Мотиви по Решение № 28 от 31 юли 2014 г. по
АНД № 81/2014 г. по описа на Военен съд Пловдив
Военно-окръжна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против обвиняемия *** Н.Г.К. от *** *** *** по реда
на чл. 343, ал. 1, б. “б“, алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 25.01.2014
г., около 19:20 часа по асфалтовия път, свързващ с. *** – гр. ***, в посока юг
- север на около 120 метра, след табелата на с. ***, при управление на моторно
превозно средство, лек автомобил марка “***” с рег. *** – негова собственост,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
- като
участник в движението по пътищата водачът на пътно превозно средство не бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, с което нарушил
чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП,
- като
водач не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал,
с което нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
- като
водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движението не се
съобразил с атмосферните условия – дъждовно, нощно време и със състоянието на
пътя – мокра пътна настилка. Като водач на автомобила не намалил скоростта и не
спрял, след като е възникнала опасност за движението по пътя - движещ се
пешеходец по пътното платно, с което нарушил – чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
- като
участник в движението по пътищата не е
намалил скоростта и не спрял при заслепяване от насрещно движещото се МПС, с
което е нарушил чл. 77 от ЗДвП.
- като
участник в движението по пътищата не изпълнил задълженията си да пази живота и
здравето на хората, с което нарушил чл. 3, т. 2 от ППЗДвП,
- при
заслепяване от друго МПС не намалил скоростта и не спрял, с което нарушил чл.
139 ППЗДвП, като в следствие на всички тези нарушения на водача, автомобила
управляван от *** Н.Г.К., с преден десен ъгъл в зоната на закръглението и
приплъзващ контакт в дясното огледало за задно виждане ударил движещият се по
пътното платно пешеходец гр. л. О.А.Д., с ЕГН ********** ***, като по
непредпазливост му била причинена:
-
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лопатка, счупване на
ІІІ, ІV и V ребра в лявата гръдна половина. Счупването на лявата лопатка е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник.
Счупването на три ребра в лявата гръдна половина е причинявало на пострадалия
трайно затруднение на движенията на снагата. При правилно протичане на
оздравителния процес до пълно възстановяване от травматичните увреждания е бил
необходим срок от около от 2 до 3 месеца.
В
съдебно заседание представителят на
ВОП - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, като излага и довода, че
обвиняемия *** К. е указал и помощ на пострадалия. Излага и доводи, че
обвинението въз основа на събраните в хода, както на досъдебното, така и на
съдебното следствие доказателства, е доказано по безспорен начин. Прокурорът
моли съда да приеме, че обвиняемия се е движил със скорост около 46 км/ч., като
тази скорост се явява несъобразена с пътната обстановка – шофиране при нощна видимост, заслепяване от насрещно движещ се автомобил и
последвало ПТП, като и не е имал възможност с оглед избраната скорост от него
да спре и да предотврати настъпилото
ПТП. Не е бил внимателен. Не е бил и предпазлив към участниците в движението, какъвто се
явява пешеходеца Д.. Като водач на МПС
не е контролирал и не е избрал скорост, която е била съобразена с атмосферните условия на пътя - дъждовно,
мокра пътна настилка и нощно време. Предвид горното скоростта на движение на
автомобила не му е позволила да
възприеме опасността – движещият се пешеходец. Така К. сам се е поставил
в невъзможност да контролира пътната обстановка. Ето защо, след като той не е
избрал скорост, която да му позволява да спре МПС-то в зоната на видимост е
последвал и удар с пешеходеца /който се е движил на 1,2 м. отляво на десния
край на пътното платно/, в предна дясна броня, като е последвало приплъзване по
предената част на капака на автомобила. Впоследствие е налице превъртане и
съприкосновение с предно дясно огледало
за обратно виждане. Прокурорът сочи, че след инцидента обвиняемия е направил
всичко зависещо от него, последвало е обаждане по телефона от страна на приятелката му, намираща се на предна
дясна седалка в МПС-то, транспортиране с неговия автомобил до ЦСМП - *** на лицето, като се е интересувал
и относно състоянието му.
Така в
резултат на инцидента на Д. били причинени
следните травматични увреждания -
счупване на лява лопатка, което е довело да трайно затруднение
движението на горния ляв крайник и счупване на в ляво на три ребра - ІІІ, ІV и
V, в лявата гръдна половина, което довело до трайно затруднение движението на
снагата. Прокурорът моли съда да приеме изразеното становище от вещите лица, че
от техническа гледна точка причини за настъпване на ПТП е, че водача, се е
движил със скорост, която не му
позволявала да спре при възникване на опасност в зоната на видимостта
като е налице и неконтролиране на пътната обстановка и несъобразяване с пътните
условия. Ето защо представителят на държавното обвинение моли съда да приложи
разпоредбата по реда на чл. 78а от НК, като освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер ориентирано
към средния такъв. Прокурорът предлага обвиняемия да бъде лишен и от право да
управлява МПС за срок ориентиран към средния.
Представителят
на държавното обвинение моли съда да се разпореди с веществените доказателства
и да осъди обвиняемия да заплати направените по делото разноски.
За обвиняемия *** К. се явява адв. М. ***. Същият моли съда да
приеме, че подзащитния му се е съобразил с пътната обстановка изцяло по време
на управление на МПС-то. В този участък на пътното платно, в който се е движил
клиента му от десния край на пътното платно е имало шахти, които са били без
капаци, поради което той си е управлявал МПС по средата на пътното платно. Адв.
М. изрази становище, че няма спор относно факта, че са причинени травматични
увреждания на Д., но е налице спор относно вината, а именно, че обвиняемия К.
няма вина за настъпилото ПТП, тъй като св. Д. е изскочил на пътното платно. Ето
защо моли съда да приеме, че при заслепяване от насрещно движещият се
автомобил, подзащитният му е намалил скоростта, с която се е движил, но
свидетеля Д. е изскочил пред МПС на обвиняемия *** К.. Завил е леко надясно, но
не толкова, че да навлезе в някоя от пътните шахти и изведнъж е изскочила
фигурата на св. Д. „от нищото“. Поради,
което защитата на *** К. моли съда да приеме, че подзащитния му бил поставен в
ситуация при, която не е могъл да отреагира, поради необмисленото и изненадващо
поведение на Д.. Ето защо адв. М. моли съда да приеме, че вината за причинените
травматични увреждания е на св. Д., а не на подзащитния му. Поради, което
защитата на обвиняемия моли съда да признае клиента му за невинен и да го
оправдае.
Представителят
на държавното обвинение израни дуплика, че
уврежданията са получени отзад в лявата част на тялото на
свидетеля Д., а не от страни по тялото
му, ако е изскочил. Ето защо прокурорът моли съда да даде вяра на
депозираната съдебномедицинска експертиза
и на изразеното категорично становище в съдебно заседание от страна вещото лице *** Стаматов.
ОБВИНЯЕМИЯТ *** К.
депозира обяснения, в който изрази становище, че не се признава за виновен,
като моли съда да го оправдае. Видно от изложените обяснения същият посочи, че
се е движил по пътно платно, което е било мокро. Участъкът от пътя е бил
неосветен. Движил се е с около 50 км/м. в час и на около 200 м. от
табелата на с. *** посока гр. ***,
бил е заслепен от насрещно движещ се автомобил,
който бил с включени дълги светлини. При разминаването намалил скоростта и свил
леко в дясно. В момента на разминаването възприел тъмен силует с тъмни дрехи.
Той бил на около метър пред колата, движещ се с гръб към нея. Обвиняемият сочи,
че в момента, в който забелязал силуета набил спирка, но тъй като Д. се указал
твърде близо не е успял да спре като е последвал удара, като част от тялото му
се приплъзнало по МПС и паднало до колата отдясно.
Пловдивският
военен съд, след като се запозна със становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
*** Н.Г.К. е роден
на *** ***. На служба в БА бил от 08.06.2009 г.
Службата
си започнал във *** *** гр. *** на длъжност *** на командир *** *** гр. ***.
По
време на службата, обвиняемият *** Н.Г.К. изпълнявал точно поставените задачи и постигал добри
резултати. Умеел добре да работи в екип, изпълнявал поставените му задачи в
срок. Познавал и изпълнявал в пълен обем функционалните си задължения.
Изпълнявал стриктно задачите на своите командири. Притежавал добра лична
дисциплина и умеел да поема риск. По време на службата си обвиняемият *** К. се
проявявал като мотивиран и дисциплиниран военнослужещ. Същият притежавал добра
професионална подготовка, бил комуникативен и умеел да работи в екип. Поемал
разумен риск и можело да се разчита на него при сложни и критични ситуации /л.
82 от ДП/.
По
време на службата си бил поощряван и награждаван със служебна благодарност през
2012 г. от командир *** *** и два пъти с парична награда от командир *** ***
*** през 2012 г. и 2013 г.
Нямал
наложени дисциплинарни наказания /л. 83 от ДП/.
Не е
осъждан /л. 19 гърба от съдебния том/.
По
време на службата си извършил следното:
За времето от 24.01.2014 г. до
27.01.2014 г. обвиняемият *** К. бил в компенсация, съгласно Заповед №
3-РД-102/22.01.2014 г., видно от приложената по делото служебна бележка, рег. №
3-1469/2014 г. /л. 88 от съдебния том/.
На 25.01.2014 г., около 19:20
часа обвиняемият К. заедно с приятелката си св. М.Ш., били на гости на баба й с
роденото от фактическото им съжителство
дете Г. При *** й се почерпили с безалкохолно и сладкиши. Обвиняемият не
употребил алкохол. Около 19:00 часа решили да се прибират обратно в гр. ***.
Валяло силно дъжд. Потеглили с личното си
МПС марка “***” с рег. *** по асфалтовия път, свързващ с. *** – гр. ***, в
посока юг – север. Този участък от пътя бил прав, с положена асфалтова настилка
през 2009 г. след рехабилитация /писмо изх. № 11-00-63 от 17.07.2014 г. на л.
74 то съдебния том/. Пътното платно е с ширина 10,50 м. Липсвало маркировка от
изток след затревената част, която е с ширина 1,50 м. След нея имало изградена
велоалея с ширина 2,60 м. По пътното платно имало поставени отводнителни шахти,
като в участъка на ПТП-то км. 2+012 до км. 2+893 те били 5 бр., от които 4 бр.
били без капак, а 1 бр. с капак. Всяка една от тези шахти била с размери около
40 см. на 40 см.
В колата на предна дясна седалка
се намирала св. гр.л М. Господинова Ш.. Отзад в
дясно в детска седалка се намирал синът им. В автомобила радиото не било
пуснато, с цел да могат да слушат
детето. По тази причина св. Ш. не е наблюдавала постоянно пътната
обстановката, тъй като е имало моменти, в които
вниманието й боли насочено назад, към детето като се обръщала.
Този участък от пътя
не бил осветен. Асфалтът бил мокър. Обвиняемият *** К. се движил при
извънградски условия. Пътната настилка била
мокра. Валяло силно дъжд. На около 120 метра след табелата на с. ***,
посока към гр. *** в този участък на пътя в посока север – юг за с. *** се
движил в насрещната лента за движение
неустановено моторно превозно средство. То било с включени дълги светлини.
Последвало разминаване с този автомобил, като при самото разминаване
обвиняемият К. бил заслепен. В резултат на това поведение на отсреща движещият се
автомобил обвиняемият *** К. завил леко
в дясно, но не намалил скоростта и дори не спрял. Продължил движението си по пътното платно.
При разминаването му с този автомобил вниманието му било отклонено. Не контролирал пътната обстановка.
Обвиняемият *** К. се движил в този момент
със скорост около 46 км/час. Същият не се съобразил със състоянието на пътната
обстановка и не бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Така обвиняемият *** К. не контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което управлявал в резултат на избраната от него
скорост за движение по пътя.
Обвиняемият *** К. не се съобразил с атмосферните условия
– дъждовно, тъмната част от денонощието и със състоянието на пътя – мокра пътна
настилка. Поради избраната от него скорост на движение бил в невъзможност да
спре в зоната на видимостта като при продължилото движение на управляваното от него МПС, водачът възприел
движещият се от дясно по пътното платно
силует, който бил с тъмни дрехи. Този силует бил на около 1 метър пред
колата, с гръб към нея и тъй като бил твърде близо не успял да спре. Последвал удар с дясната част на автомобила, в зоната на
предна дясна броня, а след това с приплъзване по десния калник и дясната
половина на пресния капак. Последвало съприкосновение с дясното странично обзорно огледало в лявата половина на
гърба на пешеходеца Д.. В следствие на което той паднал от дясно по-към
„затревената част, но не на пътното платно“- /св. Ш./.
Свидетелят Д. се движил в източната лента по посока на
движението за гр. ***, на около 1,2 м. на ляво от десния край на платното за
движение. След удара обвиняемият *** К. е оказал първа помощ на пострадалия гр.
л. О.А.Д. като го е транспортирал до ЦСМП – ***, където бил прегледан и оставен за лечение с
диагноза скапуле синистра и фрактура косте
ІІІ – ІV –V синистра без опасност за живота.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 43/2014 г. е установено, че лицето О.А.Д. при ПТП на 25.01.2014 г. е получил счупване на лявата лопатка и счупване на ІІІ – ІV и V ребра в лявата гръдна половина и охлузвания на лицето.
Описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени при описаното в материалите на ДП пътно-транспортно произшествие –
блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Счупването
на лявата лопатка е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник.
Счупването
на три ребра в
лявата гръдна половина е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията на снагата.
При
правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване от травматичните
увреждания е бил необходим срок от около 2-3 месеца /л. 36 – 38 от ДП/.
В хода на съдебното заседание
вещото лице *** Т. Т. С. показа, че за да се получат тези травматични
увреждания св. Д. е следвало да бъде изведен от равновесие, което е станало в
резултат на съприкосновение му с автомобила в
лявата част на гърба. Първоначалното съприкосновение е било с дясната
броня на автомобила, като е последвало
приплъзване по предния десен калник и десния капак. Последвало
съприкосновение с дясното странично огледало
и падане.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното
производство авто-техническа експертиза
/л. 42 от ДП/ е установено, че
мястото на удара на пешеходеца върху автомобила в конкретния случай се
определя на базата на установените деформации. По предния капак се установени
три драскотини. Едната с дължина 0,45 м., а другите две с дължина 0,4 м.,
разположени в горния му край. По експертна преценка това е мястото, до което е
достигнало тялото след удара на предната броня на автомобила.
В резултат на удара следва приплъзване на тялото надясно, при което е счупено
дясното странично огледало. Отломка от него е останала на 0,5 м. наляво от
десния край на платното за движение.
По графоаналитичен път се
установява мястото на удара спрямо елементите на платното за движение и спрямо
ориентира. Първоначалният удар е настъпил на 1,2 м. западно и 27, м. южно от
точката приета за ориентир. Това е в лентата за посока север /***/, попътната
лента на л. а. „***”, на 1,2 м. наляво от десния край на платното за движение.
Произшествието е възникнало на
път с двупосочно движение с по една лента за посока, в тъмната част на
денонощието, при мокра асфалтова настилка, извън населено място. Лекият
автомобил „***” се е движил в посока север – от с. ***
към гр. ***. В същото време пешеходецът О.Д. се е движил в източната лента
/лентата за посока *** / на около 1,2 м. наляво от десния край на платното за
движение, считано спрямо посока ***. Като се има предвид вида на травмите
/счупване на лява лопатка, счупване на ІІІ, ІV и V ребра в лявата гръдна
половина и охлузвания на лицето в ляво/ и механизма на
удара, най-вероятно пешеходецът се е движил в посока към гр. ***. Водачът на
лекия автомобил се е разминал с насрещно движещ се автомобил, бил е заслепен от
неговите светлини и не е намалил скоростта дотолкова, че да може да спре в
рамките на видимостта и в момента след разминаването възприема
фигурата на пешеходеца. Предприема за
действие на спирачната система и спиране, но настъпва удар. Предна челна дясна
част на автомобила е ударила пешеходеца в гръб. Тялото се е качило на предния
капак, приплъзнало се е назад и в дясно и е паднало в дясно от автомобила, като
при падането е счупило страничното дясно огледало.
Причината за настъпване на
произшествието от техническа гледна точка е тази, че водачът *** К. е
управлявал л.а. „***” със скорост по-висока от зоната на видимостта, при която автомобилът би могъл да
спре в рамките на видимостта, която той е имал, при разминаването с другия автомобил и движение
на фарове.
Траекторията на движение на лекия
автомобил преди удара е била приблизително права линия, успоредна на надлъжната
ос на пътя. Дясната габаритна линия на автомобила е била на разстояние около
0,6 мм. в ляво от десния край на платното за движение. Непосредствено преди
удара траекторията се насочва наляво, а след удара надясно и
автомобилът е спрял в дясно на около 0,6 м. от края на платното за движение.
Пешеходецът се е движил по
приблизително права линия на около 1,2 м наляво от десния край на платното за
движение.
Правилните действия на водача са
били да започне намаляване на скоростта с приближаването си към автомобила, с
който е предстояло разминаване и в момента на самото разминаване скоростта да е
съобразена с видимостта, която има в конкретната ситуация.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако е управлявал със скорост, която
му позволява да спре в рамките на видимостта в условията на разминаване с друг
автомобил и движение на фарове. Освен това той е имал възможността да
използва и цялата ширина / 5,25 м. / по
пътната си лента и да заобиколи пешеходеца, тъй като е установено, че лявото
платно е било свободно. Не е имало други МПС движещи се по него.
В хода на съдебното следствие
вещото лице инж. С.Н.Н. показа, че е
запознат и с протокола за оглед - л. 3 от ДП, изготвеният албум за посетено
местопроизшествие и скица към него, като потвърди, че ударът между пешеходеца и колата е станал в дясната лента
за движение на МПС. Първоначалният момент на съприкосновението между автомобила
и пешеходеца е на 1,20 м. западно от източния край на дясното пътно платно и на 27 м. от ориентира.
Участъкът, в който е настъпило ПТП-то е абсолютно прав. На 24,30 м. от ориентира до бордюра върху затревената
площ и на 25.60 м. от ориентира и непосредствено върху края на пътното платно
са намерени чифт полуботуши, черни на цвят. На 0.50 м. западно от източния край
на пътното платно е намерена счупена
част от пластмасовата стойка на дясно странично огледало. Ударът е с предната дясна част на колата - предния десен фар и десен
калник, след което тялото на пешеходеца е контактувало с предната част дясна част на капака. Ударът
е приплъзващ като последвало съприкосновение с предно дясно странично
огледало. МПС-то продължило движение напред, видно от изготвения протокол за оглед на
МПС след пътнотранспортното произшествие МПС-то се е намирало на 12,80
м. южно от ориентира в източното платно за движение и на 0.60 м. западно
от бордюра.
Вещото лице е категорично, че опасността за водача
е възникнала в момента на пълното
заслепяване, тъй като той в този момент е бил длъжен да се движи със скорост,
която му позволява да спре в зоната на видимостта, в рамките на участъка от
пътното платно, в което се е движил. Продължил е движението си напред като при
удара е установена скорост от 44-45 км./ч. Водачът не е оценил степента на
своето заслепяване и е продължил движението
си напред, като е установено, че зад него и срещу него не е имало други
МПС, а и самият обвиняем сочи, че не е успял да спре, защото бил твърде близо
до пешеходеца на около метър.
Вещото лице ***. Н. в съдебно
заседание бе категоричен, че механизма
за настъпване на ПТП-то е този, който е посочил в изготвеното от него
заключение, като бе категоричен, че е налице заслепяване от насрещно движеното
се МПС, но поради факта, че избраната от водача скорост не е подходяща, а
именно скоростта не била такава, че да
може да спре в зоната на видимостта при заслепяване от насрещно движещият се
автомобил и в последствие при възприемане на силуета, който се движил с
гръб към МПС, а и поради близостта на пешеходеца обвиняемият *** К. не е имал възможност да избегне удара.
Вещото лице е категорично, че с тази скорост на дистанцията, на която обвиняемият *** К. посочи, че е
възприел силуета „на около метър пред колата“ той – обвиняемият е бил в
невъзможност да спре без да настъпи ПТП. От момента на заслепяване обвиняемият
*** К. не е владеел МПС-то. Той е гледал напред, но не са били адекватни
действията му. Гледането напред, не е достатъчно, за да бъде контролирана
пътната обстановка.
Вещото лице посочи, че
от получените данни, че пешеходеца е вървял по пътя /показанията на св.
Ш. - „след като се разминахме с колата видяхме човек, но не съм го видяла да
изскача“/ е категоричен, че св. Д. се е движил по права линия на
1,20 м. западно от източния край на пътното платно и на 27 м. от
ориентира. Водачът е имал възможност да избегне удара първо - ако скоростта е била съобразена с пътната обстановка
и второ - ако е завил наляво, тъй като в насрещната
пътна лента не е имало други МПС-та. Той е продължил напред след заслепяването,
като е завил леко в дясно, но не с цел да не навлезе в шахтите и е последвал
удара по описания по-горе механизъм.
За да бъде категорично вещото
лице се е позовало и на изготвения в хода на досъдебното производство протокол
за оглед и изготвения албум на посетено местопроизшествие.
В протокола за оглед е посочено,
че върху дясната част на капака на
двигателя по дължина от горния край откъм панорамното стъкло се установени три следи от одраскване по боята:
едната с дължина 0.45 м., другите две с дължина от по 0.40 м. Установено е, че
дясното крило на предната броня е изместено навън с 0,02 см. /снимки
№№ 5, 6, 7 и 8 от албум за посетено местопроизшествие на л. 5 от ДП/. Установено е, че дясното ел.
огледало е счупено в основана и виси на кабел. На 0.50 см. западно от източния
край на пътното платно за движение е намерена счупена част от пластмасова
стойка от огледалото /снимки №№ 2 и .4 от албум за посетено
местопроизшествие на л. 5 от ДП/.
Поради горното вещото лице инж.
Н. е категоричен, че удара е отзад в лявата част на тялото на пешеходеца, който
се е движил по права линия на 1,20 м. западно от източният край на пътното
платно и на 27 м. от ориентира.
Вещото лице Н. сочи, че е
изключено да е налице единствено контакт само с дясно странично огледало, тъй
като не биха се получили тези травматични увреждания.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство тройна
авто-техническа експертиза - л. 49 - л. 54 от ДП произшествието е
възникнало в извън градски условия, при нощна видимост, в зона на прав участък
от път, предназначен за двупосочно движение, ориентиран север – юг, покрит с
мокър асфалт. Характеристиките на пътната обстановка, с отношение към механизма
на произшествието, са според предоставените материали.
Мястото на удар между МПС и пешеходец в авто-експертната теория и практика най-обективно
се определя на база технически значими веществени доказателства и
кореспондиращи еднозначно с тях показания на очевидци. В конкретния случай,
използваните като такива са деформациите по автомобила в предна странична,
дясна долна част и странично дясно огледало и показанията на водача и
пътничката, както и на пострадалия.
Експертният анализ на данните, вкл. и снимковия материал, чрез който
са онагледени допълнително местата и степента на деформациите, дават основание
за извод от техническа гледна точка, че първоначалния удар в пешеходеца е
настъпил с преден десен ъгъл на л.а „***” – зоната на закръглението фар
/калник/ капак, след което е последвал и втори приплъзващ контакт в дясното
огледало за задно виждане, което се е случило в източната лента на пътя на
около 150 – 200 метра от табелата за с. ***.
В авто-експертната теория
най-сложният случай за физикоматематически анализ е при удар на пешеходец от
превозно средство без наличие на спирачни следи, както е в конкретния случай.
Този вариант в теорията се решава с правдоподобни приемания за други необходими
изходни данни, след което при подбрано спирачно закъснение се изчислява
скоростта. В конкретната ситуация с приемането, че автомобилът към момента на
удара е бил в спирачно закъснение. Технически е възможно определяне
ориентировъчна скорост на л.а. в момента на удара е 46 км/ч. Полученият резултат
показва, че към момента на удара, ориентировъчната скорост на автомобила е 46
км/ч, която правдоподобно може да се приеме и за скорост на автомобила преди
този момент, т.е. тази скорост на движение не му е позволила да спре в зоната
на видимостта без да настъпи ПТП.
Относно въпроса за превишаване на
скоростта, експертизата сочи,че към момента на удара за този участък от пътя ,скоростта, с която се е
движил съобразно пътната обстановка му позволявала
да спре в зоната на видимостта,като е последвал удара
Деформациите и показанията на
очевидците, от експертна гледна точка определят като технически възможен
следния механизъм на произшествието:
При посочените в предоставените
материали пътни условия, процесният автомобил е бил управляван в посока север,
в източната част на пътя, като в състояние на моментно заслепяване от осветеността от фаровете на неустановено
насрещно движещо се пътно превозно средство, водачът е привел автомобила в
процес на закъснително движение,
завил на дясно и в това съчетано транслиране автомобилът се е озовал на едно
място със застигнат пешеходец, който се е движил
в източната лента в посока север.
Автомобилът е контактувал с предения си десен ъгъл на колата, видно от
приложените снимки към изготвения албум и от оставените драскотини по предния
капак, а след това е следвало приплъзване
и контакт с дясното странично
огледало в пешеходеца, който в резултат
на този удар се озовал на терена, а автомобилът е продължил напред и се е установил в покой.
Техническата причина за
настъпване на произшествието е управляването на процесния автомобил със скорост
и във видимост, които са поставили водача в невъзможност да го приведе в покой
преди препятствие на пътя – пешеходеца, оказало се опасност, възникнала в
рамките на опасната му зона за спиране, поради несъобразената от негова страна
скорост.
На база предоставените данни е
възможен експертен извод, че траекторията на движение на л.а. е била в средната
част на източната половина - лента на пътя, в посока на север, успоредно на
надлъжната ос на пътя, като непосредствено преди удара, в момента на изменената
пътна ситуация –заслепяване, водачът е позиционирал МПС-то с в близост до
източния край на асфалтовото покритие, като е последвал удар с движещия се
пешеходец и установяване на покой.
Данните за траекторията на пешеходеца са сравнително уточнени:
Според анализа на наличната
информация пешеходецът се е движил
в посока север в източната лента, в източната /дясната/ й част.
Водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието: - като към момента на заслепяване е
коригирал скоростта на управление до такава, която да е технически съобразена с
намалялата видимост при разминаване с насрещния автомобил, за да спре преди
възникналата опасност, да заобиколи
пешеходеца от лявата му страна, при свободна лява лента за движение като е било
налице техническо време за подобна „спасителна” маневра.
В хода на съдебното следствие вещите лица
сочат, че при самото заслепяване от насрещния автомобил обвиняемият *** К. е
бил длъжен да намали скоростта с цел да може да спре в зоната на видимостта.
При заслепяването си водачът заостря своето вниманието към обекта и за части от
секундите той гледа този обект. Не контролира ситуацията на пътното платно. При
изскачане на пешеходец на пътното платно вещите лица бяха категорични че ударът ще бъде отстрани на тялото, а не както е в случая – отзад в лявата половина
на гърба.
В хода на съдебното следствие бе
назначена съдебно-психиатрична експертиза, с оглед депозираните от свидетеля
О.Д. показания, на основание чл. 144,
ал. 2, т. 5 от НПК, тъй като същия по време на разпита си в съдебно
заседание единствено кимаше и даваше
едносрични и несвързани отговори – л. 58
- л. 64
от съдебния том. В хода на съдебното следствие вещото лице *** Р.Ц.Д.,
след извършено лично освидетелстване на лицето и след запознаване с
медицинските документи, касаещи
свидетеля О.Д. изрази становище, че паметта и интелекта при този свидетел са в
упадък. Той е с много ниски интелектуални
стойности. Има тежки нарушения на мисленето и значително изразено
нарушение на разбирането. Затрудненият контакт с него се дължи на това, че не разбира смисъла на въпросите, които му се
задават и много често не може да намери необходимите думи, за да даде отговор.
Той жестикулира и прави гримаси.
Тези промени се дължат на наличие
на мозъчно заболяване. Те се получават
при мозъчен инсулт или след съдова енцелофолопатия. Кръвоносните съдове на
мозъка са му доста променени от атеросклеротичен процес, за да се появят този
вид умствени смущения. Налице е оголване на инстинкта му с оглед изразените
промени на мозъка у св. Д., което води и
до показаните прояви на ексхибиционизъм, видно от показанията на свидетеля
М.Т.Я.. Промените в мозъчната кора са доста напреднали и това дава възможност
на подкорието, т.е. на инстинктите да се променят без достатъчно ефективен
контрол. Тези негови прояви, сочи вещото лице, не са израз на лош характер или
перверзност, а на неспособността да
контролира инстинктите си. Тя сочи, че това състояние на св. Д. не е в резултат
на ПТП, защото при него не са констатирани увреди по главата. В медицинската
документация е посочено, че той има единствено охлузване на главата, което е повърхностно и е налице
промяна единствено на кожата и то на горния слой. Не са констатирани и вписани
данни за счупване на черепа или сътресения на мозъка и контузии на мозъка.
Поради, което няма как да се получи травмена болест на мозъка. В конкретния
случай е налице съдова деменция, която е настъпила много по-рано. Необходими са
били години за този дементен процес, който е към момента. Този дементен процес
би настъпил на базата на артериална хипертония, за която няма данни той да е
лекуван. Не е възможно това му състояние да е получено при т. нар. “камшичен
удар“, защото в медицината няма събитие без симптом. В случая не е ангажирана
консултация с невролози и неврохирурзи. Нещо повече в писмените доказателства
- епикризата на л. 72 от ДП е отразено,
че “зениците са еднакви“. Това означава, че няма кръвоизлив. Няма изместване на
мозъчните стомахчета, които да притискат очните нерви и очните дъна.
Въз основа на прегледа, извършен
на свидетеля О.Д., и въз основа на писмените документи вещото лице е изложило
категоричното си становище, че свидетеля Д. не е в състояние пълноценно да
възприема всички събития и обстоятелства. Не може да дава достоверни показания
за тях. Поведението му по време на разпита в съдебно заседание и по време на
освидетелстването му не е симулативно.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство и на съдебно следствие
гласни, писмени и веществени доказателства.
Писмените доказателства, събрани
и приложени в досъдебното производство са: протокол за оглед на
местопроизшествие – л. 1 – 2, протокол
за предявяване на веществени доказателства на отговорно пазене и съхранение –
л. 34, СМЕ – л. 36 – 38, автотехническа
експертиза – л. 42 – 45, тройна автотехническа експертиза – л. 50 – 55, справка
за нарушител от региона – л. 70, епикриза – л. 72, копие акт за установяване на
административно нарушение от 25.01.2014 г. № 499391 – л. 74, копие на акт за
установяване на административно нарушение от 25.01.2014 г. № 499392 – л. 75,
копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.01.2014 г. – л.
76, резултати от дрегер „Алкотест 7510” – л.
77 - 79, докладна записка относно ПТП с пострадал, изготвена на
30.01.2014 г. от мл. автоконтрольор в група ПК при РУ Полиция *** - л. 79, кадрова справка на *** К. – л. 81,
служебна характеристика на К. – л. 82, служебен картон на К. – л. 83, справка
за съдимост – л. 85, както и схема – л. 4, албум за посетено местопроизшествие
– л. 5 – 7 от ДП. Писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие са: справка за съдимост – л. 19, молба от прокурора вх. №
1198/25.06.2014 г., в която са отразени имената на исканите от него свидетели –
л. 46, писмо изх. № РД – 17/12 51/03.07.2014 г. от ЦСМП ***, ведно със
приложения към него – л. 51 - 53, писмо изх. № 111-49-1/04.07.2014 г. от Община
*** – Заместник кмет на общината по строителство, инфраструктура и транспорт,
ведно с удостоверение № 303/03.07.2014 г. касаещи пътния участък, където е
станало ПТП-то – л. 54 - 55, съдебно-психиатрична експертиза на Д., изготвена
от вещото лице *** Д. и заведена с вх. № 1334/16.07.2014 г. – л. 58 – 64, писмо
изх. № 11-00-63/17.07.2014 г. от „Областно пътно управление” ***, касаещо
пътния участък, където е станало ПТП-то – л. 74, писмо№ 35119/18.6.14 . от ОД
на МВР сектор „ПП” *** – л. 89.
Веществените доказателства по
делото са: счупена част от пластмасова стойка на огледало с размери: 10,5 см дължина и
4,5 см широчина с надписи „ІІІ е1 02*0408”, „ІІІ е1 02*0409”, „ІІІ е1 02*0410”,
изписан в кръг„Е1” и „01 0408” и „01 0409”, прикрепено в кориците на
досъдебното производство и лек автомобил марка ***” модел „***”,с рег. ***,
предаден с протокол за отговорно пазене на обвиняемия К..
Съдът, след като се съобрази по
отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
В конкретния случай бе доказано
по несъмнен начин, че обвиняемият рк К.
е управлявал личното си МПС със скорост -
установена от вещите лица в този участък от пътя 44 - 45км/ч., при
извънградски условия и при разрешена за този участък скорост 90 км/ч. Тази
скорост на движение на автомобила не е била съобразена с пътната обстановка и
атмосферните условия. От показанията на свидетелката Ш. се установи, че е валяло
силно, а и от обясненията на обвиняемия
*** К., че пътното платно е било мокро.
Този участък от пътя не е бил осветен, поради което избраната от него скорост
не е било съобразена не само с
атмосферните условия на пътя. Установи се, че не бил внимателен и предпазлив при
управлението на МПС, защото възприемайки насрещно движещото се МПС в другата
лента за движение, което „караше на
дълги светлини“ /обв. *** К./, не е
намалил скоростта си и не е спрял при
това поведение на движещия се автомобил в другата лента за движение. Продължил
е движението си като се изместил леко в
дясно, но не с цел да избегне шахтите,
намиращи се в този участък от пътя, а за да избегне насрещна движещият се
автомобил. Същият бе категоричен в обясненията си, че в резултат на разминаването
и в резултат на изнасянето си в дясно той забелязал силует със тъмни дрехи,
който се движил по платното на около метър пред колата. Съдът приема
обясненията на обвиняемия в тази им част, тъй като те съответстват на
експертизата, че от техническа гледна точка, той сам се е поставил в
невъзможност да избегне удар, тъй като в този момент не е имал време да спре, а
и пешеходеца бил твърде близо, на около метър пред МПС-то на обвиняемия. За
поведението на пешеходеца свидетелства в показанията си св. Ш., която бе категорична, че не е виждала пешеходеца да „изскача“ - вървял е по пътното платно. Предвид горното
по категоричен начин се установява, че
обвиняемия *** К. се е движил със скорост, която не му е позволявала да
спре в зоната на видимостта при възприемане на опасността - пешеходеца, тъй
като е нямал възможност да спре.
Доказа се по категоричен начин,
че свидетелят Д. се е движил в източната лента на около 1,2 м наляво от десния
край на платното за движение. Видно и показания на свидетелката Ш. по отношение
на възприемането на силуета, тя бе категорична, че силуета се движил по пътното
платно. Поради, което съдът не приема изградената от адв. М. версия, че
пешеходецът е „изскочил“ в момента на разминаването между двете коли. Съдът
достига до този извод първо
въз основа на изготвената и приета авто-техническа експертиза, а именно по
категоричен начин се установява, че пешеходецът се е движил по права линия,
защото получените увреждания са отзад от
вляво на гърба и второ -
самият обвиняем при изложение на своите обяснения депозира, че е възприел
силует, който е бил на около 1 м. пред
колата с гръб. Бил твърде близо. Не е успял да спре. Ето
защо няма как при наличие на велоалея от края на пътното платно от дясно с
ширина 2,60 м. и при наличие на затревен участък към пътя с ширина “около
метър“ /св. Я./, видно от схемата на л. 4 от ДП този затревен участък е 1,50 м,
да бъдат намерени на 0.50 см. западно от
източния край на пътното платно от дясното странично огледало счупена част от
пластмасовата стойка на същото огледало. Нещо повече с оглед обясненията на ***
К. в частта им, че след като възприел силуета обвиняемият е завил на ляво,
вещите лица бяха категорични, че в резултат на закъснителното движение на
МПС-то съобразно скоростта и неконтролирането на пътната обстановка МПС-то е
продължило движението си напред, а не наляво.
Факт, потвърден и от самото
позициониране на МПС-то в приложената смеха на л. 4 от ДП, данни депозирани от
обвиняемия *** К. при завръщане на местопроизшествието. Ако реално беше
предприел заобикаляне на пешеходеца и бе
преминал в лявата лента за движения, за която се установи, че към момента на
разминаването му с другото МПС е била свободна, то не би се стигнало до
инцидента. Вещите лица бяха категорични, че при това му управление с избраната
от него скорост той сам се е поставил в
невъзможност да избегне удара с пешеходеца, за който по категоричен начин се
установи, че св. Д. се е движил по права линия и то с гръб към колата на около
метър пред нея. Факти, потвърдени, както от показанията на св. Ш. - възприела, човек който се движил, а не
изскочил по пътното платно, и от обясненията от части обвиняемия *** К., че
силуета бил с гръб към колата. Неправдободобни са обясненията на обвиняемия *** К. в частта, в
която сочи, че е било налице съприкосновение единствено с дясното странично
огледало с пешеходеца.Тази му част от обясненията се оборват от СМЕ, като
вещото лице *** Стаматов бе категоричен,
че при „изскачане“ не биха се получили тези травматични увреждания, които са констатирани
на св. Д.. Нещо повече вещите лица, изготвили технически експертизи, показаха,
че механизма на ПТП е следния: Първоначалният момент на съприкосновението между
автомобила и пешеходеца е на 1,20 м. западно от източният край на пътното платно и на 27 м. от
ориентира. Участъкът, в който е настъпило ПТП-то е абсолютно прав. На 24,30
м. от ориентира до бордюра върху
затревената площ и на 25.60 м. от ориентира и непосредствено върху края на
пътното платно са намерени чифт полуботуши, черни на цвят. На 0.50 м. западно
от източния край на пътното платно е намерена счупена част от пластмасовата стойка на дясно странично
огледало. Ударът е с предната дясна част на колата - предния десен фар и десен
калник, след което тялото на пешеходеца е контактувало с предната част дясна
част на капака. Ударът е приплъзващ като последвало съприкосновение с предно
дясно странично огледало. МПС-то продължило движение напред, видно от
изготвения протокол за оглед МПС след
ПТП, МПС-то се е намирало на 12,80 м. южно от ориентира в източното платно за
движение и на 0.60 м. западно от
бордюра. С горното се опровергава изразената версия от страна обвиняемия
*** К., че е налице съприкосновение
единствен с дясно странично огледало и че след удара е завил на ляво.
На следващо място обвиняемият ***
К. като участник в движението и то в
този прав участък, без наличие на друго МПС, в лявата лента за движение, ако
беше избрал скорост, която
да му позволи да спре в зоната на
видимостта или бе завил наляво, той би предотвратил настъпването на ПТП-то. В конкретния случай при движение с тази избрана от него скорост
той сам се е поставил в невъзможност да
спре при възприемане на опасността. Самият обвиняем обясни, че силуетът, който
е възприел бил твърде близо и не е успял
да спре автомобила. Поради, което той
като водач на МПС с избраната от него скорост на движение не е имал
техническата възможност да спре. Тази скорост,
с която той се е движил не му
е позволявала да владее МПС-то и макар и да е гледал напред,
то действията му са били неадекватни. Гледането напред не е било достатъчно при
тази пътна обстановка. Той е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив, тъй
като от събраните данни по делото се установи, че е валяло силно /св. Ш./, поради което избраната от него
скорост като водач на МПС не му е
позволявала да владее МПС-то, т.е. да
има плен контрол върху него. Обвиняемият *** К. не изпълнил задълженията
си да бъде предпазил към уязвимите
участници в движението, било пешеходци
или водачи на други двуколесни превозни средства. От изготвената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, касаеща св. О.Д., безспорно се установи, че
същият страда от съдова деменция.
За това заболяване се събраха данни, че той не е лекуван, поради което неговите
отговори са неадекватни, което е причинено от самото му заболяване, а не са в
резултата от ПТП-то.Той е заболял в
много по-ранен период, защото при него
се наблюдават ниски интелектуални стойности и тежко нарушение на мисленето.
Налице са нарушения в разбирането, ето защо поради невъзможността да възприеме
въпросите и да ги разбира отговаря с жестикулация и гримаси. Той не е в
състояние да възприема всички събития и обстоятелства. Не може да дава
достоверни показания. Поведението му по време на разпита и по време на освидетелстването не е симулативно. В резултат на приетата СПЕ съдът изключва от
доказателствения материал показанията на св. Д., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като не дава вяра на тях, с оглед констатациите, установени за
него от вещото лице *** Д.. По отношение на свидетеля Д. се събраха и други гласни доказателства относно
състоянието му. От разпита на св. Я. ***/ се установи, че с Д. е била трудно
се комуникирало, а и същият е имал
непристойно поведение спрямо възрастните жени в селото. Факт, за който вещото
лице бе категорична, че това не се дължи на лош характер или перверзност, а на неспособността да
контролира инстинктите си
Нещо повече установи се, че св. Д.
живеел като „клошар“ отново от показанията на св. Я., факт който се
потвърждава и в приложената на л. 71 в хода на ДП епиктира, в която е
посочено, че е искано съдействие за
настаняване в социален дом. С това по категоричен начин се оборват депозираните
в хода на съдебното следствие показания на свидетеля Т.Д., син на свидетеля
О.Д. и свидетелката К.А., снаха, които показаха, че са полагали грижи за св.
Д.. Да полагаш ежедневни грижи за едно лице означава и да знаеш къде се намира
то във всеки един момент, но в случая се установи, че те не са знаели с дни
къде пребивава св. О.Д., как се е прехранвал, тъй като се установи, че той няма
доходи, дори няма и пенсия.
Обвиняемият *** К. е бил длъжен
при управление на МПС да се съобразява не само с пътната обстановка, но и с
участниците в движението по пътя. Няма значение факта, че свидетелят Д. е живеел
като клошар и че е замръквал по ниви и ливади, той е гражданин на РБългария,
който се е ползвал с всички права и задължение, предоставени му като такъв. Ето
защо обвиняемият *** К. е следвало за опазва като участник в движението по
пътищата живота и здравето на хората.
Съдът не оспорва факта, че след
настъпване на ПТП-то обвиняемият *** К. е слязъл от автомобила, отишъл е при
св. Д., видял е състоянието му, опитал се е да проведе разговор с лицето,
последвало е уведомяване на тел. 112 и е
транспортирал веднага с личното си МПС пешеходеца до Центъра за спешна
медицинска помощ в гр. ***. Там се е
интересувал от здравословното му състояние. Обстоятелства потвърдени от
св. Ш. и от приложената по делото медицинска документация, където е вписано кое
лице е докладвало за инцидента. А и самият прокурор в хода на съдебното
следствие посочи, че в действителност обвиняемия *** К. е оказал незабавна
помощ.
Ето защо следва обвиняемият ***
Н.Г.К. да бъде признат за виновен по
реда на чл. 343а, ал. 1, б. “а“, алт. 2 от НК, във вр. чл. 343, ал. 1, б. “б“,
алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение, тъй като от събраните доказателства се установи по
категоричен начин, че същият е направил всичко зависещо от него за оказване на
първа помощ на пострадалия.
От правна страна.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемия *** К. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по реда на чл.
343а, ал. 1, б. ”а”, алт. 2 от НК, във
вр. 343, ал. 1, б. ”б”, алт. 2, във вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
От ОБЕКТИВНА страна той е бил
длъжен
- като участник в движението по
пътищата и като водач на пътно превозно средство да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
- като водач на МПС е бил длъжен
да контролира непрекъснато пътното превозно средство;
- като водач на пътно превозно
средство при избиране скоростта на движението е бил длъжен да се съобразява с
атмосферните условия – дъждовно, нощно време и със състоянието на пътя – мокра
пътна настилка. И да намали скоростта и да спре, при възникване на опасност за движението по пътя - движещ се
пешеходец по пътното платно;
- като участник в движението по
пътищата да намали скоростта или да спре при заслепяване от насрещно движещото
се МПС, и
- като участник в движението по
пътищата е длъжен да пази живота и здравето на хората, но е допуснал настъпване
на ПТП.
След настъпването на ПТП-то
обвиняемият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Първо - след настъпване на
ПТП, същият е слязъл, проверил е състоянието на св. Д.. Второ – веднага е съобщено на тел. 112 като е последвало транспортиране до ЦСМП – ***, където К. се е
интересувал относно здравословното
състояние на пострадалия.
Ето защо и оказаната помощ според
възможностите му е била навременна и необходима.
От СУБЕКТИВНА страна, съдът приема, че обвиняемият *** К. е действал виновно, защото не
е предполагал настъпването на престъпния резултат, но е бил длъжен да го предвиди, при условие,
че самия той като водач е бил длъжен да се съобрази с пътната обстановка, да бъде внимателен и предпазлив, да избере скорост, която ще му
позволява да намали и спре при възникване на опасност, бил е длъжен да опази
живота и здравето на другите участници в
движението по пътя. С горното съдът не приема довода, изразен от страна на адв. М., че обвиняемия *** К. няма вина за
настъпване на ПТП-то. Напротив по категоричен начин се доказа, че обвиняемия
*** К. като водач на МПС след като е
допуснал горните нарушения при управление на МПС сам се е поставил в
невъзможност за предотврати настъпването на ПТП, поради неподходящата скорост,
която е избрал за движение и при възникване на
опасността на пътя, тя скоростта не му е позволявала да спре в зоната на
видимостта в неговата платно за движение.
Не се опровергава и защитна теза,
изложена от адв. М., че пешеходецът е „изскочил“, защото обвиняемия *** К. като
водач на МПС е бил длъжен да следни пътната обстановка във всеки един момент
при управление на МПС. По отношение на действие “изскочил“, св. Ш. бе
категорична, че “не съм го виждала да изскача”, а и вещите лица с оглед
механизма на настъпилото ПТП посочиха, че пешеходеца се е движил по пътното
платно и то по права линия, на около 1,20 от ляво на дясно по платното за
движението на обвиняемия *** К..
ПРИЧИНИ:
ниско правно съзнание, недостатъчно внимание при управление на МПС,
самонадеяност.
МОТИВИ:
незачитане на установените норми и правила на шофиране и незачитане живота и здравето на другите
участници в движението по пътищата.
Съдът
като взе предвид гореизложеното и след като съобрази, че подсъдимият е пълнолетно лице, че е извършил непредпазливо престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода до две години, както и обстоятелствата, че не е
бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма
причинени имуществени вреди, намира, че в случая са налице условията за
приложението на чл. 78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба, която
след като съдът съобрази много добрите характеристични данни за него като
военнослужещ, както имущественото му
състояние, факта, че полага грижи за родено от съвместното му съжителство със
свидетелката Ш. дете, намира, че следва
да му бъде определен размер на глобата ориентиран към минималния такъв, а именно 1 000.00 /хиляда/ лева.
Съдът
намира, че в конкретния случай за обвиняемия *** К. са налице условията за приложението на чл. 343г, вр. чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Съдът, за да определи
на обвиняемия размера на наложеното наказание съобрази следните обстоятелства:
добрите характеристични данни за него като военнослужещ и обстоятелството, че
като водач на МПС не е бил наказван, ето защо намира, че същия ще следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца, считано от влизане на решението в законна
сила, тъй като свидетелството му за правоуправление не е отнето, съобразно
приложеното на л. 89 от съдебния том писмо рег. № 35119/18.06.2014 г. от сектор
„ПП и КАТ“ при ОД на МВР ***.
По
отношение на приложените по делото веществени доказателства:
1. Лек
автомобил марка „***”, *** с рег. ***, предаден с протокол за отговорно пазене
на обвиняемия *** К. от дата 25.01.2014 г.,
следва да се върне на обвиняемия след влизане на решението в законна
сила и
2.
Счупена част от пластмасова стойка на огледало с размери: 10,5 см дължина и 4,5
см широчина с надписи „ІІІ е1 02*0408”, „ІІІ е1 02*0409”, „ІІІ е1 02*0410”,
изписан в кръг„Е1” и „01 0408” и „01 0409”- в кориците на досъдебното
производство следва да бъде унищожена след влизане на решението в законна сила
като вещ без стойност.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва обвиняемият *** Н.Г.К. да бъде осъден да
заплати в полза на РС „***” *** направените в хода на досъдебното производство
разноски общо в размер на 580,00 лв. за
изготвени експертизи и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
направените в хода на съдебното следствие разноски общо в размер на 430,00 лв.
Водим
от гореизложеното, въз основа на закона и по вътрешното си убеждение съдът
постанови своето решението.
Гр. Пловдив, 12.08.2014 г. ВОЕННЕ
СЪДИЯ:…………………