
ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), респ. §184
от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.). Издаден е отказ за узаконяване №
10/29.10.2008 г. на главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна.
Горното е основание за извод за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган, тъй като строежът на „Триетажна сграда с тераса с вграден басейн, едноетажна тухлена постройка и масивна плътна ограда с масивен портал“ , находящ се в ПИ с идент.№ **.** по КККР на гр.Варна, с администратративен адрес гр.Варна, СО „Акчелар“ № 216, като незаконен, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя във всичките им части, тъй като извършената съдебна проверка не установи отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този правен резултат основателна се
явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Същият е бил представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 143,
ал.3 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Община-Варна
следва да бъде присъдено такова в размер на 100 лева.
При този правен резултат основателна се
явява претенцията на заинтересованите страни за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Те са представлявани от адвокат, поради което на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се присъдят в доказания размер на
плащането им от 1300,00 лв., удостоверено с представена фактура №
760/23.11.2021 г. / л.39 от делото/.
На основание чл. 172, ал.2, предложение
последно от АПК, ІІ-ри състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.Ц., ЕГН ********** с адрес
***, чрез адв. Х., против Заповед № 339/16.08.2021 г. издадена от кмета на
район „Приморски“ при Община Варна, с която е наредено премахването на
незаконен строеж „Триетажна сграда с тераса с вграден басейн, едноетажна
тухлена постройка и масивна плътна ограда с масивен портал“ , находящ се в ПИ с идент.№ **.** по КККР на гр.Варна, с администратративен
адрес гр.Варна, СО „Акчелар“ № 216.
ОСЪЖДА П.Й.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община
Варна сумата от 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА П.Й.Ц., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.Г.У.
ЕГН **********, К.Г.У. ЕГН **********, М.Г.Г. ЕГН **********, К.И.С., ЕГН **********
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 /хиляда и
триста/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: